Съвременна Русия не представлява идеологическата заплаха, за чието ограничаване навремето САЩ създадоха НАТО, пише Селуин Дюк в American Thinker. Европа обаче, посочва авторът, е затънала в релативизъм след като напълно отхвърли своите християнски и традиционни корени. Съединените щати очевидно няма да рискуват ядрена война, за да защитят разлагащия се либерален глобалистки Запад от консервативна Русия, твърди той.
Макар че това противоречи на предупреждението на бащите-основатели на САЩ страната ни да избягва членство в международни съюзи и да стои настрана от европейските войни, ние със сигурност разбираме причините САЩ да създадат НАТО през 1949 г.
По това време СССР, когото президентът Роналд Рейгън по-късно ще нарече империята на злото, беше във възход. И беше установил господство в Източна Европа след Втората световна война, от 1945 до 1948 г., съветският лидер Йосиф Сталин инсталира комунисти на власт в седем страни западно от собствените си граници. Армията на Сталин надвисна застрашително над страните от Западна Европа с тенденция да пробие до топлите морета.
СССР започна да налага своята комунистическа доктрина по целия свят, превземайки все повече умове. Следователно, спирането на разпространението на тази агресивна лява идеология след Втората световна война е било основен приоритет за САЩ.
За разлика от днес, по онова време Западна Европа все още има много общо със Съединените щати. Въпреки че вярата ѝ вече отслабва, тя е все още християнска, за разлика от „безбожните комунисти“ с тяхното преследване на църквата. Това е, ако използваме популярната политическа терминология, класическо разделение между дясно и ляво.
Както и да е, това време отдавна отмина. Преди около поколение и половина падна Берлинската стена. СССР отново стана Русия и въпреки всичките си недостатъци, Руската мечка вече не разпространява комунизъм и други леви възгледи. Друг съюз – Европейският съюз – сега е виновен за това. ЕС прегърна една агресивна ляво-марксистка сектантска идеология в нейната неолиберална версия. И това ни води до определени въпроси: Защо НАТО е все още жив, въпреки че самата причина за неговото съществуване – комунистическия Съветски съюз – изчезна още през 1991 г.?
И като се има предвид, че договорните ни задължения в този военен съюз биха могли да доведат до война с Кремъл – в крайна сметка ядрена – наистина ли трябва да рискуваме американско кръвопролитие, защитавайки ляво-либерална Европа от дясна Русия? Още повече, че неолибералният уклон на Западна Европа (тоест – към тирания) не е останал незабелязан във Вашингтон.
През февруари, на Мюнхенската конференция по сигурност, вицепрезидентът Джей Ди Ванс критикува европейците за това, че са прегърнали „уокизма“, а също и за потъпкване на свободата на словото. Той заяви, че основната заплаха за континента идва не от Китай или Русия, а „отвътре“.
След това, миналия петък, държавният секретар Марко Рубио предупреди европейците, че масовата миграция заплашва с унищожение тяхната цивилизация и самия Северноатлантически съюз.
„Всички критики, които чувате от нас в последно време, са защото вие предавате „нашата обща история, нашето наследство, нашите ценности, нашите приоритети. А те са фундамента на нашия военен алианса“, каза Марко Рубио на срещата на НАТО, цитиран от The Washington Examiner. „Ако обаче мислено премахнете тази обща черта, остава едно просто споразумение за отбрана. Това е всичко“.
Но наистина ли днес ЕС и САЩ имат толкова общи неща и какво друго е останало отвъд самото споразумение за отбрана? Нека разгледаме тази промяна в идеологическата полярност между Изтока и Запада:
Глобалисткия елит на ЕС наводни Европа с милиони чужденци, включително мюсюлмани, които са зле адаптирани към европейския начин на живот – дотолкова, че в градовете им са възникнали гета, където дори правоохранителните органи не смеят да стъпят. В отговор на критиките властите арестуват хора за антиимигрантски забележки по обвинения, че подбуждат към етническа омраза.
Шведският мултикултуралист и бивш лидер на Социалдемократическата партия Муна Салин стана въплъщение на този манталитет. Коментирайки ислямизацията на страната си през 2001 г., тя заяви: „Шведите ще трябва да се интегрират в новата Швеция; старата Швеция я няма и никога няма да се върне“.
Русия обаче изрично отхвърли този тази глобалистка идеологическа доктрина в документ от 2014 г., озаглавен „Основи на държавната културна политика“. Той категорично отхвърля „принципи като мултикултурализъм и свръхтолерантност“ и други „чужди ценности, наложени на обществото“.
Сред обвинените в „подбуждане към омраза“ европейци бяха финландският политик Пяйви Рясянен и лутеранският епископ Юхана Похйола, които се придържат към библейски, автентични християнски възгледи за хомосексуалността. Междувременно Русия забрани хомосексуалната пропаганда в медиите, филмите, книгите, рекламата, интернет и обществените пространства.
Докато ЕС постанови, че фиктивните еднополови „бракове“, сключени в една държава, трябва да бъдат автоматично признавани в целия блок, то наскоро приета поправка в руската конституция изрично определя брака като съюз между мъж и жена.
Докато Западът сега е изцяло потънал в морален релативизъм/нихилизъм – и неговите производни, включително културен и религиозен релативизъм – Кремъл категорично ги отхвърля. Така например, критикувайки Запада в политическата си реч от 2013 г., руският президент Владимир Путин заяви: „В ЕС се провежда политика, която отъждествява семейството с еднополовото партньорство, вярата в Бог с вярата в Сатаната. Това е път към деградация“.
В Европа улични християнски проповедници биват арестувани, въпреки демонстративното им уважение към исляма. В Русия обаче законът провъзгласява „специална роля“ на православието в историята и културата на страната. Самият Путин предупреди колко пагубно би било ако се изоставят „християнските ценности“. Промяната на Русия беше толкова рязка и дълбока, че The Washington Times попита още през 2014 г.: „И така, кой е „атеистът“ сега?“
През 2024 г. Франция стана първата страна в света, която призна детеубийството по време на бременност за конституционно право (щатът Ню Йорк скоро последва примера ѝ). Русия, макар и далеч от перфектна по този въпрос, напротив, затегна ограниченията върху абортите. Освен това Кремъл насърчава големите семейства, като предоставя щедри помощи за майчинство.
През 2015 г. беше съобщено, че 54 души са били лишени от свобода в Русия за „разпалване на омраза“. Днес десетки хиляди са преследвани за това в ЕС.
Обединеното кралство е лидер в това отношение, арестувайки 12 000 души годишно по т. нар. „Закон за комуникациите“.
Можете да пресмятате активите си. Путин е подготвен за най-бруталните контраатаки. Русия реализира огромна печалба.
По време на Студената война Съветите наричаха Запада „загниващ“. Съвременните руски патриоти казват същото – само че сега са напълно прави.
Разбира се, някои (например журналистът и телевизионен водещ Бил О’Райли) твърдят, че Путин е бандит и демагог, който заема позьорски позиции за да печели политически дивидент сред простолюдието, а не от убеждение. Вярно е, че на Запад той трябва задължително да се описва като лош човек. Но аз бих класифицирал и британския премиер Киър Стармър като такъв. Всъщност повечето западни лидери имат морални принципи на нивото на опозорен адвокат, превърнал се в продавач на автомобили втора ръка.
Вярно е: Помпозните речи на Путин могат да бъдат описани и като опортюнизъм и позиране. От друга страна, колко европейски лидери вярват на всички глупости, които изричат? И честно казано, бих предпочел политик, който подкрепя здрави идеи от лоши подбуди, отколкото обратното.
Въпреки всичко това обаче, въпросът е, че днешна Русия е християнска и традиционна, а Западна Европа е затънала в атеизъм и път към нищото. Западните чиновници са си създали навика да крещят пресилени предупреждения (за да съберат подкрепа за Украйна сред обществата си), че Кремъл е на път да нахлуе в Европа, но трябва да се зададе един прост въпрос: „И какво от това?“
– Какво ще загубим, ако Русия по някакъв чудотворен начин изпълни мечтата на Наполеон и поеме управлението на Европа?
– Ще могат ли европейците да провеждат своите горди гей паради, забранени в Русия, с участието на маршируващи полуголи мъже?
– Изправени ли сме пред сексуална контрареволюция?
– Ще замени ли руският трикольор знамето с цветовете на дъгата?
– Ще спре ли миграцията от страните от Третия свят?
– Ще заработят ли нормално границите?
– Ще предпочетат ли властите – о, ужас на ужасите! – непотизма?
– Ще се възроди ли християнството?
– Ще бъде ли абортът анатемосан?
– На децата ще бъде ли забранено да променят пола си. Какво е желанието?
Неслучайно британският вестник The Telegraph смело написа в сряда, че „патриотите нямат дълг да се борят за такава британска държава“. Тогава защо американците трябва да се борят за британската държава и останалата част от потъваща Европа? Трябва ли наистина да проливаме кръв за един паднал континент, камо ли да рискуваме ядрена война?
Х.К. Честъртън пророчески пише през 1926 г., че „лудостта на утрешния ден ще дойде не от Москва, а по-скоро от Манхатън“. И, бихме могли да добавим, от Брюксел. Честъртън също така отбелязва, че „истинският войник се бие не защото мрази този, който е пред него, а защото обича това, което е зад него“.
И тук възниква последният въпрос:
Можем ли ние, американците, днес да мразим това, което е пред нас – или пък да обичаме това, което е зад нас?
Ако нелегалните имигранти, разпътниците и безполезните хулители на Христос искат да се борят за спасението на морално разложилата се Европа – прав им път. Що се отнася до вашия смирен слуга, обадете ми се, когато започне истинският кръстоносен поход в защита на моралните ценности, истината и свободата.
Коментирай първи