Представяме ви пълния текст на интервюто с Адриан Буке.

Адриен Боке е медицинско чудо. Бивш френски стрелец командос, той е парализиран след тренировка, при която претърпява тежка злополука. Опериран през 2021 г. със стимулатори на гръбначния мозък, сега той отново ходи. Автор е на книгата „Стани и ходи благодарение на науката“ („Lève-toi et marche grâce à la science“). Адриен Боке беше гост в предаването на Андре Беркоф по френското „Радио Сюд“, където разказа за това, което е видял в Украйна, където е бил като санитар-доброволец и откъдето се е върнал преди десетина дни. Публикуваме разговора с него със съкращения. Разказът му за Украйна във видеото под интервюто започва в 14:30 минута.

Искам да разкажа нещо много сериозно. През цялото време има бомбардировки. Видях американски журналисти. Имаше бомбардировки над малък парк, източно от Буча. И тези американци правят видеозаписи и коментират: “Това са руски бомбардировки, бомбардират парк, това е недопустимо”. Питам ги: “Защо говорите такива неща, след като сами виждате, че паркът се обстрелва от „Азов“?”. Отговарят ми: “А, това не е проблем, това подсилва образа, ще създаде внушение”. Знаете ли какви бяха тези бомбардировки? В действителност паркът се обстрелваше с малки снаряди… Да речем, че в района е имало цел за обстрелване, която е била руска. Екипът на “Азов”, с който бях, насочваше малки минохвъргачки, за да изстрелва снаряди. И всъщност те бяха изстрелвани неточно. Това се случва при един от всеки два или три такива изстрела – дава огромно отклонение. Затова и тези снаряди вместо да паднат сто метра по-далеч, където имаше руски военни или инвентар, се приземяваха в малкия парк. А американските журналисти от CNN, NBC и пр. ги изкараха руски бомби. В един момент този истеричен поток от лъжи трябва да спре. И искам да припомня едно просто правило на войната: Имате украинци и руснаци, които се стрелят помежду си в някой град. Давам прост пример. Вие сте в града, те се стрелят помежду си. Обстрелват се със снаряди. Такива хвърчат в двете посоки. Ако украинците пропуснат мишената си, къде ще падне снарядът? Не върху руснаците. Значи ще удари украинска къща или сграда. Същото се отнася, разбира се, и за руснаците. Защо обаче не се говори за това? Във всички бомбардировки, всички бомби, всички снаряди, които падат в Буча, Киев и т.н, ги изкарват руски. А истината е, че руските са много по-високоточни. Цял свят знае, че украинските масови ракети „Точка-У“ дават отклонения от порядъка на 100-200 м. Тази измама трябва да спре. А хората съветвам да мислят повече.

Знаете ли къде украинската армия складира оръжията и боеприпасите, които й се доставят от Европа? Складират ги в жилищни блокове, в училища, в болници, в цивилни помещения и къщи. Без хората да знаят. Идват през нощта, нахълтват и стоварват…

Това разказва пред радио „Сюд“ Адриен Боке, бивш френски военен, стрелец командос, който се е завърнал от хуманитарна мисия в Украйна. Публикуваме превод на разказа му за Украйна.

– Какво ви отведе неотдавна в Украйна?

– В началото отказах. Имам колеги, бивши военни, които вече бяха от няколко седмици в Украйна, като болногледачи и санитари в рамките на медицинска хуманитарна мисия. Каниха ме на няколко пъти и аз все отказвах. Докато не срещнах мой колега в Париж, който успя да ме убеди, така че си промених мнението и отидох. Казах: добре, ще дойда да ви помогна.

– Да помагате като болногледач?

– Точно така. За да помагам на жените и децата, бежанците – на украинското мирно население.

– Кога беше това?

– Върнах се преди десетина дни.

– И сте прекарали там 16 дни?

– 16 дни на два пъти.

– Къде бяхте? В Киев?

– Бях в Киев, в Буча, в прочутата Буча, за която всички говорят, и в Лвов, третия ми град. В Лвов бях по време на последния ракетен обстрел, когато паднаха пет ракети. Да обясня какво точно правехме там. Главно превозвахме медицинско оборудване и лекарства до болниците, в които има недостиг, а също и в сиропиталища, които имат нужда от тях. Грижехме се и за бежанците… По силата на обстоятелствата хуманитарната ни организация беше създала мрежа за общи действия с украинските военни, на които впоследствие също започнахме да доставяме медицински материали, лекарства и всичко останало. Помагахме им с материали, турникети, израелски пристягащи превръзки… Това ме издразни много, защото аз не бях отишъл, за да участвам в тази война, а за точно определена хуманитарна помощ към цивилни. Пише го и в договора ми. За съжаление обаче, на място се оказа, че трябва да помагам и на украинските военни.

– Какво видяхте там? Има неща, на които сте били свидетел, видели сте доста ужасни неща.

– Абсолютно. Поемам пълната отговорност за всичко, което ще кажа. В подкрепа на истинността на думите си разполагам и със заснети от мен видеа. В Украйна станах свидетел на множество военни престъпления. Видях ги с очите си. Единствените военни престъпления, които видях, през дните, докато бях там, бяха извършени от украински военни. А не от руски военни.

– Това не означава…

– Това не означава, че няма руски военни престъпления, но значи, че има и украински, а за тях не се говори. Когато се върнах във Франция, бях шокиран, че дори хората, които канят в телевизионните предавания уж като експерти, всъщност на 80 процента не са стъпили в Украйна откакто започнаха военните действия там. Въпреки това те най-компетентно си позволяват да говорят и говорят пълни глупости и лъжи. Това не мога да го понеса. Защото между това, което виждам и чувам в телевизионните предавания, и това, което видях там, има пропаст. За мен това е отвратително.

Ще разкажа за военните от “Азов”.

– Те навсякъде ли са?

– Навсякъде са.

– Не само в “Азовстал”?

– Навсякъде са, дори в западната част на Украйна има техни военни контингенти. Имат неонацистки нашивки. Това, което ме шокира изключително много, е, че Европа дава оръжия на военни, които са си откровени неонацисти. С неонацистко лого. Във Франция изобщо не се говори за това, а е достатъчно само да се види- това е старото лого на СС, което се размахва навсякъде в Украйна…

– Вижда се навсякъде?

– Навсякъде. И това не е проблем да управляващите в Киев. Аз работех с тези хора, давах им лекарства и т.н. Знаете ли какви бяха разговорите им пред мен? Защото знам малко украински и руски, а много от прикрепените към тях чужди неонацистки наемници говорят и английски. Често съм чувал реплики помежду им, че ако срещнат евреи, ще ги съсекат. В Украйна, особено в южната й част, живеят много евреи.

– Без заобикалки. Това казваха пред вас?

– Това казваха пред мен. И такива разговори много ги оживяваха. Това казваха за евреите, а също и по адрес на чернокожите. Това е първото нещо.

– Какво видяхте?

– Видях руски военни, които бяха пленени и веднага започнаха да ги малтретират. Бяха ги натъпкали с вързани зад гърба ръце в нещо като хангар. Докарваха ги с малки камионетки по трима или четирима. Всички нови пленници, когато слизаха от камионетките, украинските военни от “Азов” ги питаха: “Кой е офицерът? Кой е офицерът?”. Ще ви обясня защо. Те или отговаряха, или не отговаряха. Всеки руски военнопленник, който слизаше от тази камионетка, получаваше по един куршум от Калашников в коляното. Беззащитен, с вързани ръце, но те стрелят по него. За това, което ви разказвам, имам видеозаписи, които свидетелстват. Не бих си позволил да пусна подобни неща в Ютюб. Имам видеозаписи, те показват руски военни, които получават куршум в коляното само по причина, че не отговарят на въпросите. И хората, които имаха нещастието да кажат “Аз съм офицерът”, получаваха куршум в главата. Ето какво стана в Буча. Ето какво се случва в Украйна, поне от страна на батальона “Азов”. Аз бях там, видях какво се случва. За всичко това не се говори.

Искам да разкажа нещо много сериозно. През цялото време има обстрели в Буча. По едно време идват американски журналисти. Имаше бомбардировки над малък парк, източно от Буча. И тези американци правят видеозаписи и коментират: “Това са руски бомбардировки, бомбардират парк, това е недопустимо”. Питам ги: “Защо говорите такива неща, след като сами виждате, че паркът се обстрелва от „Азов“?”. Отговарят ми: “А, това не е проблем, това подсилва образа, ще създаде внушение”. Знаете ли какви бяха тези бомбардировки? В действителност паркът се обстрелваше с малки снаряди… Да речем, че в района е имало цел за обстрелване, която е била руска. Екипът на “Азов”, с който бях, насочваше малки минохвъргачки, за да изстрелва снаряди. И всъщност те бяха изстрелвани неточно. Това се случва при един от всеки два или три такива изстрела – дава огромно отклонение. Затова и тези снаряди вместо да паднат сто метра по-далеч, където имаше руски военни или инвентар, се приземяваха в малкия парк. А американските журналисти от CNN, NBC и пр. ги изкараха руски бомби. В един момент този истеричен поток от лъжи трябва да спре. И искам да припомня едно просто правило на войната: Имате украинци и руснаци, които се стрелят помежду си в някой град. Давам прост пример. Вие сте в града, те се стрелят помежду си. Обстрелват се със снаряди. Такива хвърчат в двете посоки. Ако украинците пропуснат мишената си, къде ще падне снарядът? Не върху руснаците. Значи ще удари украинска къща или сграда. Същото се отнася, разбира се, и за руснаците. Защо обаче не се говори за това? Във всички бомбардировки, всички бомби, всички снаряди, които падат в Буча, Киев и т.н, ги изкарват руски. А истината е, че руските са много по-високоточни. Цял свят знае, че украинските масови ракети „Точка-У“ дават отклонения от порядъка на 100-200 м. Тази измама трябва да спре. А хората съветвам да мислят повече.

– Казвате, че престъпления се извършват и от двете страни…

– Предполагам, че и руснаците са извършвали престъпления. Ако някой ги е заснел, нека ги покаже. Аз съм свидетел на военните престъпления на украинската армия и имам много видео-доказателства. Друго нещо. Бях в Лвов, в хотела. Имаше бомбардировка. Една ракета падна на 500 метра от мястото, където спях, всичко експлоадира, стъклата и т.н. Веднага отидох на място и с колегите разбрахме, че от петте ракети, четири са ударили складове с прясно доставено от Европа въоръжение, което е складирано в Лвов, в очакване да бъде закарано в Киев и в подразделенията. Знаете ли къде украинската армия складира оръжията и боеприпасите, които й се доставят от Европа? Складират ги в жилищни блокове, в училища, в болници, в цивилни помещения и къщи. Без знанието на живеещите там. Идват през нощта, нахълтват и стоварват…

– Защото хората ги няма и няма да забележат?

– Не е задължително. Понякога са там и виждат, но тях никой не ги пита. Има много цивилни товарни микробуси. Слагат вътре сандъци с въоръжение, пристигат в помещението и складират.

– И ги слагат в жилищни, обитавани сгради?

– Абсолютно. Какво се случи в Лвов? С дронове ли, не знам с какво руснаците ги засякоха тези оръжия, но ги удариха с високоточни ракети. Резултатът: осем мъртви цивилни, две деца в болница и май имаше и едно загинало дете. „А, руснаците ги убиха…“, истерично коментират нашите западни медии. Чакайте. Може ли да ми обясните защо въоръжение, освен това въоръжение, което пристига от Европа, се складира в цивилни обекти насред милионен град? При това много често цивилните въобще не подозират, че домовете им са превърнати в бойни складове и те самите са мишена. Знаете ли как наричам това? Наричам това използване на населението като човешки щит. Съгласен ли сте?

– Уви, това се случва в някои страни, ужасяващо е, прав сте. Кажете ми за Буча, имаше голяма полемика, тъй като не съм бил там, ще се въздържа да изкажа мнение. Имаше трупове, всички отидоха да видят клането на руснаците…

– Това в Буча беше постановка.

– Постановка ли е според вас?

– Беше постановка…

– Труповете по улиците истински ли бяха?

– Труповете си бяха съвсем истински, но ги докараха от други места – бог знае откъде. Свидетел съм как украинските военни стовариха труповете на място от камиони и после ги разместваха, за да бъдат направени снимки. Не казвам, че труповете са били фалшиви, истински бяха. Но никой не може да ви каже кой ги е убил. Сигурното е че не са убити на тази улица- докараха ги с камиони от някъде другаде.

– Престъпленията са и от двете страни, трябва да го повторим.

– Именно.

– Но вие казвате, че говорят само за…

– Не казвам, че Русия не извършва военни престъпления. Внимание! Не казвам, че Русия няма вина, изобщо не казвам това. Това, което ви казвам, е, че трябва да спрем да представяме нещата едностранчиво и е крайно време да поговорим и за Украйна, за военните престъпления на Украйна, защото те са много и чудовищни. Всички хора, които излизат по телевизията и казват обратното, ги каня да отидат в Украйна, да отидат на място в Буча и да проверят какво се е случило, вместо да говорят някакви пълни глупости, това е нетърпимо.

Нещо друго. Мисля, че трябва да си зададем въпроси и за военните от “Азов”, защото, припомням, въоръжението, което ние от Франция, и въобще от Европа даваме, е главно за тези подразделения.

– Но “Азов” не е ли само една много малка част…

– Не, ще ви обясня. Гръбнакът на този батальон е от пет хиляди войници. Но освен тях има много доброволци, записали се доброволци, плюс доброволци-неонацисти, които идват от цял свят – и те са зачислени към „Азов“. Така че умножете тези 5 хил. украински националисти от „Азов“ по четири или дори по пет. Те са приблизително поне 20 хиляди. А 20 хиляди за Украйна е огромен батальон. И са разпределени почти навсякъде със своето нацистко супер лого. В цяла Украйна са и това не смущава никого. Получават оръжия от Европа, със своето нацистко лого СС, с което да извършат чудовищните си военни престъпления. Казвам ви, аз бях военен. Когато виждам 19-годишен руски младеж, или от друга страна, който получава два куршума в колената… Той се е предал, със завързани ръце е и не отговаря. А те го прострелват и го оставят да умре, да му изтече кръвта. Това се нарича военно престъпление. Съгласен ли сте? Имам десетки и десетки видеозаписа, които доказват това, което току-що ви описах. Това са много тежки военни престъпления, иначе нямаше да си позволя да дойда във вашето предаване и да разказвам подобни неща.

– Един въпрос преди да дадем думата на слушателите. Видели сте чужденци, неукраинци, имам предвид военни доброволци…

– Наемници. Има много чуждестранни наемници – французи, американци, те в момента са на украинска земя и воюват…

– Говорите за доброволци, или за наемници? Защото има бойци, които отиват по убеждение.

– Има и от двата вида. Но аз видях най-вече групи от наемници, самостоятелни групи. Тоест една такава група може да е интернационална – в нея да има петима-шестима наемника- американци, французи, които са се събрали в интернет и са отишли да се бият за пари. Украйна ги е въоръжила и те често правят някои неща по заповед на частни лица в Украйна. Имам такива наблюдения. Това е реалността. Това се нарича според мен наемни групи под влияние.

– Не очаквахте ли да видите това, когато заминавахте?

– Не очаквах това. И преди да се върна във Франция, бях задържан за десет часа от военни от “Азов”. Те претърсиха всичко щателно – телефона ми и цялия ми багаж…

– Защо?

– Мисля, че ме подозираха. Знаеха, че съм видял някои нелицеприятни неща. Искаха да видят дали всичко, което казвам, е вярно. Нямаше проблем, защото хуманитарната работа, всичко, което правех, беше реално. Така че направиха проверки и после ме пуснаха. Но все пак трябваше да бъде изведен в Словакия като спешна мярка. Министерството на външните работи беше информирано какво става. Така че бях изведен в Словакия, после върнат в Полша, а след това в Краков хванах самолет, за да се прибера във Франция. И днес вече не мога да стъпя в Украйна. Най-малкото заради това, което ви разказвам днес. Логично е повече да не ме пуснат да припаря там. Но това е реалността и бих искал повече хора от тези, които са били там и са видели какво се случва, като се върнат да разкажат…

– Вие поемате отговорност за всичко, което казвате…

– И мога да докажа всичко, което току-що ви разказах. Това е най-важното.

– Имате видеозаписи…

– Точно така.