Автори: Румен Димитров и Никол Атанасова

Разказ за екскурзия до Санкт Петербург от 20.XII. до 29.XII. 2024г.:

Избрахме Русия, държава с богата история, култура и традиции, дала многобройни жертви за свободата на България. Държава, обявявена за вражеска, потискаща и смазваща човешките права и свободи. Агресор, нападнал и завладял чужди територии, обричайки на бедност и нищета собствените си граждани. Държава, за която високопоставена европейска чиновничка, обясняваше, че демонтира перални и друга техника, за да се снабди с чипове и обезпечи военната си машина, а народът ѝ тъне в недоимък, глад и мизерия, отчаян и обезверен.

И така отидохме без предубеждения да добием информация от първо лице и да съберем лични впечатления.

Първото, с което се сблъскахме е липсата на директни полети и екскурзии до Русия. Турските авиолинии са основният превозвач и обслужват гражданите от ЕС. Монопол, като изключим малкия брой полети от Белград. Резервации се правят няколко месеца предварително, за да се осигурят места и сравнително приемливи цени – в нашия случай 4 месеца по-рано, на цена 1500 лева двупосочно.

Последващи затруднения – в познатите  платформи за онлайн резервации на хотели, Русия просто не съществува! При търсене на конкретен хотел, в определено населено място, има опция за запазване, но с руската платежна система МИР – мисия невъзможна за физическо лице от държава членка на ЕС.

Решение на проблемите се намери благодарение на Руския културно-информационен център и фирма „Аеротур“, която има седалище там. Те поеха комплексното обслужване – самолетни билети,  хотел, трансфер от и до летището, организиране на екскурзии до избрани от нас дестинации и забележителности. Бяхме включени към руски групи от туристи, които са в същия хотел. Туроператорите поддържаха постоянен контакт с нас, чрез една от социалните мрежи, която работи и в Русия.

Нашата  българска групичка се състоеше от трима – съпруг, съпруга и 25-годишния ни син.

Синът ни е завършил средното си образование в Германия. От деветгодишен обикаля заедно с нас Западна Европа – изложби, замъци, галерии, концерти, хотели и т.н.  Не е посещавал никога Русия, не познава руската история. Учи руски език в София три месеца, твърде малко!  Владее английски, немски и приличен френски, като се надяваше да ползва някой от тях.  Има ограничена информация за руския бит и култура. Личното му мнение беше, че Русия е недемократична полицейска държава с бедни и объркани хора. Мнение, затвърдено от всичко, което се показва и пише през последните години от всички големи медии. 

Още на втория ден, всичките му лоши представи се сринаха с гръм и трясък. Сам осъзна, колко манипулативно се представя информацията за Русия в Европа. Но всичко по реда си…

Още първия ден, полетът ни от Истанбул закъсня с почти 2 часа. Летището в Санкт Петербург – много топло, за къс ръкав. Празнично украсено и осветено. Шофьорът за трансфера до хотела, дойде на втората минута след обаждането. Без коментар или недоволство за дългото чакане, въпреки, че беше 2 часа през нощта. Автомобилът нов, чист, мирише приятно. Обясни, че в Русия напоследък се карат масово китайски автомобили, заради санкциите. В следващите дни се уверихме сами, нови коли, повечето марки непознати за нас в България. Автопаркът им е обновен, рядко се виждат стари автомобили- 10-15 годишни. Булевардът от летището, също празнично украсен, окъпан в светлина, гладък, равен асфалт. 

Първи контакт с руснак, а ние жадни за информация. Сподели ни, че живее в малък, нов апартамент от 40 кв.м – спалня, хол и кухня заедно. Консумативите или както казват те комуналните разходи са равностойността на около 50 евро месечно. В тях се включва – отопление, осветление, вода, такса смет и почистване на общи части. Сумата е за отоплителния сезон.

Но пък бензинът „бил поскъпнал малко“ – около 1,08 български лева за литър. Ние се интересуваме от имоти и го разпитахме. Според него жилището сега струва около 50 хил. евро, а може да го дава за наем от 250 евро. Допълнение: „Тук е добре, но в Москва е по-скъпо!“.

Информацията, получена от шофьора, по-късно потвърдиха екскурзоводките, както и двама руски туристи от град Рязан.

Защо поставяме акцент, че шофьорът живее е ново жилище? Той разказа, че се е включил преди 4 години на зелено в проект за нов строеж. Строителят е фалирал и държавата е намерила нови фирми, които да завършат строителството и въведат обекта в експлоатация. 

Каква е системата?

Хората, желаещи да купят обекти в сграда на проект, внасят вноските си в доверителна, обособена сметка. Парите им не влизат по сметка на строителя. На строителните фирми се отпускат банкови кредити и чак когато завършат окончателно работата, получават цялата сума , която е внесена от купувачите. Така те си връщат кредитите към банката и си получават печалбата. Ако строителят фалира, функция на държавата е да проведе търг и намери друг строител, на който да плати от парите на купувачите.

Няма недовършени сгради и печалбите на фирмите са публични, не могат да се перат пари през строителство.

Хотелът ни беше стара, красива, реновирана сграда на площад  „Въстание“, до гара „Московска“. Хотел „Октябрская“, на около 40 метра от „Невски проспект“. Цената на студио -2 стаи с преход, за 3 човека е 70 български лева.

Изключително чисто и много горещо както в стаите, така и в общите части. От крановете на радиаторите, температурата не може да се регулира, както и няма възможност за спиране. Единствената възможност за охлаждане е, да се отворят широко прозорците. Нощем трудно се спи при тази жега. Подобно е в магазини, музеи, обществени сгради. На летището се съблякохме по къс ръкав, докато чакахме полета.

Сутрешна закуска- пълно изумление! В помещения, обособени на кътове, богато украсени, чисти и просторни. От пиле …мляко. Синът ни веднага възкликна, че такова изобилие и разнообразие от храна никъде не е виждал. Беше спонтанно, ние също бяхме с широко отворени очи! Били сме в хотели къде ли не на цени за нощувки  5-6 и повече пъти по-високи. 

Ще спестим описанията на Царское село, невероятният дворец, за чието изграждане и обзавеждане са работили най-добрите от цяла Европа, парковете, вилите на богатите фамилии, чистотата и порядъка. Много се впечатлихме от разказите на екскурзоводите как дворците в Царское село и Петерхоф са били разрушени и разграбени от немците по време на блокадата на Лениград през Втората световна война, но впоследствие комунистическата власт в Съветския съюз е възстановила и реставрирала всичко до най-дребния детайл.

Дори някои от новите стенописи и украси са по-добри от оригиналните. 

Странно е като виждаш навсякъде из града архитектурни, исторически и културни пластове от различни епохи. В най-ново време комунистическите сгради не са разрушени, а се ползват с ново предназначение. Паметниците на Ленин не са нарязани, а си стоят гордо по площадите.  

Навсякъде както в предградията, така и в самия Петербург, най-много впечатлява чистотата! Няма препълнени кошчета или контейнери, изхвърлени фасове и други отпадъци. Сякаш току-що някой е почистил, секунда преди нас. За целия си престой в Санкт Петербург не видяхме нито един човек да ходи по улицата и да мете на ръка, но бе чисто.

Мимоходом ще споменем и Петерхоф. Изящно, красиво! По нищо не отстъпва от красотата на замъците в Западна Европа.

Казански събор и Света Богородица, която изцелява

А Искаивският събор (най-голямата църква-катедрала в града) те оставя без дъх. Най-пищната, красива, изящна и разточително богата църква, която сме виждали.

Входните такси по дворците и музеите са много достъпни – по 8-9 лв. (в зависимост от валутния курс)

Като хора, които искат да видят със собствените си очи, да се уверят, че онова , което виждат и преживяват, не е само туристическа атракция и визитка на един отрязък от време, купихме си карти за 5-дневен градски транспорт. Изключително добре уреден.

Решихме с метрото да стигнем до няколко произволни станции, за да видим как изглежда Петербург извън центъра. Някой панелен комплекс,  до който туристите никога не стигат. Синът ни се пошегува, виждайки станция „Пролетарска“: „Да напуснем аристократизма на „Невски проспект“, прекрасните сгради и изящество, различните архитектурни стилове, красиво украсените фасади, да посетим пролетариите!“  

Големи  бизнес сгради извън центъра, няколко търговски центъра, улици с асфалт и маркировка, пак сякаш току-що са поставени. Пред блоковете, паркове с детски кътове за игра, павилиони и лавки за кафе и закуски, ателиета  за ръчно изработени стоки, помещения за услуги.

Прави впечатление, че в съществуващите квартали няма ново строителство в междублоковите пространства, а свободните площи за градинки, площадки и паркиране са направо разточителни.

Как да се нахраним и забавляваме в Русия? 

Това може да стане по различни начини, но крайният резултат е винаги много удовлетворителен. За хранене – има голяма верига от заведения, работещи 24 часа. Те са отлично обзаведени, много чисти и топли. Там се предлага готвена храна на място, както и напитки. Дори в топ центъра на града, в тази верига, цената на бирата е 3 лева. Супите са по 1-2 български лева. Който обича Борш-1 лев, даже с лимон.  Солянката е малко по-скъпа, около 1 лев и 70 стотинки.

Хранене за 28 лева. Делим сумата в рубли на 100 и получаваме сумата в евро

Трима човека нормално се хранят в топ центъра на Петербург за 30 лева, плюс бира или коктейл за разкош.

Естествено има по-лъскави ресторанти, където човек може да си похапне глезотии-  стриди, скариди, калмари, супи от морски дарове, бутилка по-скъпо  вино. На нас такова удоволствие ни струваше 120-130 лева.

В центъра на Петербург- кафе, капучино, лате с мляко и т.н, нормално са около 2-3 лева. В лъскавите заведения като това срещу Казански Събор, ще си го платите като на Витошка-8 лв., Коктейла също стъпва на 13-14 лева.

Цените на хранителните стоки в масовите магазини – около  40-50 % по-евтини от нашите. Но това се отнася за руски и такива внесени от техни приятелски държави. Западните са на български цени – скъпи са.

В МОЛ-овете от типа на франчайза на вече фалиралата в Германия –„Галерия“, цените на известните марки са скъпи като в България. Дори на някои дрехи с 20% по-високи от нашата страна.

Навсякъде бъка от стоки, пълни рафтове. За всекиго по нещо. Ако харесвате западните марки просто се бъркате по-дълбоко. Турски, китайски, тайвански, виетнамски и т.н стоки са достъпни и за най-бедните.

Оказа се че учителите и педагогическият персонал в Русия, също е „ниско платен“. Нетната заплата на начинаещ учител  е от 1600 до 1800 лева. Но понеже издръжката на живот в Русия е доста по-ниска от тази в България, желаещи за учители има.

Синът ни една вечер излезе за да обиколи централната част на Санкт Петербург. Прибра се сутринта. Искал да тръгне по-рано, но група руснаци, с които си контактувал на неговия ограничен руски език, го помолили да остане да си говорят, тъй като им била приятна неговата компания и нещата, които разказвал за България. Даже го почерпили.

Силно впечатлени от прекрасните църкви –  Казански Събор и Исакиевски Събор, последния ден преди полета, решихме да видим и Лаврата- манастирски комплекс с няколко църкви. Там е погребан Александър Невски. Много силно духовно място!

Това доведе до малко забавяне и когато стигнахме летището, вече течеше паспортната проверка. И лош късмет-проверяваха млад мъж, вероятно с нередовни документи в продължение на 30 минути. Не очаквахме форсмажорни обстоятелства и не бяхме преценили времето си. Отивайки пред  гейта, той се оказа затворен. Самолетът не беше излетял, помолихме служителите да ни пуснат извънредно през ръкава. Простичко ни беше казано, че турските авиолинии са много стриктни и не позволяват изключения. Нормално, те са единствен превозвач, който обслужва ЕС и Русия. 

Тогава реално осъзнахме, какви проблеми възникват в резултат на ограниченията и санкциите, които бяха наложени на Русия и на какво са били подложени руските граждани. Потърсихме помощ в офиса на турското представителство, за да закупим нови билети или да презаверим с доплащане старите. Лаконичният отговор на служителката- да, възможно е, имат няколко свободни билети за нощния полет до Истанбул, сумата-равностойността на 5000 евро за 3 билета. Плащането само в рубли, да обменим, ако имаме налични евро или долари в чейнджа на летището. Не можем да ползваме нашите банкови карти, тъй като не са от банковата система МИР. Посъветваха ни да потърсим нашите туроператори от България. Денят е събота, следобед, 28.12.24. Но чудото се случи!

Обадихме се на дамата от Руския културен център, която беше поела цялата организация за пътуването ни, а тя отговори на повикването ни. Обеща да се свърже с колежката си, която отговаря за самолетните билети. Отново имахме голям късмет, продължихме комуникацията с другата служителка. Тя не беше в работно време и пред служебния компютър, за да разреши ситуацията служебно, а ние да се издължим финансово, когато се приберем в  България. Чудехме се как да постъпим и съпругът ми реагира много адекватно. Запита я дали има сметка в Revolut. Оказа се, че има лична сметка и прие да преведем парите онлайн. Опитахме с малка сума и тя я получи. Успя да влезе в тяхната система за самолетни билети и ни осигури цена, три пъти по-ниска. Преведохме парите и минути по-късно, тя ни изпрати билетите. Чудесата се случват и преди Нова година, благодарение на отзивчивостта и човещината на двете служителки.  

А какво да кажем за метаморфозата, която настъпи с нашия син. Човекът, тръгнал с очакванията, че ще види една изостанала, застинала в развитието си Русия, с изтерзани, подчинени и зависими хора, които са ограничени и нецивилизовани.

При посещението на Ермитажа, екскурзоводката ни разказа легендата за колоната на дворцовия площад – който я обиколи 3 пъти, ще се върне отново в Санкт Петербург. Не сме наивници , но желанието беше по-силно от нас. Голяма част от групата се втурна да обикаля, а синът ни се оказа пръв. Та дори направи 3 обиколки и половина, да е сигурно… 

Разбрахме го, той е психолог, искаше да посетим музея на Павлов, да научи повече за двамата велики учени- Павлов и Сеченов, да се доближи до света на Пушкин… Е, нямаше време.

Но си обещахме, че когато светът се нормализира, ще се върнем отново. Вярваме, че ще е много скоро!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: