„Анакондата” е популярно наименование на стратегията на САЩ за изтощаване на Русия чрез създаване на напрежение по външните ѝ граници, включително локални военни конфликти. Целта е постепенно намаляване на нейната индустриална и военна мощ до степен, при която съществуването ѝ като самостоятелна страна ще бъде невъзможно, а следователно стратегическото сътрудничество с Китай прекратено. Средството за постигането ѝ е обкръжаване на Русия с враждебни страни, още по-добре с враждебни съюзи, и предизвикване на въоръжени конфликти по целия периметър на нейните граници. Повече от две десетилетия средството е в ход – началото беше в Кавказ, след това в Грузия, днес е в Украйна. Подготвя се в Арктика, Далечния изток, Средна Азия,  Източна Европа и Прибалтика.

През 2013 г. администрацията на Барак Обама прие Национална арктическа стратегия (National strategy for the arctic region-NSAR), която е обновена през 2022 г. и на чиято основа е разработен десетгодишен План за действие по нейната реализация. В него е посочено, че ще се разшири сътрудничеството с арктическите съюзници за „сдържане на агресията в Арктика от страна на Русия”. Пренебрегва се руското предложение за подновяване на срещите на началник-щабовете на страните, участващи в Арктическия съвет, за разрешаване на възникващи противоречия.

В САЩ смятат, че с приемането на Финландия и Швеция в НАТО те ще имат предимство в арктическата зона, защото в Алианса ще членуват седем от осемте арктически страни. Така ще могат да ограничат присъствието на Русия и да наложат своето военнополитическо доминиране, защото, според Йенс Столтенберг, „Русия на север представлява за НАТО стратегическо предизвикателство”. Във въпросния план се посочва, че САЩ ще „защитават свободата на навигацията и плаването през Арктика”, т.е. ще оспорват и суверенитета на Русия над Северния морски път. Ненапразно САЩ планират възстановяване на 2-ри флот, чиято зона за действие е Арктическия регион.

В Далечния изток се провежда политика за активизиране на военното сътрудничество между САЩ, Япония и Република Корея, насочено не само срещу Китай и КНДР, но и срещу Русия. Нещо повече, в средата на ноември т.г. Япония проведе учение за дебаркиране и завладяване на остров Токуносима, част от архипелага Амами. Известно е, че японският премиер Фумио Кишида нееднократно е подчертавал, че ще реши спора с Русия за  южните Курилски острови, т.е. очевидна е насочеността на проведеното учение.

Целите на САЩ в Средна Азия имат дългосрочен характер. Значението на тази част от Евразия е доказано още от британския историк Халфорд Макиндер, основател на геополитиката и геостратегията, който я определя като хартленд (сърцевина) – в нея са разположени бившите съветски средноазиатски републики. Счита се, че който владее хартленда, той ще властва над Евразия. След 2001 г. САЩ създадоха военни бази в Узбекистан, Киргизия и Таджикистан, но ги загубиха по време на войната в Афганистан. Днес те отново предприемат действия по откъсване на средноазиатските републики от Русия.

След началото на специалната военна операция САЩ настояват те да спазват наложените санкции на Русия и им предлагат финансова помощ като компенсация. Крупни инвестиции се влагат в Казахстан от ЕС, в частност от Франция, която се интересува от неговия уран, след като загуби този в Нигер. През 2021 г. с Таджикистан и Узбекистан се обсъжда военно сътрудничество, а през следващата година Казахстан, Киргизия, Турция и САЩ участват в учение „ЕФЕС-22”, проведено в Турция.

През същата година под ръководството на САЩ в Таджикистан се провежда учение „Регионално сътрудничество-2022”, в което участват Казахстан, Киргизия, Узбекистан, Монголия и Пакистан. При тези учения Пентагонът изучава особеностите на театъра на военните действия и определя важните за поразяване обекти. В средата на септември т.г. за първи път в Ню Йорк се проведе среща „Централна Азия–САЩ”, формат 5+1, на ниво държавни ръководители.

През 2001 г. Армения се включва в различни програми на НАТО, независимо че от 1992 г. е член на Организацията на договора за колективна безопастност, организиран от Русия. От 2016 г. стремежът към Запада се засилва и днес страната вече отказва да участва в срещите и ученията на ОДКБ. Тя отмени провеждане на учение на ОДКБ „Нерушимо братство-2023” на своя територия и вместо него организира войсково учение със САЩ. Френски специалисти започват реформа на арменската армия и доставят френска бойна техника, а арменски офицери ще се обучават във френската военна академия „Сен-Сир”. Тези дни страната подписа и договор за военно сътрудничество с Великобритания.

Известно е, че САЩ се стремят трайно да се настанят в Черноморския регион още от 2013 г., но шансовете им значително намаляха след присъединяването на Крим към Русия. Целта обаче остава непроменена, но подходът вече е друг. По-рано Прибалтика, Източна Европа и Черноморският регион се разглеждаха като територии със самостоятелно значение за НАТО. Но през май 2020 г. Центърът за анализ на европейската политика на САЩ извършва изследване, резултатите от което публикува в труда „Един фланг, една опасност, едно присъствие. Стратегия за източния фланг на НАТО”. В него се посочва, че е необходимо създаване на единен подход на НАТО за присъствие на територията от Прибалтика до Черноморския регион, включваща членовете на Алианса и приобщените страни-партньори. Особено значение се придава на два стратегически района – в Полша и Румъния.

Освен блокиране на Русия от Запад и затваряне на излаза ѝ към Средиземно море, САЩ/НАТО имат и друга цел – формиране на нов коридор за доставка на енергоресурси от Средна Азия през Черно море към Европа и създаване на безопасен коридор за украинските природни ресурси. С такава цел във Вашингтон между САЩ и Румъния се проведе конференция на тема „Битката за Черно море и значението ѝ за свободата на корабоплаването и енергийните доставки”. Интересен е съставът на участниците – седемдесет представители на военноморските сили от двете страни. Срещата е една стъпка към геополитическото преформатиране на региона.

На източния фланг НАТО изгражда шест крупни войскови групировки – по една в Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния и България, които ще се командват съответно от САЩ, Германия, Канада, Британия, Франция и Италия.

На тази основа днес Румъния е превърната едва ли не в барутен погреб на САЩ/НАТО.

На територията ѝ са развърнати три щаба на НАТО за Черноморския регион – на многонационални бригада, дивизия и корпус. Например щабът на многонационална дивизия „Юго-изток” (Multinational Division Southeast) е комплектуван от представители на повече от десет страни, в чието подчинение са румънски и други войскови части от НАТО.

Увеличава се и американският контингент, част от който са части от 101-ва въздушно-десантна дивизия, дислоцирана близо до украинската граница. Едва ли е необходимо да се посочат всички обекти на НАТО, но не мога да не спомена приетата на въоръжение РСЗО HIMARS – 18 бойни машини, в чийто боекомплект, според медийни публикации, има поне една ракета от оперативно-тактически комплекс ATACMS, т.е. с възможност за поразяване на цели от 90 до 300 км. Важен център за осигуряване на американските части не само в Румъния, но и в България, Молдова и Грузия, е авиобазата близо до Констанца. На две румънски авиобази се намират самолети на НАТО, за чието обслужване има контингент от 200 военнослужащи на алианса.

През 2016 г. във военната база близо до Девеселу бяха поставени на бойно дежурство три батареи с по осем вертикални пускови установки, въоръжени с противоракетен комплекс „Иджис Ашур”, които са включени в системата за ПРО на НАТО. От тях се изстрелват противоракети „Стандарт СМ-3, блок IБ” с обхват по разстояние 1200 км и по височина 250 км. Тези характеристики позволяват прехващане на балистични ракети със средна далекобойност, а след несложно преоборудване и на крилати ракети „Томахоук”. За ПВО са развърнати командни пунктове, РЛС и седем батареи, въоръжени със зенитно-ракетен комплекс „Патриот РАС-3” с общо 28 пускови установки.

В края на април 2006 г. министърът на външните работи Ивайло Калфин и държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс подписват споразумение „Defense Cooperation Agreement”,  в което се предвижда създаване на американски бази в България, влязло в сила през юни същата година.

Така страната ни предостави безплатно на САЩ военните авиобази в Граф Игнатиево и Безмер и полигона Ново село. По-късно в София се формира Център за командване и управление на НАТО (NATO Force Integration Unit).

През февруари 2015 г. в НАТО се взема решение за изграждане в България на Командно-комуникационен център за координиране действията на Силите за бързо реагиране на алианса. Според тогавашния министър на отбраната Николай Ненчев той ще се базира близо до София. По-късно стана известно, че ще бъде в Националния военен учебен комплекс „Чаралица”, близо до Горна Малина.

При посещението си в САЩ през ноември 2019 г. и след разговорите между президента Тръмп и премиера Бойко Борисов е решено във Варна да се изгради Комуникационен център на военноморските сили на НАТО в Черно море, подчинен на щаб, разположен в Румъния. Предвижда се действащата в България батальонна бойна група да прерасне в бригада.

Вторият стратегически район, полският, се милитаризира с невиждан досега темп.

През 2013 г. личният състав на полските воръжени сили е 120 000, който нараства тази година на 180 000 и 50 000 бойци от териториалната отбрана. Амбицията на държавното ръководство е до две години страната да изгради най-силната армия в Европа.

Още от 2019 г. на постоянна основа САЩ прехвърлят в страната дивизионен щаб, спецназ, вертолетна бригада, ескадрила разузнавателно-ударни БЛА MQ-9 „Reaper”, а три години по-късно корпусен щаб и подразделения от 82-ра въздушно-десантна дивизия. Има споразумение за доставка на 20 РСЗО HIMARS, ударни хеликоптери AH-64 „Apache”, подводници и кораби за брегова охрана. Пентагонът изгражда единна тактическа интегрирана система за управление на средствата за ПВО и ПРО, с каквато дори той не разполага в страната.

САЩ отпускат кредит от 2 млрд. долара за модернизация на полската армия, а Полша сама изгражда необходимата инфраструктура за  настаняване на войски, съхраняване на оръжие и боеприпаси, предназначени за бързо окомплектоване на спешно дислоцирани в страната поделения. ПВО/ПРО се изгражда с ЗРК „Патриот”, а за прехващане бойни глави на стратегически ракети в района на Радзиково е развърнат противоракетен комплекс „Aegis Ashore”. Ако траекториите на аналогичния в Румъня са в страни от траекторията на полета на руските стратегически ракети на 27-ма гвардейска ракетна армия, то разположението на полския комплекс е под тях, което значително увеличава вероятността за прехващане.

Значително внимание се отделя на Прибалтика, от която времето за полет до Москва за нанасяне на обезглавяващ удар е само 8-10 минути.

Той беше експериментиран по време на учението „Глобален гръм-2023”, започнало на 11 април с цел отработване на ядрени удари по руска територия. След него украински БЛА, съгласувано със САЩ, извършват успешно нападение на Москва, което беше повторено в средата на юни. Част от БЛА са били без взривни устройства, което показва, че е проверявана възможността за преодоляване на московската система за ПВО/ПРО. БЛА могат да носят маломощен тактически ядрен заряд, чието производство беше възобновено в САЩ през 2003 г. Този факт, проведеното учение и проверката за системата за защита на Москва ясно показват значението на Прибалтика за целите на САЩ.

Освен изградената вече военна инфраструктура на САЩ/НАТО в Прибалтика и разположените там войски, Хегемонът решава още една задача – прекъсване на морския път за износ на руски стоки. След учението се заговори за блокиране на Финския залив, прибалтийските страни започнаха да затварят преходите на границата с Русия, Финландия затвори почти всички преходи с нея и се готви да продаде на САЩ военните си бази, което означава, че в тях ще важат не финландските, а американските закони. За затваряне на границата с Русия се готви и Норвегия, а по екологични причини Дания, съгласно 12-я пакет санкции на ЕС, се готви да спира и проверява всички руски търговски кораби.

Същевременно Германия изведнъж реши да започне изваждане на потопените от Хитлер в Балтийско море почти 303 000 тона химически боеприпаси и още 120 000 изхвърлени в него от САЩ и Британия. На практика това е много удобен повод за блокиране на транспортния коридор през Балтийско море, през който минава 30% от руския износ. Още 40% от него преминава през Черно море, а останалата част през Японско, т.е. при блокиране на коридорите руската икономика силно ще пострада.

Маркс доказа, че политиката е концентриран израз на икономиката, а генерал-майор фон Клаузевиц допълни, че войната е продължение на политиката с други средства. Изглежда, че „прегръдката” на американската „анаконда” е достигнала до продължаване на политиката с военни средства, което не предвещава нищо добро за планетата. Русия с конвенционални средства не може да запази от САЩ/НАТО не само икономиката си, но и съществуването си като суверенна страна и ето защо: ОВС на НАТО разполагат с 3.4-милионна армия, 19 200 танка, 41 000 бронемашини, 9700 бойни самолети, 8900 хеликоптера, включително 1200 ударни, 10 100 артсистеми, 3200 РСЗО, 2050 кораба и 150 подводници.

В този аспект показателно е, че наскоро Русия дератифицира Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, което на практика е предупредителен сигнал към САЩ/НАТО. Освен това, нека напомня, особено на неадекватните ръководители на ЕС и на подобните наши, но неприлично ентусиазирани управници, думите на руския президент „За какво ни е този свят без Русия?”. Това са думи за размисъл и отрезвяване, разбира се, ако посочените са способни на това. Засега обаче такава способност не се проявява.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: