Нищожеството Атанас Атанасов, което, за срам на България, носи генералски пагони и смята да получава доживотна депутатска заплата, се опита в присъщия си карикатурен стил да оклевети личността на Георги Йорданов. Ако имах външността, физическия и морален ръст, и позорната политическа биография на джуджето Наско никога не бих застанала на трибуната да бълвам хули срещу фигурата на г-н Г. Йорданов, защото те моментално ще се обърнат срещу хулителя. В случая имаме пример за забавната глупост на гнома, която само извади на бял свят миналото му на доносник и дребен лакей по време на възродителния процес – с което признавам, не бях запозната, но което ме кара още по-силно да го презирам.
Сн: Георги Йорданов
Ако има лице във върховната власт на комунистическия режим в България, останало безкомпромисно чисто, това е Георги Йорданов. Срамно е отрепките от днешната търгашеска „политическа класа“ да го петнят. Отвратително е българското общество да приема с мълчание техните скверни ругателства. Това са поредните храчки в лицето на България. Георги Йорданов е един от малцината, които реално са заслужили да бъдат удостоени с орден „Стара планина“ през последните трийсет и пет години. Погледнете списъка на лауреатите – повечето са политически еднодневки, дипломати, случайно мярнали се наоколо, чуждестранни държавни глави, навредили на България и безличия, чиито имена тутакси се забравят, защото не могат за бъдат свързани с никакво културно и народополезно дело. Сред наградените са Симеон Сакскобурготски, Исак Паси (татето на Майната му на Православието), Георги Пирински, Максим Стависки и даже Вартоломей Вселенски. През 1997 г. с това най-високо отличие е удостоен Джордж Сорос – „за изключителни заслуги в развитието на българската култура“. Каква гнусота – злият демон, който поруга българската културна идентичност и почти я унищожи, е награден за чудовищната си гавра над България.
В продължение на десетилетие – след смъртта на Людмила Живкова – г-н Георги Йорданов ръководи българските културни институции в най-добрите възрожденски традиции. Той връща блясъка на много имена на български творци, обречени на забвение от тогавашния режим. Дава възможност за пълноценна изява на много писатели, премълчавани заради своето несъгласие с тогавашната политическа действителност. Отстранява догматизма в изкуството и културния живот. Отваря България за Европа, като негов критерий не е политическата обвързаност на европейските културни дейци, а техните достижения в изкуството. Той привлича Херберт фон Караян в България и нашата страна става една от любимите дестинации за гастролите на великия диригент. Благодарение на Георги Йорданов, българският гений Борис Христов, комуто дотогава е забранено да се връща в Отечеството, не само е посрещнат у нас с овации, но и осъществява у нас грандиозни по своя замисъл и мащаб творчески планове.
Георги Йорданов е инициатор и двигател на модернизирането на българското университетско образование – създаване на нови дисциплини и изхвърляне на схоластичната плесен от аудиториите.
Аз имах късмета да бъда студентка в „СУ“ Св.Клименг Охридски“, когато г-н Г. Йорданов стоеше начело на българскиге културни власти и високо заявявам, че по негово време ние, българските студенти от 80-те години на 20 век, не само не сме били потискани от режима, а напротив – бяхме много по-свободни, по-свободомислещи, по-начетени и постигнахме по-високо ниво на професионална подготовка от западната академична младеж. Като студентка в трети курс на Историческия факултет на СУ, аз бях от първите, които се записаха да изучават специалността „културология“, учредена по инициатива на г-н Георги Йорданов.
Моя милост имаше историческия шанс да бъде млада и да се формира като личност по времето, когато начело на българската култура стоеше един във висша степен интелигентен и мъдър държавник – служещ на националния идеал, а не на личните си интереси и задгранични господари. Тогава България не беше колония и заден двор, а силна и уважавана страна, чиито хилядолетни културни достояния бяха зачитани в Европа и света.
Ако Румен Радев, който по време на двата си мандата раздаваше държавни отличия като семки и бонбонки и удостои с орден „Стара планина“ сульо и пульо, пожелае да награди най-сетне един достоен културен деец, с непререкаем принос към Родината, трябва да връчи това отличие най-напред на г-н Георги Йорданов. Мнението на гномовете е без значение. Джуджетата не могат да коментират великаните.
Автор: Милена Върбанова
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Уважаема госпожо Върбанова,
Позволявам си отново да Ви пиша, въпреки че съм бил член – при това потомствен на партия обявени в днескашни дни за престъпна. Аз съм бил престъпник в политическия аспект на понятието при това неразкаял се – нито миг не съм членувал в БСП и никога няма да го направя, докато тази вече партийка се ръководи по начина по който бе доведена до фактическата смърт на нейното обществено признание днес. Отново се възхищавам на Вашите знания и Вашата смелост. Днес да се вдигне глас в защита на един „крупен престъпник“ – член на ЦК на БКП е проява на смелост и на още нещо – чувство за историческа правда – Вие не случайно сте историк. Споделеното за джуджето е просто недостатъчно – тази човешка карикатура не заслужава нито една дума изречена от Вас. Той ще потъне в историческата забрава веднага след разпада на „сглобката“ – това вече започна и скоро ще приключи. Очаквах с нетърпение Ваша статия за един друг бивш военен и настоящ хулител на най-свидното от историята ни. Да наречеш революционерите дали живота си за нас – за България с употребените от него епитети не е проява на вандализъм а факт говорещ единствено за неговата вменяемост. Ужасно жалко е, че този – просто нямам термин за него, да бъде депутат при това приеман от президента. Аз се почувствах гневен и търся начин да заведа съдебен иск от свое име срещу този – псевдо българин. Вашето мнение по тази случка също ме интересува. Бъдете здрава.
Благодаря за коментара Ви, господин Кънчев. Не си спомням обаче кой хулител на нашите революционери имате предвид? Ругателите и клеветниците на нашите национални герои се разплодиха много – повече от червеите в бунището. Ако говорите за Николай Марков – аз отдавна съм предрекла – тоя, който похули Левски, не живее дълго след това. Сам Бог го унищожава. Това ми бе казано от стари хора. Мога да дам много примери за края на такива хулители – един от тях е Божидар Димитров. Има и друга отрепка, която обикаля студиата, за да сее клеветата, че Левски е бил масон. Мръсна лъжа, която цели да скверни и подмени образа на Апостола на свободата.
Като има, чувства – вземете се. Горчиво!
Този човек беше почтен и отговорен !
Уважаваха го всички
Респект
Смела г-жо,думите Ви са остри и точни! И нека тези палячовци от президент до най- мизерния боклук ,които хвърлят кал срещу деятели ,довели България до това да се говори за държавата ни с уважение да замлъкнат и да се скрият!Но не! Те продължават да плюят и храчат срещу България!Продължават да унижават ,защото те друго и не могат!
Помня ,когато нещо като малки не харесвахме дядо ми казваше-Дайте от вашето дето е по-хубаво! Та и тези мизерници за 35г не са направили нищо ,за да се чуе името на държавата с нещо голямо,велико-само простотии,идиотии и душевни нищожества до тук!
Бъдете ,здрава!
Георги Йдрданав е достоен човек и държавник, но дали силно девалвираният орден „Стара Планина“, раздаван на сульо и пульо, е достоен за вего. Скромното ми мнние е, че почти девствения в политическо отношение орден „Кирил и Методи“, макар и да с по-нисък раннг, по-подходящ за случая. Той не би го поставил в една редица н недостойни, немрални и направо уродливи фигури.
Тъй като някои пигмеи не могат да достигнат равнището на Г. Й., стремежът им е да го „смъкнат“ до своето незавидно ниво. Няма да се получи.