След седмица кръвопролитни битки в южното направление около Херсон, които вече стихнаха, вече е възможно да се обобщят резултатите от настъпателната операция, която се опита да проведе украинското командване. Именно „да обобщим“, тоест да се опитаме да разберем какво е искал да постигне врагът, в какво е успял, в какво се е провалил и какви ще бъдат по-нататъшните му действия.

В репортажите от фронта се акцентира върху десетки и стотици единици унищожена западна техника и хиляди загинали украински военнослужещи. Цифрите на убитите и ранените са наистина впечатляващи. За мащаба на настоящата кампания, загубите на въоръжените сили на Украйна са огромни.

Но искам да ви напомня, че в битката при Курск по време на ВСВ германците също претърпяха огромни загуби в хора и техника, напредвайки през добре укрепените руски отбранителни линии. Въпреки многото си жертви, германците продължиха да напреднат в продължение на една седмица (приблизително толкова време, колкото сега украинските войски в района на Херсон). При това немският генерал Модел на север беше близо до пробиване на отбранителните линии на съветските войски в цялата им дълбочина, но все пак не постигна тази цел и достъпът на танковия генерал Манщайн до оперативен простор беше предотвратен само благодарение на държаните в резерв съветски 5-та гвардейска армия и 5-та гвардейска танкова армия.

Защо немците край Курск и украинците в района на Херсон дадоха огромни жертви? Какво се опитваха да постигнат? И в двата случая целта беше извеждане на механизираните формирования в оперативен простор зад руската отбрана. Пробивът на фронта означаваше бронираните машини да излязат и да се движат в оперативна празнота, бързо създавайки критична ситуация, в която заобиколените войски трябваше да избират: да бъдат обкръжени или да напуснат позициите си и бързо да се оттеглят под ударите на преследващия ги враг. И двата варианта заплашват с катастрофа.

И в двата случая (и за германците, и за украинците) атаките спряха едва когато стана ясно, че пробивният потенциал на атакуващите формирования е изчерпан, всички резерви са използвани и дори по някакво чудо фронта да бъде пробит, просто няма да има войници и техника, които да навлязат в оперативния простор и да изградят по-нататъшния успех на атаката.

Жертвите бяха напразни. През 1943 г. съветските войски незабавно, без оперативна пауза, започват контранастъпление. На Централния фронт (под командването на ген. Рокосовски ) той се развива по-успешно, отколкото при Воронеж (под командването на ген. Ватутин), но в крайна сметка, деморализирани от провала на настъплението си, германците, които понесоха огромни загуби, бяха принудени да отстъпят и на северния и на южния фронт на Курската дъга.

Мисля, че сега ако руското командване край Херсон има неизползвани резерви, то също ще се опита да се възползва от ситуацията, за да организира собствено настъпление. Възможно е именно затова украинското командване в момента да придвижва допълнителни резерви от Харковското и Донецко направление, за да продължи настъпателната си дейност в района на Херсон. Това може да доведе до факта, че централните (Донецк) и северните (Харков) участъци на фронта, отслабени от прехвърлянето на украински резерви, няма да издържат.

Но условията на терена и подготвените отбранителни линии дават надежда на Киев, че все пак няма да претърпят катастрофа в Донбас. Част от пространството просто ще бъде загубено, няколко населени места ще бъдат предадени, но заради пресечения терен и множеството отбранителни съоръжения, като цяло украинците очакват да запазят отбранителните си линии в Донбас и близо до Харков.

Въоръжените сили на Украйна край Херсон не започнаха широко настъпление, а опит за контраатака в някои сектори на фронта. На един от участъците на въоръжените сили на Украйна те се опитаха да атакуват със силите на три роти: две танкови и една мотопехотна, но този опит беше потушен от руските войски. Това каза военният наблюдател Генадий Алехин в интервю за Ukraina.ru.

Украйна се нуждае от активност в херсонското направление, за да принуди руското командване да използва напълно наличните резерви, за да задържи сегашните си позиции, като по този начин елиминира евентуалната заплаха от руско настъпление, изпълнено с рискове за падането на гр. Николаев. Освен това Украйна се опитва да задържи разширеното предмостие край Андреевка, което означава да го използва за подготовка на нова офанзива.

Провалът на украинската офанзива до голяма степен се дължи на същото нещо като провала на германците при Курск – условията на терена и конфигурацията на фронтовата линия дотолкова диктуваха модела на операцията, че посоките на главните и спомагателните атаки бяха разчетени предварително както от съветското командване през 1943 г., така и руското командване през 2022 г.

Първоначално беше ясно, че украинците няма да атакуват Херсон. Дори ако имаха късмет и механизираните формирования успееха да стигнат до града, те просто щяха да затънат в уличните боеве. Пробивът към Херсон не застрашава деснобреговата групировка на руските войски и Русия в крайна сметка щеше да върне загубеното пространство. Затова и „битката за Херсон” не се състоя. Никой не планираше да го превземе.

Съвсем различни перспективи обаче обещава изхода към Новая Каховка и поемането на контрол над моста в този град. Първо, руският плацдарм отвъд река Днепър ще бъде разсечен на две. Второ, северната му част попада в оперативно обкръжение и снабдяването й ще бъде възможно само през Каховското водохранилище или по въздуха- там мостове през Днепър няма. С голяма степен на вероятност северната част на плацдарма ще трябва да бъде евакуирана, оставяйки значително количество тежка техника.

След това южната част на плацдарма щеше да виси на единствения Антоновски мост в Херсон, който непрекъснато се обстрелва с украински ракети и не може да работи с пълния си капацитет. Понтонните и фериботните преходи решават проблема само частично. Първо, те не могат да осигурят същия товаропоток като един пълноценен мост през голямата река, и второ, няма съмнение, че те също биха попаднали под обстрела на ВСУ.

Следователно ще бъде изключително трудно да се пренесе и укрепи ударна групировка на въоръжените сили на Руската федерация на десния бряг на Днепър (просто би било невъзможно да се снабдява с муниции и др.). Също така би било невъзможно да се предаде Херсон: това е единственият областен център, окупиран от началото на операцията, и неговата загуба би била ефективно използвана от украинската пропаганда. Щеше да се наложи да се концентрират излишно много сили в херсонското направление, без да имат шанс да преминат в настъпление.

По този начин Украйна можеше да контролира ситуацията в херсонското направление със сравнително малки сили, които от най-опасните за Киев позиции ще станат най-сигурните. А Киев ще прехвърли освободените си от това направление сили в донецкото направление.

Както можете да видите, общият план на операцията напълно оправдава жертвите, направени на първия етап, за да се пробие руската отбрана в пълна дълбочина. Трябва да се отбележи, че на върха на успеха си (на третия ден от настъплението, когато превзеха няколко села преди по-късно до ги загубят) украинските войски успяха да напреднат до село Брускинское (т.е. дванадесет километра навътре в руската отбранителна линия). Скоростта на напредване беше приблизително 6 километра на ден. Още 3-5 километра или един ден от настъплението и украинските танкове можеха да излязат на оперативен простор на петдесет километра (два часа път) от Новокаховската стена на водохранилището- в гърба на руската отбрана.

Планът се провали, тъй като украинците не успяха да разширят тънките ивици в зоната на пробива, комуникациите на настъпващата им група бяха постоянно под обстрел от руската артилерия, а резервите им започнаха да бъдат унищожавани от руската артилерия още по пътя им към фронта. Не бива обаче да мислите, че киевският генерален щаб просто глупаво се е отървал от своите войници.

Трябва също да се отбележи, че в украинското настъпление бяха хвърлени добре обучени и силно мотивирани части. Далеч не всяка бойна единица може да атакува упорито през степта под въздушните удари и артилерийския огън от враг, който има пълно превъзходство както в артилерията, така и в авиацията. Самият огромен брой загуби, които понесоха ВСУ в тази акция говори за устойчивостта на участващите в настъплението им части. Бригадите, почти напълно унищожени, но опитващи се да напреднат докрай, са сериозен враг, който не бива да се подценява.

Освен това тази украинска офанзива имаше не само чисто военни, но и политически цели. С нея Киев целеше също и да подкрепи Байдън и демократите в навечерието на междинните избори в САЩ. И благодарният Байдън веднага предложи на Конгреса да обмисли отпускането на допълнителни 15 милиарда долара за Украйна. Тези пари ще бъдат използвани за закупуване на оръжия за новите формации на киевския режим, както и за стабилизиране на рухналите украински финанси.

Освен това Обединеното кралство заяви, че ще обучава на своя територия, въоръжава и екипира 10 000 украински войници на всеки 120 дни. Такъв брой войници е достатъчен за провеждане на настъпателна операция като сегашната край Херсон на всеки четири месеца. Ако Киев не изразходва тези резерви веднага, а се опита да ги натрупва, то за една година само Великобритания ще обучи 30 хиляди души. Като се имат предвид подобни проекти с центрове за обучение на украински войници в Полша и други страни от Източна Европа, Киев може да получава до 50 хиляди обучени и мотивирани бойци годишно. За сегашния мащаб на руската Специална военна операция това е много.

Както можете да видите, украинското командване адекватно оцени ситуацията край Херсон и умишлено даде големи жертви, вярвайки, че дори ако атаката срещу Нова Каховка се провали, политическите бонуси (нови милиарди долари помощ и обучение на десетки хиляди украински войници на Запад) ще компенсират човешките загуби. Освен това Киев все още не изпитва недостиг на пушечно месо и може да си позволи да не го пести.

Ако сега дадем възможност на Киев да задържи позициите, от които започна офанзивата (и украинците запазят контрола над три-четири села, които превзеха), то няма съмнение, че след няколко месеца (някъде през април-май ), след като натрупа резерви, Киев ще се опита да повтори атаката срещу Нова Каховка. Това е единствената посока в Херсонска област, където може да се надява на стратегически успех.

В очакване на нова офанзива е възможно, разбира се, да се укрепи отбраната, така че след като запълнят степите на Херсон с труповете на свои войници и потрошена техника, въоръжените сили на Украйна отново да изчезнат. Но който дава инициативата на врага, винаги рискува някоя следваща атака да го отнесе.

В същото време, ако Русия успее да поддържа достатъчно резерви в района и превземе съседния на Херсон Николаев, това би променило фундаментално ситуацията на юг, правейки невъзможно ефективното украинско настъпление и освобождавайки руски войски за по-нататъшно придвижване през Донбас в гърба на Днепропетровско-Запорожката украинска групировка.

Ростислав Ищенко

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: