На Стария континент глобализмът в икономиката и политиката вече е факт. Пред очите ни Евросъюзът се превърна от „Европа на отечествата“ в проект на глобалистките транснационални американски и западни корпорации. 

ЕС със столица Брюксел включи насилствено в състава си почти всички страни от Западна Европа, а след няколко вълни на разширение – и цяла Средна и Източна Европа. А сега се мъчат да впримчат и всички балкански страни в капана за мишки, както би се изразила кралицата на криминалния роман Агата Кристи.

В последните няколко години последва тотална централизация и унификация на страните, включени в глобалисткия проект ЕС. На държавите бе вменено задължението да изпълняват безпрекословно всяко разпореждане на брюкселските чиновници. Много бързо бяха забравени обещанията за свобода, просперитет и бързо развитие. И страните-членки бяха лишени от почти всякакви правомощия. А докладите, решенията, препоръките и директивите на Брюксел станаха нещо като неразрушими заповеди.

Естествено, това пълно ликвидиране на националния суверенитет на страните-членки предизвика реакция не толкова сред елитите, които бяха изключително добре подплътени финансово от ЕС, колкото сред народите, чиято единствена роля бе да пъшкат под ярема на новото глобалистко западно робство.

Но брюкселските и вашингтонски евроинтегратори правеха всичко възможно за да изтласкат противниците на глобализма от реалния политически процес. За лидерите на Евросъюза и техните подкнонтролни местни упправители анти-глобалистите станаха „популисти“, „радикали“, „евроскептици“, „неофашисти“ и т.н.

Но тези „политкоректни“ названия съвсем не бяха достатъчни за да елиминират противниците на глобализма от действителността. Защо народите все по-уверено заставаха зад техните платформи: Струва си да припомним 1999 г., когато в Австрия на парламентарни избори противницитена ЕС от партия „Свобода“ спечелиха повече от 27 %. И влязоха в управлението на страната.

В Германия стана още по-лошо. Евроскептиците от „Алтернатива за Германия“ не влязоха в управлението, но станаха една от най-мощните опозиционни партии. Във Франция пък патриотите от „Националния фронт“ на Марин Льо Пен взеха управлението в няколко провинции, а техния лидер Марин Льо Пен едва не стана президент на Франция.

В България също се появи анти-глобалистката партия „Атака“. В Испания тръгна мощното анти-глобалистко движение „Подемос“. В Гърция изригна евроскептичната лява „Сириза“, която и в момента управлява страната. По цяла Европа започна народно бружение против новото глобалистко робство, в което транснационалните западни компании се мъчеха да впримчат националните държави.

Но знакови за европейския анти-глобализъм станаха мартенските избори преди дни в Италия. От 10 партии, които участваха в надпреварата, първите три партии с най-висок резултат, сами се определят като евроскептични и анти-глобалистки. Това са движението „Пет звезди“, „Северната лига“ и „Братята на Италия“. На всичко отгоре „Лигата“ стана лидер на дясно-центристката коалиция, в която влиза и голямата партия „Форца Италия“, което придаде допълнителна тежест на анти-глобалисткото движение в страната. Сега „Северна лига“ ще съставя коалиционен кабинет и още в изборната нощ заяви, че една от първите й точки в програмата е свикването на референдум за излизане на Италия от ЕС.

А що се отнася до „евро-оптимистите“, то тези партии изобщо не успяха даже да припарят до парламента със своите лозунги „За повече Европа“ и „Заедно можем повече“. Единствено в България така наречените „еврооптимисти“ от ГЕРБ с невиждани изборни манипулации печелят вече трети управленски мандат въпреки огромното нежелание на 85 % от народа да ги вижда не само в управлението, но и в политиката изобщо. 

През 2018-2019 г. сблъсъкът между глобалисти и анти-глобалисти също ще бъде много яростен, защото предстоят избори в такива държави като Унгария, Черна гора, Латвия и Люксембург. Избори ще има и в Белгия, която стана неформална столица на Европейския съюз.

И една евентуална победа на силите, които защитават върховенството на националните държави и техния суверенитет, ще бъде мощен удар върху глобалисткото брюкселско лоби, което си мисли, че вече е спечелило битката.

Точно обратното. Битката тепърва предстои. От нея ще засиви бъдещето на Европа. Бъдеще на свободни и суверенни евпорейски държави. Или мрачна картина на поробени колониални страни, в които народите умират без надежда за помощ.

Именно затова сега очите на цяла Европа, а и на целия свят са обърнати към Русия. Защото тя остана единствената държава, незасегната от проказата на глобализма. Разбира се, благодарение на мъжеството и всеотдайността на нейния харизматичен президент Владимир Путин. И на мъдростта на руския народ.

Именно поради тази причина глобалисткото лоби в България, дето иска повече Европа във всичко, непрекъснато предизвиква скандали с Русия. Стремейки се отчаяно да откъсне българския народ от неговата велика славянска посестрима. Последният бе с руския патриарх Кирил.

Но техните усилия са обречени. Защото както каза Владимир Путин – 21 век е век на победите на Русия. И на победите над глобалистката истерия в Европа и света. Skandalno.net

Автор: Иво Македонски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: