В началото на 21-ви век света се раздели на две враждуващи групи. Лобито на умерените глобалисти и това на ултраглобалистите. Ултраглобалистите не се нуждаят от държави. Тези обществени образувания им пречат и според доктрината им трябва да бъдат унищожени. Ултраглобалистите считат, че всички държави могат да бъдат заменени с някакво ново глобално издание на британската Източноиндийска компания. Не е случаен засилващият се интерес на Запада през последните няколко години към Източноиндийската компания. Според този възглед света трябва да се превърне в едно глобално село с общи търговия, производства и финанси. Проблемът е, че ултраглобалисткият елит вижда всичко това под свой диктаторски контрол.

За разлика от ултраглобалистите, умерените глобалисти (погрешно наричани консерватори, популисти, изолационисти или дори патриоти – но в сравнение с „ултра“, те наистина изглеждат като консерватори) вярват, че държавите трябва да останат, но под контрола на МВФ, Световната банка и наднационалните структури. Всъщност борбата между умерените глобалисти и ултраглобалистите е в основата на сблъсъците вътре в световната капиталистическа система през последните 20 години. Държавата е обективна пречка за осъществуване на плановете на ултраглобалистите. Пречи им дори държавата САЩ, въпреки че повечето от ултраглобалистите са американци и живеят в САЩ. Но докато съществуват големите ядрени сили на Русия и Китай, ултраглобалистите не могат да разрушат САЩ. За да го сторят, на ултраглобалистите им е необходимо оръжие от качествено нов тип.

Това оръжие се нарича „дигитализация“. Задаващата се тотална дигитализация може да промени съотношението на силите в полза на ултраглобалистите: ако една държава придобие цифрова форма, т.е. формата на набор от електронни сигнали, полето на действие на които е на наднационално глобално ниво, тогава суверенитетът дори на най-големите днешни държавни империи може да бъде обезсилен, а държавността на трите големи ядрени сили ще може да бъде демонтирана – както се казва, с един замах. Разбира се, това е теоретична възможност, но би могла да се осъществи. Затова държавните бюрокрации трябва да са наясно какво им носи цифровизацията и много да внимават с нея. Те за нищо на света не бива да изпускат този процес от контрола си. Инак ще паднат жертви на осата. Осата, която снася яйца в тялото на друго насекомо, пробивайки хитиновата му обвивка. На по-късен етап ларвата на осата изяжда насекомото – гостоприемник отвътре и излиза навън, като възрастен индивид. За да не се случи нещо подобно с държавите, за да не бъдат те проядени и овладени от ултраглобалистите, то държавните им администрации ще трябва внимателно да следят как протича дигитализацията.

Ще отбележа и още нещо: С тежки манипулации на истината от страна на Римския клуб през 89-те години на м.в. започна популяризирането на неомалтусианската концепция за пренаселеността на Земята, липсата на ресурси и т.н. Зад капака на измамната си схема за „устойчиво развитие“ ултраглобалистите стартираха програма за намаляване на населението на света в интерес на същият този глобален световен елит.

А истината е съвсем другаде. За да се подобри благосъстоянието на населението, трябва да се стимулира неговото потребление. За което са необходими реформи от социалдемократичен тип. Но от тези социални мерки глобалисткият елит бяга като дявол от тамян. В света на „новата нормалност“, който те планират, няма място за социализъм, социална демокрация и въобще за демокрация. Планираният от тях Нов световен ред изключва съществуването на средна класа и частна собственост. Структурата на световното население ще се състои от 1 % супербогати и 99 % отчайващо бедни безработни. Роботи и компютри ще извършват цялата производствена дейност. Изправени пред ситуация на избор между реформи в полза на населението и запазване / увеличаване на привилегиите, капиталистическите елити винаги в историята са избирали второто. Дори ако цената на това е да вкарат света във война или бедствие. Позволете ми да ви напомня, че през 30-те години на миналия век американското ръководство е изправено пред подобен избор. „Новата сделка“ на Рузвелт не решава проблема и глобалният елит изправя срещу него Хю Лонг, който създава общества за преразпределение на собствеността в САЩ. САЩ е трябвало да изберат: или социална реформа, или война, и те избират войната.

Дори сега, на прага на задаващата се най-тежка в капиталистическата история световна икономическа криза, ултраглобалисткият елит не е склонен да прави реформи. Вместо това той тръгна да изгражда нова реалност, лъжейки целия свят, че населението на планетата е „твърде многочислено“, че кравите и самолетите отделят прекалено много въглероден диоксид, поради което климатът и екологията се влошават… и т.н. Всъщност днес целта на ултраглобалистите е да убедят или да накарат хората да консумират по-малко. На това се дължи измамата „коронавирус“ и на локдауните със затворените магазини и заведения. Несъмнено проблемите с околната среда са сериозно нещо, но опазването на околната среда е едно, а екологичността като „идеология“ за намаляване на населението на света е нещо съвсем друго. Колкото повече хора живеят по света, толкова по-трудно е на световният елит да ги контролира, така че желанието на този елит за намаляване на световното население трябва да се разглежда и от тази гледна точка.

Като цяло ултраглобализмът не е особено опасен за Русия и Китай. Той е пряка и очевидна заплаха за западната версия на европейската цивилизация, или по-скоро за това, което е останало от нея. Европейската цивилизация почива на три стълба: християнството, протестантската работна етика и семейството. Какво виждаме сега? Християнството дори не се споменава в конституцията на ЕС, семейството рухва под напора на новите джендър и ЛГТБ-идеологии, западноевропейците са все по-малко склонни да работят – оставили са тази привилегия на мигрантите. Всъщност Западът вече не съществува. На негово място днес имаме Постзапад – все по-деградираща структура на величествена някога цивилизация. За бъдещата деградация на Запада прогнозираха велики умове още в средата на XIX в., още Макс Нордау регистрира нейния упадък, а скоро след него и Шпенглер го авализира в своя фундаментален труд „Упадъкът на Европа“. Днес спокойно можем да кажем, че те са били напълно прави. Западноевропейската цивилизация е първата жертва на глобалния капитализъм. И днес върху нейните руини останалите здрави сили водят ариергардни битки с ултраглобалисткия елит, използващ различни оръжия: информационен терор (единият пример е коронавируса), етнически оръжия (миграционната криза) , джендър оръжия, пост-истина. Така се завъртя историята, че днешна Русия се оказва последният бастион на европейската цивилизация в борбата й срещу социалното зло. Днешната битка на Русия е да спре колелото на историята, задвижено от глобалистите и да разясни на света, че тази „нова модерност“ всъщност е път към ново средновековие. Skandalno.net

Автор: Проф. Андрей Фурсов

Превод: Пею Благов, Skandalno.net