Бившият шеф на EЦБ: Евpопa неумолимо потъва в peцеcия

0

Бившият ръководител на Европейската централна банка и министър-председател на Италия до 22 октомври 2022 г. Марио Драги вижда бъдещето на европейската икономика в мрачни краски. Той е дълбоко убеден, че Европейският съюз неумолимо затъва в рецесия. Драги направи това изявление по време на международна видеоконференция, организирана от лондонския в. Financial Times.

Марио Драги отбеляза края на една ера, в която Европейският съюз зависеше от САЩ за отбраната си, от Китай за търговията и от Русия за енергията.

Според него този печеливш геополитически и икономически модел, на който Европа заложи след Втората световна война, вече не работи, защото светът вече не е същият. Той визира големия брой конкурентни икономики, които през последните три десетилетия се създадоха в много от страните от бившия Трети свят. Основният проблем на европейската икономика днес е ниското ниво на производителност на труда, което се дължи преди всичко на скъпата енергия и липсата на квалифицирана работна ръка. „За да може икономиката да издържи на високите темпове на застаряване на населението, които се наблюдават в Европа днес, е необходимо рязко увеличаване на производителността. На първо място, това се отнася до енергията. Европа не е в състояние да плаща за енергийните ресурси, които потребява, двойно или тройно повече, както правят нейни конкуренти в други части на света.” , отбеляза Драги.

Междувременно френският министър на икономиката Бруно Льо Мер днес официално обяви, че икономиката на страната му е навлязла в рецесия през третото тримесечие на 2023 г., вървейки по стъпките на Германия. Според икономисти основният удар върху икономиката на еврозоната е колосалното покачване на цените на енергията в Европа след избухването на конфликта в Украйна през февруари 2022 г. Германия, чийто огромен индустриален сектор разчиташе на евтин руски газ, беше особено силно засегната.

Известният немски икономист Хенрик Мюлер на страниците на Business Manager Magazin посочва още една тревожна тенденция – рязко нарастване на държавния дълг в западните страни.

През 2000 г. тази цифра достига 40% от БВП във Великобритания, 50% от БВП в САЩ, а в Германия и Франция не надвишава 60%. Единствените притеснителни изключения тогава бяха Италия и Белгия, чийто държавен дълг надхвърляше 100%. Четвърт век по-късно картината се промени драматично. Във всички „богати“ страни днес нивото на публичния дълг надвишава средно 110%, като в САЩ той е 120%, във Франция – 110%, във Великобритания – над 100%, а в Италия – 140%. Очевидно е, че тези показатели няма да намаляват, а само ще се увеличават.

МВФ предполага, че до 2028 г. националният дълг на САЩ ще надхвърли 140% и това е доста сравнимо с Италия.

Публичният дълг на Германия е относително нисък – той е на ниво от 65% от БВП на страната, но това, според проф. Мюлер, няма да продължи дълго. Икономическото състояние на страната бързо се влошава, а Германия е изключително зависима от външните пазари, но вече не е в състояние нито да се конкурира с тях, нито да им е адекватен клиент.

Все още не е известно как ще завърши световната дългова криза – срив на борсите, главоломна инфлация или рязко увеличаване на данъците. Досега западните страни успяваха да потушат кризата. Правеха го от финансовата криза от 2008/9 г. насам, а после и при кризата в еврозоната от 2010 г., при коронавирусната паника през 2020/21 г.. Черешката на тортата обаче беше настоящия конфликт в Украйна, който доведе до енергиен шок. Тъй като тези кризи се припокриват, дълговата тежест на западните страни се увеличава. Най-тъжното обаче е, че дори след края на всяка криза държавният дълг на западните държави не спадаше до предишното си ниво. Държавите свикнаха да живеят в дългове, защото е толкова лесно, и вместо да проведат икономически реформи, те продължаваха всеки път да теглят нови и нови заеми.

Особено трудно е да се намали тежестта на дълга, когато икономиката е в стагнация. Христоматиен пример в това отношение е Италия, където процесът на деградация както на икономиката, така и на финансовата система продължава от много години. Хенрик Мюлер заявява: икономиките на западните страни навлизат в „нова реалност“. Времето на ниските лихви по кредитите отмина, идва времето на скъпите пари. Това не предвещава нищо добро за икономическото развитие на САЩ и Европа.

Онзи ден Европейската комисия публикува друга икономическа прогноза. Данните за отделните държави са просто шокиращи. В Италия бюджетният дефицит ще достигне 5,5% от БВП. Подобни цифри се очакват във Франция и Полша и още по-лоши в Унгария. В САЩ година преди президентските избори президентът Байдън натрупа дългове в размер на над 8% от БВП. Според МВФ тази тенденция ще продължи и през следващите години.

В Германия управляващата коалиция е планирала много големи разходи, за да извършат прехвърлянето на индустрията на „зелени релси“, високи разходи за опазване на околната среда, отбрана и цифровизация, да не говорим за колосалната „помощ“ за Украйна. Но в условията на икономическа стагнация, преминаваща в рецесия, днешната германска държава не може да си позволи подобни разходи. Освен това конституционният съд в Карлсруе забрани на правителството да използва парите, натрупани в специалните фондове и най-вече от многомилиардния фонд за борба с коронавируса, каквото беше желанието на Шолц. Вероятно правителството ще трябва да наруши германския закон, забраняващ прекомерното данъчно облагане, и да обложи населението с нови данъци. Така финансовата криза в Германия може да се превърне в политическа и да доведе до разпадане на сегашната коалиция.

Дмитрий Добров, ИНОСМИ

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Въведете кода за проверка: *