„Сегашният елит на европейските страни е ментален и физически заложник на Вашингтон. С тези хора в ръководствата на страните и на брюкселските структури ние няма да успеем да се еманципираме от влиянието на САЩ. Трябва ни голяма чистка!“ Това каза в интервю днес Александър Песке, който е швейцарски журналист и предприемач. Той е основател на рускоезичното информационно и културно списание „Руска Швейцария“, издавано в Цюрих. Неговият канал в ютюб се радва на голяма популярност.

– В каква степен войната в Украйна и санкциите срещу Русия повлияха на краха на банковата система в САЩ и Европа?

– Войната беше само един от аспектите на международната дейност, които ускориха нарастването на натрупалите се с години противоречия в западните икономики. През последните години централните банки на САЩ и Евросъюза печатаха и въвеждаха във финансовия кръговрат милиарди и милиарди нови, с нищо необезпечени долари и евро. Когато говоря за необезпечеността на тези пари, не споменавам Бретон-Уудската система със златния запас, не, но даже в съвременните реалии количеството произвеждани от световната икономика стоки излезе от равновесие спрямо количеството напечатани пари. Финансовата част на глобалната икономика изсмуква от реалната икономика парите, за да ги пусне в процеса на създаване на нови, никому ненужни финансови продукти и операции. В този случай може да се говори за казино-капитализъм, който никой, ще повторя – никой вече не може да контролира. И ето че след двете години на пандемията, когато стоково-промишлените вериги бяха разрушени и милиарди нови пари бяха напечатани, се случи войната, със санкционните мероприятия, които, след постковидните нарушения на световния баланс на движение на стоки и пари, дадоха допълнителен тласък за разрива на изработените връзки и загубата на доверие между партньорите и институциите, регулиращи търговията. Къде са решенията на арбитражните съдилища по повод замразените средства, къде е отговорът на въпроса „Кой взриви Северен поток“, къде са отговорните за тези деяния? Всички тези събития водят до пълно разваляне на глобалния ред на сътрудничеството и общия пазар. Банковата криза е само последствие от разстройването на пазара на стоки и услуги. Вече няма да можем да избегнем краха на банковата система.

– Какви са интересите на Китай в този процес?

– Китай се държи. За запазването на стария световен ред, защото в старата търговска система Китай печелеше търговския баланс срещу почти всяка страна. На Китай са му необходими стабилни пазари за продажба и търговски пътища. А всичко това се нарушава от нарастващите противоречия между геополитическите блокове и групи от интереси.

– Какво означава за банковата система на ЕС фалитът на „Креди Сюис“ и „Дойче Банк“?

– Кризата с тези две банки е само увертюра към предстоящият финансов колапс на западния свят. Сега тези финансови институции за пореден път успешно бяха залети с пари от централната банка, но по никакъв начин не се реши основният проблем – балансовата структура на всички банки е натъпкана с финансови инструменти и продукти, които нямат никаква стойност. Тоест, в ръцете на банките се намират убийствено количество акции, деривативи и подобни хартии, които вече не са „ценни“ книжа.

– Вследствие на тези проблеми САЩ ще успеят ли да насочат към себе си световните финансови потоци? По аналогия с преместването на производствения капацитет от Европа в САЩ за да закрепят контрола над американската финансова система?

– Да, американците вече са се заели с тези въпроси, привличайки към себе си реалния европйски бизнес, произвеждащ реални неща – автомобили, машини, химическа промишленост, фармацевтика и прочее. Но американските власти не се интересуват от останалия свят. Намираме се в стадия на икономика на дефицита, когато не всички хора на земята, дори и да имат пари, ще успеят да си купят с тях необходимите им стоки.

– В каква степен пренасочването на финансовите потоци към САЩ ще повлияе на финансовата система на ЕС, и ако да, как?

– Евросъюзът е жертвеният овен, който американците ще заколят последен. Докато Европа има производство, реален бизнес и своя валута, няма да е много лесно нашият вътрешен пазар да бъде напълно увреден. Но американците работят постъпателно – те оскъпяват ресурсите на Европа (нефт, газ, дървесина), изсмукват данъчни преференции и предлагат изгодно финансиране на млади и даващи надежди фирми (стартъпи), взимат при себе си талантливата европейска младеж (чрез стипендии, зелени карти, високоплатени работни места), и накрая – всички европейски фирми, за да могат да се нарекат глобални, ще трябва да работят в долари, да бъдат контролирани от американските наблюдателни органи, ще са принудени да вкарват акциите си в Ню Йоркската борса, като по този начин влизат във все по-голяма зависимост от американския пазар и закони…

– Може ли американският натиск над Европа, чиято основна цел е разрив между ЕС и Русия, да ускори процеса на прекратяване на всякакви отношения с Москва? Райфайзен е единствената европейска банка, работеща в Русия и е единствената европейска банка, която съхрани своя ръст и печалби.

– Американците работят не само за разваляне на връзките между Европа и Русия, но подобен сценарий са написали и за връзките на Европа с Китай. САЩ искат да приведат ЕС към едностранна зависимост от американския пазар, валута и закони. Конкурентите като Русия, Китай и други, ще бъдат отблъсквани от Европа. Това наше изолиране от останалия свят в американската зона на влияние, обаче ще ни превърне в много, много бедна провинция.

– Доколко безпрекословното и сляпо подчинение на Европа на американците ще доведе до колапс Европейския съюз или други региони на света – икономически, социален, политически и друг?

– Ние се намираме в процес и засега не е възможно да се прогнозира какво ще с случи в другите региони на света, но Европа със сигурност ще обеднее много. Все пак все още имаме възможност да предотвратим задаващия се пълен фалит. За целта Евросъюзът трябва да се еманципира от американците. Не, аз не призовавам към пълен разрив на връзките ни със САЩ, призовавам за това европейското ръководство и бизнес да фокусират усилията си в работа за собствените си интереси и да разработят стратегия за развитие на Европа. Европа е роден дом на съществуващата съвременна цивилизация (с изключение на Китай) и ние не трябва да се срамуваме от своите достижения и силни страни. Ние в Европа трябва да се погрижим за равновесието или за равноотдалечеността си формиращите се в момента центровете на тежестта Вашингтон, Пекин, Москва, Рияд, и да се захванем за работа – търговия на стоки и услуги без идеологически оттенък. Да се откажем от политиката на санкциите, да не налагаме на нашите партньори по света нашите специфични представи за морал, да не изискваме от тях приемането на тези непонятни за никого „ценности“…

Какво е Вашето обяснение за мълчанието на европейския елит и най-вече на Германия за взривяването на „Северен поток“ и явния отказ на Европа дори само да провери твърденията на Сиймур Хърш?

– Сегашният елит на европейските страни е ментален и физически заложник на Вашингтон. С тези хора в ръководствата на страните и на брюкселските структури ние няма да успеем да се еманципираме от влиянието на САЩ. Трябва ни голяма чистка!

– Визитата на Макрон в Китай може ли да се разглежда като имитация на разрешаване на конфликта или панически опит за разрешаване на кризисна ситуация?

– Макрон постъпва правилно, опитвайки се да договори форми на сътрудничество с Китай. След глобалната буря, която може да разруши съществуващия световен ред, французите искат да имат алтернатива на Вашингтон и Брюксел. Сега в Пекин се прави опит тези възможности да бъдат усетени и закрепени.

– Може ли твърдата проукраинска позиция на президента Макрон да се разглежда днес като проекция на глобалната борба за енергийни ресурси?

– Макрон е голям опортюнист. Той винаги отива там, където усеща сила. И да, където е силата, там са и парите, полезните ресурси и сигурността. Проукраинската реторика на Макрон е само замаскиране на истинските намерения. Украйна не му трябва. Франция няма да инвестира в Украйна, но докато САЩ са главните на паркета, Макрон и французите ще се придържат към общоприетата форма на поведение и ще повтарят мантрите за подкрепа на Украйна. Всичко това е игра и не е искрено…

– Какво ще стане в средносрочна перспектива с френските атомни електроцентрали, които работят предимно с уран от Африка, при положение че Франция е на практика изтласкана от там, не без помощта на ЧВК „Вагнер“?

– Централите ще работят, уран има не само в Африка, но и в Австралия. Освен това, руската Росатом не е преустановявала връзките си с европейските партньори, а и ЕС не е приемал никакви санкции по отношение на Росатом.

– С какъв уран би могла Франция да замени африканския уран? От Австралия, Казахстан, Русия или Украйна? Каква е ролята на украинския уран в този случай?

– До днес украинският уран имаше маргинална роля, такава ще остане тя и през следващото десетилетие. Никой няма да стори в унищожена от войната страна високотехнологично производство на уран за електроцентрали. Твърде е рисково…

– Каква е вероятността Китай да превърне Русия в свой васал, както това направиха САЩ с Европейския съюз?

– Такива планове Китай има по отношение на всички партньори. Но във васални отношения може да се влезе само дотолкова, доколкото това допусне самата страна-партньор. Доколкото аз мога да оценя създалата се ситуация, виждам, че руснаците изграждат отношенията си с Китай осмислено, разбирайки всички рискове, свързани с това ново партньорство. Как ще бъде, ще видим…

– Защо войната в Украйна се проточва толкова дълго? Според Вас това целенасочена политика на Кремъл ли е, или е резултат от вътрешни разногласия и слаба военна стратегия на Москва?

Русия се оказа неготова за пълномащабна война. Руското въоръжение не беше така резултатно в директната конфронтация с натовските оръжия, с които е напълнена Украйна. Сигурен съм, че сега Русия се прегрупира и превъоръжава преди ответния удар по Украйна. Смятам, че руснаците искат да проведат настъпление срещу Украйна с такъв безусловен успех, че западните партньори на Украйна да разберат безперспективността на продължаването на този конфликт.

– Готова ли е Европа да изпрати свои войски в Украйна?

– Не, и още веднъж не. В ЕС няма нито готови войски, нито ресурси за поддържане на проточена война с Русия в полето на Украйна.

– Каква е ролята на Полша в надигащата се ескалация на конфликта?

– Полша иска да стане нов център на силата в ЕС. Те нямат сериозни претенции към украинските земи. Напомням, че ако послки войски преминат границата с Украйна и влязат във въоръжен конфликт с руснаците, те няма да получат подкрепа от европейците, както и от НАТО като цяло. А на тях не им е по силите да влязат в директен конфликт с Русия, нито има за какво да го правят. Заради няколко области в Западна Украйна? Това не си струва.

– Често ли се сблъсквате с новини за България като журналист? И ако да, можете ли да опишете контекста в материалите на медиите?

– Не, за съжаление, поне в немскоезичните и френскоезичните медии в Германия, Австрия, Швейцария или Франция за България нищо не може да се прочете. Нито добро, нито лошо. И това е жалко…

– Има ли една европейска страна възможност да бъде суверенна по отношение конфликта в Украйна, въпреки натиска от САЩ?

Австрия, Ирландия, Швейцария като неутрални страни засега се отклоняват от пряко участие в конфликта. Наше оръжие не се доставя в Украйна, но в хуманитарен план нашите страни помагат на украинското правителство с пари, оборудване и хуманитарна помощ. Колко от нашата помощ действително стига до страдащите хора не е възможно да се провери…

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: