В света на геополитиката, особено по време на сеизмичната глобална трансформация, през която светът преминава точно в този момент, правенето на каквито и да било прогнози е неблагодарна работа. Но въпреки че знаем това, броя на прогнозите не намалява. Не намалява и интересът към тях.

По мнението на знаменития политически анализатор, специалист по геополитиката на Близкия изток, Шармеен Нарвани , най-високият процент на точност не е при директното прогнозиране на събития, а в анализа на тенденциите, които в момента са в процес на развитие. За тях имаме огромен процент гаранция, че ще продължат да се развиват през цялата 2023 г. Което прави такъв тип прогностични анализи значително по-точни.

Представяме ви аналитичната прогноза на Шармеен Нарвани, която тя предостави на читателите на портала The Cradle . Ето и кратък превод на статията:

Украйна, НАТО и Европа

Въоръженият конфликт в Украйна беше определящото събитие на 2022 г. Нещо повече, геополитикът е сигурна, че ако не беше „избухнал“ там, този сблъсък щеше да се състои другаде:

„По същество това е война, целяща да попречи на многополюсното бъдеще напълно да си разчисти сметките с еднополюсното минало. В този ред на мисли сблъсъкът можеше да се случи в Тайван, Иран, Корея или дори Венецуела“, казва Нирвани.

През 2023 г. ще видим ясни признаци на разпадането на Евро-Атлантическия съюз. В момента този процес е стигнал етап, при който Европа вече не може да си позволи да изпълнява инструкциите на Вашингтон – бъдещето на САЩ и бъдещето на Европа са в очевидно противоречие. Пред себе всяка от тези две територии има напълно различна перспектива за развитие. Това се вижда от примера с Украйна. Европа все още има възможност да направи рационален избор, като се свърже с възходящата икономика на Азия. Точно този единствен и спасителен избор инсталираните от САЩ евро-атлантически елити в Европа отчаяно се опитват да погребват от години, продължавайки да залагат на безплодните си отношения с Вашингтон.

Факт е, че благоденствието на Европа исторически е произлизало и продължава да се дължи на азиатските ресурси и това ще стане напълно очевидно през сегашната 2023 г. през която ЕС ще трябва да оцелява без достъп до тях. Германия не сгреши, като пусна своите газопроводи „Северен поток“ 1 и 2 от Русия – Берлин си беше осигурил бъдещето, докато американците не се намесиха и не разрушиха газопроводите.

2023 г. ще напомни на Европа, че нейното желание да остане просперираща и да продължи да расте е неразривно свързано с Изтока и евразийската перспектива. В крайна сметка Азия и Европа са свързани по суша, докато Европа е отделена от настоящия си съюзник САЩ от необятния Атлантически океан.

Така че, очаквайте през тази година огромен разлом, разрив и сблъсък между различни държави от ЕС, всяка от които ще се окаже, че има свои специфични интереси. И тези вътрешноевропейски сблъсъци ще са на фона на голямата битка между евразийството и атлантизма, която ще се разиграе в коридорите на властта на Стария континент. Светът на търговията ще влезе в сериозно противоречие със света на политиката за първи път от десетилетия.

Западна Азия

В и около Западна Азия си заслужава да се обърне специално внимание на две събития:

1. Процъфтяващите и набиращи вс по-голяма скорост и обем отношения между Индия и Русия, които се появиха сякаш от нищото през миналата година, раздвижвайки БРИКС. В лицето на Москва Ню Делхи вече има надежден и полезен партньор и посредник при разрешаването на спорове с Пекин, което значително улеснява азиатските интеграционни проекти. Установяването на плътни индийско-руски отношения по никакъв начин не устройва западните атлантици – това е много болезнено за Вашингтон.
2. Възраждането на Турция като основен играч в Западна и Централна Азия. След почти десетилетие на относителна изолация, причинена от многото натрупани разногласия с Европа и съседните й арабски държави, съчетани с колапс на икономиката, Турция сега отново е във възход. Наскоро Русия предложи на Турция да реализира дългогодишните си амбиции да стане основен петролен и газов център в Европа, а Китай се стреми да построи ключов участък от своя „Нов път на коприната“ именно през Турция.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган , който известно време беше в много несигурна позиция, сега се опитва да засили позициите на страната си като регионална сила в Сирия, Ирак, Азербайджан и други тюркски държави. Обаче предлагайки решение на едни конфликти, Ердоган опасно разпалва други конфликта. И това е много забележимо на границите на Армения-Азербайджан-Иран, където Анкара агресивно прокарва плановете си да управлява нови транспортни маршрути в Централна Азия и да променя своите граници.

Конфликтът в Украйна и раждащият се многополярен свят

Победата на Русия в Украйна е неизбежна. Причините за това са няколко. Въпросът е само на каква цена ще бъде постигната тази победа.

Или мир, или разширяване на конфликта:

Ливанският икономист Зиад Хафез прогнозира края на военния конфликт между Русия и Запада в Украйна до края на пролетта. По причина, че въоръжените сили на Украйна са силно изтощени и западните й съюзници нямат средствата и физическата възможност да й осигуряват непрекъсната военна подкрепа в качествено и количествено отношение.

Въпреки сигурната украинска загуба обаче, отбелязва Нирвани, редица анализатори са на мнение, че САЩ чрез инструмента си НАТО ще се опитат да разширят конфликта – „да привлекат поляците и армиите на страните от бившия Варшавски договор“.

Икономиката на ЕС ще изпадне в състояние на технически фалит:

Карин Кнайсъл, бивш външен министър на Австрия, е загрижена за енергийните последици от украинската криза и как тя ще се отрази на европейските институции:

„Трябва да се очакват по-нататъшни изпитания на устойчивостта в ЕС, които надхвърлят замразяването на средствата за унгарския премиер Виктор Орбан. Корупцията е широко разпространена в ЕС и неговите институции„, цитира думите на Кнайсъл, Шармин Нарвани.

„Очаквам значително отслабване на еврото заради предстоящото драстично поскъпване на вече така или иначе оскъдния внос на енергия, тъй като европейската валута все още е деноминирана в щатски долари, което ще я доведе не само до все по-голяма загуба на покупателна способност и рецесия, но и до социални вълнения, които ще надхвърлят десетократно стачките за заплати и протестите заради инфлацията, които в момента тресат цяла Европа.“

В резултат на това, смята австрийската дипломатка, „ще се появят качествено различни банки, ново кредитиране, нови валутни кошници и без съмнение нови застрахователни компании“ на мястото на съществуващите.

Заключението на Нарвани:

Всъщност именно така изглежда краят на световните войни: промяна на стария ред и създаване на нови глобални институции и мрежи – с нови правила и нови кормчии.

Многополярност

Колумнистът от Cradle гениалният бразилски анализатор Пепе Ескобар , който първи преди много години предвиди крахът на западната хегемония и прехода на света към многополярност, припомни стара своя отново много точна прогноза за 2023 г. В нея ясно са отбелязани с чавка всички стъпки, които вече се случиха и които предстои да се случат:

„Разширяването на БРИКС към БРИКС+, с Алжир, Иран и Аржентина в първата вълна и десетки други страни. Като част от БРИКС тези страни ще дадат приоритет на търговията в собствените си валути, което ще доведе до създаването на алтернативна на долара валута, която да се използва едновременно от страните от БРИКС+, от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и от ЕврАзийския икономически съюз (ЕАЭС)”. А това са 90 % от световното население.

Ескобар прогнозира „корозия на ключови европейски институции“, включително на трансатлантическия военен съюз НАТО:

„Отразявайки вътрешната поляризация, която се случва на Запад днес, както ЕС, така и НАТО ще се приближават все по-близо и по-близо до момента на пълното си разпадане.“

Войната в Украйна, според него, е основната причина за този крах поради „пълното унижение на НАТО“. Ескобар е уверен, че „ако Западът, въпреки очевидния си крах, продължи с хибридната си война, светът ще стане свидетел на терористични атаки срещу Руската федерация“.

2023 г. ще бъде болезнена година за всички

2023 няма да е лесна година за никого. Съвкупността от събития от близкото минало:

• войните в Сирия, Йемен, Либия;
• атаките срещу Иран, Китай, Русия;
• глобалната пандемия и последвалата секюритизация;
• възраждането на салафитския тероризъм;
• глобалния икономически спад;
• пълния провал на западния глобализационен проект;
• замяната на международното право с егоистичния западен „ред, основан на правила“ — всичко това допринесе за краха на съществуващата световна система под диктата на Запада.

Въпреки това ситуацията ще се подобри. Но задължително преминавайки през болезнен период.

Страните от БРИКС, ШОС, OПЕК, EAЭС вървят напред със своите програми. Засилват се отношенията – Русия-Китай, Индия-Русия, Иран-Китай, Саудитска Арабия-Китай, Русия-Иран и др.

След столетия хегемония Западният проект приключва своето властване над света и въобще съществуване. Под напора на собствената си алчност и самозабрава, но и заради обективни обстоятелства като огромния демографски прираст на страните от Глобалния юг и неимоверно нарастващите им икономики, евроатлантизмът достигна своята кулминация и се сгромоляса. Той се срива пред очите ни в момента след десетилетия тъпчене на едно място, докато други през това време правеха квантови скокове напред.

Трудно е да се предвидят всички подробности, но едно е сигурно: Когато влезем в 2024 г. нищо от познатият ни досега свят няма да е същото, обобщава Шармеен Нарвани.

Олга Лебедева

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: