В Русия Карин Кнайсъл е известна най-вече като „жената, на чиято сватба отиде Владимир Путин“. Но в сериозните академични кръгове бившият министър на външните работи на Австрия е известна като автор на няколко книги по геополитика и великолепен лектор. От тази година Кнайсъл ще живее и ще работи в Санкт Петербург, където основа свой нов научен проект. А лятото Кнайсъл прекара в селце под Рязан. „Комсомолска правда“ поговори с нея по време на Източния икономически форум.

– С какво планирате да се занимавате в Русия?

– Станах ръководител на институт в Санкт Петербург, който основах самата аз. Наричаме го GORKI – съкращение от Geopolitical Observatory of Key Russian Issues (Геополитическа обсерватория на ключови въпроси за Русия). А аз не съм човек, който може да си позволи да ръководи такъв проект в дистанционен режим. Решена съм да направя всичко във възможностите си, за да заработи той добре. Сега се намираме в процес на наемане на преподаватели. И вече сме почти готови да започнем. Заради работата си реших да се преместя в Санкт Петербург.

Бившият министър на външните работи на Австрия даде обширно интервю за „Комсомолска правда“ след пристигането си в Русия

– Какво конкретно ще преподавате на Вашите студенти?

– Аз наистина ще прочета няколко лекции, но основната ми задача все пак ще бъде именно управлението на института.

– Това не е първото Ви участие в Източния форум. Доколко такива мероприятия са полезни за политиците и бизнесмените? И ще споделите ли впечатленията си от Далечния Изток?

– Този форум всъщност е огледало на процесите, които станаха в света в последните 30 години. Източният форум е отговор на глобалните геополитически промени. Аз обичам да казвам: „Днес музиката не свири на запад, днес музиката свири на изток“. Както е известно символът на Русия е двуглавият орел, който гледа едновременно и на изток, и на запад. Много от нещата са станали възможни благодарение на Николай II, който е построил железопътна линия до Далечния Изток и отчасти го е заселил. Владивосток е станал врата на Русия още при царете. И сега, почти век и половина по-късно, става очевидно, че в света се случват тектонични изменения. През 2017 г. аз публикувах книга със заглавие „Смяна на караула: от Трансатлантически към Тихоокеански ред“. Тя е псоветена тъкмо на тези изменения. И Русия е една от движещите сили на тези промени.

– Вас, като гражданка на Австрия, не Ви ли натъжава, че Русия и Европа днес са толкова отдалечени една от друга?

– Въпросът не е в това дали аз съм натъжена или радостна. Защото на практика става дума за медицинска диагноза. Помня, през февруари или март миналата година, Сергей Лавров каза, че Русия се развежда с Европа. И тогава помислих за всички последствия от тази стъпка. Както и в случая с хората, разводът предполага сложна подялба на всичко, което сте изградили заедно. Спомнете си за миналогодишната конфискация на руските активи, били те активи на „Роснефт“ или „Газпром“ в Германия, или частна собственост на конкретни лица от санкционните списъци. Имаше страшно много мръсни решения, приети на различни нива. Аз не мисля, че е възможна нормализация на отношенията, особено на макроикономическо ниво. Когато променяте търговските и производствените вериги, вие не можете след това просто да махнете с пръст и да върнете всичко обратно. На ниво наука и изкуство ми се иска да се надявам, че контактите ще се възстановят, но със сегашното ниво на русофобия на Запад и това е проблематично. Понякога срещам потвърждения, че русофобията е само проблем на чиновниците, а у обикновените хора няма претенции едни към други. Но за съжаление аз лично почувствах, че голямата част от обществото, особено в Австрия и Германия, взе участие в опита за отмяна на руската култура.

– Какво можете да кажете за „десния завой“ в Европа, ръста на популярност на радикалните партии? Това също ли са последствия от развода с Русия?

– Смятам, че към новите десни партии трябва да се отнасяме с голямо внимание. Виждаме фрагментацията на политическия ландшафт в Европа. В страни като Германия, Австрия, Франция винаги е имало силни десни и леви партии, които последователно са печелили изборите. Само че при Макрон във Франция фактически бяха унищожени и консервативните, и социалистическите партии. Големите партии в Германия при допитванията не събират даже и 20% от симпатиите на избирателите. И отляво, и отдясно започна фрагментация. Проблемът на „новите десни“ е в това, че начело на тях могат да застанат харизматични, интересни хора, но под тях на практика няма никаква структура. Аз никога не съм принадлежала на никаква политическа партия, въпреки че на практика ме издигнаха в състава на дясно правителство на Австрия. Не съм уверена, че ако днес десните партии спечелят изборите, това ще доведе до положителни промени. На първо място трябва да се вземе предвид икономическият упадък, който води избирателите до гняв и отчаяние. Струва ми се, положението на нещата ще стане още по-крехко.

– Днес много европейски страни се намират на границата на рецесия или вече са се озовали в нея. Това също ли е следствие на тяхната антируска политика или е по-сложен процес? Ще успее ли Европа да изгради постиндустриално общество?

– Не помня кой немски политик каза: „Ние, германците, не можем да си позволим по цял ден да си подстригваме косите.“ Той имаше предвид, че в основата на развитата индустрия на услугите трябва да лежи мощна производствена база. Благополучието на германците се основава на химията, на нефтопреработването, на автомобилната промишленост. Много гиганти на германската индустрия са били създадени още преди Първата световна война и в този смисъл Германия и до сега се ползва от наследството на Рудолф Дизел, Карл Бенц и Вернер фон Сименс. Но аз знам не по слухове, че днес пред Германия стои грандиозен проблем: къде да намери квалифицирана работна сила. Предимството на Гемрания винаги е било в технологичното превъзходство и в юридическата защитеност. Но днес юридическата защитеност също изчезна. Всички видяхме какво стана с руските активи. И това е вреда, която Германия сама си причини.

– Как си представяте най-вероятното бъдеще на Европа?

– Европа е голям регион. Предпочитам да разглеждам страните поотделно. Страни като Германия, Австрия, а също и редица източноевропейски страни, като Босна и Словения, много силно ще пострадат от кризата в автомобилната промишленост на Германия. Това е много мощен отрасъл, локомотив на европейската икономика, и множество страни са въвлечени във веригата на доставки. Някои страни, като Ирландия и Португалия, напротив, могат да получат приток на капитал от емигранти. Това са много привлекателни направления за преместване за постоянно жителство.

– Неотдавна беше обявено крупно разширяване на БРИКС. Ще успее ли този блок да стане реален конкурент на западни структури като НАТО?

– През 2017 г., когато станах министър на външните работи на Австрия, поисках документи, в които се споменава някаква стратегия за работа с Шанхайската организация за сътрудничество. И се оказа, че такива документи няма, което буквално ме вбеси. В качеството си на лектор винаги съм говорила за важността на обединения като БРИКС и ШОС. Помня, че когато се създаваше БРИК (буквата С още я нямаше в името), нейният девиз беше: „Работете с БРИК, защото става дума за ресурси“. Тоест, това беше икономически блок. Но днес виждаме, че решенията на ниво блок придобиват политически характер. Създават се също и организации, които могат да станат алтернатива например на Международния валутен фонд. Бих сравнила БРИКС с обединение от порядъка на Евросъюза, който съчетава политически и икономически компонент. На алтернатива на НАТО повече прилича ШОС, тъй като там се обсъждат въпросите на енергийната и военната сигурност.

– Имахте ли възможност да общувате с Владимир Путин след пристигането си в Русия? Какво мислите за неговата роля в международната политика днес?

– Мисля, че в момента той е доста зает, за да общуваме (в деня на интервюто Владимир Путин води пленарно заседание на Източния икономически форум – б.а.) Путин безусловно днес е гарант на стабилността. До неотдавна живеех в Ливан. Това е доста американизирано общество. Голяма ливанска диаспора живее в западните страни. Но дори те, когато стане дума за Владимир Путин, изразяват голямо уважение към него. Защото той е човек, който отговаря за решенията си. Мисля, че днес най-големият международен проблем се състои в това, че Путин няма събеседник на Запад, с когото да има добри човешки отношения. Такива, каквито имаше с Жак Ширак, Герхард Шрьодер, Ангела Меркел или Джордж Буш-Младши. С кого да разговаря? Невъзможно е да решава проблемите самостоятелно.

– Имаше ли нещо, което Ви удиви в Русия, откакто пристигнахте?

– Знаете, ли тук съм само от два месеца, които прекарах на село. Най-много от всичко ме порази интензивността на руското лято и на руската природа. В моята градина в Австрия всички растения растяха по различно време. В Русия всичко расте едновременно и внезапно. И ето – краткото, но мощно лято и силата на вашата природа засега са най-големите ми впечатления.

Автор: Алексей Иванов, kp.ru

Източник: kp.ru