Тъкмо се готвех да напиша текст под заглавие „Забрана на глупостта“, защото, както е известно, глупостта е донесла много повече беди на човечеството от откровената злоба – и ето ме в комичната ситуация да благодаря на глупостта в лицето на някоя си Силвия Недкова – име, което никога не бях срещала, но с което е подписана една смешно некадърна статия срещу моя милост в частност и срещу СБП – като общност – в сайта „Площад Славейков“, метастаза на „Америка за България“, абузивно скверняща както авторитета на големите български поети – баща и син – така и славата на някогашната запазена територия на софийските букинисти.

На снимката: Силвия Недкова – една от безбройните труженички на Джордж Сорос

Явно по спешна сороска и евроатлантическа поръчка ( давам банкет на този, който може да ми обясни какви са националните интереси на България в района на Атлантика ), тъй като въпросният „материал“ е координиран по време с един изключително мерзък пасквил в последния брой на „Уикенд“, насочен срещу Декларацията на УС на СБП, с която писателите се противопоставят на подготвяната в Народния театър „Иван Вазов“ гавра с българския народ, българската армия, акта на Съединението и победата в Сръбско-българската война, Недкова се опитва – според крайно оскъдните си публицистични възможности – да полемизира с моя текст „Сорос ни погубва с фалшификати“, публикуван в бр. 29 на в. „Словото днес“ и разкриващ истинските цели на „адаптацията на „Под игото“ ( уж ) с автор Руси Чанев.

Маститата – само на телесно тегло – „литературна“ мистификаторка се е напънала като планината и е пръкнала едно мъртвородено мишле, озаглавено „Сорос ли е държал ръката на Руси Чанев? СБП го вярва.“. Моето скромно мнение е, че госпожа с толкова дебели бузи не бива да хваща „перото тънко“ или поне трябва да се въздържа да окачва снимката си над своите писмени упражнения. Защото в своята съвкупност – текст и снимка – предизвикват само снизходителна насмешка у читателя. Писала съм десетки пъти, че ако колективният Сорос желае пропагандата му да има някакъв, макар и минимален ефект, трябва да спре да разчита на местните графомани с вид на амбулантни търгаши, банкови аферисти, лихвари, колбасари, продавачки в супермаркет или лели в детска градина – иначе усилията му, поне в присмехулна България, ще носят винаги резултат, обратен на желания и зелените му хартийки, още горещи от печатницата, ще отиват на вятъра. Но пък се налага и обективно да признаем, че глобалистките палачи нямат възможност за кой знае какъв качествен подбор на местната си агентура – на сергията се продава само посредствеността, на въдицата на материалните облаги кълват само низшите видове. Даровитите хора тънат в сиромашия, но не се съгласяват да стават еничари и да предават род и Родина.

Какво собствено представлява нескопосаното недоносче, което Недкова уж противопоставя на моята статия? Колкото и абсурдно да звучи – то подкрепя казаното от мен! Благодарение на глупостта и логическата несъстоятелност на авторката си, то е фактическа прослава на моя текст. Аз така добре и подробно съм защитила позицията си, че свръхтелесната госпожа не може да изтъкне никакви аргументи срещу анализа ми. Тя дословно заявява, че моята статия е детайлна и разгромна. „Разгромителна“ – ако запазим „правописа“ на госпожата! Благодаря, Недкова – нищо повече не е нужно да добавяш към тая оценка. През смях ще припомня, че всички опити на сороските наемници да оправдаят своите кощунства – неизменно се превръщат в автогол. Няма доводи срещу истината.

В общи линии немощното хленчене на Недкова се свежда до това, че Сорос „лично“ не е държал ръката на милия дядо Руси. Ехе, как’Сийке, тоест Силве, как Сорос лично ще се занимава с осакатяването и окарикатуряването на Вазовата творба, щом дава зоб на цял щаб ибрици, за да вършат черната работа, съгласно неговите „визионерски“ предначертания? В прекрасния глобален „Нов свят“, за чието изграждане и ти предано отдаваш своите неособено ефикасни творчески сили, има ясно разграничени касти – господари и роби. Има и една категория на отказващите да сътрудничат, която подлежи на бързо изтребление. Когато му дойде времето – сътрудничещите роби ще бъдат напръскани със същия дезинфектант както и отказалите да преклонят глава. Вие, сороските бройлери, знаете, разбира се, тая горка правда, но от хорото на чичкото с доларите няма пускане, волю-неволю ще го тропате докрай.

Не ще и дума, че Сорос „лично“ не опълчва исляма срещу християнството и „лично“ не си играе с човечеството – това правят сороските платени лакеи и глобалистките мекерета на всички властови нива в повечето страни на света.

Ще разнищя само още няколко второстепенни тъпизми на Недкова:

1. В мършавото си съчиненийце пищната дама характеризира персоната ми с термина „колумнистКА“, глупава чуждица, която завладя снобските медии в модерната ни „престолнина“. Не, мило материално момиче, „аз не съм колумнист, аз не съм колумбист, аз не съм четирихилядник, аз не съм осемхилядник ( по ленабориславовия ценоразпис )“! Аз съм свободен човек, който пише това, което мисли, а не което му диктуват. За своите статии и книги не съм взела нито грош – това може съвсем лесно да се провери! Представяш ли си – ни стотинка хонорар за написаното от мен! За да съм чиста пред съвестта си, пред моето дете на небето, пред моята земя и моя Бог – Исус Христос – аз избрах да съм бедна, безсребреница. Не съм „колумнистка“, а българка – разбираш ли това повятие? Е, аз живея заради него. При това съм толкова образована и остроезична, че ще бъде литературно самоубийство от твоя страна да се захващаш отново с мен. Накратко – като българка – аз съм маргинал в Колонията. Подлежащ на изтребление елемент.

2. „Идеята ( за „адаптацията“ – М.В.) се ражда – твърди Недкова, повтаряйки плоския сороски мит – когато Чанев разбира, че много от родителите на българчета в чужбина, се притесняват, че децата им трудно възприемат българската класика. Затова той решава да ги улесни като преработи оригинала“. Дрън-дрън. Многото „че“-та в изречението показват недъгавия слог на сороската храненица. Къде, дявол взел го, Руси Чанев е открил тия „притеснени“ българи в чужбина? Аз двайсет години живях в чужбина и не съм срещнала нито един емигрант, притеснен за подобни неща и главно – никой, който би пожелал омаскаряване на „Под игото“. Тая сороска легенда ми напомня клишираната мистика от времето на соца, че – видиш ли – неназован възмутен гражданин протестирал срещу едикакво си. И заради тоя фиктивен „гражданин“, режимът предприемаше съответни действия. Соросоидите не са оригинални, липсва им интелектуален потенциал за това.

3. Недкова вие от болка, че несправедливо съм нарекла Руси Чанев „суетен хахо“, „пенсионер, баща, дядо“, а не се прехласвам пред величието му на актьор, „оставил гласа си в златния фонд на българските кино и театър“. Дори да не беше ( най-вече ) изпълнител на второстепенни роли, а гений на българската сцена, кощунственикът Чанев се опозори завинаги. Разбира се, великите актьори като Сарафов, Димов, Огнянов, Кисимов или Карамитев, Гецов, Кабакчиев, никога нямаше да се посрамят по този начин. Чанев е бил и си остава тарикат на дребно като героя си в „Авантаж“. Един ден за него ще си спомнят не заради актьорската му кариера и трагикомедията с Аскеера, а във връзка със съда над отцеругателите, който неминуемо ще наложи възмездие за гаврата с Вазов.

4. Госпожата с тлъстия облик ме поучава относно „Годениците“ на Алесандро Мандзони. Мадам, аз съм чела романа няколко пъти в оригинал и веднъж в български превод. Действието е мудно, сюжетът не завладява читателя. Живях осем години в Италия и единайсет – в Италианска Швейцария, където „I promessi sposi“ е емблематична книга, изучавана в училище, а Мандзони – обожаван писател, един от символите на Нова Италия. Въпреки това, мнозинството италианци, включително преподаватели по литература, споделят моето мнение. За италианците романът „Годениците“ има друго значение – сакрално, надлитературно.

5. Недкова пробва да замаже очевидния факт, че сороската фалшификация на „Под игото“ е насочена, както пиша аз „към едно бъдеще, което в плановете на Сорос, ЦРУ и ЕС е назовано „България след България“ и „българи без българи“. С това тя се демаскира като особено посредствен „фактчекър“, отричащ съществуването на доклада на еврокомисаря Йоханес Хан „България след българите“ от 2013 г. По-умните евроатлантици признават този доклад като очевиден факт. Не е зле бузестата госпожа да се запознае с него в „Интернет“.

6. И последно: угоената дама прави опит да осмее моя вътрешен глас, който ми нашепва, че симпатичният хитрец дядо Руси не е истинският автор на „адаптацията“, а такъв се явява „редакторът“ Деян Енев. Моята „интуиция“ обаче се базира на простата истина, че лице, което не се е занимавало с литературен труд, не би могло не „за седем“, а и за седемстотин години, да сътвори подобна, сатанински подменена версия на шедьовъра на Иван Вазов. За такъв фалшификат се искат повече ум и писателски стаж. Литературният опит от „Битак/Бардак“ на Чанев в съавторство с колегата му Младен Младенов, колкото и да е вдъхновяващ, не е достатъчен. Ето какво пише по този повод – в синхрон с вътрешния ми глас – сайтът „Телеграф“ от 26 май 2024 г.:

„11 години по-късно ( подир предложението на Руси Чанев за демонтаж на Паметника на съветската армия – М.В.) той ( Руси – М.В. ) подготвя заедно с писателя Деян Енев преработено издание на Иван Вазов, предназначено за децата, които живеят в чужбина. Новата версия е наречена „За българчетата по света“.

Зная, че настоящият ми текст е оръдие, с което стрелям по хлебарка. Често си повтарям вопъла на Хайне: „Идиоти, с камъните, с които ви убих, си издигнахте паметници“! Но атаката на соросоидите трябва да бъде спряна и кощунството с националните светини – да бъде прекратено.

Веднъж завинаги.

Автор: Милена Върбанова