Отново влизаме в епохата на класическата геополитика. Ще се наложи на всички – и на привържениците, и на противниците й да признаят, че именно геополитиката обяснява всичко случващо се днес по света по най-добрия и точен начин. Писал съм няколко учебника по тази тема, цяла редица монографии и безбройно множество статии. Надявам се, че всички знаят днес що е то цивилизация на Морето, противостояща на цивилизацията на Сушата. Теласокрация и телурокрация? Хартланд и Римланд? “Голямата шахматна дъска” (Бжежински) и “Великата война на континентите” (Парвулеско)? Евразия против Атлантика? “Санитарният кордон” и континенталният блок?

Ако не знаете, то вие не можете без тази основа да разшифровате дори най-простата новинарска емисия и ще говорите нещо несвързано за цифровизацията, коронавируса, цените на петрола или стойността на биткойна. При все че всичко това е информационна баластра и най-дълбока маргиналност: има само една наистина важна за разбиране и актуална сфера от знания, която е способна да ви обясни света – геополитиката. Днес тя се завръща във фокуса на общественото внимания и както никога през последните 30 години нейните закони и правила са толкова нагледни и очевидни.

Как да свържем помежду им:

Ескалацията около Донбас и в Украйна като цяло (още и Крим, не забравяйте, че за нас си е наш, но за целия останал свят – не)
Създаването на АУКУС и КУАД.
Провеждането на “Срещата на високо равнище на демокрациите” от 110 страни, признаващи васалитета си по отношение на САЩ.
Военните бази на НАТО около Русия (за което говори Лавров).
Напрежението по полско-белоруската граница.
Извеждането на американските войски от Афганистан, Сирия, а скоро от Ирак.
Гоненето на руските дипломати от Вашингтон (и протестите на МВнР).
Информационната подготовка на страните от Запада към (уж) неминуема война с Русия?

Много просто. Световната политика се свежда до противостоенето между два големи геополитически играча:

Цивилизацията на Морето, където ядрото е англосаксонският свят (САЩ, Англия и прочее), където преобладаващата идеология е либерализмът, политическата система – парламентарна демокрация, а икономическият модел – капитализмът.
Цивилизацията на Сушата, чийто полюс е Русия-Евразия, преобладаващата система е авторитаризмът (или управляема демокрация), а икономическият модел – етатизъм (днешна Русия) или социализъм (днешен Китай)

Всичко това:

е забелязано и издигнато в статут на теория още в началото на ХХ в. от британския империалист Халфорд Маккиндър, дал ясна картина на “Голямата игра”, която води Великобритания (Море, Атлантик) срещу царска Русия (Суша, Евразия).
е напълно потвърдено в съветския период (социалистическият лагер с ядро СССР – сушата, борещ се срещу капиталистическия свят – Морето и НАТО) и особено в епохата на Студената война.

Тогава Морето побеждава Сушата (благодарение на предателството на Горбачов/Елцин и атлантическите агенти в Евразия), а след това – вече при Путин – Сушата отново започва да възстановява позициите си. И сега ги е възстановила до такава степен, че „Великата война на континентите“ отново достига кулминацията си и балансира между все по-ожесточен, но все пак „студен“ конфликт и възможността за пълноценен горещ – тоест Трета световна война. Единствено геополитиката обяснява това хармонично и без противоречия, като обединява имперския и съветския период, 90-те и „Евразийския ренесанс” на Путин. След период на колебание, изместване на фокуса на вниманието към други области и сфери на интереси, геополитиката отново влиза в сила.

Какъв е геополитическият смисъл на края на СССР?

Как се проведе преразпределението на зоните на влияние в Евразия от ядрото на Хартланда (Русия) към цивилизацията на Морето (САЩ, Запада, НАТО)?

Защо им е на англосаксонците санитарен кордон, тоест създаването на буферна зона между Русия-Евразия (Сушата) и Западна Европа (където съюзът на Германия и Франция е потенциално европейски Хартланд) представлявана от страните от Източна Европа и бившите републики на СССР (прибалтийските страни)?

Всички тези стъпки са целенасочено изпълнение на атлантическата геополитическа стратегия (Море). След 1991 г. Морето потъпква Земята, Левиатан успешно атакува Бехемот. Сушата губи (разпадането на Варшавския договор, разпадането на СССР, разпадането на самата Русия, което е очертано през 90-те години), Морето настъпва (страните от Източна Европа и балтийските страни се присъединяват към НАТО , редица страни от ОНД – Грузия, Украйна, Молдова – се готвят да се присъединят).

Целта на „санитарния кордон“ е да предотврати стратегическото партньорство между Русия и Европа (тоест Голяма Европа от Лисабон до Владивосток, която Путин прокламира). Бжежински („Голямата шахматна дъска“) открито казва, че ключовата роля в „санитарния кордон“ принадлежи на Украйна: най-важната задача е тя да се откъсне от Русия, да се превърне в аванпост на морската експанзия (което е направено след Майдана през 2014 г.)

Повратният момент в поредицата от провали и поражения на Сушата е идването на власт на Путин. От този момент започва да се развива обратният процес:

Съюзната държава с Беларус (макар и номинална), проектът на Евразийския икономически съюз (макар и слабо действащ);
Събитията от 2008 г. в Грузия (макар и противоречиви);
Обединение с Крим;
Подкрепата за Донбас – (макар и не доведена до финален етап);
Първоначалното и засега селективно прочистване на атлантическите агенти на влияние в самата Русия;
Значително укрепване на военната мощ на Русия.

Всичко това е завръщане на някои загубени позиции от страната на Сушата.

Именно успехите в укрепването на суверенитета на Русия и възстановяването на нейната стратегическа мощ са причината морската цивилизация, почти уверена в своята победа и планетарно господство (глобализъм, разпространение на принципите на морската цивилизация сред цялото човечество), след като забеляза това, призна в Русия на Путин неизбежния край на своята хегемония и се огорчи толкова, че е готова (или се преструва, че е готова) да отприщи ядрен конфликт, за да не загуби окончателно своето господство.

След края на СССР, когато Русия, под ръководството на агентите на западното влияние, се опита да се интегрира в атлантическата система при всякакви условия, а Китай беше икономическа провинция на световния капитализъм, (въпреки че запази властта на ККП и значителен дял от политическата си независимост), Морската цивилизация, чувствайки се глобална, измисли фиктивен враг, обявявайки за такъв създадения от самата нея „ислямски фундаментализъм“. Той нямаше строго географско местоположение и Съединените щати можеха произволно да обявят, че има ислямски терористи в такъв и такъв момент, и незабавно да нахлуят във всяка страна. Така въоръжените сили на САЩ се озоваха в Афганистан, Ирак и други. Беше удобно и относително безопасно ислямският фундаментализъм да бъде основен враг. Това продължи 30 години.

След това цивилизацията на морето забеляза, че „еднополюсният момент“ е приключил. Русия на Путин престана да бъде субект и отново се превърна в обект на политика. Евразия се завърна в историята. Слуховете за края на историята се оказаха преждевременни. Китай, използвайки хитро възможностите на икономическата глобализация, като запази и допълнително засили твърдата централизирана система на политически контрол, успя да подчини капитализма на националните интереси, без да стане негова жертва. Постепенно от „крайбрежна зона“ (Римланд), която Морето смята за едва ли не своя, Китай стана независим играч – със собствена субективност и суверенна стратегия („Един пояс – един път“) и започна мащабно икономическо (и не само) разширяване. При Си Цзинпин Пекин ясно осъзнава важността на стратегическото партньорство с Русия, връзката си с Евразия и всъщност придоби статута на „втори Хартланд“. Така се е развила нова конфигурация на сухопътните сили: вместо един полюс (Русия), днес има два полюса – Москва и Пекин. Заедно по своя съвкупен потенциал те са доста съпоставими с цивилизацията на Морето – САЩ (англосаксонците) и техните васали.

Тръмп отклони вниманието от геополитиката за известно време със своя национализъм и изолационизъм. Геополитиката се завърна напълно с идването на власт в Съединените щати на твърдия атлантист и глобалист Байдън.

Именно от тази гледна точка става ясно всичко, което предизвиква противоречия сред експертите и обикновените хора.

Защо САЩ напускат ислямския свят? Фантомът на ислямския фундаментализъм вече не е актуален.

Защо са създадени АУКУС и Куад? По-нататъшното надигане на Китай в Тихия океан и Югоизточна Азия трябва да бъде овладяно.

Защо Франция и Италия бяха изключени от АУКУС? Полюсът на атлантизма (Вашингтон) не се доверява на Европа, затова англосаксонците включват само своите вътре.

Защо “Северен поток-2” е толкова опасен? Това е елемент от руско-европейското континентално партньорство, тъй като Европа, от която Великобритания излезе не толкова отдавна, може да застане – както при Вилхелм, Хитлер или Де Гол – на позиция, противоположна на англосаксонската и да използва помощта на Русия за това (на което Путин би се радвал само)…

Защо около Русия се множат базите на НАТО и ученията с ядрени удари срещу нея? Разкрива се истинското състояние на нещата – „Голямата война на континентите“.

Защо има ескалация около Украйна? Украйна е централната част на „санитарния кордон“ и крепостта на антируската агресия на морската цивилизация.

Защо „Срещата на демокрациите“ се събира от 110 държави, на които Русия и Китай демонстративно не са поканени? Морето се нуждае от контролирана глобалистка и васална международна структура (споделяща принципа на американската хегемония, ЛГБТ „ценности“ и т.н.), тъй като ООН е повлияна от Русия, Китай, както и някои суверенни държави – Турция, Иран, Пакистан, и прочее, там ръцете на атлантистите са вързани.

Това е истинското състояние на нещата. Ако използваме геополитиката като инструмент за анализ на международната ситуация, тогава всяко събитие може да бъде правилно обяснено, поставено в логически последователен контекст. Навални, между другото, следва същата логика: защото той е атлантист. Рано или късно към него ще се присъединят и останалите – и то не само от петата, но и от шестата колона. Skandalno.net

Александър Дугин