Драмата с невиждания международен натиск срещу България за членството на българофобския режим в Скопие в Европейския съюз продължава. Този път американският конгресмен Клаудия Тени заяви съвсем директно, че ако България не се откаже от националните си интереси, история и идентичност (т.е. ако не отстъпим от позицията си за недопускане на РСМ в ЕС, докато в Скопие продължават с българофобията, кражбата на история и терора над осъзнати българи), САЩ могат да наложат санкции срещу нашата страна. Това е безпрецедентно изказване, което всъщност поставя в неудобна ситуация американците, които най-сетне показаха истинското си отношение към България, която очевидно не считат за съюзник, а за аборигенска територия, която трябва да им се подчинява. Това изказване поставя в неудобна ситуация и българското правителство, и по-специално премиерът Кирил Петков (и конкретно партиите ПП и ДБ), който изразява интересите и позициите на нашия геополитически хегемон, но в същото време трябва да задоволи българското общество до такава степен, че поне да запази (политически) главата си и правителството да се задържи. Наистина една неудържима позиция, която американците не улесняват.

Всъщност, още преди два месеца конгресмен Тени и още 12 конгресмени изпратиха на българския посланик в САЩ Тихомир Стойчев писмо, с което настояват да бъдат премахнати пречките пред еврочленството на Република Северна Македония в Европейския съюз, сякаш това зависи изцяло от София. За съжаление не се виждат и сериозни усилия от българска страна, с някои изключения, да обясним на Запада, че пречките произтичат от страна на Скопие, където просто правят всичко друго, но не и да спазят най-елементарните и справедливи български искания.

Съобщението, което София трябваше да предаде на Вашингтон и Брюксел е, че България има своите национални интереси, както и че за нас Македонският въпрос има дълбоки корени, и е по-важен от техните евроатлантически ценности и планове. С други думи, ако Западът иска този въпрос да бъде бързо решен, натискът му трябва да е насочен към Скопие, а не срещу съюзна България. Но разбира се, нито нашият елит има смелостта да заяви открито това, нито пък американците уважават нашата страна и ни третират като съюзници, че да уважат националните ни интереси и сигурност.

Конгресмен Тени, с присъщата американска арогантност и липса на знания и компетентност за Балканите, се произнася, че видите ли, България е тази, която трябва да зачита правата на малцинствата, в т.ч. на някакво несъществуващо „македонско малцинство“. Нито думичка за правата на хилядите хора в Северна Македония, които биват репресирани за българската си идентичност! Нито думичка за десетките хиляди, които са преминали през концентрационните лагери и затвори по времето на Югославия, само защото са с изразено българско самосъзнание!

„Не съм сигурна дали санкциите в момента са подходящи (като вариант), но биха могли да бъдат. Това е нещо много ефективно, особено ако те (в България) продължават да създават пречки и да излъчват негативизъм спрямо Северна Македония и Албания“, казва Тени.

На фона на безцеремонното и арогантно поведение на най-високопоставени американски представители, е редно българите да се запитаме докога ще търпим страната ни да бъде подритвана и унижавана?! Може би това звучи емоционално, но истината е, че всички проблеми на България могат евентуално да се оправят, само ако си върнем геополитическата субектност. Една страна не може да реши проблемите си, ако най-елементарни неща свързани със собствената и съдба, не зависят от нея. И в този смисъл първата крачка към възвръщането на българската субектност е именно твърдата ни позиция за Северна Македония.

Нека да изясним няколко неща:

Първо, хубаво е както американците, така и българският премиер Кирил Петков да знаят, че преди всичко Северна Македония има интерес евроинтеграцията да се развие възможно най-бързо. Единственият интерес, който можем да имаме ние, е да съхраним историята и идентичността си, да гарантираме националната си сигурност, както и сигурността, живота и честта на хилядите македонски българи. И ако е нужно за целта Македония да седи международно изолирана, икономически, политически и социално разпадаща се в следващите 20 години, така да бъде. Това е техен проблем, а не наш.

Обратното, ако игнорирайки най-фундаменталните си интереси и каузи, заради които през 20-ти век загинаха стотици хиляди българи и фактически всяко българско семейство даде жертви, със сигурност ще вкараме един българофобски режим в Европейския съюз, губейки лостовете си за възпиране и влияние срещу него. В момента единственият шанс да гарантираме българския национален интерес по отношение на Северна Македония, е да използваме лостта, който имаме по отношение на ветото за македонска евроинтеграция. Като имаме предвид колко нагло, истерично и българофобски се държат в Скопие дори в момента, можем да си представим какво ще стане, когато изгубим „моркова и тоягата“, които притежаваме в момента, пускайки ги в заветния Европейски съюз.

Ако Съединените щати наложат санкции срещу България заради отказа ни да пуснем Скопие в ЕС, докато там се развиват българофобски кампании и тенденции нон-стоп, София трябва да реагира и да покаже на американците, че не сме втора ръка хора и също имаме национални интереси. И тук идва момента да попитам, какво спечели България от наличието на американски бази у нас, за които Вашингтон не е платил нито един цент? Освен, разбира се, че ставаме мишена на руските стратегически ракетни арсенали, или пък на международните терористични мрежи? Отговорът е известен на всеки честен българин, който не се изхранва от грантове – България не е спечелила нищо от американските бази. Нещо повече, не сме спечелили нищо освен проблеми, загуба на субектност и труповете на български войници от членството си в НАТО.

В този контекст, ако САЩ ни наложат санкции, защото защитаваме най-големия си геополитически и цивилизационен интерес на Балканите (по отношение на Македонския въпрос), следва в обществото ни да се повдигне дебат за анулиране на договора ни с Вашингтон за техните военни бази тук. Щом действат срещу нас като към вражеска страна, тогава военните им нямат място на територията на България.

Освен това, добре би било българската дипломация да си спомни заветите на предшествениците си, както от царската, така и от социалистическата епоха, които са показали, че София може да провежда многовекторна външна политика, когато има проблем със съюзниците си. От Каравелов и цар Борис III, та до Тодор Живков, редица български държавници са успявали да преподадат уроци по уважение на „партньорските“ ни държави чрез по-свободна, разчупена и многовекторна външна политика. САЩ не уважават българските национални интереси и сигурност (защото македонската тема има импликации и отношение дори към териториалната ни цялост. Да признаем тяхната идентичност и история, означава да се отречем от нашата) Крайно време е да започнем отворен и дружелюбен диалог с големите суперсили на Изтока – Русия и Китай.

САЩ настояват за нещо, което противоречи на нашите най-жизнени интереси и на самото ни съществуване като държава и нация? Добре, нека си вземат Северна Македония в Европейския съюз, а правим референдум и напускаме структурите им, които ни държат в колониално подчинение – НАТО и ЕС.

Минимум България трябва да покаже на т. нар. си западни „партньори“, които очевидно ни възприемат като слуги и роби, че трябва да уважават националните ни интереси и сигурност. От задържането на твърдата ни позиция по Македонския национален въпрос зависи оцеляването на и без това застрашената българска нация в 21-ви век. Всякакви икономически и политически трудности и кризи се преживяват, но досега нито една държава в цялата човешка история не е оцеляла след загубата на идентичността си и на фундамента на държавността и националността си.

Можем само да се надяваме, че начело на страната ни ще застане българско правителство, което няма да говори с английски акцент в международната политика, а напротив, ще говори на ясен и отчетлив български. София трябва да прати недвусмислено послание до Вашингтон и другите ни т.нар. „партньори“, че България също има своите червени линии. Така, както по редица въпроси са го правели държави в т.нар. евроатлантически блок, които обаче успяват да защитават националните си интереси, и които разглеждат НАТО и ЕС като инструменти на горепосочените свои интереси, а не като върховна инстанция и смисъл на живота си (сред тези държави се открояват Гърция, Унгария, Чехия, Италия, Турция, Франция, а понякога дори и Германия). Skandalno.net

Автор: Симеон Миланов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: