Изборните фарсове при диктаторския режим на организираната престъпна група, набедена за всенародна партия-държава – ГЕРБ си приличат като уродливи близнаци. За да не повтарям всичко, писано в предишни години, ще се спра само някои митове за ГЕРБ, циркулиращи от години в публичното пространство, нагло и методично налагани и наслагвани в общественото съзнание от платени политолози, анализатори и прочие презрени апологети на властта.
Мит № 1: Българите си обичат ГЕРБ… и туйто!
Всъщност около 80% от българите хронично мразят и се възмущават от ГЕРБ и са потърпевши от него, но не свързват моралния си гняв с изборното си поведение при пропорционални избори, особено европейски. А тези, които наистина харесват и гласуват за ГЕРБ, са или негови клиенти, или имат сериозни ментални проблеми.
Мит № 2: ГЕРБ е проевропейската партия.
Всъщност масовият българин не се интересува от ЕС. По-често го презира. Евроизборите не го вълнуват. Затова и сега, когато в ЕС все по-голяма скорост набират партиите на протеста, България остава чужда на тази тенденция. Показателно е, че на тези евроизбори у нас гласуваха по-малко хора от гласувалите само за Радев през 2016 г. на президентските избори. Сред важните мотиви за негласуването е: „К,во да ги избирам тия, че да взимат по 15 хиляди, а аз тук да се гърча!“.
Мит № 3: „Да подкрепим проевропейското, продемократичното, пролибералното“.
Лицемерни празни приказки, прикриващи със смокиново листо прогерберската си природа. Кое е европейското? ЕС на глобалните корпорации и брюкселските клептократи вече мирише на тамян. А и какво, за Бога, общо има днешният ЕС с демокрацията? Грантовите интелектуалци на Сорос, подписали писмото във в. „Дневник“ – новото „Работническо дело“, са бедни, гладни провинциалисти на духа, тъжни кандидати за придворни шутове – досущ като онези по соц-а, само дето нямат техния талант.
Мит № 4: ГЕРБ няма алтернатива.
ГЕРБ има, и то само една алтернатива, и тя е БСП. Затова целият огън и жупел на управляващи, соросоидни фондации, спонсорирани от САЩ и казионни медии, чужди и свои се сипе върху нея: „жалки женици“, „госпожа Лъжа“, „къщите за гости на Йончева, дето източила КТБ…“, „комунисти“, Белене, Лукановата зима, Виденовата зима, „Сатанишев“… Затова и бе проектирана и оркестрираната от ГЕРБ фалшива „Коалиция за България“ около Първанов – която си е реално ляво крило на ГЕРБ. Макар и смешно малък брой, и техните гласове бяха отнети от БСП.
Мит № 5: Градската десница е алтернативата на ГЕРБ.
Градската десница е оксиморон. Големите градове навред по света са червени. Ню Йорк има кмет комунист. Градската десница не е политическа структура, а някакво лайфстайл движение. „Съдебната реформа“, за която все дърдорят, не е политически проект, а професионална фикция на група юристи, случайно оглавили движението. И лъжат умните му и красиви гамени и не казват, че правната надстройка не може да се промени, без преди това да се промени икономическата база, структурата на собствеността. Защото именно Олигархичната собственост, за която десните красавчики ратуват, ражда Цацаратура. Азбучно марксистко положение.
Младите хора, които навсякъде в нормалния свят гласуват за леви или зелени партии, в България гласуват за сините по чисто лайфстайл мотиви. Градската десница, обективно погледнато, е филиал на ГЕРБ за нежни градски души. Тя носи главната вина за връщането на ГЕРБ на власт в 2014 г.
Успехът на Радан Кънев се дължи на ниската обща активност и на негативизма към БСП у младите, обективно леви хора, които не искат ГЕРБ. Затова и гласовете за Радан са също в голяма степен отнети от БСП.
Мит № 6: Хората не искат БСП и туйто.
Това го запомнете много добре: БСП е жертва на вече 30-годишна груба антикомунистическа и антисоциалистическа пропаганда, водена от държавата, медиите, училището, продажната НПО-интелигенция, които като надушиха парите на Сорос и глобалните мултинационални компании, изпаднаха в крайно ренегатство. Така се стигна до абсурда преяли с грантове бивши комунисти с болшевишки манталитет, да громят „комунистическата“ БСП. Що е комунизъм, кой е комунист – никой не знае и не го е еня. Важното е да се бориш с някакъв имагинерен призрак на комунизма, защото за това се плащат пари и то много.
А всъщност БСП е единствената демократична и „европейска“ партия у нас. Което й носи огромни изборни негативи в сравнение с ГЕРБ и ДПС. Може да се каже дори, че БСП е единствената партия у нас. Останалите са племена с вождове, лишени от всякаква идеология и какъвто и да е партиен живот. Популистки формирования на клиентелистки принцип. Да, олигарсите в БСП, Гергов, Гуцанов и подобните са й голям проблем. Но в това отношение ГЕРБ и ДПС са с поне няколко обиколки напред.
Как да се преодолее негативизмът, наслоен по отношение на социализма? Той практически до голяма степен вече е преодолян от българите на всекидневно равнище, но не и на идеологическо. За последното трябват тонове просвета. Откъде да дойде тя? Кой ще го допусне, при положение че геополитическите ни господари са забранили? Трудна задача, но това е пътят.
Трябва ли да има оставки в БСП след загубата? Борисов тържествено обеща, че няма да дава оставка, ако загуби изборите. А БСП реално повиши процента си на подкрепа от 2014 г. със седем пункта, докато при ГЕРБ няма промяна. На тези избори БСП разклати много по-сериозно режима. Нехаресващите Корнелия социалисти имат ли по-силен кандидат? По-силен критик на ГЕРБ? Не ми е известно…
Мит № 7: ГЕРБ и БСП са две крила на БКП.
Това е особено упорита опорна точка, разпространявана от троловете на самата ГЕРБ. Целта на подобни твърдения са ясни като бял ден. Защото ако това е вярно, защо да отдаваме предпочитание на ГЕРБ? Но очевидно всъщност ГЕРБ е наследникът на най-лошото от БКП – всенародната партия-държава. Само че със силно влошено качество на кадрите.
Мит № 8: Ако БСП издигне истински лява програма, хората ще гласуват за нея.
Никъде по света и в Европа (ако не броим сега Кипър) няма такава влиятелна крайно лява партия, или, ако се появи, много бързо бива опитомена – като „Сириза“ в Гърция, например. Всичко е възможно! Много по-вероятно обаче е, ако БСП издигне радикална лява програма – примерно за засилване на държавната собственост чрез мека, демократична национализация и за рязко увеличаване на социалните разходи, да бъде бързо маргинализирана. Масовият беден българин си пада повече Юрталан, а не социалист.
Мит № 9: Негативната кампания не носи успех.
Всъщност ГЕРБ винаги води срещу БСП изключително негативна кампания, включително и сега. Наистина, и аз по-рано съм предлагал да се забранят предизборните обвинения в корупция към опонентите, а само да се сравняват позитивните програми. Вярно е, че БСП акцентира силно върху корупционните скандали около ГЕРБ, които непрекъснато избухват и все по-мощно тресат властта. Но у нас моралното възмущение на масите не намира конкретен израз в изборното им поведение, поне в пропорционални, особено европейски избори. Ако бяхме нормална страна, корупционните скандали около ГЕРБ още от 2010 г. насам щяха да са предостатъчни за сто оставки на кабинета. България не е нормална страна, а обществената й структура е пред разпад! Затова и патологичните лъжи на Борисов се посрещат с апатия.
Мит № 10: Борисов е харизматичен, той е държавник и т.н.
Борисов наистина е рядко срещан гьонсурат и морален дебил, но нищо повече. Сериозно уплашен за кожата си, на тези избори той използва цялата мощ на държавата за предизборната си агитация. За сетен път строи партийци и чиновници, пусна машината за контролиран, корпоративен и купен вот, напомпа с пари казионните медии и рейтинговите агенции. И пак успя да си купи време на свобода.
Мит № 11: ГЕРБ ще си изкара мандата и ще управлява 45 години.
Режимът на ГЕРБ е смъртен, и то внезапно смъртен, както видяхме през 2013 и 2016 г., когато се наложи Банкянския да подаде оставки. Борисов няма в�