В първата част от интервюто (ВИЖ ТУК) експертът по международна сигурност Боян Чуков коментира, че войната в Украйна е между САЩ и Русия, а за Русия тя е на живот и на смърт. Според него геополитическата битка между евроатлантическия и евразийски полюс никога не е приключвала окончателно. С разпадането на СССР светът остана с впечатление, че евроатлантическият полюс е победил окончателно и безвъзвратно. Но Русия възкръсна като феникс. И то не за първи път в своята история. За пореден път Русия се завърна в глобалната геополитическа битка. В тази втора част от интервюто г-н Чуков отговаря на въпросите каква трябва да бъде българската позиция за войната и защо България за нищо на света не трябва да праща оръжие за Киев?

– Държавите от бившия соцлагер не пожелаха ли сами да станат членки на НАТО след разпадането на Варшавския договор, страхувайки се от Русия, господин Чуков? В мемоарите си президентът  Желю Желев пише, че в деня на ликвидирането на Варшавския договор Горбачов му изсъскал – а сега кой ще ви пази?

– Не знам българският народ да се страхува от векове от Руската империя, СССР или Руската федерация. Както нямам спомен да е провеждан референдум за това дали България да стане член на НАТО. Влязохме в Североатлантическия алианс без всенародно допитване. Народите в Източна Европа не са обявили чрез гласуване дали искат страните им да са членове на НАТО. Трябва да правим разлика между народите и политическите елити, които са далеч по-пластични в своите възгледи, геополитически нагласи и отстъпки пред глобалисткия натиск. Особено когато „демократичната промяна“ е съпроводена от обилни персонални бонуси за най-бързо и шумно променящите се. Днес в България няма човек, който може да получи достъп до висшата държавна администрация, ако не е убеден и яростен евроатлантик. Ако не попържва в електронните медии денонощно Владимир Путин. Желю Желев бе един добър, но трогателно наивен и лишен от политическа и геополитическа грамотност човек. Спомнете си, че Желю Желев направи България франкофонска страна. И 30 години след нашия „цивилизационен избор“ (по Петър Стоянов, а не по Арнълд Тойнби или Самюъл Хънтингтън) ние не сме нито в Британската общност, нито във франкофонската. Последно разбрах, че гръцките ВВС ще пазят нашите въздушни граници. Можем да дадем на турците на ишлеме да пазят сухопътните ни граници и да разпуснем държавата. След 30 години „страх“ от Русия и 20 години пазени от НАТО останахме без икономика, без армия, загубихме националното си достойнство и идентичност, и се лъжем взаимно, че имаме държава. България е единствената на Балканския полуостров, в която вносът на доматите надвишава този на бананите. А бяхме „доматената република“, която хранеше 300 милионен пазар в Централна и Източна Европа. И тези плачевни резултати в селското стопанство ли са в резултат на „руската заплаха“ и „страх“ от Кремъл? Източна Европа се освободи от комунистическото иго, но Германия я разруши в демографски план със своята хищна икономическа политика. Днес понятието „национален суверенитет“ предизвиква само тъга сред българите, които разбират какво е състоянието на държавата ни и какво всъщност наистина означава национална сигурност.

– Ако не беше член на НАТО, каква щеше да е съдбата на България сега?

– Съдбата на България зависи от това в коя геополитическа орбита ще бъде привлечена. И се върти в нея. Преди Втората световна война бяхме в орбитата на Берлин. След 1945 г. бяхме в тази на Москва. Днес сме в геополитическата орбита на Вашингтон. България след Освобождението никога не е била даже и регионален фактор. След падането на Берлинската стена София попадна в орбитата на САЩ, защото СССР се срути. Срути се изградената от Москва геополитическа мозайка и ние бяхме привлечени в гравитационното поле на американската геостратегия. След 1989 г. България нямаше право на избор. Но непосредствено след 1989 г. българският политически елит имаше по-голям марж при вземането на самостоятелни решения. Това създаваше някаква илюзия за самостоятелност, която реално бе измамна. Днес нашият елит, който представлява евроатлантически импортиран ГМО управленчески псевдоелит, е принуден да ползва клиширан демократичен наратив и да марширува в наложения силово евроатлантически строй. В България все по-некадърно се опитваме чрез срамна мимикрия да прикрием несъстоятелността на това, което наричаме „българската демокрация“.

– Кой според вас трябва да контролира службите в България, господин Чуков  – Министерският съвет, президентът, парламентът?

– Системата за сигурност на всяка една държава се изгражда във времето в зависимост от нейната цивилизационна същност и изминат исторически път. Няма готов вносен шаблон, който да се наложи и копира без да се отчитат националните особености. В теоретичен план винаги в една демократична страна се говори за парламентарен контрол на специалните служби, но има западноевропейска държава, в която комисията за парламентарен контрол се назначава от премиера. Той определя кога тя ще заседава и по какви въпроси. Подобен подход е неприложим в България. Във всяка една държава има законодателство, което регламентира дейността на специалните служби, но съществува паралелно с това и така наречената „установена практика“. Предвид изминалите трийсетина години след промените у нас считам, че българските специални служби трябва да са по-скоро под контрола на президентството. Защото президентската институция е определено по-защитена от периодичните политически кризи, смени на кабинети и задължителното редовно текучество на кадри в МС, които повличат трусове от всякакъв характер в специалните служби. Естествено, има и редица технологични административни процедури, които трябва да се адаптират към нашата реалност и народопсихология. Това е възможно най-краткият отговор на този въпрос. Иначе проблемът е многовекторен и изисква много време, за да бъде обхванат по професионален начин.

– Каква трябва да бъде българската позиция за войната и трябва ли България за праща оръжие за Киев?

– България не трябва да се въвлича по какъвто и да е начин във войната на украинска територия. Още по-малко да предоставя оръжие на Киев. Да не говорим за изпращане на въоръжен български контингент на фронта в подкрепа на ВСУ. Въпреки че със сегашното правителство в София изпращането на контингент става все по-вероятно. Почти сигурно. От нас ще се иска да се „накървим“ срещу руснаците. Постепенното ни въвличане във войната срещу Русия ни е превърнало и ще продължи да ни превръща все повече в обикновени жертвени пешки, участващи в американската геостратегия срещу Москва. В демографски план и като военен ресурс сме много зле за разлика от Полша и Румъния, но засега притежаваме ключова територия в центъра на Балканите, която е отличен плацдарм за операции на НАТО на изток. Светът напуска досегашната си еднополярност и се преформатира в панрегиони, които ще се изграждат на цивилизационна основа. Трябва да сме наясно, че никога няма да станем англосаксонци, конфуцианци или някакви други. Ние сме на Балканите, прабългари, дошли от Азия, смесили се с местните славяни. Престояли сме дълго в периферията на Османската империя. Мястото на нашата държавата е в центъра на Балканите – между турци, гърци, руснаци, сърби, румънци, албанци, хървати, словенци… Ние имаме определена от Арнълд Тойнби, Николай Данилевски, Самюъл Хънтингтън и други цивилизационна идентичност, цивилизационен код. Последният е предопределял, предопределя и ще предопределя до голяма степен нашата бъдеща съдба.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: