Евродепутатите от БСП пропуснаха резолюцията в подкрепа на Навални и против „Северен поток-2“, изгърмя тези дни с назидателен тон американската неолиберална медия „Свободна Европа“. Едва ли би си струвало да обръщаме внимание на размахан пръст от крайно пропагандна неолиберална медия като тази, ако стилистиката й не се вписваше в ожесточените събития на българска почва. Станахме свидетели как Бойко Борисов атакува Румен Радев, че подозрително мълчал за ареста на Алексей Навални. Тази премиерска забележка послужи като сигнал за всички нахранени болонки на властта и НПО-герои точно като кучето на Павлов да започнат да слюноотделят и да кипят по темата. Така щото страничен наблюдател да остане с впечатлението че цяла България става и ляга с мисъл за блога на Навални. Вече цяла седмица не минава и ден, без мъстити притежатели на апартаменти колкото футболни игрища да се възмутят от корупцията на властта в Русия. Но това е тема за отделен разговор, а ми се струва че анализите за този екзотичен парадокс на българската политическа душевност вече идват в повече дори и на най-закалените ни читатели.

Въпреки това обаче си струва да анализираме вота на българските евродепутати и най-вече на онези от коалицията „ГЕРБ, ДПС, ВМРО и Радан Кънев“, които като пионерчета вдъхновено гласуваха „за“ Резолюцията. Всъщност практиката на Европейския Парламент непрекъснато да се занимава с приемането и писането на политически есета може спокойно да бъде разгледана като една от причините за разклатеното доверие на европейските народи в бъдещето на Съюза. А самодейните занимания на депутатите-лобисти с политика само усложняват този процес. Всъщност, фокусирайки се върху темата „Навални“ Евродепутатите не правят услуга на опозиционера. Защото така те демонстрираха мащабен двоен стандарт, двойнствен морал и ехидно политическо лицемерие.

Ако приемем че мисия на костюмарите в ЕП е битката за демокрация, прозрачност и свобода, тогава трябва да се запитаме съвсем основателно къде е тяхната резолюция за Джулиан Асандж? Колко от тях се загрижиха за съдбата на преследвания от ЦРУ Едуард Сноудън? Или тия двамата мъченици не ги броим за дисиденти и борци за свобода и демокрация, а дежурно ги прикачаме към лъжливото клише „Слуги на Кремъл“…

Всъщност Европейският парламент действа конюнктурно, схематично и най-вече васално. А вместо ярък блясък на политическа мисъл, онзи ден произведе поредното картонено, обслужващо САЩ клише без смисъл. На всичкото отгоре подобни документи като Резолюцията на ЕП не вършат работа и в самата Русия, защото те не отчитат истинската, криминална биография на Навални, а само неолибералната медийна американска пропагандна пудра, която е посипана отгоре му. Давам ви само един пример – в по-голямата част от политическия си живот Навални беше напълно изтрещял руски националист. И то до степен, до която е произвеждал фрази, че „мюсюлманите са като хлебарки“ и „стига сме хранили мюсюлманския Кавказ“. Руската федерация е многонационална държава и подобни приказки, изречени в публичното пространство, биха могли да въздействат като коктейл „Молотов“ за нея. Писателят Григорий Чхартишвили, известен със своя псевдоним Борис Акунин, въпреки че днес е сред защитниците на Навални по проамериканска НПО-линия, преди време написа великолепно есе срещу него, осмивайки истеричния му национализъм. Едва след като с него заработиха западни полит-технолози, а и ЦРУ, Навални спря беседите по тази тема, писа се неолиберал-глобалист, загрижи се за съдбата на етническите и религиозни малцинства в Русия… и се отдаде на антикорупционни разследвания, но не като любов към истината, а като павиране на пътя му към властта. Всичко, спонсорирано от САЩ.

Уви, колкото и на западната преса да й се иска той да е лицето на руската опозиция, популярността на Навални съвсем не е такава, че да е в състояние да застраши каквото и да е в Русия. Показа го дори замислената като най-мащабна демонстрация в негова защита. Да, събраха се няколко хиляди души, вдигнаха шум, предизвикаха вълнения, арести и сблъсъци… но дотам. И тук вече виждам прединсултните физиономии на кръчмарските анти-комунисти и обикновени градски алкохолици в София – „как може полицията да арестува протестиращи, какъв е този бесен и мрачен ЕврАзийски сатрап?“. И така попадаме в другия капан, който Европарламентът си заложи сам – защо не приеха декларация и за полицейското насилие във Вашингтон на 6 януари. Там протестите завършиха с 6 убити, за разлика от тези в Русия, които се разминаха без смърт. Някой предложи ли декларация за бруталното смазване на протеста в Щатите? И до днес американските медии са пълни с последващи арести на хора, които са участвали в протестите. Къде е резолюцията за това?

Всъщност евродепутатите, които изпълниха своя лакейски дълг и подкрепиха един съмнителен документ, не помагат на каузата на свободата, а показват васалната зависимост на своята институция от САЩ. Защото, дайте да не се лъжем – спец. операцията „Свобода за Навални“ е замислена и се дирижира точно от Вашингтон. И по точно от американския неолиберален естабилишмънт, който беше „ужасен“ когато американци нахлуха в Капитолия, но който иначе сам организира и горещо поощрява подобно поведение във всяка друга точка на планетата. А с тази резолюция Европарламентът ни казва, че е за това да има хора, които да са недосегаеми за закона. Защото срещу Навални в Русия няма пивдигнато политическо обвинение. Той е разследван за отклоняване на дарения в своя лична полза, което на практика си е чиста кражба и се предполага, че правосъдието трябва да си свърши работата.

Но Навални е сред богоизбраните и недосегаемите. По единствената причина, че е американски агент. Затова за него цели резолюции се пишат… Затова се чудя дали евродепутатите от ГЕРБ, ВМРО, ДПС и ДБ изобщо са обмисляли какво гласуват. И просто, като едни типични американски агенти и лобисти, са участвали във вота на тълпата в ЕС, съставена от други американски агенти и лобисти в този откровено анти-руски вот. Знаят, че това ще им донесе дивиденти сред избирателите им от стари реститутки и техните потомци. Всъщност неучастието в такъв вот е най-доброто решение и евродепутатите от БСП го направиха. Това е ясен знак, че отказваш да играеш в чужди агентурни игри, чужди схеми и натрапени идеологически клишета. Защото в Бълария ние си имаме достатъчно проблеми и собствени блата, че да си внасяме напрежение отвън и да го превръщаме в поле за битка. Навални е в правото си да се бори за власт, а честно казано, част от филмчетата му в YouTube са симпатични и се гледат с интерес. Но ЕС можеше поне веднъж да покаже, че е горда и независима институция, която не затъва в плаващите пясъци на двойните стандарти на менторите си от САЩ. Поне веднъж можеше да се постави в ролята на горд и независим играч със собствена позиция, а не на рециклираща машина за американски тези и идеи. Единственият достоен изход от тази мерзка игра е да откажеш да гласуваш. И прави чест на евродепутатите от БСП, че постъпиха точно така. Skandalno.net

Александър Симов, Skandalno.net