От редакцията на Мартин Карбовски: Смятаме това интервю за журналистически удар. Наричали са Олексий Арестович „човекът, който поддържа куража на украинците”, „най-умният човек в Украйна” и „най-умният враг на Русия“.  Той е бивш съветник по националната сигурност при украинския президент. До неотдавна считан за един от най- влиятелните хора край Зеленски. През 2023-та година, бившият съветник на канцеларията на Зеленски обяви симптоматични неща: първо, че ще се кандидатира на изборите за президент, когато и да са те. И второ – че е бил принуден да напусне Украйна. Днес Арестович е избягал отвъд Океана и се опасява от отмъщение от страна на властите в Киев заради критиките си по техен адрес. Какво мисли сега за ситуацията в Украйна? Кой е виновен за войната? Какво се случва с Путин и Русия? И какви са прогнозите му – гледайте първо в PATREON в интервю специално за Карбовски.

Публикуваме акценти от интервюто:

Олексий Арестович: Скъпи приятели, намираме се в много критична ситуация, която беше съпроводена от редица вътрешни и външни фактори. Те са субективни и обективни. Субективните са например неприетите навреме решения от страна на нашите власти, властите на САЩ и властите в ЕС относно подкрепата за Украйна. Даже бих казал за развитието на Украйна и за прехвърлянето й на военни релси. В същото време видяхме и много решения от страна на Руската федерация преди година и половина, когато всичко това започна, целящи да утвърдят позицията й на световната сцена и даващи й материална възможност да води тази война. От нас се изисква преди всичко единство. Ако продължим да се караме помежду си, то краят ни е гарантиран. Може да стане като през 1918-та година, както преди век. Второ, трябва ни взаимна подкрепа. Трето, поддръжка на нашите въоръжени сили. И четвърто, което не зависи от нас, а от нашите власти, е да се прехвърли държавата на едни извънредни релси на управление. Трябва да решим четири въпроса. Първо, ударно, наистина ударно, трябва да увеличим производителността на военно-промишления си комплекс, включително посредством сътрудничество с нашите близки съседи, в това число и с България. Второ, необходимо е да се прехвърли икономиката и управлението на държавата в режим на извънредно положение, избягвайки стандартните бюрократични процедури, което води до по-бързо взимане на решения, като отговорността за неизпълнението на поетите задължения също трябва да е много по-сериозна. Трето, да подобрим отношенията си с партньорите от САЩ и ЕС, показвайки, че ние можем да се променяме и че в Украйна си струва те да вложат още време и усилия. И четвърто, да преминем към стратегическа отбрана по фронтовата линия, да построим там отбранителни съоръжения и да започнем да използваме нашите войски така, че те да понасят по-малко загуби, а настъпващите руски войски – по-големи. По-голямата част от тези въпроси не зависят от нас, а от нашето правителство, и затова ние трябва да им оказваме съответен натиск, за да могат сигналите на обществеността ни да достигат до тях, какъвто натиск оказваме и от тази трибуна благодарение на Мартин Карбовски.

––-

Знаменитата реч на Путин през 2007 г., в която той постави ултиматум на Запада, после войната в Грузия през 2008 г. От този момент нататък беше ясно, че Украйна ще е следващата държава, призована от Запада да се сблъска с Русия. И така Украйна постепенно бе превърната в анти-руски проект. Когато през 2010 г. се започна подобие на цветна революция в Москва, белите палта, 2010г, 2012г., всички тези събития накараха Путин да осъзнае, че врагът е вече на прага му. Той рязко смени политиката си. Последва втори майдан в Киев. Русия отговори с отцепването на Крим и започна сражения в Донбас, като през 2016 вече мислеше как да потуши ситуацията по военен път, създавайки ударни армейски групировки до нашите граници. Ние продължавахме да се правим, че нищо не се случва. Воювахме с подръчни материали и както дойде. Получихме споразуменията Минск 1 и 2. Започнаха Минските споразумения в Нормандски формат, като точките в тях са написани така, че ние няма как да ги изпълним. Тоест всичко подсказваше война. И в крайна сметка нищо не се направи, за да бъде Украйна подготвена за тази война. Войната започна, всички ни даваха 3 дни живот, ние се задържахме малко повече, нанесохме удари на руската армия и всичко това със свои сили и на практика без помощ от Запада. Защото първата среща на НАТО в Рамщайн, на която решиха да ни пратят оръжия, беше на 26 април, а първата помощ от Запада беше в началото на юли. Развалихме плановете на Русия в нападение. Но след това Путин поправи някои свои грешки и взе четири много важни решения. Първо, той смени геополитическата рамка заедно с Китай и превърна войната Русия-Украйна във война на глобалния Юг с глобалния Запад или Север, наречете го както искате. Картинката се промени изцяло, Путин привлече на своя страна Арабските страни от Персийския залив, Китай, Индия, БРИКС и т.н., преобърна ситуацията в Африка и буквално измете френското влияние от там, това е пряк резултат от този курс. Така той постави Запада в много неудобна позиция, в която той е атакуван от всички и да се бои да отвърне. Най-добрия пример е това, което се случва сега в Гвиана. Тя е на практика в задния двор на САЩ. Според доктрината „Монро“ никоя сила, освен САЩ, не трябва да се меси и да стъпва там. Получава се следното. Путин умело успява да заобиколи западните санкции. Танкери от Русия се движат свободно навсякъде, както и съоръжения с военна техника. Путин вложи много средства във военната си промишленост и обезпечи стабилен приток на военнослужещи и кадети в случай на мобилизация. Тези решения бяха взети преди година и половина, когато Русия изглеждаше разгромена, загубила и без шансове да победи в тази война. Сега виждаме последствията от тези решения, които показват съвсем друга посока. Големите медии на запад даже пишат как Путин е големия победител и бенефициент от всичко това и предсказват, че през 2024 го очакват големи успехи. Всички на Запад искаха политическата му изолация, а сега виждаме как го посрещат емирите в Саудитска Арабия. Украйна не предприе такива решения, Западът не предприе такива решения. Във Вашингтон, в Брюксел, в Киев си мислехме, че ще победим просто ей така, разчитайки изцяло на подкрепата на Запада, а самите ние в Украйна не правехме нищо. Това беше огромна наша украинска грешка. Като започнем от там, че не развихме военната си промишленост и не я поставихме в стабилно положение и че не построихме свои отбранителни съоръжения, а изцяло разчитахме на Запада. И така, ние си мислехме, че заедно със Запада ние ще победим Русия и че атакувайки я тя ще се окаже в много слаба позиция след похода на войските ни в Крим. Оказа се, че нещата не стоят така. Оказа се, че Русия се учи от грешките си и взима мерки, построиха линията на Суровикин, организираха се. И нашата контраофанзива се провали.

След това у нас в Украйна се заформи политическа криза, която криза съвпадна с намаляването на подкрепата, която Запада ни оказваше. Особено от  САЩ, където републиканците искат помощта за Украйна да се прекрати изцяло. Това е голям проблем, защото ние изгубихме време. Най-важното, с което разполагаме, е времето. Даже, ако сега, на момента, започнем да взимаме всички правилни решения на света, в което впрочем аз дълбоко се съмнявам знаейки особеностите на политическата ни система и качествата на ръководителите й, то ефектът от тях би се проявил след година – година и половина. А имаме ли ние година и половина питам аз? Западът се разочарова от Украйна заради корупцията и неефективното управление на средствата, които й отпускаше.

За мен главният виновник в тази ситуация е Запада. Запада, разбира се. Те всъщност не ни оказаха помощ. Остава големият въпрос кой ни вкара в тази война, кой прекрати Истанбулските споразумения? Ние не знаем кой. Дали това, което Давид Арахамия казва за Борис Джонсън е вярно аз не зная, защото не съм бил член на преговорната група тогава. Но мога да кажа, че Истанбулските споразумения никак не бяха лоши и че в тях Русия беше направила големи компромиси и с тях войната можеше да се прекрати окончателно. И това, че ние придвижихме нещата към голяма война при положение, че тогава, в началото на април, разполагахме с едва 4 ракети СМЕРЧ. Нямаше с какво да воюваме. Тогава ние категорично нямахме интерес да се продължи войната. Затова и казвам, че Запада носи голяма вина за събитията. Те ни вкараха в голямата война без да ни се притекат после реално на помощ. А за да имаме реален шанс за победа и да можем реално да си защитаваме границите, то ни бяха нужни три пъти повече ресурси, от тези, които Западът ни отпусна. Не ни изпратиха нито един Ф16, танковете събираха прахта цяла година, танкове- това е парче желязо, което не решава нищо, доставиха ни едва половината от обещаните оръжия с далечен обсег на поразяване. Така не се воюва. Позицията на администрацията на Байдън всъщност е, че Украйна не бива да загуби, но и Русия не бива да загуби. Тази подла позиция доведе до това на Украйна да се дава минимална помощ, като с тази помощ ние не можехме да направим нищо сериозно, освен да отстояваме фронтовата линия. А сега, когато ние не взимаме никакво решение, а Запада се ослушва, а той се намира в най-лошата си форма от 40 години насам, се получава така, че цялото преимущество е на страната на глобалния Юг и на Русия. А ние се оказахме в ситуация, в която ако не получим помощ и тук не говоря даже за пари, пушките не се зареждат с пари, то ние сме под много сериозна военна опасност да загубим нови големи парчета територия, на фронта сме под голям натиск. Възможно е във всеки един момент руснаците да открият северния фронт – да ни атакуват откъм Беларус. Очаквам и други руски позиции и атака през пролетта. Замисълът на Русия е ясен. Те искат до главната фаза на изборите в САЩ да имат съществени достижения в Украйна и така да продиктуват на Запада нови условия от позицията на силата си. Това е стратегическият замисъл.

Мартин Карбовски: Споменахте думата „корупция“. Разкажете ни за конфликта във военното ръководство на Украйна. Каква е ролята на Зеленски в него? Кой е Залужний? И кой сте Вие?

– Вижте, каквото и да говорят про-правителствените медии, от които 99 % от украинците в Украйна получават информацията си, че не съществува конфликт, не…, конфликт съществува и още как. Защо? Защото на 1 ноември излиза изказване на главния военен командир Залужний, че не можем повече да атакуваме, а върховния главнокомандващ, неговия началник президента казва, че можем. Това е очевиден конфликт. Двамата най-висши хора във воюваща страна заявяват две коренно различни позиции. На Зеленски му трябваше месец след признанието на Залужний, за да признае, за да каже, че преминаваме към стратегическа отбрана и че не можем повече да атакуваме. Та конфликт има. Второ, действия като това да се уволни командира на специалните операционни сили Виктор Хоренко, без дори да уведомят, нито него, нито Залужний. Това е явно вмешателство на президента във военните дела на страната. Трето, особеното отношение на президента към генерал Сирски. Той е командир на сухопътните войски на Украйна. Както казва нашият водещ военен журналист Юрий Бутусов, в армията ни има двама главни командира – Залужний и Сирски. Тази ситуация я създаде върховната власт, Зеленски я създаде. Рейтингите показват, че Залужний вече задминава Зеленски по популярност, говори се, че той има шансове да стане президент и подкрепата за него продължава да расте. Заленски не може да гледа това равнодушно и тук ще ви дам един пример. Кабинетът започна да атакува мен в края на 2022 година, даже от средата й. Тогава аз бях много популярен сред украинците и бях втори по рейтинг след президента. Това не се хареса на администрацията на Зеленски и започнаха да ме атакуват. На всеки е ясно, че каналите в Телеграм са про-правителствени, и те започнаха да разпространяват за мен долна пропаганда. Започнаха масирана атака срещу мен още на третата седмица от войната. Днес аз съм опозиционер в изгнание така да се каже, защото когато секретаря по национална безопасност казва, че съм руски шпионин и че трябва да бъда арестуван, без доказателства. Или когато група депутати, болшинството от които от десни фракции, говорят как трябва да бъда арестуван и ми завеждат дела, трактовката очевидно е политическо преследване, защото критикувах политиката на Украйна. Заради това съм в една двуполюсна ситуация сега. От една страна имам проекти на запад, които трябва да направя, големи и времеемки. От друга страна аз искам да се върна в Украйна, но не съм сигурен, че ще ми позволят да направя същите тези проекти там, нали разбирате. В такова двусмислено положение съм. Те много остро реагират на моите критики, все пак съм и бивш член на този кабинет. Какво е характерно тук? Аз не приемам всичко това лично. Ако беше лично, щях да им отговоря по същия начин, със същата острота и сила още в момента, в който те започнаха. Но аз мълчах година и половина, защото независимо от това че 70 % от „компроматите“ срещу мен идваха от офиса на президента, аз мислех и продължавам да мисля за доброто на Украйна, а не за себе си. Нещата са прости. Започнах да надигам глас, когато видях, че действията им явно вредят на Украйна. Първо, решенията, които те не взимат, като например строителството на отбранители съоръжения, подсилването на военнопромишления комплекс. Първият лош сигнал за мен прозвуча насред Вилнюс на форума на НАТО там. Знаменитият отговор на Зеленски, репликите му към министъра на отбраната на Великобритания, оценките на Байдън и т.н. Вторият сигнал беше визитата на Зеленски в САЩ през септември. Там той показа, че провежданата от него политика води само до все по-голямо намаляване на подкрепата от запада. За мен беше ясно, че Зеленски отново е изцяло зависим от Запада, че това е самоубийствена политика и затова го нарекох политик-самоубиец. Още в края на септември се намирах в САЩ паралелно с него. След въпросното интервю, с мен се свързаха от службите по безопасност на Украйна, както и полицаи, които искаха да се върна в страната. Опитаха се да предприемат действия. А при администратора в моето училище в Киев, имам си там философско- психологическо училище, където преподавам, там счупиха телефоните, поставиха и подслушващи средства, също и в апартамента ми. Как да разбирам това? Та нали се борим за свободата и демокрацията? Методите им са абсолютно диктаторски.

––

Загубите на ВСУ са много по-малко от тези, които съобщава руската страна. Това е тяхната пропаганда. Големи са загубите ни на войници, но не толкова, колкото ги изкарват те. Аз знам цифрата, но не мога да я кажа, защото е секретна информация. Но мога да кажа, че са в пъти по-малко от това, което твърди Русия. Въпросът не е в загубите, въпреки че те са големи и има много ранени хора. Въпросът е там, че народът не разбира, както и онзи войник, който е повикан на военна служба, защо воюваме и защо убиваме и умираме за Украйна. Нашият проблем е, че не можем да отговорим на този въпрос. Ние нямаме позитивни цели в тази война, само негативни. Какво имам предвид: Ако вземем 0 по математически пример, на нас ни взимат територия и ние искаме да си я върнем- тоест от негатива, от минуса стигаме 0-та. А позитивни цели имаме ли? Според Базил Лидъл Харт, за победа в една война се счита да получиш мир, който е по-здрав от този, преди нея. И трагедията на нашето управление е, че то не може да формулира мир, който е по-добър от предвоенния. Просто да се върнат стари граници не отговаря на тази концепция. Обикновен въпрос: Хипотетично да си представим, че все пак излезем на границите си от 91-ва година, представили сме се невероятно. Това е технически невъзможно, но си го представяме. А кой ще ни гарантира, че тогава войната ще приключи?

––

Бих поставил въпроса така. Първо, край на войната, защото православни народи, говорещи един език не бива да се убиват помежду си. Второ, новата система за колективна безопасност, било след 2, 5 или 10 години, но е факт е, че два народа, които имат 800 години обща история, сега се избиват. И третото е смяна на управлението в Украйна, защото всичко това е тясно свързано. Тук даже нямам предвид само режима на Зеленски, а режима на всички досегашни президенти, корупционния режим, които убиваха Украйна малко по малко, не й позволяваха да се развива, разпродаваха военните й запаси, крадат голяма част от държавния бюджет. И трите въпроса са свързани и трябва да се разглеждат комплексно.

Мартин Карбовски: Твърдите също, че Украйна е заложила на грешната страна. На кого заложи Украйна? На глобалистите ли?

О: Да, на глобалистите. Това се вижда от отношенията ни със САЩ, неспособността ни да работим с републиканците, а именно те са основната сила, която блокира помощта за Украйна. Трябваше да обърнем внимание на това преди години. Нали ви споменах, че съм полагал усилия в тази посока. 3 пъти идваха републикански сенатори и 3 пъти правителството на Зеленски им отменяше назначените срещи. Говоря за водещия сенатор на републиканците, най-авторитетния. И какво въобще можем да искаме от тях сега? Това също спада към фатално грешните решения, които взе Украйна, голяма грешка.

Цялото интервю можете да гледате в Patreon канала на Мартин Карбовски 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: