Вангелия Гущерова – Ванга се е родила два месеца преждевременно на 31 януари 1911г. в с. Струмица, Днес Република Македония. Новороденото се родило със залепени за главата ушички и залепени пръстчета на ръцете и краката. Никой от семейството не бил сигурен, че бебето ще оживее. Направили всичко възможно да запазят живота му. Увили детето във волско шкембе и непрана вълна и го сложили на топло до печката. Всички се надявали да дочака деветия си месец. През една студена мартенска нощ, бебето проплакало. Бабите, обяснили на майката, че всъщност детето сега се е родило. Традицията в Струмишкия край повелявала докато не се разбере дали ще оживее, да не ме се дава име на новороденото. След като проплакало бебето радостната баба излязла на улицата и помолила жена, която минавала случайно да каже едно женско име. Жената веднага казала името Андромаха. Бабата на новороденото не харесала името. Спряла втора жена, която дала име на бебето – Вангелия (носителка на блага вест). Бащата на Ванга се казвал Панде Сурчев. Още като младеж бил патриот. Станал четник за да се бори срещу турския гнет. Борбата му не продължила дълго, турците го заловили и хвърлили в затвор, където бил жестоко измъчван. Излязъл от затвора когато Турция се обявила за конституционна монархия. Новото правителство на Турция дало свобода на затворниците. Когато Панде се завърнал в родното си Ново село намерил къщата празна. Родителите му били починали, а брат му отишъл да живее в друго село. Дни наред не знаел и умувал с какво да се залови. От разговор със съселянин разбрал, че в гр. Струмица дават на преселници изоставени къщи и земя. Решил да отиде и да заживее там. Дали му къщичка в махалата “Светико”. Така наричали махалата, тъй като паянтовите и схлупени къщички били скупчени около църквата “Свети Петнадесет мъченици”. Махалата приличала по-скоро на село. Уличките били тесни, кални и тъмни. Дворовете на кирпичените къщички били оградени от тръни или плет. В Дворовете спокойно се разхождал всякакъв добитък. Жителите на “Светико” през зимата прибирали животните на топло, на първия кат на къщите си, или живеели заедно с тях. Жителите на “Светико” били колоритна картина. В махалата живеели в сговор българи, преселници, цигани и турци, които не пожелали да се изселят в Турция. Общината дала на новия заселник освен къщичка и малко земя. Панде започнал да я обработва и да си изкарва прехраната. Когато срещнал пъргавата и весела мома Параскева, решил да я вземе за невеста. В младото семейство царяло разбирателство и любов. Когато Параскева рабрала, че е трудна, бил най-щастливия миг в живота на Панде и Параскева. За жалост щастието не продължило дълго. Майка на Вангелия починала когато тя била на три годинки. Баща й бил мобилизиран през Първата световна война. Съседката Асаница, която била добра и милосърдна туркиня се смилила над останалото само дете и го подслонили в дома си, където се грижела за него като за свое. Около три години от бащата на Вангелия нямало никаква вест. Всички решили, че детето е останало кръгло сираче. Изненадата била пълна когато бащата се завърнал, жив и здрав, но променен до неузнаваемост. Ванга (както ще я наричаме по-нататък) заживяла с баща си в старата къща. Панде трудно се справял с дъщеря си, която растяла слаба, руса, със сини очи .Детето било много буйно и своенравно. Панде се безпокоял за бъдещето на дъщеря си и не можел да си представи какъв ще бъде животът й след като порасне. Ванга по нищо не се различавала от другите деца. Била жизнерадостна и общителна. Децата от махалата с удоволствие ходили в къщата на Панде да играят в двора. Любима игра на Ванга била да “лекува” децата. Късала листа от цветята и ги слагала на ръцете и колената на другите деца. След края на играта организирала децата да преметат и подредят двора. От малка обичала чистота и реда. След като дворът бил изметен и подреден, децата сядали около Ванга, която им разказвала измислени истории. На Панде му било трудно да се справя с буйното дете и домакинството. Решил да си потърси булка, която да бъде и майка за Ванга. Притеснявал се, че това трудно щяло да се стане, тъй като бил беден вдовец. Притесненията му били напразни. Танка Георгиева, най- красивата мома в Струмица била годеница на български офицер. Непредвидени събития осуетили брака й с офицера. Бързо и тихомълком я оженили за Панде, за да не бъде посрамена. Танка била много нещастна от обрата на събитията. След като поживяла с бащата на Ванга, разбрала, че е случила на работлив и отговорен съгруг. В негово лице Танка намериал и най-добрият си приятел Панде намерил добра и грижовна майка за детето си Ванга. Следващите години били добри за семейството на Ванга. Баща й бил работлив и добър. Започнал да увеличава земята и тя достигнала сто декара. Наемал ратаи и съседите му започнали да се обръщат към него с “чорбаджи Панде”. Добрите времена не продължили дълго. Привържениците на новата власт го арестували и му взели земята. Семейството заживяло в бедност и мизерия. Бащата за да изхранва детето и съпругата си Танка се ценил за овчар. От този момент до края на живота му семейството живяло в крайна бедност и мизерия. Докато Панде ходил да пасе овцете в околните села, в къщи останали Танка и 11 годишната Ванга, която помагала в домакинството и в отглеждането на новороденото й братче Васил. Братът на Панде останал да живее в родното Ново село. Бил заможен, но нямал деца. След като разбрал, за немотията в която живеел брат му, Костадин го извикал да живее със семейството си в неговата къща, да гледат добитъка и да не гладуват в Струмица. Ванга като най-голяма (на 12 години) ходила с магарето до кошарите извън село да донася млякото в два гюма. В един летен ден Ванга се връщала с млякото към селото с две братовчедки и изведнъж станало страшно…..Небето притъмняло, появил се ураган, който изтръгвал фиданките заедно с буци пръст, чупел клоните на столетни дървета. Прах, клони, фиданки, драки се смесили във невиждана вихрушка. Ураганът повалил братовчедките на Ванга на земята, а нея отвял на около два километра в полето, в местността “Търнака”. Когато ужасяващата буря утихнала потърсили Ванга. Намерили я обезумяла от страх, затрупана в една нива с камъни, пръст, клони и листа. Най-страшна била болката в напрашените очите, които детето изобщо не можело да отвори. Когато отвели Ванга в къщи, помъчили се да облекчат болката в очите. Плискали ги обилно с вода, но не помогнало. Сварили отвара от билки за да промият напрашените очи, но нямало резултат. Не помогнали и баячки и знахарки, които дошли да помогнат на Ванга. Очите й се напълнили с кръв, а до вечерта, заедно с ирисите побелели.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ 2 ЧАСТ ОТ БИОГРАФИЯТА НА ВАНГА