Руската морска пехота навлезе в град Угледар и превзе източната у част. В същото време по цялата линия на фронта подразделенията на ВС на РФ водят успешни настъпателни действия в няколко направления. Така вече се очертава стратегическата схема на зимната кампания на РФ през 2023 г.

В Угледар започват улични боеве, чиято острота се определя от ключовото географско положение на града и неговата история. Угледар е разположен на единствения хълм в периметър от 25 км. степ и се състои от четири квартала с пететажни сгради. В него напълно липсват едноетажни къщи, което не е типично за Донбас. Въз основа на господстващата височина на града над района наоколо въоръжените сили на Украйна го превърнаха в същинска крепост.

Угледар е построен не като самостоятелно селище, а като предградие на град Донецк. Носел е името кв. Южни. Под града има големи находища на въглища. Планирало се е там да се построят седем големи мини, а населението на града да достигне 100 хиляди души. Но през 70-те години съветското ръководство решава, че ще е по-удобно да се добиват въглища в руския Кузбас – и строителството и разработването на находищата на Южнодонецкия въглищен масив е замразено. Към онзи момент обаче тези четири квартала от пететажни блокчета вече са построени и в тях са се заселили около 9 хиляди души.

Естественият подход към построения на хълма Угледар е малка вилна зона в подножието на хълма югоизточно от града в близост до пътя за гр. Донецк. Именно по него морските пехотинци на въоръжените сили на Руската федерация влязоха във Угледар. А части от ВСУ се съсредоточиха в отбраната на западните и югозападните покрайнини на града от страната на село Павловка, откъдето руснаците опитаха втори щурм.

Части от 72-ра бригада на ВСУ „Черни казаци“ бяха разделени: някои се оттеглиха в Първа мина, западно от града, която заедно с огромна могила от минна шлака е превърната в укрепен район. Други останаха в Угледар. През нощта там започнаха да пристигат подкрепления на ВСУ, включително танкове. Но в същото време руските морски пехотинци започнаха за втори път атакуваха Угледар откъм съседния гр. Павловка и удариха западните покрайнини на града. Отбитият щурм на руснаците обаче не се върна на първоначалните си позиции, а тръгна да заобгражда града. Украинските танкове се обърнаха срещу тях, за да избегнат обкръжение.

През нощта морските пехотинци продължиха действията си в Угледар, превзеха и прочистиха укрепения район около помпената станция и се окопаха на ул. „Десантници“ в югоизточната част на града. От средата на 26 януари в този микрорайон се водят стрелби по посока на сградата на градското полицейско управление и лицея.

Все още е рано да се говори за пълно превземане на Угледар. Само преди седмица обаче самата идея за превземането на това малко, но изключително важно и силно укрепено селище изглеждаше много противоречива. Угледар е важен не само като единствената височинна позиция в степта и крепост с достъп на север до Курахово и Маринка. Превземането на града отдалечава фронта от железопътната линия от Донецк до Крим, която сега не се използва поради опасност от украински обстрел. А тази железопътна линия е много важен компонент от сухопътния руски коридор между Донбас, Запорожие, Херсон и Крим.

Едновременно с бързото настъпление към Угледар в Запорожко (южно) направление, руските войски изтласкаха ВСУ в степта от няколко техни укрепени района в рамките на пет дни и заеха бившата „сива зона“. Беше отбелязан напредък в посока градовете Гуляйполе и Орехов, две сравнително големи населени места, на които се опира цялата украинска отбрана в южното Запорожко направление. Това отново наложи ВСУ да изпратят и въведат в бой резерви.

През нощта и през първата половина на деня на 26 януари имаше мощна артилерийска подготовка край Орехов. Руските щурмови групи продължиха набезите си в посока на отделни украински укрепления, което отново принуди командването на Запорожката групировка на ВСУ да пренасочи резерви към Орехов.

В същото време руските войски изтласкаха ВСУ от Каменско, малко селище на брега на язовир “Каховка”, тоест на брега на река Днепър.

Каменско е пряк път към областния център гр. Запорожие, който, разбира се, не е съвсем наблизо, но е символично. Въоръжените сили на Руската федерация не навлязоха в самия град Каменско и не започнаха да го прочистват, но ВСУ се оттеглиха от тази много изгодна позиция в блатистата местност. През нощта край Каменское е изпратен отряд от специалните части на Въоръжените сили на Украйна „Гепард“ – последният оперативен резерв в това направление.

Заслужава да се добави и постепенното настъпление в Маринка, където под контрола на ВСУ са останали само няколко високи сгради в западните покрайнини на селището. През деня те успяха да отблъснат няколко атаки на „старите“, ветерани от 1-ви армейски корпус на ДНР, но понесоха големи загуби и някои части от 76-а десантно-щурмова бригада на ВСУ започнаха да напускат позициите си.

Цялото това движение на юг на руските войски със сигурност не е било замислено като настъпление. По-скоро е било разузнаване със сила, което обаче се оказа изключително успешно. Основният му резултат: ВСУ загубиха добре оборудваните си позиции на няколко отбранителни линии в степта – укрепените им райони бяха унищожени от артилерия и превзети с щурм.

По същото време продължава настъплението на руските части в Централнодонецкото направление, което стана възможно след превземането на Соледар. Фронтът зад Соледар се издува под формата на топка в три посоки: към Северск, където руските сили вече стигнаха до Раздоловка, на запад към Васюковка и на юг към Артьомовск (Бахмут).

А в северните покрайнини на Артьомовск се водят боеве за тактически важните села Красная гора и Парасковиевка (руските щурмоваци вече са влезли в тях), които не само обграждат Артьомовск, но и затварят пътя към Славянск – един от трите, през които се снабдяват звената на ВСУ в града. В самия Артьомовск се водят улични боеве с настъплението на щурмовите групи на ЧВК „Вагнер“ в района на месокомбината (изток) и в южната част – в т. нар. Собачевка.

На югозапад от града, след заемането на Клещеевка, щурмовите групи напреднаха покрай града и на северозапад в посока село Красное. Пътят, водещ от града през Красное до Константиновка, вече е под огневи контрол. Това е вторият маршрут за доставки към украинския гарнизон в Артьомовск, но все още е възможно да се движат по него. Но третият маршрут – до Часов Яр – засега е напълно свободен. И само превземането на Красное ще позволи да бъде поставен под контрол, което ще означава пълно обкръжаване на Артьомовск.

Всичко това не означава, че решителния напредък в тези сектори ще се случи днес или утре. Означава, че описаното ще се случи неизбежно. Разпространяват се съобщения, че американците вече препоръчват на Киев да напусне Артьомовск (Бахмут), за да запази личния състав на няколкото номерирани бригади там и с тяхна помощ да се закрепи в агломерацията Славянск-Краматорск-Константиновка. Това се счита за следващата възможна отбранителна позиция, особено след като руснаците разпробиха отбранителната линия Артьомовск – Соледар – Северск. Но такова едно оттегляне е неприемливо за Зеленски по политически причини.

Друг мотив за безумните опити на ВСУ да удържа междинни или вече напълно провалени позиции е очакваното снабдяване със западни оръжия… което обаче физически няма да стане по-рано от есента. ВСУ трябва да издържат до тези доставки на някои надеждни позиции. Затова неизбежното обкръжаване в Артьомовск на няколко номерирани бригади и сигурната им гибел след това не спира никого в Киев.

Общият план на зимно-пролетната кампания на руските въоръжени сили започна да се разглежда стратегически. По всичко личи, че ще се състои от демонстрираната тези дни поредица от непрекъснати и изненадващи настъпателни среднолокални действия по всички участъци на фронта.

Такава тактика води до паника и лутане в командването на ВСУ. Работата е там, че при такива изненадващи атаки в отдалечени един от друг участъци на фронта въоръжените сили на Украйна нямат време да придвижват своите резерви (както правеха преди), дори и да имат информация за предстоящото движение на руски части. Освен това тези резерви, включително новосформираните бригади в тила, се разяждат. Пример: В момента Киев не може да определи коя дупка (Угледар, Гуляйполе, Орехов или Каменское) да затвори първа. Хипотезата, че на пролет Киев ще формира войскови „юмрук” за организиране на политически необходимо контранастъпление, се стопява.

Единствената алтернатива за ВСУ миналата седмица бяха опитите да атакуват Кременная с малки сили, което имаше само обратен ефект: руските части ефективно отблъснаха тези атаки и дори там заеха част от бившата „сива“ зона. Така днес се очертава перспективата не само за тактически руски успех, но и за стратегически. Може да се каже, че днес оперативната инициатива премина трайно в ръцете на въоръжените сили на Русия.

Евгений Крутиков

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: