Градовете горят, символите са осквернени, а хората се озлобяват. Това е сигурното начало на европейска гражданска война

Първи ще пламнат Великобритания и Франция, следвани от Германия и Швеция. Всичко, което прави глобалисткия брюкселски елит, само ускорява кървавата развръзка, пише знаменития американски анализатор Род Дреър в The European Conservative.

Поне десет европейски държави в момента са на ръба на кървава гражданска война, пише Род Дреър в The European Conservative. Начело в този списък са Великобритания и Франция, непосредствено следвани от Германия и Швеция. Всичко, което прави управляващият европейски глобалистки елит, само ускорява кървавата развръзка, пише анализаторът.

Градовете горят, символите са осквернени, а хората се озлобяват. Това е сигурното начало на задаващата се европейска гражданска война

Ако американците имат някаква представа за партията „Алтернатива за Германия“, то тя е следната: група нацистки хулигани, които, ако им се даде свобода за действие, ще върнат Германия към хитлеризма. Това са им казали американските медии. Само малцина ще си направят труда да влязат онлайн и да прочетат политическата платформа на АзГ на английски език. Тези, които го направят, ще открият много разумни и справедливи идеи, които са доста близки до тезисите на Републиканската партия в САЩ, дори преди Тръмп да дойде на власт.

Разбира се, ситуацията в Европа повтаря тази в САЩ преди идването на Тръмп- бясна цензура, и чудовищен натиск и репресии от страна на неолибералния мейнстрийм срещу антиглобалистите на Тръмп. В реч миналата седмица на консервативен форум в Унгария лидерът на АзГ Алис Вайдел заяви, че в родината ѝ „политиците-глобалисти се страхуват от нашата партия като от огън – и с основание“. Въпросът, разбира се, е, че „Алтернатива“-та казва горчивата истина за различните кризи, сполетели Германия, особено масовата миграция и ислямизацията. Германският управляващ неолиберален елит предпочита да демонизира и потиска всеки, който забелязва разделенията в собствената си страна, отколкото сериозно да се занимава с проблемите, създадени от неговата глобалистка идеология и авторитарния либерализъм на неговите бюрократи.

Не е ясно обаче дали европейците разбират колко е трудно за членовете на АзГ и техните поддръжници. Миналия петък присъствах на частна среща с някои от депутатите и функционерите на партията, които бяха дошли на форума в Будапеща.

Едно е да четеш абстрактни доклади за това как германската държава постоянно изтласква АзГ към политическа маргиналност. А съвсем друго е да чуеш истории за преследване и репресии от страна на държавата и частните институции от устата на самите жертви и техните близки. В „изтеклия“ хилядастраничен доклад на Германското контраразузнаване, целящ да изобличи „екстремистките“ възгледи на „Алтернативата“ – и това е ясен предвестник на готвената пълна забрана на партията – е дадено такова убедително „доказателство“ като туит от един от членовете на партията, в който той твърди, че „не е срамно да си германец“.

Този патологичен страх от обикновените хора, които мислят и чувстват обикновени човешки неща, доведе Германия до „мек тоталитаризъм“, както го наричам, който обаче с времето вече преминава в по-познатия – тоест „твърд“.

Медиите изобщо не отразяват проблемите на немското общество, изричани смело и ясно на глас от втората по големина немска партия „АзГ“. И още по-малко отразяват реалните условия, които непрекъснато увеличават броя на симпатизантите на популистки и националистически партии като същата тази „Алтернатива“.

По-рано тази година Центърът за наблюдение на миграцията на Обединеното кралство публикува доклад, в който се твърди, че арестите на чуждестранни граждани за сексуални престъплеания са 3,5 повече от тези на местни британци. Четиридесет и осем националности, живеещи във Великобритания, имат по-високи нива на арести от местните британци, като пет ислямски държави са водещи: Албания, Афганистан, Ирак, Алжир и Сомалия. Изглежда обаче, че правителството на Киър Стармър е по-малко загрижено за безопасността на британските жени, отколкото за това да се увери, че никой не забелязва и не мисли нищо лошо за мюсюлманите (това би било ужасяваща „ислямофобия!).

Междувременно в Париж гневни тълпи от африкански и арабски младежи излязоха на шествие две поредни нощи през уикенда, „празнувайки“ победата на френски футболен клуб. Двама души бяха убити, а стотици бяха ранени. Какво празненство на „многообразието“: етнически младежи – включително развяващи палестински флаг – оскверниха статуята на Жана д’Арк! В туит със сърцераздирателни изображения френската евродепутатка Марион Марешал коментира: „Никой не би посмял да твърди, че този път ще ни отведе до светло бъдеще на мир и национално единство. Трябва решително да променим курса – и то възможно най-бързо.“

Тълпите от нелегални мигранти, роящи се върху и рушащи статуята на Жана д’Арк, са жив манифест: те сега владеят улиците. Не е нужно да е толкова очевидно. Наскоро моя приятелка от Германия ми разказа в Брюксел, че младите германци в родния ѝ град вече не излизат вечер без ножове. Те се страхуват да не бъдат намушкани от мигранти и не вярват, че полицията ще може да ги защити, дори да ѝ пука за тях. Обществените пространства в Германия са под атака и изобщо не е ясно дали спазващите закона германци ще могат да ги защитят.

Неумолимо се насочваме към гражданска война. Експертът по гражданска война Дейвид Бец от King’s College London също бие тревога. В авторитетното списание Military Strategy Magazine Бец очертава стратегическите съображения, които европейските лидери трябва да вземат предвид в светлината на рисковете от гражданска война във Великобритания и на континента. Бец смята, че поне десет европейски държави са изложени на риск от гражданска война. Великобритания и Франция са начело в списъка, но и Германия, и Швеция не са много назад.

От стратегическа гледна точка основният проблем е растежът на „дивите градове“. Това са европейските „мегаполиси с население от над милион души, чиито местни и национални власти са загубили способността си да поддържат върховенството на закона, като за сметка на това са се превърнали в безволеви субекти на по-голяма международна система“. Градове като Париж са се превърнали в дом на постоянно разширяващи се и все по-бунтовни диаспори от мигранти и мюсюлмани.

Вторият фактор е ключовата инфраструктура, която позволява градски живот дори в селските райони. Местното население, прогонено от градовете от мигрантите и техните престъпления, ще се опита да се разправи с „дивото“ градско население и управляващата глобалистка класа, които направиха ситуацията толкова непоносима. Бец заключава:

„Комбинацията от тези фактори ни позволява да очертаем траекторията на бъдещите граждански войни. Първо, големите градове стават неуправляеми. Второ, много местни жители от титулярната националност, превърнали се де факто в изгнаници, разпознават тези „диви“ градове като зони на чужда окупация. След това те започват директно да атакуват най-уязвимите системи за подкрепа, за да причинят системен провал и колапс.“

Оскверняването на национални паметници от бандити или етнически тълпи не бива да се отхвърлят като случайни епизоди, предупреждава той. Бец съветва правителствата да изготвят планове за защита на значителните културни ценности в случай на гражданска война. Дори само да се мисли за това е необичайно, но трябва да се разработят и стратегии за защита на националните ядрени арсенали – както някога трябваше да правят непосредствените наследници на СССР.

Накрая, правителствата ще трябва да разработят планове за създаване на безопасни убежища в провинцията, където населението да може да се укрие в случай на конфликт и където може да се поддържа някакво подобие на нормален живот.

Вероятно ще възразите: това е някаква лудост – подобно развитие на събитията ни се струва невъзможно. Професор Бец, който изучава гражданската война като академик, обаче силно съветва да не се изхожда винаги и във всичко от „презумпцията за нормалност“. Класическите признаци на предстояща гражданска война вече са ясно видими в много европейски страни.

Историята ни дава много примери за управляващи елити, които не са успели да „прочетат“ правилно знаците на времето и са били пометени от тежки социални катаклизми, които никой не е предвидил. Европа и Америка – дори при Тръмп – все още са оковани от „презумпцията за нормалност“, която се подсилва от медиите и правителствената политика.

От друга страна, нищо не е предопределено. Все още можем да отстоим себе си и нашата идентичност. Но за да се справим с метастазите на тази криза, първо трябва да осъзнаем мащаба на проблема.

Може би европейците наистина ще изберат капитулация и поробване, както някога направи Западната Римска империя, след като се предаде на варварските нашествия. В такъв случай възниква въпросът кой изход е по-лош: гражданска война за спасяване на Европа или, напротив, отказ от всякакви опити за съпротива?

Да седиш и да се надяваш, че няма да се стигне до това, не е план. Тогава какво да се прави? Защото всичко, което прави управляващият глобалистки европейски елит, не само не работи, но, напротив, само ускорява резултата, който ще е много, много кървав. В преследваните политици от „Алтернатива за Германия“ аз виждам единствено немски патриоти.

Но те са и канарчетата в европейска въглищна мина…

За автора: Рей Оливър Дреър младши, известен като Род Дреър, е американски консервативен писател и редактор, живеещ в Унгария. Бил е колумнист в The American Conservative в продължение на 12 години. В момента Дреър е коментатор на The European Conservative и старши научен сътрудник в Дунавския институт в Будапеща.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: