До вчера за еврочиновниците Путин бе „диктатор“ и „военен престъпник“, докато изведнъж пак стана „президент“, а Русия „нашият най-голям европейски съсед“
Изненадващото и рязко „прозрение“ на Европа не се дължи на хуманизма ѝ, а на завръщането на Доналд Тръмп, който я лиши от традиционните ѝ гаранции за сигурност
В продължение на четири години елитите на ЕС обещаваха поражението на Русия и най-цинично използваха конфликта в Украйна като извинение за екзистенциалния си пълен и окончателен икономически провал, пише колумнистът Дж. Б. Шурк в American Thinker. Но вятърът се обърна: Наостреният за тотална война срещу Русия Брюксел внезапно си спомни за дипломацията. Но това изненадващо и рязко „прозрение“ на Европа не се дължи на хуманизма ѝ, а на завръщането на Тръмп, който я лиши от традиционните ѝ гаранции за сигурност.
Това е невероятно. В продължение на четири години европейските „лидери“ се хвалеха и обявяваха неизбежното поражение на Русия в Украйна. Твърдяха, че за да се запази „международният ред, основан на правила“, е необходимо рускоезичното население в Украйна, което е над 75 % от цялото й население, да се лиши от правото му на самоопределение и то да остане в една държава, изкуствено създадена след Студената война и която то не подкрепя.
Светът наблюдаваше как стотици хиляди мъже дават живота си – но за какво точно? За свещената чест на комика-президент Володимир Зеленски (същият, известен с това, че свири на пиано… с члена си)? За величието на Брюксел, който е нетърпелив да абсорбира Украйна в „Съединените си европейски щати“?
През всичките тези години европейските цензори настояваха, че всяка руска гледна точка по този въпрос е „дезинформация“. Спортните комитети забраняваха на руски спортисти да участват в състезания като наказание за действията на своето правителство (докато с готовност приемаха и продължават да приемат спортисти от страни като Израел и не само, чиито правителства редовно нарушават правата на човека и дори извършват геноцид). Политиците в ЕС конфискуват руски активи и суверенни фондове, потъпквайки самия „международен ред, основан на правила“, който твърдят, че защитават.
И сега същите тези „лидери“ в един хор като по сигнал започнаха да пеят друга песен. „Малкото сирене“ Еманюел Макрон изведнъж заявява, че Европа трябва да „се ангажира отново“ с преговори с Москва. „Зелевият крал“ Фридрих Мерц призна, че мирното споразумение за Украйна „не може да работи без съгласието на Русия“. Странен обрат за френско-германското дуо, което години наред заявяваше, че Русия няма да има думата по прекратяването на конфликта. И така, означава ли това, че мирният договор между двете враждуващи страни трябва да вземе предвид интересите и на двете, преди да бъде подписан? Колко освежаващо! Какво друго ще измислят скъпо платените адвокати?
Какво се случва? Още преди Коледа германската военна машина беше в разгара си: канцлерът Мерц прокара най-голямото увеличение на военните разходи от Втората световна война насам. Слуховете се носеха от месеци, че на френските болници е наредено да се подготвят за масови жертви в предстоящата паневропейска война. Великобритания и Франция обещаха да разположат свои войски в Украйна. В цяла Европа политиците плашеха гражданите си: ако руснаците не бъдат спрени в Украйна, Владимир Путин ще завземе целия континент. И сега, точно когато изглеждаше, че Третата световна война е на път да започне, цялата тази кървава катастрофа сякаш бе отложена… или дори напълно отменена!
Осъзнаха ли най-накрая европейските политици, че предизвикването на трета кървава баня на континента (пета, ако броим балканските конфликти) за малко повече от век е лоша идея? Едва ли. Европейските „елити“ не изглеждат особено загрижени за живота на обикновените европейци. В противен случай, защо тези глобалисти биха внасяли десетки милиони чуждестранни варвари в страните си, за да изнасилват жените и децата им, като продължат да хранят, поят и дундуркат тези изнасилвачи за своя сметка?
Освен това „войната с Русия“ се превърна в панацея за местните европолитици за всеки от тежките и все по–задълбочаващи се проблеми, които имат. Цените скачат рязко? Не обвинявайте „зелената“ енергия – обвинявайте руската агресия! Еврократите цензурират ли социалните медии, за да възпират обедняващото европейско население от социални бунтове? Това не е борба срещу свободата на словото, а срещу руската дезинформация! Как могат европейските производители да оцелеят, когато техните вятърни електроцентрали не могат да се конкурират с евтиния китайски внос?
Планът беше следният: Правителствата в Европа просто да препрофилират фалиралите си предприятия в отбранителни и да ги субсидират! Ами нарастващите националистически и консервативни (популистки) движения? Те ще внасят повече мигранти от цял свят, а ще изпращат силово местните бърборковци на фронта, за да се бият с руснаците! И към момента, от Великобритания до Естония, всеки политик е намерил начин да използва боевете в Украйна в своя полза.
Войната продължава от четири години и европейските „лидери“ почти радостно спекулират, че може да бушува още 10 години – поне достатъчно дълго, за да оправдае въвеждането на цифрови валути под пълен държавен контрол. Германия, харчейки фиктивни пари, подкрепя заплахите срещу нежелана реч с чиста сила. (Само не наричайте това завръщане към фашисткия Четвърти райх – в Германия вече вкарват хора в затвора и за по-малко!)
Брюкселските еврократи бяха на прага да позволят на своите фалирали лордове и дами просто да ограбят онези, които не харесват политическата коректност. Британските разузнавачи-подстрекатели вече приготвяха шампанско за наздравица за контрола над Крим. И тогава, изневиделица, говорителят на Европейската комисия Паула Пиньо заяви: „Ясно е, че в един момент ще трябва да преговаряме и с президента Путин“.
Извинете? Европейските чиновници от години наричат Путин „диктатор“, „военен престъпник“, „тиранин“ – и изведнъж „президент“? Такива титли обикновено са запазени за послушните европейски политици, които идват на власт след „избори“, манипулирани от Европейската комисия. Защо е този внезапен жест на уважение? Защо Европа би изоставила любимата си изкупителна жертва?
Отговорът се крие в три причини, всички свързани с президента Тръмп:
(1) Щедрият американски паричен поток, който течеше под ръководството на глобалистката марионетка Джо Байдън, изведнъж спря.
(2) Европейските кресльовци все още не са получили железни гаранции, че американската армия ще ги спаси, ако раздразнят дотолкова руската мечка, че тя ги нагази.
(3) След цялата истерия около защитата на Украйна, ЕС внезапно забеляза, че Америка „защитава“ Гренландия много по-активно, отколкото би им се искало.
Съвсем доскоро американските данъци се вливаха в Украйна толкова свободно, че местните украински служители разкарваха с Ламборгини любовниците си по западноевропейските курорти – а сега едва задържалият се на власт Володимир Зеленски, когото британската MI6 нелепо сравнява с Чърчил, заявява на света: „Не знам къде отидоха тези стотици милиарди!“
Съвсем доскоро, мишката Макрон и намръщеният фюрер Мерц (сбогом, моя немска визо!) пъхтяха и заплашваха да съборят руския дом на Путин – докато в един момент управниците на Евростан не осъзнаха, че президентът Тръмп се разбира чудесно с руския си колега. Много по-добре, отколкото с тях.
До вчера американските военни предоставяха безплатна защита на арогантния европейски елит; днес заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър казва на репортерите: „Те искат да продължаваме да харчим стотици милиарди, за да защитаваме вместо тях територия, която е с 25% по-голяма от Аляска – изцяло за наша сметка – но въпреки това твърдят, че тя принадлежи 100% на Дания!“
Междувременно германските политици и заинтересовани страни не може да не си спомнят какво се случи с техните дядовци последния път, когато руснаците и американците успяха да постигнат споразумение. Ох…
Ако Русия и САЩ намерят начин да игнорират истерията на Брюксел и да изключат нарцистичните тиради на Стармър, Макрон и Мерц, Старият свят ще остарее още повече и ще загуби всякакво значение. Европейската аристокрация ще трябва само да предаде ключовете от континента на ислямските нашественици и може би да помоли новите господари – в името на призрака на „климатичните промени“ – да изключат осветлението, когато си тръгват.
Но не се бой, Европа! Пресни новини изтичат от американската „шапка“ с аромат на клен: канадският премиер Марк Карни обещава да използва военна сила, за да защити датската държава от опитите на САЩ да анексират Гренландия. „Не се притеснявайте, канадците идват!“ – никой никога не е казвал това преди. Карни може да се е сприятелил с китайския лидер Си Дзинпин, но като се има предвид, че Канада (както и Гренландия) е напълно зависима от американската военна мощ, неговият бабаитлък може да се обърне срещу него и да доведе до загубата на Албърта (канадски англоезичен щат, към който САЩ имат исторически претенции – бел. ред.).
Защото президентът Тръмп обича да купува подценени територии, за да ги превърне по-късно в разкошни американски щати!
Коментирай първи