Настоящият конфликт между Русия и Запада не е свързана с нито с газовата, нито с икономиката криза. Конфликтът е междусистемен. Опитът на Запада да обясни агресията си срещу Русия и да скрие, че за него тя е плячка, вече катастрофира. Въпреки безпрецедентната пропаганда на западните политици и световните им вериги от медии, хората по света вече напълно са наясно кой за какво се бори в този конфликт. Имаме си работи с геополитически и цивилизационни процеси, а икономиката и енергетиката са второстепенни аксесоари към тях.

От цивилизационна гледна точка всичко се дължи на идеологията на американските демократи от администрацията на Байдън. Това е съюз на крайните глобалисти с неоконсерваторите и неолибералните ястреби. Те виждат как се рушат еднополюсния свят, върху който в продължение на десетилетия паразитираше и богатееше Америка. Виждат как се руши глобалната им либерална идеология, а с нея и световната хегемония на Запада. И са готови на всичко – дори на Трета световна война, за да го предотвратят крахът на всичко това.

Глобалистите имат много врагове по света – популизмът (включително Тръмп), консерватизмът, национализмът, политическия ислям и прочее. Но само две държави имат такъв потенциал, че реално да съборят хегемонията на САЩ. Това са Русия и Китай. Русия е военен гигант, а Китай – икономически.

И именно от тук започва геополитиката. За Байдън е важно да откъсне Русия от Европа. Още повече, че Европейския съюз дава все по-ясни индикации, че се стреми към автономна политика, различна от тази на геополитическия си господар САЩ. От тук и украинския проблем и военната ескалация в Донбас. Русия и Путин са демонизирани по всякакъв начин, обвиняват ги, че са готови за нахлуване. И въпреки, че Москва отрече 100 пъти да има каквито и да е намерения за нахлуване, Вашингтон се държи все едно руската армия вече е превзела Киев. Това дава възможност на САЩ да наложат на Русия санкции, както и да засилят военното си присъствие, нарушавайки суверенитета на редица европейски държави в Източна Европа.

След масираната световна медийна пропаганда Вашингтон е убеден, че всички на Запад са уверени в руското нахлуване. И от тук следва, че всякаква военна операция на украинската армия, подкрепена от НАТО в Донбас, ще изглежда като отбрана на родината. При това се предполага, че медийната кампания, която се разрази срещу Русия, ще предотврати адекватния й отговор. А ако не го предотврати и Русия в крайна сметка изтласка украинците от Донбас и превземе Киев, то отношенията между Москва и Европа ще бъдат разбити.

Споровете около газа и “Северен поток-2” служат само като технически средства за позиционната война на САЩ.

Аналогично е положението и с Китай. Байдън създаде антикитайския военен съюз с англосаксонските страни (Австралия и Великобритания) АУКУС, а също и военния съюз КУАД с азиатските – Япония и Индия. Ябълката на раздора е Тайван (както Украйна в случая с Русия). Тайван трябва да остане в американската зона на влияние, за да блокира износа на китайските стоки по море. Той е част от блокиращият обръч от доминирани от англо-саксите държави като Япония, Филипините и Сингапур. А глобалната цел на САЩ е да прекъсне икономическото и търговско разширяване на Китай, който пекин налага чрез сухоземния си проект “Един пояс, един път”.

Съюзът на Русия и Китай и съединяването на руските действия по възстановяването на “голямото постъветско икономическо пространство” с китайския проект “Един пояс-един път” в интегралния проект Голяма ЕврАзия, за което преди няколко години говореха руския и китайския лидери, означава необратим край на западната хегемония. Последните срещи на Путин и Си Цзинпин не ни оставят съмнения, че Голяма ЕврАзия е нещо сериозно и решението за този ключов за света мегапроект вече е взето. За това е и бясната атака срещу Китай на крайния либерал и глобалист Сорос

Всичко това е класическа геополитика, дословно повтаряща атлантическите проекти от Маккиндър до Бжежински. Морето (либералите и глобалистите на Запада) срещу Сушата (ЕврАзия на Русия и Китай).

При това към Русия и Китай са на път да се присъединят и други страни, претендиращи за статут на полюси в новия многополюсен свят:

• Латинска Америка (Почти в прав текст го каза по време на посещението си в Москва аржентинския президент Алберто Фернандес. Това ще е и една от темите за заговори по време на очакваното през февруари посещение в руската сторица на президента на Бразилия Болсонару).
• Ислямския свят (който вече 2 века мечтае да се избави от западния контрол – в авангарда на този регион са Иран, Турция и Пакистан.
• Африка (където руски частни армии последователно и успешно прочистват европейските режими-марионетки, а самите страни отдавна са депа на китайските инвестиции)
• Самата Европа (която все повече се дърпа от атлантизма и опеката на западащия и все по-токсичен хегемон САЩ и мечтае най-после да се превърне в самостоятелен световен полюс – тези идеи стават все по-популярни във Франция, Германия, Италия и Испания, въпреки че засега все още начело и в тези държави са атлантистките либерални елити, назначени от, и верни на САЩ).

Настрани засега стоят само Индия (заради конфликта й с Китай и Пакистан) и Япония и Южнаа Корея (които все още са под пълния контрол на САЩ – над 250 американски военни бази има на територията на тези две държави). Със САЩ все още са и една дузина безгласни незначителни марионетки на глобализма, каквато да си днес е все по- позорно.

Това засяга и идеологията. Всички, които са против американската хегемония и тромавите опити на Байдън да спаси еднополюсния модел (в духа “Лига на Демокрациите), започват все повече да се дистанцират от либералната догматика – особено в нейния съвременен напълно отблъскващ и патологичен вид (с легализираните и дори агресивното тоталитарно налагани догми на ЛГБТ+, гей-браковете и прочее извращения, а също така с пряката заплаха управлението да се предаде на изкуствения интелект, към което се свеждат проектите на постхуманистите, активно прокарвани от големите технологични корпорации). Ако добавим към това и тежката глобалистка измама, наречена „борба срещу КОВИД-19“, силно притеснителната ваксинация (изобщо зачерквам ковид, делта и омикрон), с нищо неоправданите и безобразно организирани локдауни, оруелските коронавирусни паспорти и системата на тотално следене, то е очевидно, че крахът на либерализма е съвсем близо. Успехите на непокорните шофьори от „Конвоя на свободата“ в Канада, които принудиха либералния глобалист Трюдо срамно да се скрие, и нарастващата популярност на опонентите на другия неолиберален глобалист Макрон във Франция (кандидат-президентите от Земур и Марин Льо Пен до Меленшон, заемат антилиберални и антинатовски позиции) са само някои от симптомите на глобалния процес: краят на атлантистката хегемония.

На умиращия днес пред очите ни атлантизъм Русия отговаря симетрично от позицията на ЕврАзийската геополитика, противопоставяйки срещу глобализма – многополюсност, а срещу неолиберализма – алтернативни традиционни цивилизационни ценности. На ЛГБТ и политиката на идентичностите Русия противопоставя традиционното семейство (което е записано и в Конституцията й). На индивидуализма страната ни противопоставя народът и неговата историческа идентичност. Срещу пропагандирания западен атеизъм тя противопоставя православната вяра… и прочее.

Китай подкрепя този подход на Москва. Пекин също се противопоставя на глобализма и западната хегемония и защитава собствените си – този път китайски – ценности.

Всичко това ясно се вижда в декларираните тези на последната среща на Путин със Си Цзинпин:

• Москва и Пекин възнамеряват да се противопоставят на всяко посегателство върху техния суверенитет (разбирайте: да се борят с хегемонията и глобализма до край).
• Русия и Китай отчитат факта, че администрацията на Байдън създаде антикитайски и антируски военни блокове и активира на НАТО в Източна Европа и АУКУС в Индийския и Тихия океан и възнамеряват да се противопоставят на това (заедно!).
• Лидерите на двете страни косвено обвиниха САЩ в биологичен тероризъм („биологичната военна дейност на САЩ“ се нарича заплаха): всъщност това означава, че Западът (САЩ и Великобритания) възнамерява да води биологична война;
• Пекин подкрепя Москва в Източна Европа, а Москва подкрепя Пекин в Индийския и Тихия океан. Макар и с условностите на дипломатическия език, Путин заяви: „Тайван е твой“. А Си Цзинпин му отвърна: „В такъв случай Украйна е твоя“.
• и двете страни проклинат „Лигата на демокрациите” (еднополюсността) и се заклеват да запазят и утвърждават многополюсния модел на световния ред (така трябва да се разбира декларацията на Русия и Китай за лоялност към принципите на Ялтенския мир, разпределил световните зони на влияние между Великите сили след Втората световна война, и към принципите на ООН).

Руско-китайският ЕврАзийски военно-икономически блок се случи. Всички останали държави трябва да решат с кого са:

• С разпадащата се агресивна и напълно побъркана американска хегемония

• Или с този блок от държави (включващ Русия, Китай, Иран, Пакистан, Беларус, Северна Корея, Венецуела, Куба, Никарагуа, Сирия, Мали, Централноафриканска република, Буркина Фасо, Гвинея и отчасти Турция, Аржентина и Бразилия), който блок се противопоставя на западния глобалистки еднополюсен модел в името на запазването на държавния си суверенитет и цивилизационната идентичност на народите в него?

Бъдещето, разбира се, е на страната на многополюсността, което означава ЕврАзия. Неолибералите се главозамаяха от неочаквания и за самите тях колосален успех, който им дойде като подарък от съдбата с разпадането на СССР. Оказвайки се в позицията на самотен хегемон на планетата, обаче САЩ не успяха да наложат своя глобалистки модел и да консолидират света около него. По една проста причина- той бе обрасъл с пороци. А световна империя не се гради по този начин. Skandalno.net

Автор: Александър Дугин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: