Африканските лидери не са самоубийци, за разлика от техните колеги в Киев, и следователно никак не са склонни да изпълняват нарежданията на НАТО – пише програмния директор на клуб „Валдай“ Тимофей Бордачев в прелюбопитна статия, посветена на преврата в Нигер и ситуацията в Западна Африка.

Развитието на ситуацията около евентуалното нахлуване в Нигер от войските на някои страни от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) удивително напомня на дискусиите, които се водеха в навечерието на украинската „контраофанзива“ това лято.

Африканските държави от проксито на САЩ – ECOWAS не бързат да се впуснат в рискована авантюра, докато САЩ и техните западноевропейски съюзници призовават африканските си васали да го направят. Точно както притискаха украинските военни да атакуват укрепени руски позиции в Запорожие и източен Донбас през пролетта на 2023 г.

Но има съществена разлика. В случая с Украйна, си имаме работа с режим, който провежда убийствена политика спрямо подконтролнитее му територия и народ. Докато африканските лидери от EKOWAS изобщо не желаят да поемат каквито и да е рискове в името на интересите на Франция и САЩ. Следователно това, което в Украйна доведе до трагедия, в Западна Африка вероятно ще се развие като фарс, крайният резултат от който ще е сключване на приятелско споразумение между всички заинтересовани страни – между Нигер, САЩ, Франция.

И в двата случая обаче (с конфликтите и в Нигер, и в Украйна) основната причина е една и съща – желанието на Запада да не се включва пряко във военни авантюри и да използва други като пушечно месо за постигане на целите си. И ако в случая с Украйна мотивът на Вашингтон да води прокси война е страх от гръмовен ответен военен удар от страна на Русия, то в Африка причината е липсата на възможност и желание от американска страна. Още повече, че Франция и САЩ искрено вярват, че подчинените им правителства на страните от ECOWAS са заинтересовани от свалянето на военния режим в Нигер.

И наистина има причини за това. Превратът в Нигер на 26 юли беше четвъртият в региона на Сахел за последните по-малко от две години (след Мали, Буркина Фасо и Гвинея). Тук дори няма да споменаваме превратите в Еритрея, Судан и ЦАР. Всички тези държави изгониха западните военни контингенти и бизнеси от своите територии и установиха плътни политически и икономически отношения с Русия и Китай.

Но да се върнем на най-пресния преврат – този в Нигер. Той очевидно се радва на подкрепата на болшинството от населението. След десетилетия под френско-американско господство Нигер е една от най-бедните страни в света. И сега надеждите на нейното население са Русия и Китай да я издигнат от дъното. Но в други държави от ECOWAS ситуацията далеч не е празнична и техните прозападни режими и креатура имат всички основания да се страхуват, че ефекта на доминото ще достигне и до тях.

Предполага се, че обединените сили на Нигерия и няколко други страни от съюза EKOWAS ще са достатъчни, за да върнат арестувания президент Базум на власт. Единственото нещо, което липсва, е авантюризмът: досега африканските лидери предпочитаха да изчакват, макар и с демонстрация на решителност.

Париж и Вашингтон, от своя страна, действат по познатия си йезуитски начин: на думи се обявяват за мирно решение, докато на практика натискат страните от ECOWAS да използват сила срещу генералите в Нигер. Не е изключено да са им обещали и деликатна военна подкрепа, тъй като в Нигер все още има значителни френски и американски контингенти. Но пряка западна намеса е малко вероятна.

Първо, това би включвало известен риск и необходимостта да се поеме отговорност за последствията. И второ, директна атака срещу масово подкрепяно от местното население действащо правителство от страна на западните сили би се отразило зле на Запада от гледна точка на битката за сърцата и умовете на развиващия се свят. Дните, когато САЩ и техните западноевропейски съюзници можеха да атакуват всяка суверенна държава по своя прищявка, отдавна отминаха. Последният такъв случай, когато им се получи, беше агресията на НАТО срещу Либия през 2011 г. От тогава обаче изтече много вода. Сега Западния блок се опитва да убеди света в добрите си намерения. Това им е особено важно в контекста на голямата им днешна битка срещу Русия, която Западът обвинява, че прави с Украйна това, което самият той не е спирал да прави в продължение на десетилетия из цялата планета.

Трудно е да се каже кое би било по-изгодно за САЩ и Франция по отношение на непокорния Нигер: да се споразумеят някак с генералите в Нигер зад гърба на страните от ECOWAS или да свалят военната им хунта чрез нахлуване на войските на тези нейни съседни държави, които все още са под контрола на САЩ и Франция. Първият вариант ще позволи на Запада да запази икономическите си позиции в Нигер, но ще нанесе политически щети, като покаже за пореден път неговата слабост след крушенията в Ирак, Сирия и Афганистан… докато вторият вариант ще е безспорен политически успех, демонстриращ силата на Хегемона, който в момента му липсва на фона на общата световна политика. Сегашният неуспех на Запада се състои от неуспеха на икономическата му война срещу Русия и опитите му за нейното изолиране, нарастващия натиск от страна на Китай и общия спад на влиянието на „златния милиард“ върху световната политика, икономика и финанси.

След неуспеха в Украйна дори победата с чужди ръце над няколко десетки пучисти в Нигер може да бъде представена на обществеността като поразително постижение и доказателство за всемогъществото на Запада. Желанието на САЩ да се случи това е толкова голямо, че води до нелепи казуси като публикуването в американски вестник на статия на сваления Базум, в която той призовава за чуждестранно нахлуване в страната му.

В резултат имаме ситуация, при която самият Запад не може да влезе в директна битката със суверенна държава, но настоява регионалните му партньори от EKOWAS да го направят. Последните, от своя страна, не бързат и всячески отлагат да преминат към решителни действия. Така например миналата събота страните от ECOWAS отложиха среща на своите военни представители под предлог, че „военният режим в Нигер се ползва с подкрепата на част от населението на страната“ и че „трябва да се чуе мнението на тези хора, преди да се вземат сериозни решения“. С други думи, никой в ECOWAS няма особено желание да започне военна операция срещу Нигер. И ако това в крайна сметка се случи, причината ще трябва да се търси в провала на опитите им да се договорят с пучистите зад гърба на Запада.

Въпреки че този резултат изглежда много малко вероятен: при всичката си васална обвързаност със Запада, африканските лидери все още са запазили способността си да мислят с главите си и пред угрозата страните им да затънат във военен конфликт, в който не е ясно дали няма да се включат Русия, Китай и Бог знае още кой, те мигом заемат позицията на национални лидери. Забравяйки, че са представители на компрадорски западни режими. За разлика от властите в Киев, за които оцеляването на държавата, наречена Украйна, никога не е било важен въпрос.

Виждаме, че дори икономически по-слабо развитите страни от световното мнозинство са далеч по-утвърдени държави не само от Украйна, но дори и от формалните американски съюзници Полша и балтийските републики.

И това не е само заради степента на западното влияние върху политическите и икономическите им системи. В повечето африкански държави то е много сериозно, основано на десетилетен васалитет всичките му проявления. Но сега става ясно, че дори най-силните зависимости не могат да бъдат решаващи, ако управляващите елити изповядват политически ценности отвъд собственото им индивидуално политическо оцеляване.

Друг важен фактор е, че повечето от развиващи се страни по планетата са уморени от западната арогантност и експлоатация. Това е особено очевидно в бившите европейски колонии и зависимите територии. Полските, балтийските или украинските елити все още не осъзнават, че страните им са превърнати в западни колонии, защото те се идентифицират със Запада, въпреки че са държани дълбоко в периферията му. Затова тези елити са в състояние лесно да пожертват своите страни за интересите на САЩ. Президентът на Полша, например, направи това убедително по-рано този месец, когато отбеляза, че Русия „все още може да бъде спряна в Украйна без да се налага американците да дават жертви“.

Желанието на украинци, поляци или балтийци да се жертват за запазването на стария световен колониален ред под ботуша на Хегемона Вашингтон обаче не е кой знае каква утеха за САЩ и Западна Европа. Първо, това показва, че кръгът на убедените държави – самоубийци в света е доста тесен и че на другите континенти такива глупаци няма. Второ, източноевропейските васали на САЩ са твърде слаби дори за война с Русия, камо ли да поддържат световно им господство. Срещу Китай, разбира се, Западът разполага с Япония. Ситуацията там обаче не е толкова ясна и нарастващата мощ на Пекин може и да разубеди Токио да направи фатална грешка.

Липсата на ярки победи на международната арена и невъзможността на САЩ вече да плащат щедро на съюзниците си води до отслабване на влиянието им в световните дела. Русия вече се възползва от този обективен процес. Ако днешният ни тектоничен сблъсък със САЩ се беше случил преди 10 години например, страната ни щеше да е в много по-тежка ситуация. Нашата задача сега е да се възползваме максимално от променилата се архитектура на света, който върви към многополюсност, като успоредно развиваме нашето общество, икономика и военна организация.

Автор: Тимофей Бордачов

Източник – RT