Автор: Петър Акопов, Риа Новости

Русия и САЩ започват диалог – тригодишното замразяване на отношенията приключи. Сама по себе си тази новина е геополитическо земетресение, въпреки че от момента на избирането на Доналд Тръмп беше ясно, че всичко върви в тази посока. През трите месеца на очакване бяха разгледани сякаш всички възможни сценарии как това може да се случи, но телефонните разговори между Путин и Тръмп в сряда все пак бяха изненада. На първо място, по отношение на тона на коментарите на американската страна (руската страна беше по-малко многословна): Тръмп беше възможно най-коректен и приятелски настроен, особено на фона на собствените си категорични изявления относно Гренландия, Канада, Панамския канал и митата. Какво означава всичко това?

САЩ и Русия продължават да воюват, макар и с ръцете на Украйна, но САЩ остават основният противник на страната ни на украинското бойно поле. Да, Тръмп се отказва от желанието си да нанесе „стратегическо поражение“ на Русия или поне да ѝ „даде урок“, което беше официалната цел не само на администрацията на Байдън, но и на Запада като цяло, но той не се отказва от Украйна като такава. Стремежът Украйна да стане част от Запада все още е американска и европейска задача – просто сега Европа ще трябва да играе основна роля в решаването ѝ.

Тръмп предлага да плати за това – както с пари, така и със собствената си власт. Америка ще помогне на ЕС като доставя оръжия и защитава украинската независимост в преговорите с Москва. Удовлетворява ли Русия тази договореност?

Разбира се, че не. За нас е от основно значение да изтръгнем Украйна от ръцете на Запада – без значение дали тя е обединена или разделена, американско-европейска или европейско-американска. Тръмп не може да ни даде това, и съвсем не защото се нуждае от редкоземни метали на стойност половин трилион долара от украинските недра (това е абсолютно нереалистично).

Тръмп не може да се откаже от Украйна, защото борбата за нея се е превърнала във въпрос на запазване на глобалната хегемония на Запада. Да, тази хегемония вече изчезва, да, Тръмп не мисли в термините на единния Запад (за него съществува само Америка като световен лидер), да, Западът така или иначе не би могъл да задържи Украйна в орбитата си дори в средносрочен план (единствената възможност за това е необратим крах на Русия). Всичко това е вярно, но публичното изоставяне на Украйна все още е невъзможно за Тръмп. Не само защото това веднага ще бъде представено като признак на неговата слабост, но и защото сдържането на Русия е неизменната цел на западната цивилизация. А САЩ така или иначе остават част от нея.

Естествено, в историята има примери, когато същите англосаксонци като цяло и Щатите в частност са били заинтересовани от силна Русия, но това са били редки изключения, свързани с борбата им за Европа. Такъв е случаят при Рузвелт, когато икономическата помощ за СССР във войната с Германия е в интерес на Щатите. Но в същността си Русия е естествен съперник на англосаксонците – не защото предлага свой алтернативен глобален проект (като комунистическия), а защото като силна евразийска сила пречи на осъществяването на англосаксонския проект за атлантическа глобализация. Да, Тръмп има своя собствена идея за глобализацията, много различна от традиционната англосаксонска, но той все още приема, че САЩ не просто трябва да бъдат в центъра на новия световен ред, но и да определят и диктуват неговите правила.

Откъде тогава идва желанието му да се разбира с Путин?

От разбирането, че съществуващият проект за глобализация (единен свят под ръководството на единен Запад) се е провалил и неговото разрушаване може да доведе до разпадането на самите САЩ като държава (защото глобалните елити просто са използвали Америка като изпълнител в изграждането на своя световен проект). Тръмп иска да спаси САЩ – и за да го направи, трябва не само да възстанови самата американска държава, но и да изгради нов световен ред, в който САЩ ще утвърдят лидерството си и дори ще си върнат вече изплъзващото се господство. Целта е ясна – и неговите опоненти по пътя към нея са именно атлантическите елити (американски и европейски), вкопчили се в победената карта. Тръмп ще ги стъпче здраво, докато се опитва да промени външната конфигурация.

Оттук и фокусът му върху Путин: Тръмп се надява, че като преговаря за Украйна, ще обърне Русия към Запада. Не като младши партньор или част от Запада, а като център на сила, чиито интереси са свързани главно с взаимодействието (конкуренция и сътрудничество) със Запада. И съответно Русия ще отслаби връзките си с Китай и като цяло ще се откаже от залога си за консолидиране на Глобалния юг под антизападни лозунги.

Изчисленията на Тръмп са дълбоко погрешни, защото той не разбира, че Русия направи стратегически избор в полза на Изтока и Юга не толкова заради конфликта със Запада (и анализа на вековния си опит в отношенията с него), а преди всичко въз основа на собствения си план (визията си за това как да изградим необходимия ни световен ред и идеите си за пътя на световното развитие). Невъзможно е да ни върнат обратно към Запада, а нормалните търговски отношения с Европа, от които естествено сме заинтересовани и ние, ще се върнат само когато самата Европа се промени.

И тук много зависи от Украйна – по-точно от това кога Европа ще узрее, за да разбере неизбежността на отказа от претенциите си към тези западни руски земи. И в този смисъл сегашният ход на Тръмп е много важен: като прехвърля официално тежестта на независимостта на Украйна върху европейските плещи, Америка поставя Европа пред избор.

Теоретично, разбира се, ЕС може изцяло да тръгне по пътя на борбата с Русия заради Украйна, но това ще изисква истинска геополитическа мобилизация на Европа. Стотици милиарди евро и стотици хиляди миротворци (Москва никога няма да даде зелена светлина за разполагането им, но теоретично може да се опита да ги изпрати по подразбиране, рискувайки пълноценен пряк конфликт с Русия) не е всичко, което ще се изисква от ЕС.

Готов ли е за това ЕС с чисто моралната подкрепа на Вашингтон?

Разбира се, че не. Така че Европа ще продължи да се опитва да се бори за Украйна с ръцете на САЩ. Тръмп обаче не е готов да играе в Украйна дълго време – неслучайно той заяви, че един ден украинците може отново да станат руснаци (но парите, похарчени за тях, все пак трябва да бъдат върнати). Само по себе си това е силно деморализиращо за Европа – и несъмнено изгодно за Русия.

Всичко това означава само едно: боевете ще приключат, когато Русия види реална готовност на Запада да се откаже от Украйна. Бъдещите разговори между Путин и Тръмп може и да не доведат до временно прекратяване на огъня, но със самия факт, че се провеждат, те ни придвижват към момента, в който Западът ще признае загубата на Украйна.

Източник: Риа Новости

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: