Геополитическият анализатор Александър Дугин е сред най-значимите консултанти и съветници на руския президент Владимир Путин. Много често съветите, които публикува под формата на анализи, след това Кремъл претворява в реални политически действия. Как трябва да действа Русия спрямо САЩ и ЕС. Какво предстои да се случи в Украйна и още…Представяме ви последната прелюбопитна статия на гениалния руски анализатор:

Преговорите между Русия и НАТО не само че не доведоха до позитивна развръзка на конфликта, ами пренесоха конфронтацията на ново равнище. Русия настоява САЩ и НАТО официално в писмен вид да потвърдят отказа си от пълзене на изток и връщането на алианса в границите му от 97 г. Западът упорства на своето – ще продължи да интегрира във военните си структури бивши съветски републики, в нарушение на подписания от него въпросен договор през 97 г., а в замяна предлага на Русия някакви ненужни й неща, или поне второстепенни…

Позицията на Москва след западния отказ не е нито реактивна, нито пасивна. Тя е настъпателна. А това е новост за руската външна политика

САЩ и подопечното им НАТО 30 години активно ни натискат, включително и през цялото управление на Путин, но едва сега Русия укрепна и съзря дотам, че да им се противопостави истински.

В голямата политика всичко се решава единствено от силата. Затова като написах “истинско” противопоставяне, имах предвид “силово” такова.

Москва сериозно замахна и сега вече няма връщане назад. От гангстерските филми и даже от уличните сбивания знаем, че да извадиш пистолет (нож или размахаш юмруци) и не стреляш (удариш) – това е равносилно на самоубийство. Който се е решил да ескалира един конфликт до такава степен, както сега го направи Русия, трябва да е способен да убие противника си. Защото ако не успее – противникът ще убие него. Някогашният петербургски хулиган Владимир Путин си дава сметка за това и щом се е решил на такава крачка, явно има ресурсите да победи.

Еднополюсният свят приключи, въпреки отчаяните усилия на Байдън и неолибералния западен елит да спасят глобализма и американската хегемония. Така трябва да се разчита слоганът от предизборната кампания на Байдън (“Да го построим наново и по-добре”, тоест “Да се върнем към 90-те еднополюсни години”). Така трябва да разчетем и тезата на другият гуру на неолибералния западен капитализъм Клаус Шваб на Давоския форум ( “Голямото нулиране”). Въпреки въжделенията на тези заклети глобо-сектанти обаче, глобализацията приключи с фиаско и завинаги. И както знаем, нищо в историята не е вечно… и ако някога се повтори – то ще е само като фарс. Русия и Китай вече се оформиха окончателно като два самостоятелни полюса, солидарни помежду си и с близки визии по основните световни проблеми. Това е най-сигурният знак, че многополюсният свят вече е факт.

В историята обаче смяната на глобалния световен ред, уви, често се е осъществявала чрез войни. До големите войни се стига, защото губещите системно и икономически почти никога не признават очеизвадните и смъртоносни проблеми на своя модел и отказват да слязат доброволно от сцената. Затова идва и войната – като един челен сблъсък на представителите на статуквото с новата реалност, за която те нямат сетивност.

Очевидно на нас, руснаците, ще ни се наложи да направим това, което бяхме длъжни, а не направихме през 2014 година – да си върнем Украйна. Да, след 7 годишното западно присъствие там, днес условията за тази наша бъдеща операция са по-лоши, отколкото ако бяхме реаагирали навреме. Но по-добре късно, отколкото никога. Моментът е назрял. Срещата Русия-НАТО показа това нагледно. И двете страни са готови на ескалация, защото да отстъпиш в този сюблимен момент, означава да загубиш всичко и то необратимо. Кремъл явно няма намерение да го прави – иначе нямаше да хвърля ръкавицата. А Западът просто няма друг изход. Отстъплунието ще е смъртоносен удар по имиджа му. Ако сега САЩ клекнат, това ще е признание за окончателно поражение от най-големия им геополитически враг и претендент за световен лидер – Русия.

Руснаците дълго се подготвяха за тази битка и сега им остава само стремително да се хвърлят напред.

Нека разгледаме ситуацията, която всеки момент може да се превърне в реалност:

Ядрена война няма да има. И за двете страни залогът не е чак толкова голям, че да рискуват пълното унищожение на човечеството. Със санкциите и окончателната информационна демонизация на Русия, с тоталното скъсване на връзките й с Европа и опитите за пълното й изолиране от всички световни организации и форуми, САЩ изчерпа хибридната си програма, която при американците винаги е част от подготовката на същинската война. Западът разбира, че светът се е променил и той нече не е на върха на хранителната верига, но се надява ако не да предотврати надигащото се, то поне да смачка конкурентите си дотолкова, че да продължи еднолично да управлява планетарните процеси в своя полза. На Русия няма да й е лесно, но в момента е по-добре разпадащият се Запад да ти е пълноценен противник, отколкото съюзник или не дай си боже – покровител!

Всичко ще завърши, както много пъти завършва в историята и на Византия, и на Русия – с предателство. Претенциите на Запада, че е мерило за универсалните човешки ценности, са провалени. В това вече не вярва дори самият Запад. А останалите народи и цивилизации на планетата не са задължени да споделят неговия собствен и отнасящ се изключително само за него исторически песимизъм, следван от траверсията на ценностите в тотална перверзия. Всеки народ си има своя Логос. Логосът на Запада се разпадна на прах. Явно е отминало историческото му време.

И така, конкретно: как ще се развият събитията?

ЮгоИзточната половина от Украйна цялата минава към Новорусия. Това не се обсъжда. Това е неделима съзнателна част от източнославянския свят. Православна, рускоезична и нямаща нищо общо със зовящите се „украинци“ в северозападната половина на страната, тя винаги е била и си остава руска въпреки дивата русофобска пропаганда на временния фашистки режим в Киев. Това е Новорусия – целият Ляв бряг на Днепър + Одеса – и отдавна чака своя час, за да се отдели.

Новата държава следва незабавно да се приеме в състава на Източнославянския съюз заедно с Русия и Беларус.

Този проект (подготвяната федерация между Русия и Беларус + предлаганата за включване Новорусия-б.п.) се нуждае от нова Идея. Не е трудно да се видят основните й черти: Славянско възраждане (традиция, идентичност, историческо самосъзнание) + социална справедливост. Тоест дясна политика + лява икономика, именно това се очаква от всички. Ще загубим шестата колона в Новорусия веднага след първия изстрел. Няма да се налага да убеждаваме когото и да е – в див ужас пето и шестоколонниците ще избягат при покровителите си в САЩ и в Западна Европа. Либерализмът и западничеството ще изчезнат, а всичко останало – и ляво, и дясно – ще остане. Тук задачата е леви и десни да се обединят в името на великата цел. Така и ще стане.

Санкциите срещу отделилата се от Украйна Новорусия, които Западът със сигурност ще й наложи, ще довършат останалото – това е най-добрият възможен инструмент за изчистване на предателите и чуждестранните агенти, които в момента се хранят от американски грантове. Ще устоят единствено местните патриоти, които няма защо да бягат. Не е престъпление да си опозиция на властта. Престъпление е да си такъв, докато получаваш пари за това от вражески държави. И това ще бъде техният час – нашият час, забавил се цели седем вяло течащи години.

Въпросът със Западна Украйна е открит. Там на нас, руснаците, едва ли ще ни се зарадват. Но ако освободим рутените и предадем на тамошните киевски олигарси част от структурите на Коломнойски, които са на Изток, и им отнорим не само руските паззари, но и тези на половин Азия – то въпреки че в момента икономическо-политическия елит в Западна Украйна е чужд на идеята за присъединяване към ЕврАзийския съюз, то нататък може би ще размислят и ще се измисли нещо. Но за това ще са нужни не само военни и икономически, но и идеологически усилия. Ако нещо ще се взема, то трябва и да се дава. С ЮгоИзточна Украйна всичко е ясно. Ако сега ги питат в референдум, 90 % от хората там ще гласуват за присъединяване към Русия. Това присъединяване обаче далеч няма да е достатъчно за Русия да заащити своята сигурност срещу НАТО. Трябва ни поне и контрол над Западна Украйна. Там обаче не е ясно какво ще се случи.

Именно тук лежи основният проблем. С присъединяването на ЮгоИзточна Украйна ние ще преместим границата на запад и ще върнем 20 милиона наши сънародници в родният им източнославянски свят, но това решава половината проблем, защото на десния бряг на Днепър ще останат американски военни бази. Веднъж обаче след като Русия реализира тази операция, пред нея ще се открият много нови възможности и хоризонти за действие. Важното е да започнем отнякъде.

Макар и основното направление да е на запад, е важно да насочим векторите си на действие и в други посоки. Паралелно с Източнославянския съюз между Русия, Беларус и Новорусия, трябва да превърнем в реалност и ЕврАзийския съюз. Опитът на Запада да реализира Цветна революция в Казахстан и фактора на талибаните в Афганистан ни напомнят, че и в Средна Азия нещата са крехки. И там трябва да действаме решително. Нашите приятели и съюзници в Средна Азия оперативно трябва да решат доколко са ни истински приятели. И да действат по съответния начин, а не да назначават за министри отявлени русофоби, а политиката им да е многовекторно-разкрачена между Запада и Русия. В Казахстан се видя докъде води многовекторната политика. За това трябва сериозно да се разговаря.

Имаме един голям съюзник – Китай, който е изправен пред същите предизвикателства като нас. Китай работи да присъедини историческата си територия Тайван, която в момента е в плен на Запада, а също така му предстои битка в защита на териториалната си цялост – визирам размирната мюсюлманска провинция Синцзян, а също Тибет и пограничните области. Подкрепата на Китай към Русия е ключова за нас. Западът води война на два фронта – с нас и с китайците. Това е уникален шанс – ние сме военен колос, а Китай икономически. Заедно сме съпоставими със Запада и дори го превъзхождаме. А най-важното е, че те, Западът, са миналото, а ние – бъдещето.

Важно е да привлечем и други съюзници – преди всичко Иран и Пакистан (тези дни ще се проведе среща на високо равнище именно с тези две държави, а Иран вече потвърди желанието си да се присъедини към ЕврАзийския съюз). Освен това трябва да получим гаранции от Турция и Индия, че ще запазят неутралитет. Нещо, което е почти гарантирано.

След което можем да започваме…

На нас, руснаците най-добре ни се получават преките действия. В преговорите се оплитаме, а времето тече. След като направим тези първи решителни ходове, ще се окажем в нова реалност с нови закони.

Тогава вече ще се разбираме със Запада..

Ние, руснаците, никога не сме искали войни. Но винаги сме воювали.

И винаги сме побеждавали.

Автор: Александър Дугин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: