Че няма такава държава като България, българите говорят отдавна. Те имат предвид безредието, мафията и абсолютната липса на каквато и да е справедливост. Тази седмица под формата на „Магнитски“ им го каза и САЩ. Няма такава държава, наистина, но по съвсем друга причина. Това е държава не само с брутално престъпна власт, но и без народ. Тя е антиупотия, населена от нечовеци, на които хирургически са отнети възприятията за случващото се край тях и за мяра. Как иначе да си обясним, че големите скандали по процедурата „Магнитски” онагледиха най-вече бруталната колониална зависимост на България от САЩ, а закърнелият народ я аплодира. Някога българите биха се запитали – това не е ли намеса във вътрешните ни работи. Вече не се питат.

Васалитетът и отвратителното робско поведение, мотивирано от видоизменената психика на нацията ни през последните 30 години, са най-видимият до момента, а същевременно и невидим поради закърнялост резултат от американските действия. Как санкциите ще се отразят на българската политика, икономика, на засегнатите субекти и в геостратегически план, тепърва ще се види.

Единствено видим към момента е безпрецедентния слугинаж на целия ни политически елит пред американците.

За да няма неразбрали, следва да се уточни, че с „Магнитски“ американците наистина удариха една мафия. Целта на този текст не е тя да бъде защитавана. А да онагледи как този удар разкрива и подпечатва отношения от най-първичен вид между господаря САЩ и слугата България.

Нека илюстрираме какво всъщност се случи:

В условията междуизборна напрегнатост президентът на България Румен Радев назначава временно правителство. Върху подвижните пясъци трябва да се изгради къща, предстоят парламентарен и президентски вот. Конфронтацията в страната е голяма, важно е кой как ще налее основите. За три дни посланикът на САЩ Херо Мустафа благославя чрез публични срещи седем министри, сред които и премиерът Стефан Янев.

Посланик Мустафа безпрецедентно нахълтва дори в службата, която отговаря за хазната на България – НАП.

Тупа по рамото началника й, който междувременно се оказва продавач на затъваща фирма с дългове за над милион лева. А купувачът – рецидивист, използван като бушон. Министърът на финансите Василев се изпуска пред медиите, че назначил културиста Спецов за началник на НАП, защото работел прекрасно със „западните партньори”, тоест със САЩ. Скандалът с фирмата на Спецов лъсва, но довереникът на САЩ остава непокътнат и даже не му се налага да коментира престъпната си схема за укриване на данъци. В следващите дни важните срещи на посланик Херо Мустафа продължават още по-усърдно. Тя ги провежда заедно със спешно командирован тук висш държавен служител на САЩ. Борисов отива инкогнито в резиденцията й, но е заснет и се налага да се обясни на медиите. Мустафата невъзмутимо обяснява, че на гости в посолството са привикани представители на настоящото правителство, на бившето, членове на партии… Успоредно с това САЩ ни стоварват „Магнитски”.

Понеже санкционираните лица са всеобщо мразени, цяла България приема санкциите като висша справедливост – Господ е слязъл на земята, разграничил е доброто от злото, дал е повеля и съвсем скоро ще въздаде справедливост.

Медиите трескаво броят коя от партиите се снишава с коментар или случайно не подкрепя. Те са кучетата пазачи на праведността. А партиите в България смеят ли да гъкнат напреки? Не, надпреварват се в подмазването. Дори главният прокурор тръгва с неохота да разследва това, което довчера не е възнамерявал и даже е прикривал. Няма изненада, преди да бъде назначен за главен прокурор, Гешев прекара месец на инструкции в САЩ. Никой в България не смята за важно, че колкото и справедливи да са, наказанията по „Магнитски” се раздават без съд.

Никой у нас не смее да каже, че те са екстериториална административна бухалка на хегемона САЩ, обслужваща интересите му.

И точно заради интересите на САЩ, санкциите им подминават лицето Бойко Методиев Борисов, символ на политическата мафия и доскорошен проамерикански генерал-губернатор на бедната американска колония България. Обществото в България вижда това, но не смее да критикува САЩ. Както в старите времена истината се споменава на ухо, чрез вицове, вече и в полушеговити и иронични интернет-статуси… но не и официално от най-висока политическа или медийна трибуна. А междувременно бившият премиер Борисов е изтичал в посолството на САЩ. Хванат в крачка, той най-спокойно обяснява публично, че е бил там, не защото е лицето на мафията и се моли за пощада, спасява кожата, а защото САЩ се стремят да наредят „стабилна власт” в България. Няма скрито-покрито – посланик Мустафа и командированият служител редят властта в България.

Само баламите не виждат, че „Магнитски” съвпада по време с американските опити да се пренареди управлението в България. Но какво толкова, нали баламите са мнозинство!?

Според официалните изявления на САЩ, тя прави всичко това, за да прочисти корупцията в България. Следва ура!, долу олигархията!, да живеят САЩ и новото правителство! Сред населението и елита ни липсват дори елементарни тревоги, че чужда държава се меси във вътрешните ни работи. А мястото на истината отново е под сурдинка – тия санкции са твърде избирателни, няма принципност в тях.

Все пак живеем във време, в което всеки, стига да иска, може да изкрещи всичко свободно. Но мислещите и чувствителни към двойните аршини хора не гъкват, защото ще им се стовари народния съд от социалните мрежи. Ще бъдат обвинени, че подкрепят омразната мафия ГЕРБ. Този народен съд е безумна тълпа, посичаща всяка различност. Хора, промити и неспасяемо изкривени от яростната и масирана неолиберална и евро-атлантическа пропаганда, която неспирно трови населението ни през последните 30 години.

И понеже тази заслепена и оскотяла тълпа е огромен фактор при формиране на общественото мнение, тя е част от големия ментален и ценностен проблем на държавицата България.

В конкретния случай тълпата иска да натири безпринципния бивш премиер, затова поощрява всяка безпринципност на гърба му. Кръгът е затворен.

Проблемът обаче има и още едно проявление. Накои хора казват: „Да, САЩ действат избирателно, гледат си интереса, месят се. Но те са наш старши евро-атлантически партньор, техните интереси са и наши. Мафията си е мафия, като няма кой друг да я удари – радваме се на американците!”. Такова едно разсъждение обаче е повърхностно. Проблем отново са му мярата, достойнството, обективността и тотално отсъстващата чувствителност на нашия народ за тях. Да, на хартия американците са ни партньор, а мафията си е мафия. Но какъв е този партньор, с който интересите ни никога не съвпадат, а подходът му към нас винаги е избирателен и все в негова егоистична полза и в наш ущърб.

От нас САЩ не искат да сме им партньори, а правоверни последователи на сектата им… която води своите членове към ритуално масово самоубийство.

След като правителството ни се реди в чуждо посолство, и никой не го счита за нередно, ясно е какво се случва.

А по нелепа случайност, успоредно с политическия рейд на Мустафа, се случи и военен рейд- в производствен цех на нищо неподозиращи хорица. Скандалът стана публично достояние цели 18 дни след злощастното военно учение на янките в пловдивското село Чешнигирово, след като потърпевшите сигнализираха медиите. За да се оправдаят, служебното правителство и военният министър излъгаха, че не са знаели. И стартираха проверка кой на кого какво е трябвало да съобщи по веригата.

Да повторим – след такава огромна политическа близост на висши нива, при толкова много срещи на Херо Мустафа с представители на новото правителство, американските рейнджъри нахлуват, а посланикът им не обелва и дума пред българските власти за нахлуването.

Ясно е, че българските власти са прикривали „партньорите” си.

А след злополучното учение, насред цялата васална демонстрация, президентът Радев, любимец на народните маси, се срещна вчера за пореден път с посланичката Мустафа. Не къде да е, а пак на учение. Двамата грееха в усмивки, за да докажат, че в този брак между господар и слуга нещастни няма. Това е то държавата България!

Някога нейните бащи основатели хукнали из Европа да търсят цар. Най-светлите ликове на Освобождението, Левски и Ботев, казвали, че цар не ни е нужен. Но времето било такова, че нямало накъде, трябвало цар. След 70 години царството било разрушено, а след още 45 години днес българите живеят свободно умно и красиво в обетованите територии на евро-атлантическата псевдо-демокрация и нейните пагубни ценности, водещи народите към робство. Неолиберална диктатура, в която идеално се вписва бруталният български слугински манталитет. Той е отвратителен, защото се случва без принуда. Българите сами избират да са роби, а не свободни. И го правят всеки път. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: