Ситуацията на територията на бившата УССР започва да се променя все по-отчетливо. Американски и западни военни експерти започнаха все по-често да се повтарят в своите неутешителни за Зеленски средносрочни прогнози. Режимът в Киев става все повече икономически неизгоден за своите спонсори, които ползват ВСУ като прокси в сраженията срещу Русия. Ако погледнем истината в очите, то би трябвало да се признае, че първата цел на Путин е постигната. Украинската „държавност“ като такава от преди 24 февруари не съществува.

Путин продължава да създава неприятната за неговите противници двусмисленост и неяснота за крайните негови цели по отношение на територията на бившата УССР. Като минимум се счита, че Крим и Донбас не подлежат на коментар и преговори. През последните дни стана ясно, че Херсонска и Запорожка област под някаква форма ще бъдат въвлечени в орбитата на Русия. Все по-често се коментира превземането на Николаевска и Одеска област от хората на Шойгу. Малко е вероятно Москва да остави неконтролируема черноморския излаз на бившата УССР – историческата Новорусия, която на всичкото отгоре е изцяло населена с руснаци и рускоговорящи хора.

Не е изключено Минск да се включи в сраженията срещу ВСУ. След 24 февруари имаше публично огласени подобни размисли. Така както Полша има претенции към най-западните територии така и Беларус може да претендира минимум за Волинска област, а и не само за нея. Тази северна територия е населена и от белоруси. Не е за пренебрегване и фактът, че белоруската армия е далеч по-добре въоръжена и боеспособна от полската.

На 31 май Джо Байдън публикува във вестник The New York Times негова програмна статия. В нея няма нищо, което да напомня за неговите изказвания на 26 март във Варшава. Тогава той прогнозира 200 рубли за един долар. На 9 юни един долар е 60 рубли. Много показателно е заглавието на последната епистоларна изява на американския президент в The New York Times: „Какво Америка ще прави и какво няма да прави в Украйна“. Джо Байдън не пише за гигантската битка между демокрацията и автокрацията. Да не говорим за схватката между светлината и мрака. Изчезнал е декламативно-патетичния наратив. Джо Байдън цитира Зеленски: „както каза президентът на Украйна, в крайна сметка, тази война окончателно ще приключи само с дипломация“. Липсват обвинения към Путин, че иска да „разруши установените правила след Втората световна война“. Нещо повече. САЩ не искат да свалят от власт Путин и не търсят война между НАТО и Русия. В цитираната статия Джо Байдън е оставил само една „червена линия“. САЩ не желаят Русия да посегне към своето атомно оръжие. Военният министър Лойд Остин също след 11 май се умълча. Само спомена, че Китай е „основен дългосрочен проблем на въоръжените сили на САЩ“. Хенри Кисинджър запали „лулата на мира“ в Давос и намигна на своя колега разузнавач Путин. Ако той бе искрен, то нямаше да последва решение за доставка на американски ракетни системи за залпов огън на Киев. На 31 май САЩ в лицето на Джо Байдън дадоха да се разбере, че повече не са склонни да вдигат мизата в своята конфронтация с Кремъл. Но това не е всичко. The New York Times обвини Зеленски, че не предоставя цялата информация за бойните действия на американците. Оказа се, че американското разузнаване знае повече за плановете и действията на руснаците, а не за стратегията и действията на украинците.

Остава да се види как ще се разберат „гълъбите“ и „ястребите“ във Вашингтон. В последно време се активизираха тръмпистите в САЩ, което се отрази в България. Правителството на американските демократи в София „спука гума“ и не е много ясно кога ще пристигне „пътна помощ“. На промяната на позицията в Белия дом реагираха и в Германия. Аналена Бербок отказа среща на украинския посланик, който се изгаври с канцлера Шолц като го нарече „обиден бахур“ (не гарантирам за точността на превода).

Очевидно е, че ще се търсят преговори с Русия. По този начин, може отново за четвърти път, да се спре настъплението на руската армия. Да се получи оперативно време необходимо за дестабилизиране на вътрешнополитическата обстановка в РФ и активизиране на руската „партия на мира“.

У нас евроатлантическият информационен спецназ върти на пълни обороти пропагандни клишета от преди два месеца, на които все по-малко българи вярват. Да се бяха поне малко вслушали в гласа на Джо Байдън, а не на Джордж Сорос.

Автор: Боян Чуков, геополитически анализатор

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: