Замисълът на Сталин и днешната прокси война на обединения Запад срещу Русия

4

В очертаващата се война с нацистка Германия Съветският съюз в очите на света трябва да бъде жертва, а Германия – агресор“. Именно такъв е замисълът на Сталин в ранната пролет на 1939 г. и затова той категорично отхвърля предложението на Генералния си щаб за превантивен удар срещу Германия (операция „Буря“). Само така Съветският съюз може да има съюзници и да оцелее. Можеше ли Русия да приложи замисъла на Сталин през 2022 г. като изчака Украйна да нападне първа, за да не бъде обявена Москва за агресор? Можеше, но, първо, не трябваше и, второ, нямаше никакъв смисъл от такова изчакване. В края на 2021 г. в Москва знаеха, че ВСУ ще настъпи срещу тях в началото на март 2022 г. Ясно е, че армейските корпуси на двете републики в Донбас – ДНР и ЛНР в състав от по около 25 хиляди ще бъдат разгромени, остатъците им ще потърсят убежище в Русия, а с тях ще тръгнат и стотици хиляди бежанци, преследвани от частите на ВСУ – така войната щеше да се прехвърли на руска територия. Тогава Западът щеше активира петата си колона и в Русия щеше да възникне сериозен вътрешен смут. Това пише в последния си анали известния български военен анализатор полк. Гергин Гергинов. Целия анализ Виж Тук:

Днешното противоборство между Русия и обединения Запад  се провежда едновременно в политическата, информационната, технологичната, финансово-икономическата, цивилизационната и военната област. Важно значение има прокси войната в Украйна с обединения Запад, представен от Антантата „Рамщайн“, формирана от САЩ с участието на 54 страни. Антантата участва в нея с инструктори, наемници, в някои случаи с цели подразделения от „пенсионирани“ и „уволнени“ военнослужащи, които обслужват доставената бойна техника, участва с подготовка на украински бойци на територията на страните-членки, в снабдяването с въоръжение и боеприпаси.

В хода на специалната военна операция (СВО) в Украйна са убити над 500 американци, десетки хиляди граждани на ЕС и десетки висши офицери от структурите на НАТО. Нима те са били в Украйна като туристи?

Нима бойното използване на 155 мм американски гаубици или на ЗРК „Патриот“, обслужвани от специалисти на САЩ/НАТО, не е участие във войната? Или снабдяването на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) с разузнавателна информация е вид благотворителност? Да не би участието на Пентагона при планиране на бойните операции на ВСУ е само развлечение? Не, това е пряко участие във войната, дори и прикрито с наметалото „прокси“.

Тази война срещу Русия не е първата, но тя потвърждава мисълта, че важни исторически събития се повтарят през определен период от време, но с различия, налагани от възникнала нова обстановка. Това важи и за войната между Германия и Съветския съюз, започнала на 22 юни 1941 г., чиито особености в значителна степен се повтарят и в днешната война между Русия и обединения Запад.

През пролетта на 1940 г. Съветският съюз, след войната с Финландия, е обявен за агресор и е изключен от Обществото на народите. На 18 декември с.г. Хитлер подписва Директива 21 (план „Барбароса“) за война със Съветския съюз, а по-късно основните моменти от нея са на бюрото на неговия ръководител Йосиф Сталин. Става ясно, че ако се направи още една агресивна стъпка или действие, определено като агресия, целият Запад ще се изправи срещу Съветския съюз и той може да бъде унищожен. За да не се допусне това, в очертаващата се война Съветският съюз трябва да бъде жертва, а Германия агресор. Именно такъв е замисълът на Сталин и затова той категорично отхвърля предложението на Генералния щаб за превантивен удар срещу Германия (операция „Буря“). Само така Съветският съюз може да има съюзници и да оцелее.

На 22 юни 1941 г. 4-милионният Вермахт нахлува в Съветския съюз, без да e обявeна война, поради което няма юридическо основание Германия да бъде посочена за агресор. Сталин не разрешава да започне изпълнение на плана за прикритие на границата, защото то може да се използва като причина за германското нахлуване. В 21 ч. на 22 юни лондонското радио предава речта на британския премиер Уинстън Чърчил, в която той нарича Германия агресор и че на Съветския съюз ще се окаже всякаква помощ. По това време САЩ помагат на Британия във въздушната война с Германия.

Сталин разбира, че ще има съюзници и че е постигнал стратегическа политическа победа, която полага основите на бъдещия разгром на Германия, покорила и използвала за целите си почти цяла Европа.   

80 години по-късно, в края на 2021 г., Русия е изправена пред подобен проблем. Седем години Украйна води гражданска война с Донбаската и Луганска народни републики, непризнали правителството в Киев. В тях има над 900 000 руски граждани, които са заплашени от съсредоточената срещу ДНР и ЛНР 120-хилядна групировка на ВСУ. В Москва знаят, че ВСУ ще настъпи срещу тях в началото на март 2022 г. Ясно е, че армейските корпуси на двете републики в състав около 25 хиляди ще бъдат разгромени, остатъците им ще потърсят убежище в Русия, а с тях ще тръгнат и стотици хиляди бежанци, преследвани от частите на ВСУ – така войната може да се прехвърли на руска територия. Тогава Западът ще активира петата колона и в Русия ще възникне сериозен вътрешен смут.  

Можеше ли Русия да приложи замисъла на Сталин и да изчака, за да не бъде обявена за агресор?

Можеше, но, първо, не трябваше и, второ, нямаше никакъв смисъл от такова изчакване. Че не трябва да го прави се вижда от евентуалната съдба на руските граждани в ДНР и ЛНР и от възможните вътрешни проблеми. Няма и смисъл да го прави, защото още от 2014 г., след като развали плана на САЩ за настаняване в Крим и го присъедини към територията си, Русия вече е агресор с наложени всякакви политически и икономически санкции. Ето защо изчакването няма смисъл и решението е превантивен удар под формата на СВО. Целта е постигане на неутрален статус на Украйна и автономия на Донбас.

За разлика от Съветския съюз през 1941 г. Русия остава сама срещу обединения Запад, но с един свой, мощен вътрешен „съюзник“ – Ракетните войски със стратегическо предназначение. Без тях конвенционална война със Запада отдавна да е започнала на територията на Русия, при това с почти никакви изгледи за неин успех. Защото, както и Червената армия през 1941 г., към 2021 г. руската армия е силно ослабена от реформите на президента Медведев и министъра на отбраната Сердюков.

Ето факти. До края на 2012 г. офицерският корпус от звание „капитан“ до „генерал“ е намален с над 60%, като общо от 300 000 остават 150 000 основно младши офицери. Закрити са над 75% от военните училища и академии. Започва преобразуване на въоръжените сили по американски образец : премахват се дивизиите, полковете се преобразуват в бригади, във ВВС ескадрилите стават авиобази, обединяват се ПВО и ВВС. Военните окръзи от шест стават четири, а ВМФ е разделен и части от него са подчинени на командващите военни окръзи, например Черноморският флот се подчинява на Южния военен окръг. Никакво внимание не се обръща на военната логистика и на системата за мобилизация, комплектувана с граждански лица, ръководени само от един офицер. Проблеми има и с въоръжението – във войските твърде бавно постъпват нови образци, а създаването на перспективни неоправдано се отлага.

След 2012 г. започва постепенно намаляване на нанесените щети, но и към 2021 г. те все още не са изцяло преодолени, поради което ефективността на въоръжените сили не е на необходимото  ниво, още повече за война със Запада.

Русия понесе първия удар от него през пролетта на 2022 г. след като Украйна, под натиска на Великобритания и САЩ, отхвърли парафираното в Истанбул споразумение за мирно уреждане на  конфликта.

След военните неуспехи в Харковска и Херсонска област през лятото на 2022 г. Русия се оказа в положението на Съветския съюз през първите месеци на войната с Германия. Това  наложи за кратко време да се разрешават важни военни, икономически и политически проблеми.

След провала на споразумението от Истанбул, на Русия се наложи, именно се наложи, война със силен противник – ВСУ и всестранно помагащия им Запад. Налагаше се вземане на срочни мерки за окончателно преодоляване на щетите от реформата и за подготовка на войските за водене на съвременна война.

В хода на СВО е взето решение за формиране на два нови военни окръга, две нови армии и един армейски корпус, а ВВС, ПВО и ВМФ отново стават самостоятелен вид въоръжени сили. Проблемът с въоръжението се решава за около шест месеца и то защото само 10% от ВПК е в частни ръце. В края на 2023 г. войските в зоната на СВО получават 1500 танка, 2200 БТР и БМП, 1400 оръдия и 22 000 безпилотни летателни апарата. В пъти се увеличава производството на балистични и крилати ракети, на 152 мм управляеми снаряди „Краснопол“ и авиобомби с модули за планиране и управление. Организират се над 150 центъра за подготовка на оператори на БЛА и се създават подразделения за безпилотна авиация.

За развърнатите нови военни части и за компенсиране на загубите на фронта не са достатъчни само 300-те хиляди, мобилизирани през септември 2022 г. Започва набиране на личен състав по договор, като на доброволците се осигурява висока месечна заплата, сериозни добавки за бойците на фронта, важни социални осигуровки за тях и семействата и значително се подобрява лечението на ранените. По този начин към края на 2023 г. в армията вече са над 600 хил. доброволци, чиято численност до края на т.г. трябва да бъде 745 хиляди.

Смесената система за комплектуване на армията (наборна и по договор) напълно се оправдава, защото населението придобива военна подготовка, а в икономиката няма недостиг на кадри – в армията се приемат хора, незаети в производството на високотехнологична гражданска и военна продукция. Не е необходимо да се посочват всички предприети мерки за запазване на икономиката. Достатъчно е да се спомене, че влиянието на наложените икономически и финансови санкции в значителна степен е намалено и е постигнат растеж над 3.5%.

Някои западни медии определят обществено-политическото устройство на Русия като президентска република с „авторитарна демокрация“.

Не зная дали определението е политически правилно, но мога с увереност да твърдя, че при създалата се обстановка тя е спасението на страната. За кратко време се разрешават многобройни крупни проблеми. Един от тях е изграждането на отбранителна полоса по целия фронт и отделно на участъка на главния удар, в който ВСУ съсредоточава 80 батальона и десетки танкови, артилерийски и тилови поделения.

Само за шест-седем месеца по целия фронт са оборудвани 400 батальонни района за отбрана, изградени са 150 000 укрития за артилерията и бронираната техника, поставени са 12 000 сглобяеми железобетонни блиндажа, прокопани са и са облицовани с дървен материал 3600 км траншеи и 45 000 окопи. На Запорожкото направление,  където се е очаквал главният удар на ВСУ, е изградена отделна отбранителна полоса с дължина 120 и дълбочина до 60 км, включваща две минни полета, две линии траншеи, разделени от 70 км противотанков ров и 3-5 реда противотанкови железобетонни пирамиди, след тях са огневите позиции на артилерията и базите на армейската и щурмовата авиация. Освен инженерните войски участие вземат строителни организации от Московска област и Крим. Дейността им се координира от вицепремиер, а помощта от населението на ДНР и ЛНР се организира от заместник-ръководител на президентската администрация.

В политическо отношение пред Русия, както и пред Съветския съюз през 1941 г., остро стои въпросът за съюзници в противоборството с обединения Запад.

СВО вече е разделила планетата на две – за Запада и против него. Политически съюзник на Русия е Китай, но той се въздържа в Общото събрание на ООН и дори предлага мирен план, който е в разрез с целите на специалната военна операция. Това обаче не нанася вреда на стратегическото им сътрудничество, включително и във военната област, а увеличеният търговски обмен оказва силна подкрепа на руската икономика. Редица страни не се съобразяват с наложените санкции от Запада, с което също оказват важна помощ на Русия.

С течение на времето все повече страни разбират причината за СВО, виждат, че Русия, заставайки сама срещу неоколониалната политика на Запада и срещу извратените морални принципи на либералната демокрация, защитава и техните интереси. На тази основа активно се развиват отношенията със страни от Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка. Очертават се и първите военно-технически съюзници на Русия. Според западни медии такива стават КНДР и Иран, с които предстои подписването на споразумение за всестранно стратегическо сътрудничество. Става ясно, че Западът не изолира Русия и че влиянието ѝ расте.

Русия не се стреми към постигане на военна победа над Запада, защото тя нито е необходима, нито е реалистична.

Доказателство за това е избраната стратегия и тактика за провеждане на СВО.Същността на стратегията се състои в изтощаване на военния потенциал и военнопромишлената база на Украйна до степен, при която гражданите ѝ ще разберат безперспективността на провежданата политика от държавното ръководство и сами ще трябва да решат бъдещето си. В този аспект красноречив е фактът, че на 19 декември 2023 г. за първи път в сражение участва батальонът „Богдан Хмелницки“, формиран от пленени бойци на ВСУ, пожелали да се сражават за нова Украйна. Приетата стратегия оказва въздействие и върху страните от Антантата. Необходимостта от все по-голяма помощ за Украйна почти изпразва арсеналите ѝ и вече създава икономически и политически проблеми на нейните членове.

Главно във възприетата тактика е активната отбрана, съчетана с нанасяне на контраудари с тактическо значение за превземане на отделни обекти. Провеждането на СВО по този начин позволява запазване на личния състав, използване на времето за подобряване дейността на ВПК, повишаване ефективността на армията и увеличаване на числеността ѝ.

След срива на контранастъплението инициативата преминава в руската армия. Значителните загуби на ВСУ на фронта, постоянните удари по остатъците от украинския ВПК и тиловата му база показват, че възприетият подход е правилен. Това е видно и по обстановката днес в редица европейски страни. Последствията от войната ще се чувстват все по-осезаемо, ще намалява и ентусиазмът на Антантата, както и вярата, че ВСУ, както се изрази новият словашки премиер, “ще поднесе руската мечка на поднос пред Запада“. Навярно тази неосъществима мечта е в основата на изразяваната от западни медии

идея за преместване на украинската столица в Лвов – това не е случайно и означава, че се подготвя промяна в политиката на САЩ.

Според „Вашингтон пост“ ударението се поставя върху възстановяване на  украинската икономика и подготовката на ВСУ за нанасяне на удари в дълбочина на руската територия, за активизиране на диверсионната дейност и за по-добра отбрана срещу руската армия. Това вероятно ще наложи промяна и в командването на ВСУ, но така, че остатъчна Украйна да бъде постоянна заплаха за Русия.

Анализирайки действията на Русия, неволно възниква мисълта как би се справила с подобна обстановка една парламентарна република, каквато, например, е нашата страна. Много добре знаем, че при нас няма нито едно направление от живота ни, в което да има изградена стабилна структура и ясни и еднакви за всички правила. Това е така, защото всеки нов парламент, премиер и министър започват работата си с разрушаване, а не с усъвършенстване на постигнатото. Повече от три десетилетия се създават само проблеми, непрекъснато се разделя обществото, разхищават се огромни средства, въпроси, които могат да се решат за кратко време се отлагат и в крайна сметка не се разрешават поради безпринципността на управляващите и алчността на  олигарсите.

Непрекъснато ни заплашват с Русия и ни убеждават, че няма нищо страшно, защото ни закриля чл. 5 от Вашингтонския договор.

Затова имаме натовски войски и бази на наша територия, които при война ще ни защитават. Противникът обаче няма да нанася удари само по тях, а ще порази и редица други обекти. Готова ли е страната ни да се защити от такива удари? Имаме ли ефективна организация за ликвидиране на последствията от тях, има ли осигурени убежища за хората, как ще се осигури прехраната им, лечението им? Работят ли за разрешаване на тези въпроси „великите“, несменяеми, работещи за себе си и за неносещи отговорност партийни лидери и послушни депутати? Често сменящите се и неотговарящи за делата си управляващи виждат ли новите особености на съвременната война и подготвят ли армията и народа в съответствие с тях? Въпроси, на които няма отговор. И няма да има, докато нашата парламентарна „демократична“ система функционира по досегашния начин на сглобки и безпринципно договаряне.

Знаем за придобивките на Съветския съюз след края на Втората световна война. Знаем и за придобивките на Русия след опитите на Запада да ѝ създаде проблеми с войните в Грузия и Сирия, след присъединяването на Крим и гражданската война в Донбас. Тя успешно отрази тези опити, придоби влияние и създаде нови военни бази. Русия вече не е онази от 2021 г., въоръжените ѝ сили вече са съвършено други, населението ѝ се сплоти около президента си, а около 80% от петата колона доброволно напусна страната. Видно е, че политическата обстановка на планетата бързо и коренно се променя, при това не в полза на Запада.

Автор: полк. Гергин Гергинов – военен анализатор и преподавател по военно дело във Военна академия „Г. С. Раковски“

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

4 КОМЕНТАРИ

  1. Дано са чули Жириновски. Всичко, което се случва сега е почнал да го говори оюе 1991 г. Явно е имал информация какво са замислили да се случи още тогава. Той казва и кои са авторите на плана. Казва и какво трябва да се направи, че да не се реализират плановете и силно се надявам да са го чули. В противен случай скоро ще живеем в Оруелска държава.

  2. Това не е съвсем вярно, СССР са проявили желание да предотвратят войната на Хитлер на много по-ранен етап, след нападението на Германия над Чехословакия, като руснаците са искали да навлязат през Румъния или Полша към Чехословакия и я защитят, но тези държави не се съгласяват, под давлението на някои западни държави и конкретно Англия, да не забравяме, че Полша не само е сключила договор с Франция, Англия, но и самото английско кралско семейство, са били с немски произход. Самата Полша, това са руснаци(руски болярства) откъснати от царска Русия около ПСВ и 1918 година, но те не са били самостоятелни, а под западно влияние, а и все още, са били недобре настроени към комунистите, които са ограбили и опустошили родната им царска Русия. Има и още, но не ми се пише, изобщо, нещата са доста по-сложни, но днес, често се пропускат много важни исторически факти, които са повлияли на едно или друго решение, дали умишлено или неумишлено се пропускат тези факти, не знам!

  3. И пропуснах, че Франция и Русия, също имат договор за защита, дори може би Антатата(Русия, Франция, Англия), но англичаните реагират много неадекватно и правят маса неразумни+вредни стъпки и грешки в полза на Германия и това способства , войната да се разрастне из целия континент Европа.

  4. Операция „Буря“ вероятно върхово е постижение на послевоенната митология започнала при Хрущов, над московския му дом квартирувала британска студентка, несвързана с ми 6, чиито заплати плаща краля, част от 300. Солдатафона Жуков, молчатъ не разсуждатъ, гениален стратег от кавалерийската кохорта на Червената армия и т.н.
    Съюзник по неволя, съратник във войната е Америка, отколе време, и нищо не е променено
    Славяните обичат да воюват, постоянно, Харков е превзет чак в третата атака след Курската епопея, и могат да воюват помежду си също

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Въведете кода за проверка: *