Националистическият уклон в страни като Словакия, Австрия и Хърватия, както и в Унгария, поставя под въпрос подкрепата за Украйна, точно когато Доналд Тръмп се опитва да сложи край на войната след завръщането си в Белия дом. Според публикация в Bloomberg лидерите на тези държави се отдалечават от Европейския съюз и НАТО и предлагат на руския президент Владимир Путин удобни съюзници в критичен момент.

Например Словакия е една от първите страни от НАТО, които предоставиха военна помощ на Украйна. Словашкият министър-председател Фицо, който миналия месец посети Владимир Путин в Кремъл, обаче показва колко бързо могат да се променят нещата. Неговата позиция сега е подобна на тази на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който последователно поставя под въпрос подкрепата на блока за Украйна и призовава за прекратяване на санкциите срещу Русия.

„Орбан вече не е сам“, коментира Габор Дьори, политически анализатор в Policy Solutions в Будапеща. „ЕС вероятно ще се сблъсква с все повече задънени улици, тъй като ще му е трудно да преодолее несъгласието на националистите.“

Според него националистическите групи в тези страни са получили подкрепа по-бързо, отколкото в останалата част на Европа, защото гражданите са недоволни от рязкото повишаване на цените на енергията, за което мнозина обвиняват войната. Това ги е направило по-уязвими към реториката на крайно десните фракции, които се противопоставят на имиграцията, осъждат помощта за Украйна и подкрепят администрацията на Тръмп.

Например Австрия е на път да номинира първия си крайно десен канцлер след Втората световна война, който ясно заяви, че подкрепата за санкциите противоречи на традиционния неутралитет на страната. В Хърватия гласоподавателите с огромно мнозинство преизбраха президента Зоран Миланович, който остро критикува военната помощ за Киев, наложи вето върху обучението на украински офицери и осъди разширяването на НАТО като „дълбоко неморално“.

Правителствата, които бяха надеждни партньори на Запада, са изложени на риск в други области. Миналата година румънската политическа върхушка изпадна в криза, след като крайнодесният кандидат Калин Джеорджеску излезе от неизвестност и спечели първия тур на президентските избори. 

Пътят му беше пресечен, когато румънският Конституционен съд, позовавайки се на предупреждения за сигурност и чуждестранна намеса, анулира резултата и насрочи нов вот през май. Междувременно Джеорджеску, който се обяви против НАТО и похвали Тръмп и Путин, се нахвърли върху истаблишмънта, като нарече решението на съда „държавен преврат“, организиран от „глобалистката система“. 

„Вълната идва“, заяви румънецът пред водещия на американското дясно радио Алекс Джоунс в подкаст интервю на 17 януари, като нарече резултатите от изборите в Австрия и Хърватия миналата година част от „ефекта на снежната топка на суверенитета“. 

Словения и Чешката република са две други държави в региона, в които антисистемните кандидати могат да се върнат на власт, дори ако тези фигури не са непременно в унисон с Кремъл. 

Социологическите проучвания показват, че чешкият милиардер Андрей Бабиш е доста по-напред от сегашното коалиционно правителство, докато словенският десен опозиционен лидер Янез Янса е ранен фаворит на вота догодина.

В България държавният глава Румен Радев призова за отмяна на санкциите срещу Москва.

Но регионалната промяна се прояви най-ярко този месец в Словакия. Фицо заплаши ЕС и НАТО, че Словакия ще ги напусне. Дни по-късно той обвини организаторите на антиправителствените протести, както и медиите и опозицията, че са спонсорирани от Джордж Сорос и се опитват да извършат „преврат“. 

Миналия петък противниците на Фицо и неговия проруски управленски курс организираха най-голямата си демонстрация в Братислава, откакто той се върна на власт през 2023 г. Макар че през следващите две години не предстоят избори, уличните протести упорито продължават.

Според Григорий Месезников, ръководител на Института за обществени въпроси, базиран в Братислава мозъчен тръст, ескалацията на реториката на словашкия премиер отразява по-дълбок проблем за ЕС, тъй като все повече управляващи в страни от съюза защитават руските интереси вместо тези на Европейския съюз. 

„Тези персони са се превърнали в троянски кон, не се колебаят да вземат благоприятни за Русия решения, които могат да станат абсолютно разрушителни за Европейския съюз“, казва Месезников, политически анализатор, който следи Словакия повече от 30 години. 

Но опасността за Европа е по-дълбока от разногласията между отделните държави относно Украйна. Има опасност да бъде подкопан целият интеграционен проект на ЕС. „Надявам се, че това ще мотивира хората в Словакия да се обединят срещу злото, което ни управлява в момента“.

Източник: financialpost.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: