Преди месец една новина прелетя през световните медии: Бившият съветник на Доналд Тръмп Стив Банън, остър, скандален и противоречив журналист, обяви, че ще прави световна фондация, която да се противопостави на мултимилиардера Джордж Сорос. Идеята на Банън е ефектна – той иска да прави нещо като консервативен интернационал, мрежа от десни партии и НПО-та, която да обхване цяла Европа и да даде идеологическа алтернатива на Сорос и зловещия му институт „Отворено общество“.

От тази новина разбрах нещо, което не знаех – от създаването на „Отворено общество“ през 1984 година досега фондацията е инвестирала над 320 милиарда долара в различни проекти, инициативи и откровено политически дейности. И цитираната цифра е официалната. Неофициално парите вероятно са 10 пъти повече. Така или иначе, това е част от един американски сблъсък, за който у нас в България почти не се знае нищо.

Американската консервативна десница от години води тиха война със Сорос, разглеждан от тях като политически инженер, тласнал САЩ в изключително погрешна посока. Сорос е милиардер-интелектуалец, богаташ с идеологически претенции, финансов бос с остър интерес към политиката, обсебен от комплекса за божественост, сляпо вярващ, че с много пари може да се вкара целия свят в „правилните“ политически рамки, и на който свят той да стане глобален сив кардинал.

Своите философски разбирания милиардерът Сорос е попил основно от книгата „Отвореното общество и неговите врагове“ на Карл Попър. Идеята на Попър е очевидна и заради това силна. Според него отворени общества са обществата с плурализъм, силни хоризонтални структури, които са поставили индивидуалната свобода в центъра на своето развитие. Такова общество, смята Попър, може да е отворено към света, подчинено на някакви глобални идеали, възприемчиво към чужди култури и разбирания. Това е неговата сила и мощ.

Разбира се, подобни разсъждения съдържат в себе си и капан, защото Попър, а след това и Сорос, приписват тези характеристики единствено на либерализма и то разбиран в неговия съвременен неолиберален смисъл. Което рано или късно ни води до един глобален свят, където националната държава е обречена на изчезване, а следователно и идеята за нация потъва в историческото нищо.

Нацията е нула, индивидът е всичко!

Националните корени са котва, която пречи!

Започнах този текст с Банън, за да се види, че десницата отдавна е почнала своята интелектуална и практическа битка със Сорос и това стана очевидно с възхода на Доналд Тръмп. Той не е някаква аномалия, а лице на реален исторически процес. След години, в които САЩ беше основен център на глобализацията, непризнаваща национални граници, в Америка се събуди острата съпротива и изтласка начело на държавата американския националист Доналд Тръмп.

„America first“ е антисороски лозунг и представлява дясното завръщане към разбирането за национална държава и национална икономика. В това няма нищо романтично. Процесът е прагматичен и неизбежен. И разбира се е опасен за периферните световни страни, защото в новия икономически ред те ще бъдат разглеждани единствено като ресурсна база за Голямата държава, осъзнала собствения си икономически интерес. Там, където преди имаше тотална власт на глобалния финансов капитал, разглеждащ света като нещо без граници, като разграден двор, вече се появява разбирането за национална икономика. Тя не е справедлива, нито почтена. Но е в тотално дисидентска позиция спрямо досегашните разбирания за посоката на развитие на света.

Но в този текст няма да се занимаваме с Банън, нито с американската десница. Тъжно ми е да го кажа, но основната жертва на Сорос не е десницата и вероятно заради това тя първа започна битката с неговите зловредни НПО-та. Сорос обаче от години паразитира върху левите идеи и е взел като заложник европейската и американската левица (Демократическата партия) в нейната по-голяма част.

Именно идеите на Сорос подмениха левия светоглед, който стана жертва на неолибералните глобални вампири. И… там, където преди имаше битка за социална справедливост, днес имаме разбирането, че лявото е само „културен проект“. Така е по света, но не и в България, където Сорос вместо на БСП, предпочете да заложи на съюз с десните партии. Защо се получи така единствено и само у нас, ще разясним по-долу в статия.

Как обаче Сорос подмени левия светоглед: Той унищожи битката за справедливо заплащане, за нормални условия на труд, дори за класова борба е изоставена, а на преден план излязоха „културни“ идеи като мултикултурализма, феминизма, джендърството и каквото още се сетите! Така острите зъби на световната левица бяха извадени и в резултат на подобно политическо инженерство се появи хайверената левица.

Резултатът от всичко това са либералните „социалисти“, които до утре могат да разсъждават за „проблема на идентичността“, но не и да организират стачка и да настояват за справедливо заплащане. Това е пряко следствие на глобалисткия възглед за света. Съпротивата срещу разбирането за национална държава може да мине единствено през такъв карикатурен индивидуализъм.

Индивидът е ценност и винаги е бил, но там, където Маркс ни учеше, че той (индивидът) съществува в социална група, която има общи интереси, Сорос постулира, че това е висш архаизъм. Основното е правото на самоопределяне, а социалните конфликти пречат на този процес.

Но вместо те да бъдат решени, идеята на Сорос е да забравим, че ги има!

Така левицата беше дресирана, изопачена, превърната в политически джендър без цвят, мирис, посока и цел!

В ситуация на икономически възход този номер можеше да мине, особено ако инжектираш някоя върховна глупост като третия път като висша политическа теорема.

Но третият път (неолибералният, който не е нито ляво, нито дясно) се оказа като третия пол – нещо, което твърдят, че го има, ама никой не го е виждал и не могат да представят реални доказателства за съществуването му!

И така стигнахме до ситуацията на възникването на либералните „социалисти“, които в момента унищожават левицата в Европа.

Във времена на промени и криза този подход се оказа наистина самоубийствен. Целият Евросъюз се разтресе от геополитическата и икономическа буря, но „социалистите“ решиха да заровят главите си в пясъка и да се правят, че земетресение няма. Днес виждаме по изборните им резултати, че тази тактика убива „традиционната“ левица, защото тя остана не само без проект за света, но и без реални отговори на големите проблеми, които вълнуват хората.

И примерът с България е поразителен. Оказа се, че най-голямата вина на българските социалисти пред Европейската левица е, че те не пожелаха да признаят Истанбулската конвенция. Върху БСП никога не е бил упражняван такъв политически натиск от страна на ПЕС, както по тази тема. Например, ПЕС никога не е проверявал защо нашенската левица се проваля в политическата битка с десните партии за по-високи доходи, но виж , когато опре до джендър-идеологията, евро-левичарите са на първа писта за размахване на пръст и четене на конско. Изобщо политиката на идентичностите е сектантска и в момента е по-скоро като раков тумор, който никой не иска да лекува.

Българските левичари – БСП обаче са крачка напред в разбирането на зловещата роля на Сорос в прецакването на техните идеи. Вероятно се дължи на факта, че от първите си дни в България „Отворено общество“ флиртува с десницата, вероятно виждайки в нея бъдеща социалдемократическа либерална левица, която въздига в култ третия пол и се отнася с отвращение към всички мъже, които не искат да носят рокли и към всички жени.

Традиционното разбиране за пол и същност носи скрита заплаха за неолибералите и Сорос, защото от това лесно може да се стигне пак до идеята за националната държава, сувереното управление и отстояването на територия, а пък това води след себе си старите марксистки заплахи – остра социална битка, борба за по-високи доходи, яростна съпротива срещу социалното неравенство и за справедливо разпределение на ресурсите. Тоест всички онези идеи, които правят левицата реален, а не виртуален политически фактор.

Заради това ние в „Skandalno.net“ смятаме да посветим цяла серия от статии и дискусии на темата за Сорос и соросовите НПО-та и да призовем всички здравомислещи хора в България за обединение около каузата „България без соросоиди!“.

Има не само десен, но и ляв отговор на Сорос. Левицата може да бъде антиксенофобска, но все пак национална, защото това е начин да се даде отговор на съвременните предизвикателства и остри проблеми. Всичко останало е затъване в безумието и създаване на възможност в един хоризонт от 20 години в Европа да не останат силни леви партии.

Там, където левицата е във възход (например в България), това се случва на базата на анти-Сорос разбирания. БСП показа национално отговорна позиция. Затова и Корнелия Нинова наскоро с гордост заяви: „Когато левите и десните в Европа се обединиха „За“ Истанбулската конвенци, ние проявихме характер да защитим българското семейство, децата си и Конституцията на Република България“.

Затова е крайно време да възприемаме лявото като нещо, което е в състояние да пребори мултимилиардерите – глобалисти зад Сорос, които си въобразяват, че ще моделират света според собствените си разбирания. Аз не искам свят от затворени общества, но не мога да си представя планетата като глобалистичен бульон, както сполучливо нарече неолиберализма наскоро журналиста Сашо Симов. Време е за този отпор, защото само така можем да върнем силата на лявото и да го направим фактор за бъдещето.

Пътят на Сорос винаги е бил фалшив и порочен! Той разгражда политически, морални, национални и социални стойности, защото това е начинът глобалните финансови олигарси да вземат властта от сенките, където се спотайват!

Връщането към автентичните идеи всъщност е основното дисидентство в днешния бурен и променящ се свят. Нека мултимилиардерите да се пържат в ужас.

Това е добро начало, нали!? Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: