Налага се един глобалистки култ, нова религия, която принуди всички хора, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби,  наречена The Church of Environmentalism –  „Църквата на борците с климатичните промени“!
Това е  религия във всички отношения, всеобхватна не само за живота на хората, които я практикуват, но и за живота на нацията, която я изповядва публично. Тази религия адаптира закони и присъди и вдъхновява образованието. Всички правителствени действия се въртят около нея.

В името на глобалистката религия нейните последователи изискват всички граждани да се държат в съответствие с морала на Новия световен ред, приемайки безкритично – и с отношение на предано подчинение на религиозния авторитет – доктрината, дефинирана ex cathedra от Синедриона в Давос.

Американската конституция по принцип забранява всяка държавна религия, но от известно време управляващата Демократическа партия е наложила на американския народ глобалисткия култ със своя зелен дневен ред, неговите будни догми, неговите осъждания и култура на отмяна. Негови свещеници са служителите в Световната здравна Организация, а пророци са участниците в Световния икономически форум.

От гражданите не се изисква просто да споделят мотивите, които оправдават здравните, икономически или социални политики, наложени от правителствата, а да дадат своето сляпо и ирационално съгласие, което далеч надхвърля вярата. 

Поради тази причина не е позволено да се оспорва психопандемията, да се критикува управлението на ваксинационната кампания, да се протестира срещу покваряването на децата чрез LGBTQ, да се аргументира неоснователността на борбата с климатичните промени, да се иска разследване на Хънтър Байдън или изборната измама, която попречи на президента Доналд Тръмп да остане в Белия дом…

След всичките тези глупости, неразбираеми за рационалния ум, но достатъчно оправдани от гледна точка на сляпата вяра в Давос дойде и ново предложение – клиника в САЩ предложи пациентите да се откажат от част от анестезията си, за да намалят следите от въглероден диоксид и „да спасят планетата”. Това не трябвало  да се тълкува като гротесков претекст за намаляване на болничните разходи в ущърб на пациентите, а като религиозен акт, покаяние, което трябва да бъде прието доброволно, етично достойно действие.

Покаятелният характер е незаменим в тази операция на насилствено покръстване на масите, защото той балансира абсурдността на действието с наградата на обещаното благо: носейки маската (която е безполезна), гражданинът/религиозният последовател е направил свой собствен жест на подчинение, „предложил” е себе си на божеството Давос. Това подчинение беше потвърдено с публичния акт на ваксинация, който представлява един вид „кръщение“ в глобалистката вяра, посвещение в богослужение.
Висшите жреци на тази религия дори са стигнали до точката на теоретизиране на човешките жертвоприношения чрез аборт и евтаназия: жертва, изисквана от общото благо, за да не се пренасели планетата, да не се натовари общественото здраве или да се окаже бреме за социалното осигуряване .

Дори осакатяванията, на които са подложени тези, които изповядват джендър доктрината, и лишаването от репродуктивни способности, предизвикано от хомосексуалността, не са нищо повече от форми на саможертва и жертване на себе си: на тялото, здравето, включително самия живот (получаване , например експериментална генна терапия, очевидно опасна и често смъртоносна).

Придържането към глобализма е държавната религия и държавата „толерира“ непрактикуващите до степента, в която тяхното присъствие не пречи на обществото да упражнява този култ. Всъщност, в своята презумпция, че е легитимирана от „етични“ принципи, за да наложи на гражданите това, което представлява неоспоримо висше „добро“, държавата също така задължава несъгласните да извършват основните действия на „глобалисткия морал“, като ги наказва, ако не се съобразяват с неговите предписания.

Хранене с насекоми, а не с месо, инжектиране на наркотици вместо водене на здравословен живот; използване на електричество вместо бензин; отказ от частна собственост и свобода на движение; траен контрол и ограничения на основните права; приемане на най-лошите морални и сексуални отклонения в името на свободата; отказ от семейството да живее изолирано, без да наследява нищо от миналото и без да предава нищо на потомството; заличаване на самоличността в името на политическата коректност; отричане на християнската вяра; обуславяне на работата и прехраната към спазване на абсурдни правила – всичко това са елементи, предназначени да станат част от ежедневието на индивида, живот, основан на идеологически модел, който при по-внимателно вглеждане никой не иска и никой не е искал. Този модел, превърнат в култ оправдава съществуването си само с плашенето на масите с някакъв недоказан и недоказуем екологичен апокалипсис.
Това нарушава не само така възхваляваната свобода на религията, върху която се основава американското общество, но иска да ни доведе стъпка по стъпка, неумолимо, до точката, в която този култ е изключителен, единственият разрешен.

„Църквата на екологизма“ се определя като приобщаваща, но не толерира несъгласие и не приема диалектическо ангажиране с онези, които поставят под въпрос нейния диктат. Тези, които не приемат антиевангелието от Давос, са ipso facto еретици и следователно трябва да бъдат наказани, отлъчени, отделени от социалното тяло и считани за обществени врагове; те трябва да бъдат превъзпитани със сила, както чрез непрекъснато натискане на медиите, така и чрез налагане на социална стигма и наистина изнудващи форми на съгласие, като се започне с „информираното“ съгласие за подчиняване против волята им на задължението за ваксинация и продължавайки в лудостта на точките от т.нар. „Програма 2030“ на ООН.

Проблемът с този смущаващ феномен на масово суеверие е, че тази държавна религия не е наложена de facto само в Съединените американски щати, а се е разпространила във всички нации от западния свят, чиито лидери са обърнати към глобалисткото “Слово” от великия апостол на „Голямото зануляване“, Клаус Шваб, неговият самопровъзгласен „папа”, който следователно е облечен с непогрешим и неоспорим авторитет.

И както в Annuario Pontificio можем да прочетем списъка на кардиналите, епископите и прелатите на Римската курия и епархии, разпространени по целия свят, така и на уебсайта на Световния икономически форум намираме списъка на „прелатите“ на глобализма, от Джъстин Трюдо до Еманюел Макрон, откривайки, че не само президентите и министър-председателите на много държави принадлежат към тази „ църква “ , но също така и много служители, ръководители на международни органи и големи мултинационални корпорации, както и собствениците на медиите.

Към тях трябва да се добавят и „ проповедниците “ и „ мисионерите “ , които работят за разпространението на глобалистката вяра: актьори, певци, инфлуенсъри, спортисти, интелектуалци, лекари, учители. Много мощна, добре организирана мрежа, широко разпространена не само на върха на институциите, но и в университети и съдилища, в компании и болници, в периферни органи и местни общини, в културни и спортни асоциации, така че е невъзможно да се избяга индоктринация дори в провинциално основно училище или в малка селска общност.

Смущаващо е – трябва да признаем – че в броя на обърналите се към универсалната религия можем да открием и представители на световните религии, а сред тях дори Хорхе Марио Берголио – когото католиците също смятат за глава на Римската църква – с цялото малодушие на верните му църковници.

Вероотстъпничеството на католическата йерархия е достигнало точката на поклонение пред идола на пачамама, „майката Земя“, демонично олицетворение на икуменическия, приобщаващ и устойчив „амазонски“ глобализъм. Но не беше ли самият Джон Подеста, който се застъпи за настъпването на „пролетта на Църквата“, която ще замени своята доктрина с неясен екологичен сантиментализъм, намирайки бързо изпълнение на надеждите си в координираните действия, довели до оставката на Бенедикт XVI и избор на Берголио?

Това, на което сме свидетели, не е нищо повече от обратното прилагане на процеса, довел до разпространението на християнството в Римската империя и след това в целия свят, един вид отмъщение на варварството и езичеството към Христовата вяра.

Това, което Юлиан Отстъпникът се опита да направи през четвърти век, а именно да възстанови култа към езическите богове, днес се преследва ревностно от нови отстъпници, всички обединени от „свещена ярост“, която ги прави толкова опасни, тъй като са убедени, че са способни да успеят в намеренията си поради безкрайните средства, с които разполагат.

В действителност тази религия не е нищо повече от модерно въплъщение на култа към Луцифер: неотдавнашното сатанинско изпълнение на наградите Грами, спонсорирано от Pfizer, е само последното потвърждение на привързаността към един адски свят.

Не е тайна, че всички идеолози на глобализма са откровено антихристиянски и антиклерикални, враждебни към християнския морал и демонстративно се противопоставят на цивилизацията и културата, които Евангелието е оформило през две хиляди години история.

Не само това: неугасимата омраза към живота и към всичко, което е дело на Твореца – от човека до природата – разкрива опита да се наруши редът на Сътворението, да се видоизменят растенията и животните, да се промени самата човешка ДНК чрез биоинженерни интервенции, за да лишат човека от неговата индивидуалност и свободна воля, правейки го контролируем и дори маневрен чрез трансхуманизма.

В дъното на всичко това има омраза към Бог и завист към свръхестествената съдба, която Той е запазил за хората, като ги изкупи от греха с Жертвата на Кръста на Своя Син.

Тази сатанинска омраза се изразява в решимостта да се направи невъзможно християните да практикуват своята религия, да видят зачитането на нейните принципи, да могат да дадат своя принос в обществото и в крайна сметка във волята да ги подтикнат да вършат зло или най-малкото, за да гарантират, че не могат да правят добро, още по-малко да го разпространяват; и ако го направят, да изкривят първоначалните им мотивации (любов към Бога и ближния), като ги изопачат с жалки филантропични или екологични цели.

Всички предписания на глобалистката религия са фалшива версия на десетте заповеди, тяхна гротескна инверсия, неприлично преобръщане. На практика те използват същите средства, които Църквата е използвала за евангелизация, но с цел да осъждат душите и да ги подчиняват не на Божия Закон, а на тиранията на дявола, под инквизиторския контрол на антицърквата на Сатана. Вече виждаме, че целта е установяване на  дистопичен Нов световен ред, в който Антихристът ще претендира, че е почитан като бог, за да замени нашия истински Господ

Ако американците – а с тях и народите от целия свят – могат да се разбунтуват срещу това насилствено покръстване, изисквайки представителите на гражданите във да бъдат отговорни пред носителите на националния суверенитет, а не пред лидерите на глобалисткия синедрион, тогава вероятно ще е възможно да се сложи край на тази надпревара към бездната.
Но това ще бъде само първата фаза в процеса на освобождаване от адското лоби, която трябва да бъде последвана от повторното възприемане на онези морални принципи, присъщи на християнството, които представляват основите на западната цивилизация и най-ефективната защита срещу варварството на сатанизма.

Carlo Maria Viganò, Archbishop – LifeSiteNews
Карло Мария Вигано, архиепископ, бивш апостолически нунций в САЩ 2011-2916 г. (църковна дипломатическа титла, посланик на Светия престол при президента на САЩ). Роден в 1941 год. във Варезе, Италия. Бил е генерален секретар на губернаторството на Ватикана (2009-2011). Той стои в основата на разкритията за корупция във Ватикана (vatileaks) и на хомосексуалните скандали в папската курия.

Според Вигано, именно Русия защитава света от Антихриста. С позицията му за украинската криза може да се запознаете от изключително изчерпателната му „Декларация относно кризата Русия-Украйна”.

Източник – LifeSiteNews

Превод: Иван Спиридонов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: