Жак Бо: Руското военно изкуство в Украйна (С ВИДЕО)

9

Автор: Dialogue Franco-Russe

„Да подценяваш противника си винаги е грешка. Винаги! Както в личния живот, така и във военния живот. Да подценяваш противника си винаги е проблем, защото не се подготвяш добре за война. Мисля, че тук западняците направиха съществена грешка с Русия. Но има нещо, което е много забавно и това ме води към една максима на Сун Дзъ, който казваше: “Трябва да изглеждаш силен, когато си слаб, и да изглеждаш слаб, когато си силен”. Ако погледнете това, което ни казваха нашите медии – те казваха, че Русия е слаба, докато тя беше силна, и твърдяха, че Украйна е силна, докато тя беше слаба. Може би заради това Русия нямаше нужда от специален разказ, защото в действителност западните страни създадоха този разказ. Мисля, че това много добре пасна на факта, че западняците подцениха руснаците, това допадна много на руснаците, защото, пак казвам, най-голямата грешка, която можеш да направиш, е да подцениш противника си, т.е. както вече не знам кой го казваше – “когато противникът ви прави глупост, преди всичко не го прекъсвайте”. Мисля, че точно това направиха руснаците. Ще завърша с една максима, която ми е скъпа, защото донякъде това е същността на разузнаването и на работата, която вършех навремето, но тя е съществена: “Ако не познавате нито себе си, нито противника си, тогава нямате никакъв шанс да спечелите”. Точно това се случи със Запада и Украйна в този конфликт“.

Жак Бо, бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване, който е участвал в програми на НАТО в Украйна през 2014 и 2017 г., представя пред аудиторията на Dialogue Franco-Russe (Френско-руски диалог) новата си книга “Руското военно изкуство” (L’Art de la guerre russe), анализира конфликта в Украйна и го сравнява с израелската операция в Газа.

ВИЖТЕ ИНТЕРВЮТО С ЖАК БО ПОД ВИДЕОТО:

ВИЖ ВИДЕОТО:

25 януари 2024 г.

Благодаря за хубавото въведение. За мен е удоволствие да бъда отново в този амфитеатър и да имам възможността на споделя с вас някои размисли за конфликта в Украйна. Поводът е издаването на последната ми книга, “Руското военно изкуство” (L’Art de la guerre russe), която исках да напиша, защото чувах много глупости за начина, по който Русия води тази война. Стори ми се важно да се върна към основата, да обясня начина на мислене, на виждане, на разбиране на войната и да разбера как и защо Русия влезе в този конфликт, който, както знаем, не започна на 24 февруари 2022 г., а доста преди това. В кариерата си съм работил дълго време в швейцарското стратегическо разузнаване. Стратегическото разузнаване е служба, която съветва правителството. По онова време отговарях за всички въоръжени сили от Варшавския договор, или където и да са впрочем, включително в Афганистан, Африка, в целия свят. Това ми даде перспектива за руското военно мислене, което е толкова важно днес, колкото по времето, когато всички разузнавателно служби го обсъждахме. Знаете, че Швейцария е неутрална, че аз съм швейцарец по произход, но Швейцария работеше много с НАТО и аз съм работил с всички западни разузнавателни служби навремето, включително с френското, за да разбера начина, по който мислеха съветските военни по онова време, а днес руските, защото в крайна сметка, ако премахнем марксисткия баласт, има постоянни величини във военното мислене, което при руснаците и при съветските военни  се основаваше много на опита от Втората световна война. Днес руснаците изучават войната, точно както съветските военни, т.е. въз основа на опита от Великата отечествена война. Това донякъде е причината, поради която написах тази книга. Тази вечер няма да ви разказвам книгата, но бих искал да споделя някои размисли, илюстриращи начина, по който Русия разбира войната. Това изложение ще бъде доста кратко, за да остане време за въпроси след това.

Първото ми разсъждение е свързано с начина, по който руснаците се отнасят към цивилните.

Няма нищо по-логично от това, тъй като днес се разгръща друг конфликт и това ни дава имаме измервателна скала. Стори ми се интересно да сравня руските цивилни жертви и палестинските цивилни жертви, които илюстрират два начина на водене на война. В жълто тук виждате цивилните жертви между 7 октомври 2023 г. и 10 януари 2024 г., т.е. приблизително за три месеца. За тези три месеца има близо 25 хил. убити цивилни.

Тук виждате числото 10 000, това е броят на цивилните, убити за две години война в Украйна, и то включва убитите и от украинската, и от руската армия. Тоест, това са съпътстващите жертви, а линията показва прогресията между 7 октомври и края на декември 2023 г. Тук виждате значителна разлика. Същото се отнася и за децата. Това е броят на децата. Данните са на Службата за координация на хуманитарните дейности на ООН. Нямаше актуализация, така че остават около 7000, но можем да си представим, че са се увеличили.

Ако погледнем броя на убитите деца за две години в Украйна, те са малко повече от 500, докато в Палестина те са 7000 само за три месеца.

Докато коментаторите говореха за руската бруталност във войната в Украйна – наистина има съпътстващи щети -, но аз вече показах в предишните си книги, че в начина, по който руснаците провеждат операцията си в Украйна, се наблюдава забележително внимание към цивилните и всъщност, противно на това, което чуваме, ги поразяват много малко. Има цивилни, които са засегнати от ракетни удари. Нашите медии малко послъгват, защото ни карат да мислим, че това е резултат от руските ракети. Можем да покажем впрочем, че всички руски ракетни атаки са насочени срещу военни обекти или обекти с военно предназначение и че може да има загинали цивилни от отломки, но те не са прицел. Повечето жертви в Украйна днес при тези прословути ракетни нападения най-често се дължат на украински противовъздушни ракети, които не достигат целта си и падат върху цивилното население. Трябва да знаете, че целта на тези ракетни атаки – говоря най-вече за миналата година, днес нещата са малко по-различни – беше да накарат Украйна да използва всичките си противовъздушни ракети, да ги изчерпи. Резултатът е, че днес виждаме руски самолети, които могат да се движат почти свободно в украинското въздушно пространство, защото всички ракети са били използвани. Масираните атаки принуждават украинците да отговорят с няколко ракети п една цел, така че когато има стотици цели, те изстрелват стотици ракети. За съжаление, както казах, тези ракети наистина могат да доведат до съпътстващи жертви. Това е първото ми размишление за този конфликт, който е много по-премерен, по-военен от това, което виждаме днес в Палестина, например.

Второто нещо, което искам да подчертая, е въпросът за руските загуби. Тук наистина сме в сферата на дезинформацията. Сравних – и вие ще намерите тази графика в книгата ми – загубите, които са изчислени или установени от сайта Медиазона. Това е руски опозиционен сайт, който работи с британската Би Би Си и в началото на специалната военна операция създадоха обсерватория за руските загуби, т.е. те влизат в социалните мрежи и руските медии, за да видят известията за смърт и така да придобият представа за броя на загиналите. Не знам дали това е много точно, но поне има методология на наблюдение, на изчисление. Докато това, което казват нашите медии, обикновено са числа, изсмукани от пръстите. Взех някои числа, съобщени от нашите медии, и ги сравних с това, което прави “Медиазона”.

Виждаме, например, че за 12 март 2022 г., т.е. в самото начало на специалната военна операция, има приблизително 1300 загинали, установени от “Медиазона”, и 12 800 от Белгийската радио и телевизия (RTBF). Тук, през февруари 2023 г., т.е. преди близо една година, “Медиазона” съобщи за 12 500 убити от руска страна, а TF1 съобщи за 137 000. Това не ни изненадва много, тъй като знаем, че TF1, LCI и други имат доста фантастична представа за числата. Но интересното в тази графика, е, че тя показва приблизително съотношение от 1:10. Не знаем какви са числата. Русия публикува данни за своите загуби два пъти през 2022 г., след това повече не го направи. Очевидно руската армия знае точните числа. Допускам, че при отсъствието на официални числа “Медиазона” ни дава добра приблизителна оценка за това и констатираме, че разликата между приблизителна оценка, която може да се провери, и това, което ни представят медиите, е 1:10. Това ни дава една малко по-разумна визия. От друга страна, смятам, че числата, представяни от нашите медии, са много по-близо до украинските загуби. И като цяло наблюдаваме в конфигурацията на дезинформацията или на информацията за Русия, която стига до нас на Запад, че има някакъкъв огледален ефект, ефект на проекция, т.е. когато съобщават, че има толкова и толкова унищожени танкове на украинския фронт, много често това не се оказва вярно за руската страна, но можем да си кажем, че това се е случило на украинската страна. Тоест проектират проблемите върху руснаците и това се отнася за почти всичко. През 2022 г. срещу Русия имаше обвинения за изнасилвания, например, и когато погледнем украинските медии, забелязваме, че в действителност те не се оказват верни за руската страна, а се потвърждават за украинската страна, т.е. те систематично проектират върху Русия обвиненията и нашите медии очевидно долавят това и си правят гаргара, ако смея така да кажа,  критикувайки и коментирайки ситуацията в Украйна.

Контраофанзивата

Друг елемент, който ми се струва важен и за който се говореше много миналата година, е контраофанзивата. В нашите медии бе разгласено значението на техниката, доставена от страните от НАТО на Украйна. Ако добре си спомняте, преди една година бе обявена предстоящата победа на Украйна над Русия. Но след една година забелязваме, че е по-скоро точно обратното на това, което беше обещано, т.е. Украйна загуби изключително много войници през последните години, особено от лятото на миналата година, изгуби изключително много техника, абсолютно невероятни количества техника и в крайна сметка можем да си зададем въпроса за естеството на помощта, която беше дадена на Украйна. И ако обърнете внимание на подзаглавието на моята книга, аз казвам “как Западът доведе Украйна до провал”, защото наистина през февруари 2022 г. той тръгна с идеята, че иска да накара Русия да рухне и че руският народ ще страда. Спомняте си, че г-н Брюно льо Мер (фр. министър на икономиката – б. пр.) дори го обяви в ефира на Europe 1 преди почти две години. В действителност всичко това не се случи. Миналата година имаше много сходен феномен, когато Западът обеща военна техника и мисля, че вкара украинците в заблуда, защото породи неоправдани очаквания. Украинците очакваха да получат помощ от НАТО, която да им позволи да постигнат победа и, с право или не, те го мислеха много сериозно. Мисля, че това е причината, поради която всъщност подтикнахме Украйна да предизвика Русия да се намеси в Донбас през февруари. И мисля, че когато прочетете коментарите в предишните ми книги, които бяха потвърдени дори от някои украинци, по-конкретно имам предвид Олексий Арестович, който беше съветник на Володимир Зеленски, на практика тласнахме украинците да провокират Русия, обещавайки им, че неминуемо ще им помагаме да победят, колкото е нужно. Припомням ви, че през декември президентът Джо Байдън констатира, че обещанието “колкото е нужно” може би ще бъде трудно изпълнимо и той каза на Зеленски, че ще му помагат “докато могат”. И забелязахме, че украинците малко промениха тона. Виждаме същощо и в техниката, която беше доставена, защото беше вдигнат голям шум около техниката, която се изпраща.

Но беше ли съобразена тази техника с условията на битка или война в Украйна?

Не е толкова сигурно. Вижте този пример: в бяло е руската техника, т.е. танковете БМП-2, БМП-3 и Т-90; в жълто виждате доставената западна техника, повече или по-малко съответстващи на руската.

Ако погледнете западната техника, ще видите, че те са много по-високи от руските. Руските танкове са създадени за равен терен и следователно да имат възможно най-ниския силует, да бъде възможно най-трудно да бъдат уцелени. Руските танкове традиционно са много ниски, много стегнати, много компактни, така както и бронетранспортьорите им. Докато американците доставиха главно бойни машини “МаксПро”. Това е бронирана машина, създадена за борба срещу бунтовниците в Ирак, така че това е висока машина, отдолу защитена с броня, защото заплахата не са противниковите танкове, а мините, които са в земята. Следователно това е много висок БТР, който абсолютно не отговаря на профила на това, което се очакваше в Украйна. Тук няма да навлизам в технически подробности, но това е модерна машина, впрочем не толкова модерна като еквивалентните руски машини, но в крайна сметка машина, която не е пригодена за този тип терен.

Друго нещо, което трябва да кажа, е, че когато  погледнете руската армия, която е в Украйна, това е едно цяло, което има оперативна съгласуваност, т.е. има танкове, които са създадени за този терен, хора, които са обучени за този тип техника, хора, които са се обучавали години наред, военни структури, адаптирани към тази техника. Докато от украинска страна, от май 2022 г. украинската армия, която видяхме през февруари, изчезна. Тя изчезна в края на май – началото на юни 2022 г. и от този момент украинците трябваше да заменят техниката, която бяха загубили. На първо време с бивша съветска техника, която идваше от страните от Източна Европа – Полша, Чехия, от балтийските страни също. Но тази техника беше изчерпана много бързо и в края на 2022 г. се създаде, така да се каже, трета украинска армия със западна техника, но, както видяхме, неподходяща техника. Но тя не само беше неподходяща, но и несъгласувана, защото идваше техника от различни страни – от Великобритания, Германия, Франция, които се подчиняват на различни норми на свързване и не е възможно да бъдат интегрирани в една система. Армията е система. И когато започнете да превръщате тази система в пачуърк, получавате нещо, което по един или друг начин автоматично ще се окаже нефункционално в един или друг момент. Точно това се случи с украинската армия и това е причината, поради която можеше да се предвиди, че тя няма да може да се изравни с оперативните способности на Русия, просто защото самите средства не могат да бъдат интегрирани, не са създадени с една и съща философия, в рамките на една доктрина за употреба, в рамките на една войскова част и т.н. Следователно има несъгласуван и нефункционален апарат с допълнителни параметри, като това, че в Русия от войната в Афганистан – спомням си, че видях това във в. “Красная звезда” преди повече от 30-40 години, руснаците се опитаха да интегрират своите средства, така че времето между откриването на една цел и момента, в който произвеждат огън срещу тази цел, да бъде минимално. Тоест интеграция на мрежите, би могло да се каже истински мрежи на военен интернет, които позволяват да се комуникира директно – натискате три копчета и информацията минава през център на управление, който избира възможно най-доброто оръжие за този тип цел и в най-кратки срокове произвежда огън по целта. Това е нещо, което беше въведено от руснаците и което функционира много добре, защото, пак казвам, те имат философия, която обваща всички средства. Украинците не можаха да го направят, защото имат техника от различни поколения, които не могат да бъдат интегрирани в една система на управление. Така че помощта, която беше доставена на Украйна, беше много шумна, много рекламирана, но в действителност не беше призвана да бъде ефективна.

Има още един елемент, който заслужава да бъде обяснен, защото често не се осъзнава напълно, а то е, че от октомври 2022 г. ген. Суровикин, който командваше руските сили на украинския фронт, съобщи, че руската армия повече няма да прави голям напредък на терен, а ще се организира в система, която ще позволи да се изтощят украинските способности, т.е. ще поемат нападението на украинците и систематично ще ги унищожават. Руската армия действително прави това от октомври 2022 г. и това е

прочутата “линия Суровикин”, която беше описана много добре в руската военна преса

и към която също се върнах в книгата си, защото ми се стори интересно да я обясня. Това е линия, която се простира на няколко десетки километри в дълбочина и която включва три зони. Първата зона, т. нар. зона за прикритие, е зона, в която откриват врага, който иска да проникне, и унищожават най-важните му елементи – бойни танкове, тежка техника. След това има втора зона, която е отбранителната зона, зоната на основната защита, където има укрепен терен – “драконови зъби”, укрепления, които блокират физически противника. И на последно място е това, което руснаците наричат “зона на очакване”, в която се намират подразделения, готови да се намесят, в случай, че противникът е успял да пробие отбранителната зона.

От октомври 2022 г., най-вече от юни 2023 г., от тази прословута контраофанзива почти преди осем месеца, нито една украинска сила не успя да премине зоната на прикритие. Нито една.

Никой не стигна до основната отбранителна зона.

А вътре в тази зона на прикритие има изключително мобилни части, дронове, артилерийски системи, които унищожават противника преди той да стигне до отбранителната зона. Това наистина показва, че въпреки това, което се опитаха да кажат нашите опоненти – че украинците са пробили първата отбранителна линия, в действителност те искаха да кажат, че украинците са в зоната за прикритие и че може би са достигнали отбранителната зона. Но никой не е пробил отбранителната зона и в най-добрия случай са се доближили до тази втора зона, но по принцип от осем месеца всички украински сили вече бяха унищожени в зоната на прикритие. Следователно беше създадена динамична, изключително ефективна система на отбрана.

Това са военни перипетии и няма да ви отегчавам с тях. На драго сърце ще отговоря на всички въпроси, защото имам някои малки познания по темата (смях). Но всичко това има последствия, защото международната общност първо забеляза, че помощта, която е доставила на Украйна, в крайна сметка не е послужила особено. Мисля, че западните страни забелязаха две неща. Първо, че са обещали на Зеленски повече, отколкото могат да направят, и, второ, те забелязаха, че собствените им способности не могат да се изравнят с тези на Русия и мисля, че това е изключително важна констатация, защото тя противоречи на почти всичко, което смятаха експертите в самото начало на руската офанзива, когато мислеха, че руската икономика ще рухне, защото не е способна да издържи шока от една война. Резултатът от това е, че се установи някаква умора по отношение на Украйна и тази умора се вижда много добре, когато погледнем корицата на сп. “Тайм”. През декември 2022 г. се говореше за Зеленски, той беше човек на годината. Година по-късно виждаме Зеленски в гръб, съвсем малък и вече не се говори за него. А днес си задаваме въпроса как ще се измъкнем от тази каша, в която се забъркахме.

Следователно тук имаме илюстрация на Запада, който се надцени и подцени противника си, в случая Русия. В действителност тук имате всички съставки как да загубите една война и това започва да отговаря на въпроса, който Ирина спомена в увода и към който ще се върна след това, въпроса за капацитета на НАТО да реагира на един конфликт. Въпросът е да разберем как ще се развият нещата оттук нататък, защото се вижда, че има охладняване, дори американците се колебаят днес да финансират Украйна. Те имат усещането, което не е напълно неоснователно, че Украйна е черна дупка, в която инвестираха средства, но нищо не идва в замяна и дори Украйна не се възползва от тях.Следователно сме в ситуация и вече започваме да го виждаме, че Украйна и по-специално политическата власт трябва да покаже форми на успех, но успехите, които не могат да постигнат в една конвенционална война, могат да ги постигнат  чрез тероризъм. Това е обяснението на онова, което все повече наблюдаваме през последните дни, седмици, в западната част на Русия.

Сложих тук този слайд, взет от един курс, проведен от британците за саботажа на Керченския мост от украинците. Имам цяла колекция, тук съм сложил само един. Но има цял курс, буквално курсове, които са провеждани за украинците за операциите по саботаж, в случая за Керченския мост, но и срещу други руски съоръжения. Следователно виждаме, че не успявайки да постигнат успех в конвенционалната битка, те се опитват да я постигнат в сферата на тероризма. Предполагам, че Русия е по-умна от мен, но бих се разтревожил от указа, който Зеленски издаде преди два дни, който постановява, че шест региона на Русия са населени с украинци. Защо бих си разтревожил? Защото паралелно – говорих за политическите проблеми в Украйна – има дуел между президента Зеленски и главнокомандващия на украинските въоръжени сили ген. Залужни. Изглежда, че ген. Залужни е напът да бъде уволнен и да бъде заменен с г-н Кирило Буданов. Кирило Буданов, за онези, които не го познават, е шефът на украинското военно разузнаване. Това е човек, който няма оперативен опит, първоначално е бил в украинските специални части, но никога не е командвал голямо подразделение, той няма стратегически опит във военното ръководство. Но това е архитектът на цяла серия убийства на руски лица, извършени в Русия и другаде по света. Чули сте за олигарсите, които бяха убити по света и в Русия, това е работа на г-н Кирило Буданов. Идеята, че той ще замени г-н Залужни начело на руските въоръжени сили, буди някои размисли, защото той не е стратег, не е генерал, няма способностите, за да бъде генерал, няма образованието, няма навика, не е командвал, няма оперативен опит. Той има опит единствено в тайната дейност. И фактът, че сега има указ, който определя регионите – ето ги, зоните, които бяха определени от Зеленски за украински – това е районът на Стародубщина на север, Слобожанщина ето тук, която включва зони, които според него традиционни са украински – аз не съм историк, така че не искам да оспорвам това -, и Крим, който той нарича Кубан. В неговия указ това отговаря на тези руски области.

Какви мисли ми навява това? Очевидно се опитват да ги обявят за украински зони, в които украинците или хора, свързани с Украйна, биха могли да водят война за освобождение, вследствие на което това вече няма да тероризъм, а съпротива за освобождение. Мисля, че това е сценарий, за който трябва да помислим. Нямам окончателната истина, но мисля, че указът на Зеленски трябва да бъде видян в тази посока и то е посоката на онова, което наблюдавахме в последно време с атентати почти навсякъде, защото наистина е трудно да видим как Украйна може да продължи този конфликт с конвенционален метод, докато тяхната сила действително се изчерпва физически и материално. Това са моите размисли по този въпрос. Това ме отвежда към определен брой заключения.

Тайната на успеха на Русия в Украйна е в последователността – доктринална последователност, последователност по отношение на техниката, последователност във военния ред, политическа последователност.

Ще отбележа и нещо, което вече казах в книгата си “Операция Z” (“Opération Z”), а то е, че ръководството на операциите в Русия се извършва от военните. Това изглежда естествено. Забелязваме, че има политически директиви, които се дават от Кремъл, но ръководството на операциите е работа на военните, това е работа на Герасимов и т.н. Когато погледнете в Украйна, забелязвате – и такъв беше случаят по-конкретно с битката в Бахмут, например, украинските генерали не искаха да се бият в Бахмут, а Зеленски искаше да се бие в Бахмут. Защо? Защото искаше да покаже на западните страни, че Украйна ще се бие за всеки квадратен метър земя. И тогава ген. Залужни – може би затова днес е в немилост – смяташе, че е за предпочитане да пазят силите си, войските си и да изоставят Бахмут, който в крайна сметка нямаше голямо значение и да запазят човешките сили, да си възвърнат формата и да проведат контраофанзива. Но Зеленски реши другояче и в крайна сметка

Бахмут се оказа истинска черна дупка,

както го описа впрочем “Ню Йорк таймс”, черна дупка, в която украинската армия накрая се изгуби. Друг важен елемент е, че западните страни в крайна сметка се задоволиха с реч за победата, съответно за руското поражение, вместо с постигането на резултат на фронта – задоволиха се с думите, вместо с конкретния резултат. Истината е, че може да обявите каквито си победи искате, всякакви поражения на противника, но в крайна сметка е важно какво се случва на място. Интересно е да се види начина, по който беше разпространявана информацията за конфликта на Запад и в Русия. В книгата си обяснявам, че когато погледнем информацията, давана от руснаците – има редовни съобщения на руския генерален щаб за ситуацията -, може да кажем “това е пропаганда” и т.н. Бихме могли. Но когато погледнем апостериори, т.е. от дистанцията на времето и когато има потвърждение от различни източници, виждаме, че като цяло на информацията, давана от руснаците, може да се вярва. Понякога, например, има вариации в броя на убитите украинци, които те дават, но в общи линии това са коректни числа. Когато говорех за руските загуби, ви казах, че Русия обяви на два пъти своите загуби – ако не ме лъже паметта, през февруари, после през март 2022 г. Когато сравним числата, дадени от руския генерален щаб за руските загуби, с изчисленията на “Медиазона”, които споменах преди малко, забелязваме, че числата са много близки. Има разлика от 10-12, нещо напълно приемливо. Тоест откриваме, че не е имало руска дезинформация по този въпрос.

Да подценяваш противника си винаги е грешка. Винаги! Както в личния живот, така и във военния живот.

Да подценяваш противника си винаги е проблем, защото не се подготвяш добре за война. Мисля, че тук западняците направиха съществена грешка с Русия. Но има нещо, което е много забавно и това ме води към една максима на Сун Дзъ, който казваше “Трябва да изглеждаш силен, когато си слаб, и да изглеждаш слаб, когато си силен”. Ако погледнете това, което ни казваха нашите медии – те казваха, че Русия е слаба, докато тя беше силна, и твърдяха, че Украйна е силна, докато тя беше слаба. Може би заради това Русия нямаше нужда от специален разказ, защото в действителност западните страни създадоха този разказ. Мисля, че това много добре пасна на факта, че западняците подцениха руснаците, това допадна много на руснаците, защото, пак казвам, най-голямата грешка, която можеш да направиш, е да подцениш противника си, т.е. както вече не знам кой го казваше – “когато противникът ви прави глупост, преди всичко не го прекъсвайте”. Мисля, че точно това направиха руснаците. Ще завърша с една максима, която ми е скъпа, защото донякъде това е същността на разузнаването и на работата, която вършех навремето, но тя е съществена: “Ако не познавате нито себе си, нито противника си, тогава нямате никакъв шанс да спечелите”. Точно това се случи със Запада и Украйна в този конфликт. Това ме отвежда към въпросите и отговорите. Благодаря ви за вниманието!

Първо ще отговоря на два въпроса, което ще ни позволи да започнем дискусията. Първият въпрос беше за наемниците, за френските наемници. Много неща се говорят за тези наемници. Преди няколко дни Русия нанесе изключително целенасочен удар, което показва, че може да се нанасят целенасочени удари,

не е задължително да унищожиш цял град заради една цел, както става в Палестина.

Русия нанесе целенасочен удар срещу един хотел, в който загинаха близо 200 чуждестранни бойци, сред които около 60 французи. Русия говореше за наемници, Франция отрече, президентът Макрон каза, че няма френски наемници в Украйна. Не съм сигурен, че Макрон е много искрен, защото изглежда, че тези бойци са били от Чуждестранния легион, на които не че са позволили, а са си затворили очите за тяхното присъствие на украинската сцена. Това трябва да се каже, а то не е нещо ново. В Мариупол през март 2022 г., преди близо две години, вече бяха засечени легионери в Украйна. Изглежда, че става дума за легионери, които са на временно разположение или в отпуск и които наистина се оказаха в Украйна; те са били групирани в подразделения, говорещи един език, ако мога така да кажа. Това е информацията, която имам за тези наемници. Дефиницията за наемник може да се обсъжда, може да дискутираме за термина “наемник”. Но това, което е сигурно, е, че това са бойци, вероятно от френските въоръжени сили, които са на бойна мисия на украинска територия. Това е отговорът на първия въпрос.

Ще мина на втория въпрос, който ми беше зададен, въпросът за НАТО. Чухме на форума в Давос от Володимир Зеленски и г-жа Урсула фон дер Лайен, които размахаха призрака на руска офанзива срещу НАТО, в случай, че Украйна загуби войната. Първо, мисля, че ако Русия искаше да нахлуе в Украйна, тя можеше да го направи. Мисля, че причината, поради която Русия не иска да го направи и не го прави, е, че просто няма интерес да го направи. Мисля и всичко ме кара да вярвам, виждайки конфигурацията на силите и развитието на операциите от две години насам, че

Русия никога не е имала намерението да превзема цяла Украйна.

Мисля, че Русия винаги е имала амбицията да вземе рускоезичната част на Украйна, което е приблизително южната част на страната, може би включително Одеса, но не и да премина границата на Днепър, защото отвъд Днепър има жители, които вероятно се чувства повече украинци, отколкото руснаци и заради чийто националистически, да не кажа ултранационалистически характер, регионът дълго време беше измъчван от партизанска война още в съветския период. Знаете, че в края на Втората световната война, германците създадоха специални сили, които нарекоха “верволф части”, за да се борят срещу съветското напредване. “Верволф” (werwolf) означава върколак и впрочем днес, когато погледнете емблемите на украинските специални сили, емблемата е върколак. Така че това понятие “върколак” е останало. Повечето от тези СС части са останали в обширните гори на Украйна и на европейския Изток и са правели това, което правеха американските специални сили във Виетнам двадесет години по-късно, т.е. организирали са мрежи на съпротива с ултранационалисти в тези огромни зони. Впрочем имаше партизанска война не само в Украйна, но и в балтийските страни, главно в Литва, където западните специални сили помогнаха със спускане с парашути на оръжия и т.н., подпомогаха тези съпротивителни движения до началото на 60-те години. Степан Бандера, който, както знаете, е идолът на украинските ултранационалисти, беше убит впрочем в Германия през 1960 или 1961 г., в момента ми убягва годината (1959 г., бел. ред) от агент на КГБ, докато той е водел разговори с Бундеснахрихтендинст, германската разузнавателна служба, за провеждането на тайни операции. В началото на 60-те години имаше буквално партизански войни, подхранвани от Запада, които правеха черен живота на Съветите в този период. Така че руснаците са наясно с тази проблематика, те знаят, че има население, което е много националистическо и което вероятно може да се изкуши да повтори този опит. Мисля, че руснаците нямат никакъв интерес да започнат перманентна война в тази част от страната, а от друга страна, не това беше целта на специалната военна операция. Припомням, че

причината, поради която руснаците се намесиха в Донбас, беше да защитят цивилното население

и че успехите, постигнати в тази операция, трябваше да позволят постигането на друг успех – неприсъединяването на Украйна към НАТО. Това впрочем беше много добре разбрано от Володимир Зеленски, тъй като през март 2022 г., когато той направи предложение на Русия за уреждане на конфликта, в това предложение имаше изтегляне на руските сили от Украйна и, с изключение на Крим и двете републики в Донбас – Донецк и Луганск, чийто статут трябваше да се обсъжда след това, но руските сили трябваше да напуснат цялата останала украинска територия и в замяна на това Украйна се ангажираше да не се присъединява към НАТО, като сигурността ѝ щеше да бъде гарантирана от определен брой страни, сред които и Русия. Този проект беше предмет на преговори в Истанбул под егидата на г-н Ердоган и беше подписан от украинската делегация, т.е. това е напълно утвърден документ, и руснаците, самият Сергей Лавров каза, че това е интересно предложение и може да има благоприятно развитие. В този момент се намеси Борис Джонсън и по някакъв начин задължи Зеленски да оттегли предложението си. Тогава западните страни направиха предложение на Зеленски – “вие изтегляте предложението си и ние ще ви помогаме, колкото е нужно”. Оттам идва това обещание и затова Зеленски продължава да иска оръжия и т.н., то не е безпричинно, а защото му дадоха това обещание. В крайна сметка, той има огромна отговорност, но мисля, че днес се вижда напрежението в Украйна,той носи бремето за това решение, защото изостави мира заради едно обещание, което западните страни не изпълняват в момента. А той има чувството, че е бил измамен от западняците, което не е напълно невярно.

Това ни води към въпроса за НАТО

и въпроса, който Ирина зададе, е свързан донякъде с функционирането на НАТО, защото в този конфликт много коментатори казаха “НАТО загуби”. Искам да бъда прецизен по отношение на термините и в книгата си го казвам – аз работех пет години в НАТО, впрочем единственият швейцарец в НАТО, това е нещо изключително, което беше предмет на специфични преговори между моето правителство – швейцарското правителство, и НАТО. Именно в това качество успях да отида в Украйна по време на Майдана и след това, защото отговарях за разпространението на оръжията, за няколко проекта, включително преустройството на украинските въоръжени сили, но няма да навлизам в тези подробности. Както и да е, работих пет години в НАТО и видях недостатъците, качествата също, защото има такива, но това е организация, която създава определен брой проблеми, и установих, че много мои колеги в НАТО, хора с чин като мен, полковници – в НАТО няма много полковници, така че лесно се откриваме -, включително и анализатори, с които се познавам от времето, когано работех в Института за стратегически изследвания в Лондон и които работят върху бъдещото развитие на НАТО, установих, че изключително много хора са критични към НАТО. Много хора виждат недостатъци, качества също, но и недостатъци. Няма да навлизам в критичен анализ на НАТО – аз съм доста критичен към него -, но в книгата си споменавам много рядко НАТО. Защо?

Защото в украинския конфликт не се намеси точно НАТО, а страни от НАТО – Полша, Чехия, Франция, Германия, Великобритания,

но в лично качество, така да се каже. НАТО като организация се намеси много малко. Това не означава, че изобщо не се е намесил – имаше наблюдателни полети с апарати за наблюдение на въздушното пространство, т.нар. АУАКС, Боингите АУАКС на НАТО действат от Румъния по украинската граница, от Полша също, но като цяло НАТО не беше много активен и виждам, че във Франция има някакво неразбиране. В Европейския съюз г-жа Урсула фон дер Лайен има властта да взема решения, тя има изпълнителен капацитет. Г-н Йенс Столтенберг, който ми беше началник по едно време, няма никаква власт да взема решения. Решението в НАТО се взема от Военния съвет на НАТО, т.е. страните-членки на НАТО, които с консенсус вземат решенията, а Столтенберг е само секретар на тази организация. Той няма никаква власт да взема решения. Той не може да реши да изпрати войски някъде, няма абсолютно никаква власт да взема решения, има само представителна власт в политическата структура на НАТО. Когато говорим за военната структура на НАТО, там е по-различно, това е военна структура, както сочи името ѝ, която е ръководена от американски генерал и това няма нищо общо с г-н Столтенберг. Това е военна структура, която взема военни решения във военен контекст и този военен контекст не се намеси на украинския фронт. Защо това е американски генерал? Поради една много проста причина: през 1949 г. НАТО бе създаден в отговор на информацията, че СССР се е сдобил с атомна бомба. До 1949 г. САЩ имаха имаха монопол над ядреното оръжие. След това изведнъж през 1949 г. Съветите се появиха с атомна бомба и тогава европейските страни започнаха да се страхуват: “Ние нямаме атомна бомба, следователно трябва да се съюзим с американците, за да се възползваме от техния ядрен чадър”. Затова днес дори г-н Йенс Столтенберг на драго сърце повтаря, че НАТО е ядрена сила. Защо? Защото в действителност всички европейски страни-членки на НАТО се поставят под ядрената защита на американците. И тъй като в крайна сметка американците решават за ядрения капацитет на организацията, е нормално те да ръководят. Това обяснява също защо Франция, когато се сдоби с ядрено оръжие, се оттегли от НАТО – защото изведнъж загуби ядрената си автономия. Защото ген. Дьо Гол искаше Франция да бъде независима, тя се сдоби с ядрено оръжие, но тъй като в НАТО командват американците, те решават кога да се използват ядрени оръжия, а не една отделна страна и това е причината, поради която Франция се оттегли от военното командване на НАТО, за да запази автономията си и да използва сама собствените си ядрени оръжия. Това е обяснението. Защо след това Саркози реши да се върне за мен е загадка, впрочем загадка е за мнозина, но това донякъде обяснява нещата. НАТО е ядрена организация, в която САЩ винаги ще имат последната дума при вземането на решенията, те са диригентът в тази организация и дори когато виждаме как протичат заседанията на НАТО, американците са тези, които дават тон. Те внасят също голямо финансиране, това едно, но най-вече защото са ядрена сила. Това е важно да се разбере, защото когато се казва, че Украйна е поражение за НАТО, отговорът е и да, и не. Ако сме честни – не, това не е поражение за НАТО. Това е поражение за страните от НАТО, за западните страни, това е поражение на няколко нива поради причините, които обясних преди това, но не е наистина поражение за НАТО. За сметка на това, може да се каже, че

това е много повече поражение за Европейския съюз,

защото ЕС има власт за вземане на решения, той няколко пъти се намеси в конфликта, по-конкретно с доставката на оръжия. Говорих за март 2022 г. и за Борис Джонсън, но няколко седмици по-рано, на 25 февруари 2022 г., ден след началото на специалната операция, Зеленски поиска да преговаря с Русия и дори се обади по телефона на швейцарския външен министър, за да организира мирна конференция. На 25 февруари! Тогава се намеси Европейският съюз и каза: “Не, няма да преговаряте с руснаците и ще ви дадем 450 млн. евро за оръжия, за да се биете, но няма да преговаряте!”. Абсолютно същият сценарий беше след намесата на Борис Джонсън. Борис Джонсън каза “ще ви помагаме, колкото е нужно” и Европейският съюз дойде след него с нов пакет от 500 милиона за оръжия, за да продължи Украйна да се бие. Така че ЕС имаше изключително важна роля в подхранването на конфликта, той не се намеси военно, защото не е военна сила, но неговите страни-членки се намесиха и днес все още виждаме жестикулациите около замразяването на руските държавни фондове и т.н. Именно Европейският съюз се опитва да поеме инициативата в тези области.

Край на I част

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

9 КОМЕНТАРИ

  1. “Трябва да се знае, че с врага можем да се борим по два начина: първо – чрез закони, второ – чрез сила. Първият начин е присъщ на човека, вторият – на звяра; но понеже първият начин често е недостатъчен, то се налага да се прибягва и към втория.”
    “ Най-трудното положение-когато мирът е необходим, а войната-неизбежна.”
    Николо Макиавели

  2. “Войната не може да се избегне, може само да се отложи в полза на противника.”
    Николо Макиавели

    Русите са чели, изучавали, практикували теориите на Сун Дзъ, Мусаши, Макиавели…
    И- все пак те и ние, българите, сме ги учили как се хвърля боб:)
    В това число сме учили на бойни изкуства самураите, а за които не знаят- Левски е владеел перфектно най-древните български бойни изкуства… с две тояги, с два меча като Мусаши и за каквото си помислите.
    В кръвчицата ви е-само още не го знаете:)

  3. Скандално, дойде ми една “луда” идея-породена от коментара на друг съфорумник-за попълването на математически задачки на наглосаксонския език, за да коментираме.
    Как ви се струва идеята да го направите по друг начин-например с добавяне на български символи, или завършването на мисли на български велики личности, стихотворения, цитати от наши поети и писатели, нещо такова.
    Подозирам, че е трудно изпълнимо технически- но който иска да коментира, ще му се наложи да пита чичо Гугъл-а от там все нещо ще ни остане в главите…
    Никоя социална медия досега не е направила подобно нещо.
    Така ще отсеете и мързеливците-на които не им се занимава.
    И ще направите нещо ново и различно.
    Само предложение:)

    • Идеята Ви е много добра. Ще говорим с програмисти относно възможността да се реализира.

  4. По този начин ще се заявите и самоидентифицирате- като идентичност на медията.
    Да- вероятно ще загубите коментатори, но с течение на времето ще присъедините други.
    Вероятно ще се случи бавно-но твърдо.
    След това ще бъде трудно разрушимо.
    Поздрави:)

  5. Моля, ако някой има инфо за мероприятие на нашите, български фермери, вероятно предвидено за 06.02.2024- да сподели.
    Явно готвят нещо, но все още е оскъдна информацията.
    Призовавам всички българи да ги подкрепим!
    Разбира се без предателите и онези, на които Бенковски ви е палил палатките.
    И без изродите, които предадохте Каблешков.
    Два броя сте. Поне.
    Вашта м@ма.

  6. Вече официално в руските медии- Швеция, Белгия и Нидерландия призовават гражданите си да се готвят за война с Русия!
    Идиоти, сър:)

  7. ПОРЕДНИЯ НАТОВСКИ ЕКСПЕРТ КОИТО СЕ МИСЛИ ЗА ПОЗНАВАЧ НА РУСИЯ И РЪСИ САМО ДЕЗИНФОРМАЦИЯ

    • Я вземи ръсни малко истинска информация, та да видим ти колко имаш под тенджерата дето я ползваш за шапка.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Въведете кода за проверка: *