На 11 декември 2017 г. Владимир Путин, на първия етап на своята визита в Сирия – Египет – Турция, посети руската авиобаза Хмеймим в Латакия /Западна Сирия/ и обяви пълния разгром на Ислямска държава.
Едновременно заповяда на голяма част от групировката на Русия в Сирия да се готви за връщане. Връщането започна веднага. По този начин най-сложният етап от руската операция в Сирия завърши. Ключовите цели бяха постигнати.
Какви са основните изводи и какво може да се очаква:
- Сирийската операция на въоръжените сили на Русия (30 септември 2015 – 11 декември 2017 г.) е завършила. Самозваната Ислямска държава на Ирак и Левант на територията на Сирия по двата бряга на Ефрат е разгромена. По-нататъшното организиране на властта в Сирия ще е политическо.
- Победата на Русия в Сирия на този етап е пълна и всестранна. Терористите са разгромени, огромни територии са освободени и очистени от терористите.
- Сирия не падна, запази своята цялостност като единна държава. Башар Асад остава държавен глава, по-нататък нещата ще се решават от сирийския народ.
- Русия се върна в Близкия Изток и заяви победа на цивилизационния свят. Тя вече е фактор в голямата политика, с който трябва да се съобразяват и без който решение в тази или друга част на света вече е невъзможно.
- На света беше показана новата руска армия – ефективна, професионална, мобилна, въоръжена с най-нови оръжия, проверени и усъвършенствани в бойни условия. Русия влезе в режим на война.
- Сирийската военна операция беше една от най-успешните военни кампании в новата военна история.
- Москва не наруши никакви международни норми и не нахлу в друга държава /онова, което от десетилетия правят американците/, а обратното, Русия оказа военна и хуманитарна помощ на законно правителство по негова молба с цел съхраняване на държавата.
- Победата на Русия над терористите в Сирия е предвестник, че Европа ще може да преодолее миграционната криза, че реката от бежанци от Близкия Изток ще бъде спряна, че терористичните операции в Лондон, Париж, Брюксел и други градове ще бъдат прекратени.
- Политическата победа на Русия над САЩ е огромна не само защото Сирия се съхрани като държава въпреки плановете на САЩ и Израел, но и защото Русия показа как може да бъде спасена една страна с помощта на военна сила и на преговорите на президента Асад с вътрешната опозиция и съседни държави. И тук водеща роля изигра Русия, която обедини около решението на кризата Иран, Турция и Египет и възстанови тяхната регионална роля. А те това няма да го забравят.
Русия предложи алтернатива на западния еднополюсен свят и с примера със Сирия тази алтернатива става действена. Оттук нататък различни страни ще виждат в Москва гарант за спасението от американския управляем хаос, от смяната на режимите, разрушението на държавността.
- Формираният от Русия международен ред се базира на това, че светът е разнообразен и многополюсен и всяка държава има право на свой път на развитие без американски „демократични бомбардировки“.
- Нелегалните канали на нефт към Запада от терористите от Сирия, Ирак и Кюрдистан бяха пресечени. Същото се отнася и за евентуалните газови коридори от Персийския залив към Източното Средиземноморие и Европа. Близкият Изток е ключов район в световния добив и транспортиране на енергоресурси.
Успехът на Русия е безусловен, битката е спечелена, но все още е рано да се твърди, че войната е завършила.
- Съкращаването на руския контингент до необходимия минимум не означава неговото пълно изтегляне. Той може да бъде възстановен бързо в случай на нужда.
- САЩ загубиха битката в Сирия. Сега се опитват да си върнат позициите с нелегално присъствие на техни части на територията на Сирия, което в светлината на международното право е военна агресия. САЩ ще загубят своето влияние в Близкия Изток за десетилетия.
- Близкият Изток е пред исторически промени.
Сега американските въоръжени сили в Сирия ще бъдат подложени и на удар от иранските шиитски формирования, за което вече са предупредени. САЩ искаха да отстранят Асад и да инсталират свой човек в Дамаск. Така наречената „умерена опозиция“ не успя да направи това и САЩ въведоха на сирийска територия свои части с оправданието за „борба с тероризма“, т.е. със спонсорираните от тях Ал-Кайда и Ислямска държава. Но командващият Корпуса на стражите на Ислямската революция на Иран ген. Касем Сулеймани, чрез руските представители, посъветва американското командване в Сирия да изведе своите подразделения до последния войник, иначе „ще се отворят вратите на ада“.
- Изпъждането на Ислямска държава от Сирия става със широкото участие на Корпуса на стражите и военизираната ливанска шиитска организация Хизбула. След изваждането на руския военен контингент стражите на южната граница на Сирия излязоха в пряко съприкосновение с армията на ционистки Израел. Това са екзистенционални врагове, готови да се изтрият взаимно от лицето на земята.
- Хизбула е готова да противодейства на Израел. Арабско-израелската война от 2006 г. на ливанската граница беше спечелена от Хизбула. Израел не участваше в процеса на регулирането на сирийската криза. Обратното. Всевъзможно пречеше във военен и политически план.
На този фон войната се върна там, откъдето започна – до Израел. Защото вече едва ли има мислещ човек, който да не е разбрал, че зад войната в Сирия и близкоизточните преврати стои Израел. Това призна даже администрацията на Обама – Клинтън и се стигна до яростна задкулисна война във Вашингтон между неоконсерваторите и Тръмп, който е марионетка на Нетаняху.
- Така на 6 декември 2017 г. дойде „признаването“ от Тръмп на Йерусалим за „столица“ на Израел, което е геополитическа бомба.
Последиците не закъсняха. По-голяма провокация срещу света едва ли можеше да бъде измислена. Именно статутът на Йерусалим е една от основните причини на близкоизточните войни на Израел срещу арабския свят.
Нито една страна в света не признава Йерусалим за столица на Израел. Източната му част беше присъединена към западната след войната през 1967 г., като въпросът за статута на вечния град е основата въобще на арабско-израелското регулиране.
- В Йерусалим се намират трите главни светини на трите религии – християнството, мюсюлманството и юдеизма. Ал Акса е третата в света по значение светиня за мюсюлманите след Мекка и Медина. Но Тръмп признава не Западен, а цял Йерусалим за столица на Израел. По-голяма провокация едва ли би могъл да измисли. И глупост. Защото само за няколко часа Тръмп успя да постигне онова, което ислямският свят не успява от десетилетия – да обедини всички мюсюлмани срещу САЩ и Израел. Последва срещата в Турция, където всички арабски държави призоваха света да признае Източен Йерусалим за столица на Палестина. Ердоган вече го направи.
Лигата на арабските държави заяви, че решението на Вашингтон е агресия срещу тях, срещу палестинския народ, срещу мюсюлманите и християните на целия свят.
Движението Хамас обяви началото на третата Интифада, като заяви, че Йерусалим е столица на мюсюлманите от Палестина.
Иран предложи да се организира взаимодействие между Хизбула и Хамас срещу САЩ и Израел.
Ердоган нарече Израел „терористична държава и убиец на деца“.
Близкият Изток е на прага на нова война, по-точно на поредния етап от войната, която продължава от 1947 г. А основна отговорност за тази всеобхватна война ще носят САЩ и Израел. Русия ще се ограничи от участие в новия конфликт. Тя постигна поставените цели на операцията си в Сирия.
Всъщност, никакви войни след 1947 г. не са успели да решат този вековен конфликт.
На прага сме на поредна война, по-точно на продължението на неспиращия след 1947 г. близкоизточен конфликт. Skandalno.net
Анализ на Красимир Иванджийски, Skandalno.net
Целта на войните не е само заграбване на чужди територии и природни богатства. Целта на войните в днешно време е също така намаляване броя на населението. За целта се използва враждата между отделните нации и религии, която вражда се подкрепя и подсилва от господарите на света.