Съжалявам, че баба ми не е престъпник!

Тези тежки думи на горчива равносметка отправи към здравния министър Петър Москов българката  Ваня Костадинова. Повод за справедливия й гняв стана шумно рекламираното лечение и всеотдайни  медицински грижи към наркобоса Димитър Желязков – Очите.

Трябва ли, министър Москов, всички да станем престъпници? Трябва ли да сме мафиоти, за да ни обръщат внимание в болницата и да извършат чудеса от храброст, за да ни върнат от Оня свят, или поне да ни лекуват адекватно?
Моята баба не е престъпник,за което дълбоко съжалявам. Тя има само едно паркомясто в двора, където стои каручката й и никой не се бие за него.

Никой не й вдига битов скандал, никой не стреля  по нея, даже си няма и бронежилетка. Има си само бастун, с който се бори с битовата престъпност, понеже колегата ви Румяна Бъчварова каза, че не може да се справи.

Баба има и много  болежки. Но я преглеждат само от време на време, понеже нямало талони. За баба няма, но за Митьо – има.

Баба няма пари да си купи лекарства за кръвното и го сваля с билки и канела. През това време при лечението на Митьо Очите само една инжекция струваше 3 000 лева на здравната каса. Баба се е осигурявала повече и по-дълго време от Желязков. Но не я приеха в болница по време на тежка хипертонична криза, понеже свършили пътеките.

Купихме й една пътека, но пък в болницата нямаше лекарства.

Докога, господин министър, ще лекувате престъпниците, ще им викате консулти от цяла България, ще ги обгрижвате, ще ги охранявате в болницата, а обикновените хора ще умират направо на улицата?

Не сме ли сбъркана държава, със сбъркани приоритети, със сбъркано здравеопазване?

Виждали ли сте стари болни хора, които припадат на опашка пред лекарските кабинети?

Виждали ли сте списъка с деца, чакащи за животоспосяващи операции?

Децата бавно гаснат, но за сметка на това Митьо ще живее.

За да продължи да продава дрога на младежите и да ги унищожава един след друг.

Обидно ми е, като чета, че на един престъпник са прелети над 100 сака кръв, а за ранени на пътя младежи кръв няма!

Обидно ми е, че едни са оставени на съдбата, а за други се полагат всякакви, че и невъзможни грижи.

Обидно ми е, че болните у нас не са равнопоставени.

С какво животът на Желязков е по-ценен от този на баба ми, или на умиращите деца?

Всички болни в България трябва да имат равни права и да получават адекватни грижи.

За съжаление ги получават само богатите и престъпницте.

Защо, д-р Москов?

Имате ли смислен отговор?

Аз – не!!!  Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: