Автор: ВОЛФГАНГ МЮНХАУ
Ако искате да разберете, към какви възгледи се придържат политически активните европейци, попитайте ги, как се отнасят към Израел и Палестина. Най-вероятно, центристите – както левите, така и десните – ще ви отговорят, че подкрепят Израел.
Крайно левите подкрепят палестинците. А крайнодесните мразят и палестинците, и израелците. Десетилетният конфликт между Израел и войнствните пропалестински групировки в течение на дълги години беше сред ключовите въпроси на европейската политика за много страни членки на ЕС.
Дори ако не сте част от еврейската или мюсюлманската общност, или не поддържате никакви връзки с тях, най-вероятно имате категорично мнение по този проблеми. В първите месеци на войната в Украйна европейските политици и медии успяха да обединят европейците в подкрепата им за Украйна. Поне за известно време, след което много от тезисите на Запада – защо Русия води тази война, кога започна тя (през 2014 г. или през 2022 г.) и наистина ли ръководството в Киев няма вина за нейното избухване – рухнаха. Това раздели европейското общество на подкрепящи Украйна и подкрепящи Русия. Конфликтът Израел и Палестина обаче, очевидно ни разделят изначално. Въпреки официалната позиция на Брюксел, която подкрепя Израел, в момента цели правителства на държави от ЕС открито подкрепят палестинската кауза.
Разногласията в политиката на ЕС се проявиха само два дни сред терористичното нападение на ХАМАС, когато европейският комисар по разширяването и политиката на добросъседства Оливер Вархели обяви за незабавното прекратяване на помощта за палестинците от страна на Съюза. Заявлението му обаче срещна съпротива както от страна на страните членки, така и на други еврокомисари. В резултат спирането на помощта беше отложено.
Междувременно, коалицията на френската левица „Непокорената Франция” (La France Insoumise), начело с Жан-Люк Меланшон, публикува декларация, в която се говори за „въоръженото настъпление на палестинските сили под ръководството на ХАМАС”. Както се очакваше, това провокира остри критики в Националната асамблея на страната. Тоест, в Близкия Изток избухва война, а европейците са заети яростно да спорят помежду си най-вече за това, какви думи да използват за да характеризират ситуацията.
В тази връзки ми се струва интересно, ако този въпрос действително е важен за нас, защо ЕС разполага с толкова слабо политическо влияние в Близкия Изток и Северна Африка? Изглежда че европейската дипломация е заета най-вече с това да плаща на тамошните правителства за да не пускат потоците от бежанци и нелегални мигранти към ЕС. Докато другите действат, дипломацията на Съюза често се оказва заета с търсене на правилните думи в съвместните декларации: съгласни ли сме, че Израел има право да отговори на терористичната атака на ХАМАС, без каквито и да било условия? Или все пак държим да добавим и фразата „в съответствие с международното право”? Или пък следва да обвържем съгласието си с условието Израел да не ескалира военните действия? Именно подобен тип дебати се водеха в ЕС през първите дни след палестинската атака? Сякащ това има някакво значение.
Докато външните министри на ЕС се мъчат да намерят правилните думи, истинската дипломация се осъществява другаде. САЩ са единствената западна сила, разполагаща с някакво влияние върху израелското правителство. Реджеп Тайип Ердоган предложи своето посредничество. Владимир Путин стори същото. И двамата имат контакти с участниците в конфликта. Путин очевидно ще спечели от война в Близкия изток, която отклонява вниманието от Украйна и променя природата й, превръщайки я в конфликт между Запада и Изтока.
Контрастът между липсата на реално влиян�