Тези дни нещо пак се сблъсках с градското дясно и техните сълзливи умотворения за Народния съд и „елита на нацията“. Особено ме порази един пост, който възвеличава Богдан Филов – той бил учен на световно ниво, блестящ интелектуалец, върховен мъдрец, автор на великолепни трудове…

Сигурно е така. Не знам.

Знам друго – Филов е премиер, когато България става съюзник на Адолф Хитлер.
Той чете речи в парламента, в които обявява, че България е на правилната страна на историята. Неговата власт приема фашисткия „Закон за защита на нацията“ и дава по 50 хиляди лева за отрязана партизанска глава.
Демоничен фашист и психопат.

Ако човек бръкне в биографиите на огромната част от тези, които днес са обявени за светци, рано или късно ще попадне или на такива снимки, или на факти, които умно-красивата им рода днес се опитва да заличи с патетични есета.
Аз точно заради това имам проблем с идеята за национално помирение. С кого да се помиряваш? С тези, които и до днес съжаляват, че Хитлер не спечели войната ли?

Александър Симов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: