„Крайно време е Европа да покаже, че подкрепя исканията за демокрация на българския народ“ – това пише бившият американски посланик в България Джеймс Пардю (2002-2005) в своя коментарна статия за Politico. Бившият офицер от американското разузнаване и бивш зам.-помощник генерален секретар на НАТО по оперативното и кризисно управление излезе с изключително критичен анализ за състоянието на политическата система в България, като определи управлението на Бойко Борисов като „силно авторитарно и примитивно“. „В България уж евроатлантическата партия ГЕРБ установи система, която потиска личната инициатива, заглушава медиите и отблъсква чуждите инвестиции. Тя подтиква младите българи да напускат своята страна, за да търсят бъдещето си в по-справедливи и демократични общества навън“, пише той.

Бойко Борисов, популисткият лидер на България, се сблъска с обществен бунт, който продължава вече 2 месеца и скоро няма да утихне.

В продължение на два месеца десетки хиляди българи излизат по улиците на София с настоявания за оставката му. Хората осъждат неспособността на правителството да се справи с огромната корупция, влиянието на организираната престъпност в обществения живот и липсата на елементарни демократични стандарти.

Борисoв и съюзниците му обаче отговориха на масовата проява на недоволство, като се вкопчиха още по-здраво във властта. В момента страната е в патова ситуация. И двете страни не желаят да отстъпят. При липсата на развитие на ситуацията въпреки седмиците на непрекъснат уличен натиск, е крайно време Европа да подкрепи хората на България и техния призив за реална демокрация, като предприеме конкретни стъпки, за да им помогне да постигнат тази цел.

Привидно България прилича на демократична държава, но в действителност политическата и съдебната й структури са гнили в сърцевината си.

Откакто през 2009 г. ПП ГЕРБ взе властта, държавата спря да обръща внимание на обществените очаквания за базови елементи на демокрацията.

Борисов създаде система, която притежава множество характеристики на еднопартийната, авторитарна държава. Той на практика разруши политическата опозиция в страната чрез масово използване на заплахи, корупция на местно ниво и предполагаемо масово купуване на гласове в отделни малцинствени общности. Управляващата партия – Граждани за европейско развитие на България – постепенно концентрира в себе си цялата власт за сметка на демокрацията и развитието на страната.

Макар че Борисов обича да се представя като популист, методите му са авторитарни.

България разполага и с галерия от богати „олигарси“, в това число и политикът и най-влиятелен бизнесмен Делян Пеевски, който контролира почти всички печатни издания, както и разпространението им в страната. Той е сред влиятелните олигарси, които крепят властта на Борисов с всички възможни средства. Подкрепата за Борисов и ГЕРБ е основно изискване за членството в клуба на влиятелните и богати хора в страната. Ползите за поддръжниците-членове могат да бъдат сериозни, а наказанията за останалите – опонентите на властта – възстроги.

Толерирайки едни бизнесмени и брутално наказвайки други на принципа „ваши“ и „наши“ Борисов силно е размил границата между легитимния бизнес и организираната престъпност, като втория е поканен на трапезата му да управлява заедно с него държавата. Примерите на силно успешни компании, които властта е подлагала на съдебно преследване и насилствено завземане на активите, са стотици, ако не и хиляди.

И цялото това безобразие се случва пред очите на полицията, службите и съдебната система, които са контролирани в голяма степен от Борисов и ГЕРБ.

Авторитарният модел, по който Борисов управлява България е система, създадена за корупция и приказно обогатяване на малък кръг от хора в огромни мащаби. Както са разбрали протестиращите, това е и система, която потиска личната инициатива, заглушава медиите и отблъсква чуждите инвестиции. Тя с всяка година подтиква десетки хиляди млади българи да напускат своята страна, за да търсят бъдещето си в по-справедливи и демократични страни.

Ако Европейския съюз не само декларативно, но и на практика го е грижа за демокрацията в своите страни-членки, сега е моментът да поеме инициативата в подкрепа на исканията на протестиращите в България за повече демокрация, свобода, справедливост и, разбира се, промяна на установения авторитарен модел.

За съжаление, Вашингтон с настоящото си републиканско и изолационистко управление няма как да е полезен на българския народ. Откакто е на власт Доналд Тръмп не показва какъвто и да е интерес към подкрепа на демокрациите в други страни и едва ли това ще се промени с наближаването на американските избори.

Но Европейския съюз, който всяка година предоставя огромни субсидии на България, разполага със средствата и има интерес да атакува авторитарната власт на Борисов заради липсата на върховенство на закона, свобода на словото и други фундаментални елементи на демокрацията в България. Все пак европейските фондове, които са обект на злоупотреби и корупция от страна на управляващите в България, се пълнят от данъкоплатците в страните от ЕС, а ЕС носи отговорността да гарантира справедливото и целесъобразно харчене на тези средства.

В краткосрочен план, европейските държави и ЕС би следвало да признаят легитимността на обществените протести в България и слабостта на демокрацията в тази държава.

На второ място, ЕС би следвало да обяви, че ще разследва как се разпределя и харчи европейското финансиране в България. ЕС трябва да отправи правни препоръки и да наложи наказания на злоупотребилите.

Третата стъпка трябвала да включва наблюдение на изборния процес, преглед на медийната свобода и предложения за въвеждане на съдебна реформа в България.

ЕС има достатъчно авторитет, контролен капацитет и изпълнителни организации, с които да разследва и да потърси отговорност от българското правителство в сферите, в които се прилага европейското финансиране.

В крайна сметка, бъдещето на България трябва да се реши от българските граждани – но днес българските граждани, които се борят за демокрация по улиците на страната, може би няма да успеят сами да наложат фундаменталните демократични промени, които искат.

Ако Европа се смята за съюз на истински демокрации, ЕС и държавите членки трябва да защитят този идеал и да се борят за него.

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Източник: poloitico.eu

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: