Защо онези от „Азов” се бият трети месец, обкръжени в катакомбите на „Азовстал”, не искат да се предадат, предпочитайки смъртта пред плена? Ясно е че до един са военнопрестъпници и ще бъдат съдени. Това е сериозен мотив да се държат до последно. Но каква още сила, страст и вяра държат азовци на огневите позиции? Може би умират за влизането на Украйна в НАТО? Или се борят за европейска, демократична, либерална Украйна, където да цари свободата на словото и се зачитат човешките права? Тези военни престъпници, които душаха децата на Донбас с голи ръце и рисуваха дълбаеха пречупени кръстове по телата на жертвите си?!

Да не се лъжем, да не си правим илюзии. Те се борят за небето, за своето черно фашистко небе, където живеят техните фашистки черни богове. Мрачният подземен свят с Нибелунгите, Валкириите, златото на Рейн и Зигфрид… Всичко това изплува на повърхността, издигна се и се превърна в черното небе на фашизма. Бойците от “Азов” не са деца на олигарси, не са рафинирани интелектуалци, не са либералстващ младежки планктон от центровете на големите градове. Те са простолюдие, работници, хора на труда, израснали в скучни земни грижи, обременени от трудностите на живота, с мъка изкарващи хляба си, обречени на ежедневен сив мизерен живот. Но изведнъж сред тях се появиха проповедници, които ги отклониха от сивото им немзрачно съществуване и започнаха да им говорят за възвишеното, за небето – за черното небе на фашизма. И тези невзрачни хора станаха небесни, станаха Нибелунги, станаха герои на дъбовите гори на Рейн. Казаха им, че са висша раса, че са смели, благородни, че са избраниците. Те се борят за велика страна, където освен Лвов, Левият бряг и Десният бряг на Днепър, освен Донбас и Крим, влизат също и руските земи: Кубан, земите на Донската сеч, Белгород, Курск и Воронеж. Там също живеели казаци, следователно украинци.

Тази страна бе фашизирана и днес има религия – тайнствена и величествена, като музиката на Вагнер. Има свое мистериозно изкуство – рунически хитлеристки символи и пречупени кръстове, покриващи не платна и хартия, а човешкото тяло. И тези хора с руски и украински фамилии днес палят руски танкове с американски “Джавелин”, изпращат турски “Байрактар”-и на позициите на донбаските опълченци.

Ние сме във война в Украйна, а не с либерална Европа с нейните еднополови бракове и упадъчно, увищожаващо душата изкуство. Ние сме във война с фашизма в сегашното му технотронно въплъщение. Те не гледат към Европа, но Европа гледа на тях като на своя любима рожба, която се храни от зърната на европейския либерализъм. Този либерализъм, който създаде и Хитлер. Либерална Европа днес сваля дрехата си, под която бавно и издайнически се показва свастиката, тази, която във филма Лени Рифенщал завъртя своите факелни въртележки в Нюрнберг.

Европа се фашизира след Украйна. И днес ние сме във война с грандиозен фашистки звяр, който израства върху стоманените си лапи и със заточени нокти стърже омекналите черупки на света.

Каква идея противопоставя Русия днес на фашистката идеология? Единствената сила, която победи фашизма през ХХ век, беше Съветският съюз. Под залповете на съветските „Катюши“ и гръмовните салюти на Т-34 черното фашистко небе се сви в свитък и изгоря, за да отстъпи място на аленото съветско небе. Идеята за светло, справедливо братско човечество преодоля идеята за омраза, подчинение и кърваво господство.

Днешна Русия се отърсва от пърхота на елцинизма и от струпеите на либералната екзема. И дълбокото, вечно победоносно чувство на руското небе, светещата руска лазур, стремежът към справедливо, възхитително безсмъртно същество, което ни е завещано от нашите древни предци: влъхвите, православните мистици, Златните и Сребърните векове, лютата съветска мечта, въплътена в картината на Петров-Водкин „Къпането на червения кон“. Този руски стремеж, тази вековна руска мечта води днес хиперзвуковите „Кинжали“ и „Калибър“, води руски десантчици и танкисти в битка, вдъхновява несравнимите и героични опълченски милиции на Донбас. Тази идеология, която все още не се е проявила напълно и още няма своите глашатаи, свои художници и певци, вече се е загнездила в сърцата и умовете на руснаците. Хората, които възхваляват твореца с думите „Слава на Тебе, Господи!“!“ Това е идеологията на Победата, идеологията на голямата битка и великото преодоляване, а Русия отново поема страшно бреме, непоносимо за другите народи – тя пак прие мисията да пречупи гърба на фашисткия звяр.

Тази идеология на победата, идеологията на руската синева, идеологията на руската мечта ще ни помогне да преодолеем адското фашистко зло, да възстановим разрушените градове, да вдъхновим нашите изобретатели, инженери, работници, които създават Руската държава с нейния дълбок идеал за красота, справедливост, творчество, благородство, безсмъртие и идеята, че човекът трябва да е богоподобен.

Днес, както през всички векове на руската история, се бият черният гарван и светлият сокол. Черният гарван пази черното си небе. Яркият сокол се бори за своята синева. Героите, които сега побеждават на украинските бойни полета, са соколите на руската победа, соколите на безсмъртната руска мечта за справедливост. И ще победят, защото „руснак“ означава „победител“.

Александър Проханов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: