Автор: Дъг Бандау, theamericanconservative.com

Руско-украинската война продължава. Въпреки че руският президент Владимир Путин даде знак, че е заинтересован от преговори, администрацията на Байдън ескалира боевете, като съвсем наскоро позволи на Киев да използва американско оръжие за удари по цели в Русия. Гласовитата европейска партия на войната настоява дори за повече.

Вината за започването на конфликта пада върху Путин, който пръв нападна съседите си. Това е безспорно. Както е безспорно обаче и че САЩ и НАТО създадоха обстоятелства, които предизвикаха Русия да започне войната. Западните лидери прекрасно разбираха, че агресивната им политика след Студената война по разширяването на НАТО към границите на Руската федерация прави конфронтацията им с Москва неизбежна.

Например, през 2008 г. администрацията на Джордж У. Буш оказа натиск върху съюзниците си да разширят НАТО до Грузия и Украйна. Офицерът от Националното разузнаване Фиона Хил, която по-късно работеше в Националния съвет за сигурност при Тръмп, осведоми Буш, предсказвайки: „че господин Путин ще приеме това, че каним за членове на НАТО Грузия и Украйна като предизвикателен ход, който най-вероятно ще провокира превантивни военни действия от страна на Русия.“

Авторът Дъг Бандау

Уилям Бърнс, посланик на САЩ в Русия при Буш и директор на ЦРУ при Байдън, изпрати известната си грама, с която предупреждава администрацията, че „влизане на Украйна в НАТО е най-дебелата от всички червени линии за руския елит (не само за Путин).» Подобна стъпка би «създала плодородна почва за руска намеса в Крим и източна Украйна».

Беше очевидно какъв е залогът, когато Путин усили военните си части по границата с Украйна в края на 2021 година. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна: «Предисторията беше, че президентът Путин заяви през есента на 2021 г., и всъщност ни изпрати проект на споразумение, в което искаше НАТО да подпише, че обещава да не се разширява повече на изток. Това ни изпрати той. И това беше предварително условие, за да не нападне Украйна. Разбира се, ние не го подписахме… И той тръгна на война, за да предотврати повече НАТО близо до границите си.»

През март 2022 г. дори Зеленски призна същото: «Гаранции за сигурност и неутралитет, безядрен статут на нашата страна. Готови сме да се съгласим на това. Това е най-важната точка. Това беше първата основна точка на Руската федерация, доколкото си спомням. И доколкото си спомням, те започнаха войната заради това.» Но САЩ саботираха руско-украинските преговори.

Продължаващата война е очевидна катастрофа за участниците, най-вече за Украйна, тъй като тя се води основно на нейна територия. Оптимистичните прогнози в края на 2022 г. и началото на 2023 г., за това, че Украйна може да освободи Донбас, да си върне Крим, да свали Путин от власт, да предизвика смяна на режима в Москва и дори да срути Руската Федерация, сега са отдавна отхвърлени фантазии. Пожелателната надежда, че правителството на Зеленски може да изгради нова офанзива през следващата 25-та година изглежда нереалистична с оглед на сериозния недостиг на човешка сила на Украйна, който доведе до драковновски мерки за мобилизация на останалите в страната мъже.

Противно на гръмките твърдения на Зеленски, Украйна всъщност се бори за себе си, а не за Запада. По отношение на сигурността, Украйна никога не е била от голямо значение за Америка или Европа. Стария континент страда икономически от войната, но САЩ са слабо засегнати. Въпреки че конфликтът е хуманитарна катастрофа, той причини по-малко цивилни жертви, отколкото незаконната инвазия на Вашингтон в Ирак и подкрепата на Белия дом за кървавата война на Саудитска Арабия срещу Йемен.

Напоследък на Запад натрапчиво се коментира вероятността победоносният Путин да се превърне в нов Хитлер. Очаквано, Зеленски разпространява най-радикалната идея: «Сега сме ние, после ще са Казахстан, Балтийските страни, след това Полша, после Германия. Путин ще превземе поне половин Германия…» Но какво би спечелила Москва ако тръгне на тотална война срещу Европа? Четвърт век след началото на властването му, за Путин е малко късно да се опитва да създава империя. Той никога не е казвал, че иска да възстанови Съветския съюз и винаги категорично е отхвърлял подобни твърдения. Във всеки случай такава кампания е невероятна, ако не и невъзможна, предвид цената на руската война с Украйна.

Най-важното, както Столтенберг призна, е, че Путин тръгна на война, за да предотврати всмукването на Украйна в НАТО, защото алиансът предлага гаранции за сигурност на всички страни-членки предимно от Съединените щати. Твърдението, че сега Путин би нападнал няколко от членовете от мултинационалния алианс НАТО, е странно само по себе си. Разбира се, Европа не трябва да приема сигурността си за даденост, но европейците са напълно способни да се защитят и вече харчат повече, за да могат го направят.

Някои анализатори се страхуват, че намалено американско присъствие в Европа може да доведе до избухване на вътрешноевропейски конфликт. Нежеланието на големите сили на континента за въоръжаване дори 80 години след Втората световна война демонстрира липсата на воля у тях за война. Едва сега виждаме някакви, макар и ограничени усилия за въоръжаване, след като Москва неволно обедини континента.

Най-сетне, твърди се, че победа на Русия ще окуражи Китай да атакува Тайван и други страни. Но агресията се предопределя от локални интереси и условия. САЩ отказаха да се бият в Европа. Вместо това желанието на Вашингтон е да доставя оръжие на Украйна, а това едва ли би убедило Пекин, че американците са склонни да рискуват ядрена война за Тайван.

Във всеки случай воденето на прокси война не е евтино за западните правителства. Неизпълнените засега заплахи за ескалация от страна на Москва накараха някои съюзници да изключат тази възможност. Въпреки това множество натовски правителства са активни участници във войната и открито, макар и индиректно, убиват хиляди руски войници и унищожават с ракети руско военно оборудване. Американски официални представители анонимно, но публично си приписват заслуги за убийствата на руски генерали и потапянето на руски кораби. Правителството на Путин вижда, че побеждава и това е единствената причина да се въздържа, приемайки непочтеното индиректно участие на Запада в този конфликт.

Но рисковете от ескалация са константни. Администрацията на Байдън частично позволи използване от страна на Украйна на американски оръжия за стрелба по цели в Русия. Войници на НАТО са ангажирани във военни операции в Украйна. Франция предложи директна намеса на европейски войски в боевете. Очевидно Париж и Киев обсъждат разполагане на френски инструктори в Украйна – стъпка, която украинският командващ ген. Олександър Сирски каза, че се надява «да окуражи и други партньори да се присъединят към този амбициозен проект». Тази стъпка, писа колумнистът на «Вашингтон Пост» Лий Хокстадер, «би представлявала квантов скок в ескалацията – не само тежки оръжия за укрепване на отбраната на Украйна, но и жива сила и потенциал за жертви сред европейските войски.»

Да добавим към това натиска върху Байдън да улесни по-масирани атаки на Украйна в Русия, дори след като Киев удари част от руската система за ранно ядрено предупреждение. Зеленски продължава да настоява за много повече, включително за директна въздушна подкрепа от съюзниците от НАТО. Независимо, че на предстоящата среща на НАТО във Вашингтон на Украйна няма да бъде предложено членство в НАТО, администрацията на Байдън подписа споразумение за сигурността, което превръща Киев де факто в съюзник.

В по-широк план, поставяйки Москва и Запада в нарастващо противоречие, войната превърна Русия във враг на глобалните интереси на Америка и накара Москва да се прегърне в големи и силни съюзи с враговете на Запада. Русия заздравява прегръдката си с Китай, търгува оръжия с Иран и Северна Корея, активно изтласква американското влияние в Африка и изгражда съююзи на подкрепа към себе си с Глобалния юг. Москва също така предупреди, че може да започне да въоръжава други заклети врагове на Америка, като йеменските хути, например.

Да си представим, че Украйна започне да печели. Москва ще получи мотив, а средствата си ги има, да създаде ескалация с драматичен потенциал. САЩ и СССР излязоха от Студената война без директна битка помежду им, макар и на косъм при Кубинската криза, както и отново по-късно, при учението „Ейбъл арчър“. (През 1983 г. НАТО провежда военно учение за изстрелване на ядрено оръжие, което Москва смята за маскировка за нападение и подготвя ядрените си ракети за изстрелване – б. пр.) Би било крайно безразсъдно от страна на САЩ да рискуват сблъсък с Русия днес.

В интерес на САЩ и Европа, както и на Украйна и Русия, е да се сложи край на войната, колкото е възможно по-бързо. Това не означава да принудим Киев да приеме всички руски условия. Съюзническите държави трябва да настроят политиката си за прокарване на своите интереси и да позволят на Украйна да отговори съобразно с тях.

Трезвите представители на западните власти все по-масово и по-често признават, че трябва да се върви към преговори, така че според мнозина в момента целта на Запада е да засили предимствата на Украйна в тези преговори. Действително, секретарят по отбраната Лойд Остин наскоро призна същото по време на изслушване в Конгреса. Тази цел обаче изисква стратегия, която да е различна от просто продължаване на войната. Война, която оказва пагубно влияние върху икономиката и финансовите позиции в света на всички западни държави.

Представители на съюзниците настояват Путин да бъде заставен да разговаря, но той имаше желание да го направи още преди инвазията, както призна Столтенберг. Украински официални лица признаха, че Киев и Москва са преговаряли в Истанбул скоро след началото на руската инвазия, като процесът е бил осуетен от САЩ и правителства на съюзнически страни. Путин наскоро потвърди интереса си за провеждане на разговори, но настоя, че Киев трябва да признае „новите реалности“ след две години и половина война. Единственият начин да научим дали Москва е сериозна в декларираното си намерение за мир, е да се явим на такива преговори с Русия.

Киев обаче демонстративно отказва да обмисли преговори, а Зеленски на практика забранява подобни обсъждания, настоявайки първо за капитулация на Русия. Реализмът обаче сякаш все повече обзема отделни висши украински представители, които признават, че е най-добре Украйна да се примири със загубата на Крим и Донбас.

Друг известен рефрен на запад е, че на Путин не може да се има доверие, поради което всякакви споразумения с него биха били безсмислени. Съперниците обаче рядко се прегръщат, дори когато сключват мир. А честно казано и западните съюзници доказаха, че не може да им се има доверие, след като нарушиха множество обещания за неразширяването на НАТО и признаха, че никога не са имали намерение да се съобразят с мирните споразумения от Минск.

Във всеки случай, подобни възражения не вземат предвид военната ситуация. Слабо вероятно е Киев да бъде в по-силна позиция през следващата година. Русия има несравнимо по-силна армия и произвежда несравнимо повече оръжия от Украйна. Очевидна е военната умора на Украйна, а съпротивата срещу мобилизация сред населението там расте, докато популярността на Зеленски пада. В действителност, след изтичането на мандата му и отлагането на изборите, легитимността на правителството в Киев също спада.

Съюзниците трябва да положат основата за преговори днес, когато позицията на Украйна е все още сравнително силна. Все още е възможно да се запазят независимостта и суверенитетът на тази страна, като се приемат военни ограничения и загуба на територии в полза на Русия. В какъв размер – ще зависи от преговорите.

Вашингтон и Брюксел трябва да обсъдят възможни споразумения с Москва във връзка с икономиката и сигурността. Например, Украйна би могла да бъде военно необвързана – така Русия ще има сигурност, че няма да е изправена на границата си пред враждебна държава, съюзена с Америка – но все пак Украйна ще бъде свободна да установява икономически и политически връзки с Европа. Русия е декларирала, че няма нищо против това. Ако Русия сключи мир, може да бъде свободна да възстанови икономическите и политическите си връзки със Запада. Съюзниците могат да предложат да върнат замразените средства и спобствености на Москва и на индивидуални руски граждани.

Продължаващата война е човешка катастрофа. Даването на още помощ, с надеждата, че може да произлезе нещо добро, не е стратегия. Този подход гарантира продължаване на смъртта и разрушението и рискува военна ескалация и експанзия.
Вместо това, САЩ и техните европейски съюзници трябва да се фокусират в приключването на Руско-украинската война. Това означава да прекратят военната помощ и да създадат стабилен, мирен ред. Това няма да е лесно да бъде направено. Но е единственият път, който предлага надежда за положително бъдеще за Украйна, Русия и останалата част от Европа.

Авторът: Дъг Бандау е старши сътрудник на Института „Катон“. Бил е специален помощник на президента Роналд Рейгън, автор е на книгата „Задгранични безумия: Новата глобална империя на Америка“.

Източник: theamericanconservative.com