През последните седмици наблюдаваме поредната подмяна на дневния ред на обществото. Вместо да се обсъждат наистина важните теми като продължаващият недостиг на детски градини (въпреки демографската катастрофа), предстоящите изменения в Закона за енергетиката и повсеместната корупция и кражби на властта. За да не ни кажат истината, че Западът фалира, нас ни занимават с това трябва ли или не да бъде демонтиран един паметник. Този на Съветската армия – и по-точно казано – на Трети украински фронт.

Това е продължение на културно-цивилизационната война на Запада срещу Русия, насадена отвън и последователно налагана от слугуващите на колонизаторите български антиелити. Съзнателно използвам именно този термин, защото властващите службогонци нямат нищо общо с реален субектен национален елит. Не се заблуждавайте – темата с демонтажа на Паметника на съветската армия не е породена от исторически причини.

Ако демонтират този паметник, те ще се насочат към Альоша, а в един момент, а на един последващ етап и към Шипка. Войната е срещу историческата памет, защото глобалисткият модел има за цел да атомизира обществата до съставните им части и да разкъса всякакви социални, културни и цивилизационни връзки.

А именно те формират едно общество! Западът сега ускорява този процес на глобализация, защото му предстои фалит. А фалиралите метрополии трудно биха могли да задържат колониите си, ако последните продължават да са национални държави с народи, които имат своята историческа памет. Историческата памет значи суверенитет.

Стигна се до такава словесна перверзия, че настоящият кмет на София, вместо да определи всяка форма на насилие и агресия за недопустима, да отклонява въпроса с питане какво са правели 3 жени в центъра на София в 11 часа, близо до неправомерно поставени палатки. Вече има поставен вечерен час за жени в Княжевската градина или аз нещо не съм разбрал? Ако властта е неспособна да се справи с 30 момченца с факли и димки, а обвинява жертвите че са били там, що за управление е това? В една адекватно функционираща система, властта трябва да се грижи поне за базовата сигурност на гражданите. В противен случай хората с право ще се запитат – за какво плащаме данъци?

Неслучайно насочвам въпроса именно към властимащите, защото именно те използват темата за отклоняване на вниманието на хората и задават политическия дневен ред. Проблемът не са нито някакви хулигани, нито поставените палатки. Че темата се използва политически е повече от очевидно.

Но когато политици са готови да направят такова разделение в обществото, което да провокира физически сблъсъци, то те вече стават заплаха за националната сигурност. И съпротивата срещу такива елементи вече се превръща в дълг.

Тези хора са готови да стигнат и до подклаждане на гражданска война, само и само да запазят властовите си позиции. Тоталната липса на обществена отговорност и провокирането на постоянни раздори между хората ще продължи до момента, в който тези външно управлявани инструменти имат властови правомощия. На практика това означава,че към момента опозиционните сили в България водят не политическа битка за промяна на някакво статукво, а национално-освободителна борба.

Големият въпрос на днешна България не е дали трябва да запази един или друг паметник, а дали искаме да помним, за да имаме бъдеще. И дали най-после сме узрели България да се управлява отвътре, а не чрез “съгласуване” с чужди посолства.

Предстои да разберем, но изборът зависи от всеки един от нас!

Автор: Тодор Беленски, политически анализатор

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: