Миналата година сме дали 100 милиона лева за дрехи втора употреба!

И сме на първо място по купуване на секънд хенд парцали от страните в цяла Европа!

Тази статистика издадоха с гордост притежателите на дришопове. Те, разбира се, се похвалиха, че внасят само качествена стока и обличат българите с хубави якета и блузи. Били висококачествени и даже модерни.

Каква ти мода, какви пет лева? Ако влезете в обикновен магазин за такива дрехи втора ръка, ще видите, че по закачалките висят предимно боклуци. Развлачени от пране, тук там с петна, тук там скъсани… Анцузи с разтегнати ластици, смешни селски ризи, протъркани от носене дънки, безумни дамски ризи с финифлюшки и увиснали рамене, тук там с разпрани шевове… якета, изгорени от ютия или със съдрани джобове и всякакъв друг боклук, пред който дори битаците могат да минат за модерни бутици.

Има и истински находки – намалени нови дрехи, които чужди търговци сегиз-тогиз пускат на безценица, за да отворят място за новите си колекции. Но от тази стока в секънд хенд шоповете трудно се намира, тя най-често отива в нормалните ни магазини, където се представя като маркова и последен писък на модата. И се продава на съответната адекватна цена. Така, че дамите изобщо да не разберат, че си купуват нещо втора ръка, а гордо да носят придобивките си и да се хвалят, че са ударили кьоравото.

В масовия случай с дрехите втора употреба у нас обаче става дума за износени парцали, които хората на запад хвърлят в контейнерите за разделно събиране на отпадъци, а нашенските търговци тичат до събирателните пунктове и ги изкупуват на смешни центове. Някъде даже им ги дават и без пари, защото хората са приятно изненадани, че някой иска да вземе този боклук.

Същите тези, изхвърлени в контейнерите панталони, ризи, скъсани рокли, развлачени тениски и избелели блузи се появяват в нашите магазини след дезинфекция с особен мирис и увесени на закачалки. И цени от три до 20 лева парчето в зависимост от това- как им хрумне на продавачите.

И проблемът не е, че търговците са намерили ниша, в която печелят от нищо- нещо и само през последната 1 година са дръпнали 100 милиона от джоба на българите… а в отчайващата бедност на народа!!

Защото едва ли една дама, която има пари, ще се зарови в купчината парцали, за да си набави нов тоалет. Едва ли една майка ще облече децата си с прокъсани и избелели блузки, ако може да им купи нови. Но една нова бебешка рокличка или боди, или туника струват майка си и баща си по магазините… и много семейства са принудени да търсят облекла на старо.

А в дрип-шоповете можете да се изумите от безумия. Скъсан сутиен, развлечен бански, носени от някого бикини, съдрани чантички, детски одеалца в неопределен цвят, изтъркани от употреба, разкривени пантофи, мърляви детски плюшени играчки, че даже и очукани обувки, които принципно са забранени да се продават, тъй като могат да донесат на гордия си нов собственик зарази. Бельото секънд хенд също е забранено, но на никого не му пука.

ЕС ни сложи във втората писта.

И започна да ни продава храни второ или трето качество.

Ние сами се сложихме в пистата на оръфляците и просяците и започнахме да обличаме старите съдрани дрехи  на европейците.

Превърнахме се в клошари, които на всичкото отгоре си плащат за боклука, който намират в магазина.

Е, Европа ли ни е виновна, или самите ние?

Или озверели от бедност и безпътица, се храним с боклуци, обличаме боклуци… и ревем възмутено, че ни сложили във втората писта.

Та ние сме извън всякакви писти!

Превърнаха ни в безмозъчно и примирено стадо.

За 26 години изгубихме не само икономиката и селското си стопанство, но и националната си гордост.

Кой ни докара дотук?

Въпросът е риторичен. Skandalno.net

Автор: Станислава Славова, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: