Няколко къщи и гараж за камиони върху петдесет хектара градска територия останаха под контрола на украинците след вчерашното сражение, при което ЧВК „Вагнер“ изхвърлиха ВСУ от града. Съдбата на гарнизона на Въоръжените сили на Украйна в Бахмут е решена. Но какво ще последва след окончателното падане на „Бахмутската крепост“ и в каква посока ще продължи огненото колело на войната? „Цариград“ анализира резултатите от четиримесечната битка и обсъди сценариите за развитие на ситуацията. (Бележка: Докато редактирахме тази статия Пригожин обяви пълното превземане на Бахмут. Видео обръщението му можете да гледате под тази статия-б.р.)

Руската армия, в лицето на ЧВК „Вагнер“, довърши остатъците от украинската съпротива в Бахмут, като окончателно разчисти последния квартал от високи блокове в западната част на града – т. нар. комплекс „Домино“.

След загубата му под контрола на украинските окупатори остана малък триъгълник, образуван от кръстовището на улиците Чайковски и Корсунски, в който се намират 3-4 къщи и гараж за камиони. Хангарите му са последното сравнително безопасно място за разтоварване на подкрепления откъм полето, за евакуация на ранени, за зареждане с гориво и за дребни ремонти на оборудване.

Имайки предвид факта, че през последните две седмици „музикантите“ в условията на остър недостиг на боеприпаси и с минимална щурмова пехота успяха да превземат два големи квартала с многоетажни сгради – т. нар. „Гнездо“ и „Дизайнерски“. „, то каква ще е съдбата на този жалък остатък от „Бахмутската крепост“ не буди никакви съмнения.

Хангарите или ще бъдат прочистени по най-безмилостен начин (след екзекуцията на ранен вагнеровец, „оркестърът“ не взема пленници в битка), или ще бъдат изтрити от лицето на земята от авиационните ФАБ-ове.

Защо руската армия не изпепели града с бомби още в самото начало на битката за Бахмут, а предпочете да го превзема сграда по сграда?

Някои хора питат: след като за 4 месеца битки Бахмут така или иначе беше напълно сринат, нямаше ли да е по-лесно ако го бяха подложили от самото начало на интензивни бомбардировки?

На пръв поглед логичен въпрос. В действителност обаче има няколко причини, поради които дългата и упорита битка за града с основното участие на пехотинци и щурмоваци беше най-правилното решение.

Унищожаването на Бахмут от въздуха би обрекло жителите му на сигурна смърт. Половинтонните бомби щяха да унищожат за часове цялата украинска групировка в града, но те не правят разлика между вражески войници и руски деца.

Изглежда невероятно, но последната група цивилни (21 души) „Вагнер“ евакуираха на 15 май- от мазетата на висока сграда, след като я превзеха. През всичките тези месеци стотици жители на града са стояли вътре и са чакали пристигането ни.

Да, много жители останаха. Едни, защото не са разбирали какво ги чака, други са останали вързани за роднини, които не могат да се движат, а трети просто са били пленени от украинските войници в района, които са ги ползвали като жив щит. Войната е жестоко време и е почти невъзможно да се избегнат случайни жертви.

А класическата наземна офанзива дава на местните жители (на повечето от тях) време да се евакуират, за разлика от въздушната бомбардировка.

Примамени в месомелачка

Сега – за самата атака. Евгений Пригожин наскоро разкри, че планът на операциите в Соледар и Бахмут е разработен още през октомври миналата година с прякото участие на генерал Сергей Суровикин.

„Идеята беше проста: да въвлечем врага в кърваво, но стратегически безсмислено настъпление. Да го накараме да мъкне тежък куфар без дръжка, като по този начин връзваме в района и смиламе силите на ВСУ, които иначе можеха да бъдат използвани в други направления от фронта, където нямахме достатъчно бойци. Така спечелихме безценно време за подготовката на новомобилизираните руски войници в центровете, които вече са на фронтовата линия“, призна Пригожин.

Всъщност битката в Бахмут повтори плана на битката при Вердюн от Първата световна война: и тук, и там се получи „месомелачка“.

След превземането на Бахмут само след 35 км. по права линия на запад руснаците ще се натъкнат на добре укрепената стена на Славяно-Краматорската агломерация. Нещо, което не позволява тактическият им успех с превземането на Бахмут да се развие в оперативен. Със задържането на Бахмут пък въоръжените сили на Украйна не преследваха нищо друго, освен пропаганден ефект. Впоследствие обаче огромното количество жертви, които дадоха, им излезе през носа.

Какви са успехите на „Вагнер“ в смилането на въоръжените сили на Украйна? Ако говорим в цифри, в средата на април загубите на украинската армия в Бахмут бяха оценени на 30 000 души.

При декларирания интензитет на загубите – 450 бойци на ден – към тази цифра могат да се добавят още около 13,5 хиляди. Общо битката за града струва на врага около 40 хиляди войници.

Няма значение дали са убити или тежко ранени. Важното в случая, че нито един от тези няма да се завърне на фронта. Докато се биеше в Бахмут, украинската военна машина започна да се хлъзга върху месото и кръвта на собствената си армия. И това е нашият важен успех.

Да настъпваш невинаги означава, че търпиш повече загуби от врага

Някои тук може да възразят, че настъпващата страна винаги търпи тежки загуби, което означава, че Вагнер е пострадал дори повече от ВСУ… и следователно Пригожин и Суровикин са повторили грешката на германския генерал Ерих фон Фалкенхайн, който всъщност започна „месомелачката Вердюн“?

Тук трябва да изясним няколко важни момента. Първо, твърдението, че нападащият винаги понася по-големи загуби от отбраняващият се, е лъжа.

Истината е, че нападателят трябва да има трикратно, а в основното направление на атаката – петкратно предимство в живата сила, плюс предимство в огневата мощ. При тези условия съотношението на загубите често е в полза на настъпващата страна.

Със съвременните средства за разузнаване, целеуказване и унищожаване нито окопът, нито дори бетонното мазе са особено предимство. Разбира се, те дават определени бонуси за оцеляването на войниците, но вече не е възможно да спечелите битка на базата на укрепени позиции. Да не говорим, че когато една армия бъде изтикана от укрепените й позиции, при оттеглянето си тя всъщност дава много повече жертви от нападащите я.

Второ, да, Вагнер претърпя тежки загуби. Според Пригожин около 500 негови бойци са дали живота си при превземането на най-силно укрепената градска зона в центъра на Бахмут с площ от 2 кв. км.

Украинските военни признаха, че в Бахмут умират най-добрите им войници – специалните части, ветераните от АТО, воювали осем години в Донбас и натрупали там огромен опит. Докато от страна на „Вагнер“ умираха предимно затворници, набързо преквалифицирани в щурмови пехотинци. При това в съотношение 1:7 спрямо украинските бойци.

Резултатът от тази битка беше, че зимната офанзива на въоръжените сили на Украйна не се състоя и потъна в забрава. Натам върви и широко рекламираното с месеци пролетно „контранастъпление“.

Основното постижение на вагнеровците с тяхната битка в Бахмут е в осуетяването на тези две украински офанзиви, поръчани и здраво финансирани от Запада. „Вагнер“ излязоха победители от този сътворен от човека ад.

Зеленски се хвана на куката като шаран

Битката при Бахмут беше продължение на битката за Соледар, която започна на 22 юли 2022 г. През септември-октомври боевете в това направление затихнаха, тъй като силите на „музикантите“ бяха прехвърлени в района на Харков, за да запушат дупките във фронта, който в онзи момент там се рушеше.

В късната есен битката се подновява и до 11 януари украинската съпротива в Соледар е приключила. След това ЧВК „Вагнеер“ се прегрупираха и атакуваха доминиращите височини, които контролират подходите към Бахмут.

В един момент имаше риск цялата операция да се провали: Зеленски се поколеба, защото и западните партньори, и украинските генерали говореха за необходимостта да напуснат стратегически необещаващия град и да спасят войските. И в този момент Пригожин отправи няколко директни призива към Зеленски, твърде предизвикателни за егоцентричния клоун:

„Уважаеми Владимир Александрович, много хора ви молят да изтеглите войските от Бахмут. Не правете това. Артьомовск е основното събитие на тази война. Трябва да продължим да се бием. Украинският народ няма да ви прости, че сте предали Артьомовск на една частна военна структура и то без бой.“

Уловката проработи. Бивш офицер от КВН, който забавляваше паралии на корпоративни партита и пристрастен към кокаина, Зеленски не можеше да си позволи да загуби „уважението“ на врага.

Въоръжените сили на Украйна получиха заповед да останат в града. Заповед, която през следващите 2 месеца им струваше по един унищожен батальон на всеки два дни битки.

Всъщност провокирането, подмамването на Зеленски да остави гарнизона в Бахмут, който в средата на март вече беше получил заповед да оттегли към следващата линия на отбрана в района на Часов Яр, може да се счита за най-успешната информационна операция в настоящата война.

Изводи за бъдещето

Както битката за Бахмут беше продължение на битката за Соледар, така и превземането на последните градски къщи в момента се влива в операция за задържане на града.

Въоръжените сили на Украйна вече започнаха настъпление по фланговете на „музикантите“ на север и юг от Бахмут и дори превзеха много важна височина северозападно от града.

Всъщност планът на украинското командване е ясен. Те искат да направят с нас това, което ние направихме с Вермахта в Сталинград през 1943 г.: да изтощят щурмуващата група в Бахмут до краен предел с улични боеве, а след това да отрежат фланговете й с широко покритие и да я затворят в руините на града.

Ръководството на ЧВК много добре разбира това. Пригожин неведнъж е говорил за този сценарий. Ето защо шефът на „Вагнер“ внимателно следи състоянието на армейските части, заели позиции на север и юг от града, където оперират бойците на ЧВК, и при необходимост им праща на помощ свои части.

В средносрочен план ситуацията около Бахмут може да се развие по различен начин. Ако въоръжените сили на Украйна успеят да забият клинове в отбраната по фланговете, те ще започнат да настъпват, заплашвайки тила на „музикантите“, разрязвайки групата на части.

В резултат на това ще получим това, което бъдещите историци ще нарекат „Втората битка за Бахмут“. Емоционално погледнато това няма да е сред най-приятните новини за руското общество, но всъщност е най-изгодния вариант: вместо да атакуват Белгородска област, да се втурнат към Крим или да защитават добре укрепената агломерация Славянск-Краматорск, въоръжените сили на Украйна ще изразходват силите си за овладяване на руините на малък областен център, който вече е превърнат в пустиня.

Може би западните куратори ще натиснат Зеленски и тогава украинската армия ще спре атаките в тази посока. След това Въоръжените сили на Украйна ще се закрепят в Часов Яр и ще освободят големи сили за нанасяне на удари на други места по 1000-километровия фронт.

Какво следва?

Военният експерт, докторът на военните науки Константин Сивков изрази мнението си относно това как по-нататък ще се развият събитията за тв. канала „Царьград“:

„И за двете страни последиците от битката ще бъдат политически. От военно-стратегическа гледна точка нищо не може да се каже.“

Ако говорим за съдбата на ЧВК „Вагнер“, Пригожин многократно е отбелязвал, че нейните части са изтощени и затова трябва да бъдат комплектовани.

В тази връзка предстои бойците на ЧВК постепенно да бъдат изтеглени от линията на съприкосновение и изпратени в тила за възстановяване.

Според западни експерти максималната численост на ЧВК е достигала 50 хиляди души и по своите възможности е сравнима с армейски корпус.

Съответно, след като се оттегли, при следващото си връщане на фронта „оркестъра“ вероятно ще е нараснал още повече и всъщност ще видим пълноценна армия, която напълно независимо от руската редовна армия ще държи цялата предна част.

Както и да е, превземането на Бахмут е важен успех за руското оръжие. Всъщност това е първото стратегическо поражение на украинския режим и на Запада зад него. Дали този безспорен успех ще може да се превърне в нови освободени територии, бъдещето ще покаже. Но и това не е най-важното. По-важното е че Русия побеждава и Западът не е в състояние да й се противопостави.

Влад Шлепченко

П.С.: Докато редактирахме тази статия, Пригожин обяви пълното превземане на Бахмут.

Основателят на частната военна компания “Вагнер” обяви, че Бахмут е изцяло превзет. 

„Днес по обяд в 12 часа в Бахмут, последният участък от така наречената „висока сграда-самолет“, беше напълно превзет. Операцията по превземането на Бахмут, “Бахмутската месомелачка”, започна на 8 октомври 2022 г. и продължи 224 дни…. За да дадем възможност на руска армия да се подготви“, каза Пригожин във видео, разпространено от неговата пресслужба.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: