Гениалният руски социален учен, философ и геополитически анализатор Андрей Фурсов направи обзор-дисекция на книгата на Клаус Шваб „КОВИД-19 – Великото нулиране“. Вижте забележителният му със своята дълбочина и правдивост анализ:

Не мога да кажа, че тази книга е главозамайваща. Тя е значима и крайно любопитна по причина, че Клаус Шваб е един от най-високопоставените чиновници, обслужващи световната върхушка. Освен това той е и концептуалист-идеолог, който, от една страна, маркира посоките и тенденциите, в които мисли и които планира световната върхушка, а от друга се опитва да ги представи в красива опаковка. Но не му се отдава да лустроса напълно имиджа на тези, бих ги нарекъл пъклени намерения, затова и Шваб прави уговорки… и точно това прави книгата му много интересна.

Тази книга не е преведена на руски език. Тя не е дебела (190 страници), но е много стегната и задълбочена като концепция. Изпращали са ми я в електронен вид. Ще разгледаме тази книга и ще коментирам някои неща, а след това ще се опитам да обясня нейното съдържание в контекста на днешните политико-икономически процеси.

Да започнем с биографията на самия Клаус Шваб:

Клаус Шваб е роден през 1938 година в германския град Равенсбург. Завършва швейцарската висша техническа школа в Цюрих, инженер е в областта на машиностроенето, доктор по икономика. След това завършва Харвардската школа по държавно управление „Джон Кенеди“. Той е последовател на идеята на Карл Попър за „отвореното общество“. Голям негов фен е и Джордж Сорос, който дори кръщава фондацията си институт на труда на Попър „За отвореното общество“. Това е знаменита концепция на Карл Попър. Наистина, не всички знаят, че в последното издание на книгата си, докато е жив, Попър прави много важна уговорка. Той казва, че пазарното „отворено общество“ може да бъде също толкова строго тоталитарно, колкото и затвореното. Но тази част са я изтрили от днешните преиздадени копия на книгата му, както и не помнят, че през 60-те години Бжежински, който се смята за един от авторите на теорията на тоталитаризма, отказва да използва този термин по отношение на Съветския съюз и дори отказва да се преиздаде книгата му, написана в съавторство с неговия учител Карл Фридрих през 1956 година относно съветския тоталитаризъм. Същото е и с Попър. И Шваб тълкува идеята на Попър точно в изначалния, оригинален неин вид.

Шваб е наистина социално-активен човек. През 1971 година той създава „Европейската конференция по мениджмънт“, след това учредява фондация – обединителна платформа за обсъждане на глобалните проблеми между водещите политици, икономисти и интелектуалци, а през 1987 година тази фондация получава името „Световен икономически форум“ (годишната вноска на членовете му е 585 хиляди долара). Но тези структури му се струват тесни и през 1987 година съвместно със съпругата си той създава „Фондацията за социално предприемачество“, през 2004 година „Форума на младите лидери на глобализацията“, а през 2011 година „Общността на създателите на глобалния свят“. По данни от 2020 година тази общност се състои от 421 хъба и наброява 9731 членове. На английски се нарича Global shapers. „To shape“ – е да очертаваш и да създаваш. Такива “очертаващи” глобалисти с влияние са близо 10 хиляди души.

Шваб е член на много попечителски съвети, почетен професор е в 17 университета и така нататък. Той живее в предградие на Женева. Женен, с две деца. Изразява се на прост език, което е необичайно за глобалист.

Най-известните книги на Клаус Шваб са:

„Четвъртата промишлена революция“ – 2016 година, „Очертаването на Четвъртата промишлена революция“ – 2018 година, „КОВИД-19 – Великото нулиране“ – в съавторство с Тиери Малар -2020 година.

Сега трябва да излезе и книгата му „Stakeholder Capitalism“ (По-късно ще поговорим подробно за този термин и тази концепция. Те са важни).

Много интересно е как в самият Запад оценява Давоския форум на Шваб: Например Би-Би-Си през януари 2017 година пише ехидна статия със заглавие „Поражението в Давос: как глобалният елит отстъпва“. В тази статия се говори, че Брекзит, Тръмп и възходът на „популистите“ в Европа карат либералния елит да отстъпва и медията доста злорадо отбелязва следното:

„Ежегодните срещи на представителите на глобалните елити, на които същите подчертават важността на борбата срещу климатичните промени, докато летят на частните си самолети, на които говорят за нуждата от борба с глада, докато хапват сандвичи с хайвер и пият шампанско. Те говорят за нуждата от борба с бедността и неравенствата по света, докато всеки от тях е обгрижван от огромна свита от прислужници. Така беше и през 2016 година. В глобалистичния съюз уверено говореха за победата на тяхното момче Клинтън, а слугуващите им европейски лидери излъчваха увереност за бъдещето си. Но минаха 12 месеца и Давос се разтрепери“.

През 2017 година след промените, които се случват в САЩ и в Европа, в Давос за първи път пристига китайския лидер. Трябва да се отбележи, че за първи път китайски представител е поканен в Давос през 1979 година, но той не отива. Не праща и свой представител. И сега сектата на глобалистите не случайно покани Си Цзинпин в Давос- защото китайците се опитват да се възползват от ситуацията и казаха, че са готови да оглавят глобализацията. След 2017 година дойде 2018 година, а след нея кризисната 2019… и се разбра, че глобалистите са фалирали и трябва спешно да направят нещо, за да не им се разпадне светът – който те с всички сили и средства удържат в състояние на еднополярност.

За това трябваше да се измисли нещо глобално и всеобхватно. И те измислиха „коронавирусната пандемия“. През 2020 година Шваб написа книгата „Великото нулиране“. Тук трябва да се кажат няколко думи за термина „reset“. Някои го превеждат като „рестартиране“. Но ми обърнаха внимание, че „рестартиране“ на английски е „reboot“ или „restart“, докато „reset“ е по-скоро нулиране. Затова по принцип тази книга трябва да се преведе като „Великото нулиране“. И наистина – тези хора са решили да занулят цялата предишна история на света и да създадат напълно нов свят.

Ще цитираме Шваб. Това е много важно място. Изобщо, неговата книга като идеологически документ е много важна. Това е фактически нещо като стриптийз на глобалния елит – всичко е или практически разкрито, или е прикрито едва-едва и то само със смокинов лист. Шваб пише:

„Мнозина питат: кога най-накрая ще се върнем към нормалния си живот? Накратко – никога!“

Иска ми се да го попитам, а няма ли да се задавиш идол-езически? Макар че Шваб не е езически идол, а демон от средно равнище, който изпълнява своите демонични задачи, спуснати му от господарите.

Цитирам нататък по книгата му:

„Животът никога няма да се върне към счупеното състояние на нормалност, която доминира преди кризата, защото епидемията е точка на основен обрат на нашата глобална траектория. Светът, какъвто го познавахме до първите месеци на 2020 година, вече го няма. Той се разми в пандемията. Изумяват ни както стремителността, така и неочакваният характер на тези изменения. В съвкупност те водят до изменения в пъти с кумулативен ефект и непредвидени резултати. Така се формира нова „нормалност“, която радикално се различава от тази, която ние оставихме зад нас в отишлия си вече свят. Много наши убеждения и мнения за това, какъв трябва да е светът, се рушат“.

За установяването на Новия световен ред Шваб придава много голямо значение на младежта, на нейния радикализъм. Той смята, че именно младото поколение ще бъде катализатора на промените в борбата срещу:

Климатичните промени;

Половото неравенство;

Екологичните реформи;

Правата на ЛГБТ-общността.

Изобщо, трябва да отбележим, че правата на ЛГБТ-общността на Запад преминаха всякакви граници! Това там е някаква тотална фиксация – с политически цели, разбира се. Нека запомним основните насоки на конструирането на новия световен ред според Шваб.

Борба срещу климатичните промени. Тоест, ако наричаме нещата с истинските им имена, то това е потискане и маргинализиране на промишлеността и свързаните с нея социални слоеве

Борба за полово равенство. Тоест издигане на жените над мъжете и тотално обръщане на координатната система и ценностните ориентири, по които се движат съвременните цивилизации.

Осигуряване на господствено положение на сексуалните малцинства над хетеросексуалните семейства.

Зелена икономика като средство за потискане на промишлеността и намаляване на населението на планетата.

Шваб говори, че при отделни отрасли и компании „Великото нулиране“ може да доведе до там някои ръководители да поискат да се върнат към „старите норми“, но че „това няма да се случи, защото не може да стане!“. Прилича на заклинание, с което Шваб се опитва да убеди сам себе си.

По-нататък той осъжда националните държави:

Неспособността на правителствата на националните държави да се преборят с дълбоко вкоренените болести на нашите общества и икономики, засилиха риска от рецидива на болестта да доведе до силни сътресения, конфликти и революции. Нашият дълг е да „поемем бика за рогата!“ Пандемията ни дава шанс за това. Това е тесен прозорец на възможности за размисъл, решения и нулиране на стария ни свят. Ако демокрацията и глобализацията ще се разширяват, то националната държава няма да има място. Всичко ще се решава от неподчинена никому група експерти…“

Обърнете внимание на „неподчинената никому група експерти“.

„… и не само по отношение на медицината. А зад тях трябва да стоят глобалните корпорации със социална отговорност“.

Къде ги енамерил Шваб „глобалните корпорации със социална отговорност“ Защото корпорациите се интересуват единствено от печалите! И тук има явно противоречие: демокрацията от една страна и неподчинените никому експерти в медицината и другите сфери – от друга. Как така да не се отчитат никому? Ето например, Люк Монтание, нобелов лауреат, излезе с мнение, че коронавирусът е създаден изкуствено. И просто го смляха на каша. Това е то, независима експертиза! На каша го смляха тези, които са наети от корпорациите. Според мен, каквато и да е националната държава: слаба, неефективна, олигархична, като Русия например, тя предвид самото си съществуване, просто по определение, е макар и слаба, но единствена възможност на „малкия човек“ някак си да влияе на властта и да се защитава от нея. Няма как това да се случи с корпорациите. И този процес на приватизация започнал на света в началото на 1980-те години, а в Русия в началото на 90-те, но приключил там по-бързо, отколкото в останалата част на света, доведе света и капитализма към банкрут. Сега, за да излезе от това състояние, световната върхушка се стреми да „нулира“ света чрез окончателно приватизиране на държавата, тоест напълно да приватизира планетата. При това капиталът и финансовата власт се превръщат дори не просто в политическа власт, а в тотална власт, социално еднородна. Впрочем, в Русия зародиш на тази власт е „Сбербанк“ на Герман Греф.

Изобщо всичко, което го пише Шваб, е доста старата песен на световния елит. През 1928 година Хърбърт Уелс, участник на обществото на Милнър и закритите наднационални британски групи пише книгата „Откритият заговор“. През 1940 година той пише нова книга „Новият световен ред“, където пише именно, че светът трябва да се управлява от интелектуалци, които знаят накъде да движат света. Това е абсолютно елитистки, глобалистичен проект. След това, вече след войната, в началото на 70-те години всички тези идеи се възраждат от Римския клуб. В първия му доклад от 1972 година „Предели на ръста“ е фиксирана идеята за „нулевия ръст“, тоест 50% от ръста да е насочен към развитие, а другите 50% за отстраняване на екологичните проблеми. Макар и в началото на 70-те години екологичните проблеми да не са толкова остри, колкото например днес. А през 1974 година се появява вторият доклад. Той е озаглавен „Човечеството на кръстопът“. И ако се сведем чистата логика на този доклад, то там има три идеи:

Ограничаване на потреблението за широките маси;

Намаляване на населението;

Световно наддържавно управление, в което решаваща роля ще играят експертите (като тези от Римския клуб“.

Какво говори Шваб? Той пише:

„Кризата е потенциал за промени. Възниква „нов свят“, чиито контури трябва да се изчислят и начертаят. За да се усили ефектът и да се обоснове невъзможността за завръщане към предишното“.

Шваб всячески преувеличава значението на кризата с коронавируса. Той пише:

„Кризата, предизвикана от коронавируса няма паралели в историята. Дълги години ще си имаме работа с последиците ѝ“.

Прекрасно! И тук той противоречи сам на себе си в следващите страници! Това го прочетох на 11-та страница, а на 12-та той пише:

„КОВИД-19 не е екзистенциална заплаха за човечеството. Това е войната…“

Въпрос: война с кой? Шваб отговаря:

„… С невидим враг, с вируса“.

Ще се върнем към въпроса за войната в тълкуването на Шваб. А на друго място в книгата Шваб отново подчертава:

„КОВИД-19 не е нова екзистенциална заплаха“.

Книгата е издадена през юни 2020 година. Той представя следните цифри:

„От КОВИД-19 е загинало 0,0006% от световното население“.

Днес това около 0,3%-0,4%. Значи не може да се сравнява с Испанския грип. От него умират най-малко 50 милиона души, или 2,7% от населението. Оценете разликата: 0,4% и 2,7%. От СПИН между 1980 и 2020 година умират 0,6%, от „Черната чума“ между 1348 и 1352 година – 30%-40% от населението. И от „Юстиниановата чума“ между 541-543 година също толкова. Към момента от КОВИД-19 са умрели пет милиона души. Ние ще повярваме на тази цифра, защото едно е КОВИД-19, друго са последиците му. При това западните хора има двоен подход. Когато хората умират от съпътстващи явления в резултат на болестта, на Запад говорят, че все пак са починали от коронавирус. А сега, когато във Великобритания и в Норвегия хората умират след ваксинацията с препарата на „Файзер“, говорят, че „Това не са ваксините, това са хронични заболявания каквито са имали“.

Шваб през цялото време говори за опасностите. Какви опасности? Основната опасност според него е, че системата на здравеопазването може да се претовари, което преминава при него като червена нишка: той говори, че най-важното е да се защити здравната система то претоварване, тоест да не се допусне да рухне оптимизираната медицина. При това Шваб е принуден да си признае, че повече от всичко болни и загинали има в англосаксонските страни: в САЩ и Великобритания, където, той пише за това напълно открито, неолибералната оптимизация е доведена до край и тези смъртни случаи са разплата за това.

Ето списък на процесите по Шваб, които се ускоряват от коронавируса.

Частично отстъпление на глобализацията;

Засилващият се конфликт между САЩ и Китай;

Ускоряването на автоматизацията на производството;

Засилването на контрола и наблюдението на населението.

По-активното от преди внедряване на интернет и цифровизацията. Тук Шваб буквално потрива ръце и ми напомня с реакцията си на Чубайс, който каза, че приветства коронавирусната криза защото вирусът ще си тръгне, а цифровизацията ще остане. Да видим…

Веднъж, след като Шваб премине към описване на реалните последици от коронавируса, картината става значително по-мрачна, но няма как. Шваб пише:

„Историята показва, че макроикономическите и макросоциалните последици от епидемиите нерядко се запазват около 40 години, тоест в течение на живота на две поколения. В глобален мащаб оздравяването на пазара на работната сила може да отнеме десетилетияр защото в близко време…“

Внимание!

„… ситуацията ще се влошава, защото към пандемията ще се добавят и роботизацията и автоматизацията. А рецесията, предизвикана от пандемията, ще стане допълнителен стимул за роботизацията“.

Шваб не казва защо. Но ние ще кажем вместо него: защото на роботите не трябва да се плащат пари.

Макар, без съмнение, възможностите на роботизациятане трябва да се преувеличават, най-малкото за близките 10 години. Съгласен съм с тези, които смятат, че роботизацията, без съмнение, ще се развива, но не с толкова бързи темпове. Наскоро ми изпратиха статия на Валерий Алавердян, която много убедително говори, че роботизацията не е толкова бърз процес. И впрочем, голямо благодаря на Валерий Алавердян за това, че си спомни в статията за човека Хайнрих Алтшулер. Препоръчвам на всички трудовете на този автор от съветско време. Намерете ги в Интернет, има ги. Та така, роботизацията и автоматизацията по някакъв начин ще се развиват и Шваб казва, че ситуацията ще се влошава. Но, ако ситуацията ще се влошава, то как трябва да се подобрява ситуацията със заетостта? Той казва, че първо ще бъде лошо, а след това по-добре. А как ще става по-добре, ако ще има роботизация? Ситуацията би трябвало да се влошава. Той си противоречи. И ако ситуацията без роботизация се влошава, какво ще се случи в условията на роботизация?

Гледайте, по време на така наречената епидемия се случи следното. Тези цифри ги дава самият Шваб: през март-април 2020 година 36 милиона американци загубиха работата си. Преди коронавируса в САЩ бяха 3,5%, а веднага след първата вълна – 11,2%. По време на Великата депресия 1929-1933 година има 25% безработица. Но към настоящите цифри трябва да добавим и структурната безработица. Самият Шваб пише, че:

“Ускоряването на техническите нововъведения ще позволят да се съкратят разходите за работна сила и ще пострадат преди всичко нископлатените работници с рутинен вид труд. Пазарът на работната сила ще се раздели на високоплатени видове неавтоматизиран труд и автоматизиран”.

Всички останали да се разкарат!

“В резултат ще възникне демографски кошмар – криза в заетостта на младежта”

Надява се Шваб…

Впрочем, когато започне с такива разсъждения, той през цялото време говори “възможно е”, “надявам се”, “най-вероятно”. И ми напомня на ситуацията от книжката, когато Буратино пада, удря си главата и Малвина вика няколко лекари: богомолка, жаба и още някаква гадина и започват да разсъждават: дали пациентът е по-скоро жив, отколкото мъртъв или пациентът е по-скоро мъртъв, отколкото жив, а ако е мъртъв дали да се оживява или не. Шваб се уповава на развитието на занаятчийската икономика, тоест, че хората ще правят нещо с ръце, ще го продават и някак си проблемът ще се реши. Това ми напомня на брътвежите на Гайдар и компания през 1992-1993 година, които говореха: хубаво ще е учените да започнат да се занимават с амбулантна търговия, а бабите да продават плетени ръкавици – това е пазар. Това е от същата серия – занаятчийската икономика.

Още един проблем е темпото на икономическия ръст. През 30-те години, а също така след кризата от 2008 година БВП се снижава с 10% в течение на няколко години. А през 2020 година това се случи за три седмици и ударът беше нанесен по сектора на услугите. А секторът на услугите в САЩ осигурява 80% заетостта и 70% от БВП. Колкото по-богата е страната, толкова по-голям е делът на сектора на услугите. Изобщо, да говорим ли, че в такава ситуация, когато говорят за „промишленото развитие на страната“… изобщо има ли промишленост? Промишлеността на Запада си отиде, там има икономика на услугите. Така че самият термин „промишлено развити страни“ не върши работа. На света промишлено развитите страни са Китай, Южна Корея, Бразилия… Изобщо, отвличайки се от Шваб ще отбележа, че в САЩ в социален план икономиката се държи на средния и малкия бизнес. Големите корпорации, колкото и да ги хвали Шваб, са слабоефективни заради бюрокрацията. Например „Амазон“ и неговите платформи за продажби на продукция. И ето един мой познат, той е микробиолог, живеещ в САЩ, написа, че за да се разбие малкият и средният бизнес САЩ ще трябва да въведат радикална диктатура, която да потъпче този бизнес. Те ще взривят икономиката и освен това откровено говорят за нулиране. Интересно е как Шваб пише, че по света след пандемията икономическият ръст може да бъде и по-скоро ще бъде значително по-бавен от този преди това. Ето тук:

„КОВИД-паузата предостави на хората възможността да се замислят какво е истинската ценност, какво може да служи за компас при определяне на движението към прогреса и двигател на това движение“.

Всъщност това е призив към съкращаване на потреблението, за да затегнем пояса. Но върхушката няма да съкращава потреблението си: както плюска хайвер в Давос, така и ще си продължи. Значи да намалят потреблението си са длъжни 70% от днешните американци и изобщо жителите на Запада. Всъщност това е призив към тях. Четем Шваб нататък и, както става в „Алиса в Страната на чудесата“ нещата стават все по-чудни и чудни.

„В условията на забавяне на икономическия ръст и затрудненията, предизвикани от пандемията, самото понятие Брутен вътрешен продукт, като показател на развитието, трябва да се промени. Той трябва да отразява ценностите, създавани от цифровата икономика, а не с работа, за която се плаща“.

Ще отбележа, че цифровата икономика изобщо не създава никакви ценности. Оказва се, че новото разбиране на БВП трябва да отразява тези фантазии – „новите дрехи на краля“. И това е единственият начин на настоящата върхушка да прикрие фалита си. И Шваб пише за това в прав текст:

„Предвид ръста на неравенството, а техническият прогрес все повече увеличава нататъшната поляризация, БВП и БВП на глава от населението стават все по-малко полезни показатели на жизнения стандарт“.

Какво става? Понеже прогресът увеличава неравенството и прави бедните по-бедни, а богатите по-богати, защото демонстрира именно поляризацията и неравенството, то той вече не е полезен и трябва да се скрие, за да се прикрие този крещящ ръст на социалната несправедливост. Затова и трябва да се откажем от показателя на БВП, защото твърде ясно показва разрива. Как трябва да се прикрие? С нови показатели за жизнения стандарт. Какви? Шваб отговаря:

„Новите показатели трябва да отчитат по някакъв начин инфраструктурата, човешкия капитал и иновативните екосистеми“.

Шваб поучава:

„Достъпното здравеопазване и здравите социални връзки значително повече определят щастието, отколкото материалното потребление“.

На пръв поглед е така. Само че това се говори от човек, който се къпе в лукс. И по-нататък Шваб представя много важен термин:

„Трябва да се сложи край на излишното потребление, с консумеризма…“

Интересно, кой ще определя излишъка?

„Да се потребява не повече от нужното“.

И ето термин у него… Изобщо в книгата на Шваб има няколко много важни нови термина: „reset“ – нулиране и още един – degrowth“.„Growth“ е „ръст“, а „de“ – е обратно – ръст наопаки. Тук си спомняме за идеята за нулев ръст на Римския клуб. Чисто неомалтусианска идея. Неомалтусианството е обновено малтусианство – учение, което изхождайки от възгледите на Томас Малтус, който препоръчва да се ограничи възпроизводството, като така се облекчи нуждата сред бедните класи. Тоест предлага се светът в различните си части да премине от ръст към ръст наопаки. Тоест става дума за преразглеждане на западната потребителска култура от последните 60 години и да се преразгледа икономическата стратегия на развитие на късния капитализъм.

Шваб с голяма симпатия цитира публикувания през май 2020 година във Великобритания и подписан от 1100 експерти манифест, призоваващ към „Стратегия на ръста наопаки“. Тези експерти пишат за нуждата да се приеме демократически планирано, а същевременно ориентирано към устойчив ръст и равенство, снижаване на качеството на икономиката. Обърнете внимание: снижаване на качеството на икономиката. Те пишат:

„Трябва да се създаде икономика на сниженото качество [downscaling economy?], която да ни доведе до бъдещето, в което да живеем по-добре, доволни от по-малко“.

И Шваб дава като пример живота на регион, където хората „живеят добре, задоволяват се с по-малко“ – Патагония в Аржентина. Това е много суров и беден край. И той препоръчва на бедните страни „да се патагонизират“. В Русия „патагонизацията“ е описана в романите на Бърк ал Атоми „Наказател“ и „Мародер“ и в романа на Олег Маркеев „Неотчетен фактор“. Но на по-развитите страни се предлага японизация. Но за нея по-късно.

Всичко това ми напомня на приказките на лисицата и котката , пътуващи за Полето на чудесата в Страната на глупците. Полето на чудесата, както помните, е сметище. Именно към създаването на подобно сметище призовават Шваб и тези експерти. И това сметище, тази патагонизация ще продължат няколко поколения. В течение на няколко поколения – значи всъщност завинаги! Световната върхушка е фалирала, тя иска да запази и умножи своето състояние чрез рязко снижаване на потреблението за 70-80, а може би 90% от населението, превръщането на стопанството му, на неговия живот в нещо с нискокачество. Това е цената на фалита на световната върхушка, която искат да наложат на всички нас.

А като положителен пример за по-развитите страни, потопили се в стагнация, Шваб дава Япония:

„Характерните черти на тази страна след удара, който получава от САЩ през 90-те години е структурно слабото търсене, ниското равнище на инфлация и свръх-ниският основен лихвен процент“.

Японизацията, която според Шваб все повече развити странище се наложи да преживеят в близките години , е следната комбинация:

Отсъствието на ръст;

Отсъствие на инфлация;

Нулево равнище на дълга;

И Шваб смята, че това никак не е зле.

Голямо внимание Шваб отделя на социалните последици от пандемията и перспективите на социалното развитие. Той започва със здравето и тук бих се съгласил с него. Той пише:

„Пандемията е смъртна присъда на неолиберализма, предпочел конкуренцията и пазарния фетишизъм пред държавната намеса и социалното осигуряване“.

И повтаря:

„Не е никак странно, че най-пострадали от КОВИД-19 са ярките привърженици на неолиберализма САЩ и Великобритания“.

Следва извод на Шваб:

„Понеже идва краят на неолиберализма, то ерата след пандемията ще доведе до преразпределяне на богатствата от върховете в низините“.

Тук трябва да аплодираме! Това го пише на 61-ва страница. Обръщаме на 62-ра страница и Шваб пише нещо напълно различно:

„Не е вярно, че КОВИД-19 е велик уравнител. Напротив, той ще засили съществуващите форми на неравенство: социално, икономическо, медицинско, психологично. В света след пандемията, в ущърб на бедните слоеве, в най-добро положение ще се окажат, преди всичко, производителите на лекарства и собствениците на болници. Основните бенефициенти от голямото търсене ще станат

Големите технологични корпорации;

Структурата, която следи осигуряването на здравето, големите фармацевтични корпорации;

Застрахователните компании;

Автоматизираната, роботизирана промишленост;

Компаниите, свързани с компютрите и информационните платформи;

Големите корпорации, които трябва да погълнат правителствата;

Шваб заключва:

„Всъщност КОВИД-19 е великият анти-уравнител“

Тоест не е уравнител, а „анти-уравнител“. И след това той доста убедително доказва тази гледна точка. Например, той пише:

„Степента на риск, на който са подложени различните класи, е различна. Бедните и работниците по време на пандемия не могат да си позволят да седят у дома, осигурявайки на децата си дистанционно образование, следейки как децата им учат. В сферата на услугите 75% от сътрудниците може да работят дистанционно, а в хранителната промишленост дистанционно могат да работят едва 3%. Различните етнически групи са подложени на риск в различна степен: например в щата Мичиган 15% от населението е чернокожо, но 40% от починалите от коронавирус са чернокожи“.

Ясно е защо. Защото черните са бедни лумпени и така нататък. И следва изводът на Шваб на 63-та страница, който напълно противоречи на извода на 61-ва страница. Цитирам:

„В крайна сметка, в краткосрочна перспектива неравенството по света след пандемията ще се усили. Но…“

Шваб се опитва да подслади хапчето:

„… в средносрочна перспектива тенденцията може да се промени. Може би недоволните ще бъдат достатъчно много и скоро ще поискат справедливост и навярно ще се опълчат на властите“.

Невероятно, старата песен.

„Но…

Както си признава самият Шваб:

„…историята ни учи, че този оптимистичен сценарий е малко вероятен без предварителни широкомащабни социални безредици“.

От това можем да направим два извода, следващи казаното от Шваб:

Картината, която Шваб рисува е на засилено завинаги неравенство.

Употребата на фразите: „Може би“, „Възможно е“, показват, че той не вярва много в тази ситуация и тази ситуация може да се измени в резултат единствено на “социалната борба на низините“.

Работата е там, че целта на „нулирането“ е резултатите, постиженията на човечеството от последните 60-80-100 години да бъдат заличени. Обърнете внимание, само за 2020 година хората на земното кълбо, изплашени от информационния терор, се отказаха от редица демократични завоевания от последните 200 години, от времената на Френската революция и със сигурност от следвоенния период, след разгрома на фашизма. Нали тази демократизация, в крайна сметка външно, която се появява на Запад, е резултат от разгрома на фашизма. И сега, само за година,се отказаха бързо от тези правни демократични норми . Това е то „нулиране“ – елиминиране на тези завоевания, които трудещите са постигнали за последните 100-250 години (зависи от подхода).

Шваб наистина се страхува от социални безредици. Той казва, че това е голяма опасност в света след пандемията. Ако икономиката, както прогнозират специалистите се свие с 20-30%, то и безработицата ще скочи най-малко до толкова. Впрочем, за това предупреждава не друг, а Якоб Валенберг, един от представителите на известната шведска династия от предприемачи. Впрочем, Институтът за системен и стратегически анализ тъкмо публикува биографията на цялата тази династия.

По-нататък, както Шваб пише:

„Ако се вземе предвид, че още сега 30% от американците имат нулево, или отрицателно богатство, то влошаването на ситуацията ще направи бунтовете като този, който избухна през 2005 година в Ню Орлиънс след урагана „Катрина“, нещо обичайно“.

Тоест, светът след пандемията е ще свят на перманентни смутове. Колкото и да не му се иска на Шваб, но въпреки това той се досеща, че ще е именно така.

Още едно нещо, което не му се нрави на дадения етап (по повод коронавируса) е, че в тази ситуация, най-малко краткосрочно, правителствата, държавите се реваншират. Защото единствено държавата (не корпорациите, а именно държавата) в тази ситуация може бързо да балансира ситуацията. Макар и това да не му се нрави, но на настоящия етап той смята, че в краткосрочна перспектива е добре, защото държавата залага не на печалбите, а на социалната сигурност. Чудя се: как така? Той през цялото време пише, че бъдещето е с корпорациите, които носят социална отговорност, а след 40 страници пише, че именно държавата залага не на печалбите , а на социалната сигурност.

По-нататък той говори, че разчита именно на държавата, за да помогне да се извърши преходът от „акционерния капитализъм“ към „капитализма на участието“. Това е голяма разлика, за която ще разкажа после. Сега ще се огранича с думите на Глеб Жеглов по повод „stakeholder capitalism“: „ето го мястото им на гнездене“.

Шваб смята Четвъртата промишлена революцияза важно средство за изграждането на света след коронавируса . На тази тема е писал две книги. Те са преведени и на руски. Има хора, които хвалят в екстаз тези книги и са се хванали на номера. Наистина, много слаби умове вече са започнали да използват термина „Четвърта промишлена революция“, при това също толкова папагалски и без да се замислят като при термина „устойчиво развитие“. А сериозните специалисти не са приели сериозно схемата на Четвъртата промишлена революция. Те на пръсти обясняват, че на първо място това изобщо не е революция, а на второ място това, което се крие зад тези термини няма абсолютно никакво отношение към промишлеността.

През 2018 година се състоя закрита конференция в Санта Фе под егидата на Консултативния съвет на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Тя не е секретна, но докладите от нея не се разпространяват широко. Но винаги има добри хора… Аз съм приятел с добри хора, по принцип се старая да дружа с добри хора, от които да получа такава информация. И така представени са 6 доклада:

Промишленост и икономика;

Финанси;

Демография;

Климат;

Сравнителен анализ на кризите;

Опасностите, произтичащи от изкуствения интелект.

Докладчиците по Първа тема „Икономика и промишленост“ не са учени, а сериозни хора: Кар – директор по изследвания на фирма „Лойд“ и Кекър – директор по изследване на юридическа компания (Нечетливо). Те определят извода от книгата на Шваб за Четвъртата революция меко казано като некоректен.

Искам да се спра на проблема с Четвъртата промишлена революция, защото Шваб смята, че тя ще реши всичките проблеми на света след пандемията. И така, както твърдят авторите на доклада (съгласен съм с тях):

„Всяка производствена промишлена революция предполага ускорени темпове на ръст на производителността на труда. Средните годишни темпове на ръст на този фактор в периода 2009-2017 година са по-ниски отколкото между 2000 и 2008 година. В началото на века те са под средните показатели за последните 20 години на ХХ век. Толкова ниски темпове на ръст на производителността на труда, както през второто десетилетие на новия век не е имало от началото на ХХ век. Настоящата Интернет-икономика, с която се опитват да свържат Четвъртата промишлена революция, лежи не на производството, не на реалната икономиката, а на други сфери: финанси, маркетинг и реклама. В основите на Първата промишлена революция лежат въглищата, заводите и телеграфите и продължава около 50-60 години, постигайки пика си между 1868 и 1892 година и осигурява прираст на ежегодната производителност на труда от 2-2,2%. Втората промишлена революция лежи на двигателите с вътрешно горене, петрола, конвейера и продължава около 35 години, средният ръст на производителността на труда е 2,3%. Третата промишлена революция, чийто край днес преживява ядрото на капиталистическата система е най-кратката, най-слабата, най-бързо изчерпилата прираста на производителността – по малко от 2% за 25 години. След това, в началото на XXI век ръстът на производителността на труда постоянно пада, съставяйки в момента, предвид Брутния вътрешен продукт малко повече от 0,4%. В такава ситуация, за каква нова промишлена революция може да се говори? Тече процес на стихване и на промишлеността, и на революционността. Налице не е революция, а в най-добрия случа инволюция, която пропагандистки се опитват да представят като движение в сферата именно на промишлеността и като революция“.

И освен това, как да се комбинираидеята на Четвъртата промишлена революция с идеята и японизацията на развитите страни и патагонизацията на по-малко развитите, и създаването на нискокачествена икономика? Що за революция е тази, която създава нискокачествена икономика?

Сега най-важното. Това е “stakeholder capitalism”, който трябва да замени “shareholder capitalism”. “Shareholder” е акционер, собственик на акции, който има право на собственост и управление. Stakeholder е просто участник, това е всяко заинтересовано лице, нямащо собственост, но търпящо загуби, ако бизнесът действа зле. Това може да бъде директорът – не собственик, подизпълнителят, просто жител на района, където работи дадената фирма или завод. Например, ако заводът вреди на околната среда и така влияе на живота на този човек. Тоест това е “stakeholder” – това е просто капитализъм на участието, но тук вече няма вече никакъв капитализъм.

Наскоро се появи още един термин – “Включващ капитализъм”, където капиталисти “уж”, подчертавам “уж”, стават всички участници, но чрез лишаване от собственост. Получава се логика според Оруел: мирът е война, войната е мир, капитализмът не е капитализъм, а некапитализмът е капитализъм. Като игра на “Тука има-тука няма”.

Още през 1971 година Шваб публикува книгата “Управление на съвременните предприятия в машиностроенето”. В нея той определя “стейкхолдърите” като вторични участници в огромен търговски проект, докато първичните участници са големите корпорации, монополистите, стремящи се да изтласкат конкуренцията от пазара. Неслучайно Фернан Бродел пише, че капитализмът е враг на пазара. Защото всички фирми се стремят към монопол, към изтласкване на конкурентите и ако не към потискане, то към ограничаване на пазара.

Година преди публикуването на тази книга на Шваб за коронавируса и за “нулирането”, вестник “Файненшъл Таймс” призова моделът на акционерния капитализъм да се смени с модела на “дяловия” капитализъм. При това делът не е собственост, а например гарантиран основен доход.

Някой ще попита: “Ами как да се лишат от собственост милионите дребни предприемачи?” Вече сме говорили, че това може да се направи чрез диктатура, при това диктатурата може да бъде… При нас, когато говорим за диктатура, си спомняме за Хитлеристка Германия. Диктатурата може да е “кадифена”, тя може да бъде с копринени ръкавици. На фона на противокоронавирусните мерки виждаме как може да се разгърне диктатурата. Впрочем, първата вълна на коронавируса доведе до фалита на 4,5 милиона предприемачи в северноатлантическия свят. С какви форми и норми може да се стъпче малкият и средният бизнес? Много просто. Например с максимална юридизация и бюрократизация на бизнеса, приемане на такива норми, които правят напълно невъзможно неговото функциониране, защото нито едно средно, да не говорим малко, предприятие не може да наема юристи, да плаща такива пари на юристи, че да защитават неговите интереси, особено ако законодателството включва проблема с борбата срещу климатичните промени и така нататък. И тогава малкият и средният бизнес в тази ситуация или ще се подчинят на едрия бизнес, или просто ще му се продадат. В резултат ще останат единствено най-големите корпорации, в които собствеността не просто става функция на властта, а се разтваря в нея.Още повече, че превръщайки се в социални платформи, корпорациите и банките поставят под контрол преди всичко не материалните активи, те стават вторични, а социалните, тоест нематериалните. Искам да напомня, че капиталът е овеществен труд, който се осъществява като самозавръщаща се стойност. Когато решаващите фактори стават нематериални, по-точно, когато капиталът придобива нематериална форма, то на първо място той престава да бъде капитал, трансформирайки се във власт. На второ място се случва следното: когато платформите, големите корпорации започват да форматират нашите потребности, те не само унищожават пазара. Що е то формирането на нечии потребности? Това в меката, кадифена форма е отчуждаване от човек на волята и целепоставянето. Това са вече напълно други отношения, отколкото капитал като овеществен труд. Всъщност става дума (когато говорят за “stakeholder capitalism”) вече не за капитализъм. Това е посткапитализъм, който отменя частната собственост, личната сфера и още много.

С това ми се иска да приключа днешната беседа за книгата на Шваб и следващото предаване ще се върна към този комплексен проблем, на който той е посветил втората част на книгата си.

* Андрей Илич Фурсов е роден на 16 май 1951 г. в Щелково, Московска област, РСФСР, СССР – съветски и руски учен-историк, социален философ, социален учен, публицист. Кандидат на историческите науки (от 1986 г.). Директор на Центъра за руски изследвания, Институт за фундаментални и приложни изследвания, Московски хуманитарен университет (от 2007 г.). Доцент в Катедрата по история на Близкия и Близкия изток в Института на азиатските и африканските страни, Московски държавен университет „Ломоносов“ (1994-2019). Ръководител на отдела за Азия и Африка (1990–2017) и член на Академичния съвет (до 2017 г.) на Института за научна информация за социалните науки на Руската академия на науките (INION RAS). Главен редактор на Серия 9. Ориенталски изследвания и африкански изследвания „на абстрактното списание на INION RAS“ Социални и хуманитарни науки. Родна и чужда литература “(2010—2017). (Уикипедия)

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: