Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Животът на Фидел Кастро – биография – част 3

След падането на диктатурата е създадено правителство с премиер Хосе Миро Кардона, което бързо е признато от САЩ, но само след месец – през февруари 1959 година министър- председателят изненадващо се оттегля и Фидел поема поста. Явно е забравил как пред американски журналист в планината се е заклел, че като победи революцията, ще се върне в родното си място и ще се изхранва като адвокат.

Кастро прави бързи и незабавни реформи, с които национализира предприятията  и плантациите в опит да прекъсне американското влияние над острова. Държи да дава личен пример във всичко – едно от първите национализирани имения е това на баща му, а легендите за участието му в доброволните трудови бригади на полето надминават легендите за любовните му похождения.

По това време Кастро многократно отрича да е комунист, но за много американци политиката му напомня стила на Съветския съюз за контрол над икономиката. Въпреки зараждащото се недоверие към него, първата страна, в която той отива след победата на революцията, за да иска икономическа подкрепа, са Щатите. Дори наема рекламни компании, които да популяризират посещението. Разбира се, поставя условието – американската помощ да не съдържа никакви условия в ущърб на националния суверенитет на Куба. Но във Вашингтон не са свикнали да им се говори така. Президентът Дуайт

Фидел и Че обсъждат накъде да се ориентира страната

Айзенхауер отказва среща. Решават, че лесно ще го катурнат с обичайните заговори и наемници. Но грешат.

Срещнал хладна подкрепа сред американската администрация, Кастро е принуден постепенно да се обръща към СССР. През 1960 година е подписано споразумение между двете страни, с което Куба започва да купува нефт от Москва. Американските рафинерии в островната страна обаче отказват да го обработват, затова Кастро ги отчуждава. САЩ отговарят с орязване вноса на кубинска захар. Така започват десетилетия спорове между двете страни.

1961 година се оказва знакова в отношенията между Кастро и Съединените щати. На 3 януари Дуайт Айзенхауер къса дипломатически отношения с Куба, а на 16 април Фидел формално обявява Куба за социалистическа.

В следващите дни американското правителство, начело на което вече е застанал Джон Кенеди, провежда военна операция срещу острова. Формираната от Щатите наемническа армия от кубински изгнаници нахлува на 17 април, за да свали Ел Команданте. В Залива на прасетата кубинската армия убива голяма част от нашествениците и пленява останалите хиляда души.

Фидел Кастро използва тази атака, за да консолидира властта и да популяризира идеите си. Той назначава Раул за армейски министър, а недоволните от този ход военни изправя пред трибунал, който ги осъжда на сериозни срокове затвор.

В края на годината се обявява за последовател на Маркс и Ленин. На 7 февруари 1962 година САЩ налагат пълно икономическо ембарго.  Влошаването на отношенията довежда до Карибската криза. Американски разузнавателни самолети откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба ракети с атомни бойни глави. Заснети са и ракетни площадки на

Фидел и съветския лидер Никита Хрушчов едва не довеждат света до ядрена война

територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Светът е изправен пред ядрена война.

Съветският лидер Никита Хрушчов , притиснат от американския президент Джон Кенеди, обаче отстъпва. САЩ изтеглят ядреното въоръжение от Турция, а СССР изтеглят от Куба своите ракети.

През 1965 година Фидел създава Кубинската комунистическа партия, обявявайки се за неин лидер. През 70- те години става и официален говорител на страните от Третия свят, осъществявайки съветска военна подкрепа на страни като Ангола, Етиопия и Йемен. По това време на два пъти идва и у нас, а за Куба заминават български специалисти: лекари, агрономи, биолози, които работят там. При една от визитите си в София кубинският лидер открито изразява гнева си пред Тодор Живков от баровските къщи на управляващите в Бояна.

По времето на режима на Кастро на острова отварят врати 10 000 нови училища, а 98% от населението е образовано. Куба се радва и на стабилна здравна система, която намалява смърността на новородените до 1,1 %.

Всичко това – за сметка на гражданските права. Профсъюзите губят правото си на стачки, независимите вестници са затваряни, а религиозните институции подлагани на тормоз. Кастро ликвидира опозицията с  екзекуции и арести, насърчавайки по този начин емиграцията. Най- големият поток от емигранти е в началото на 80- те години. Според данни на дисидентите режимът е принудил 2 млн. кубинци, и техните наследници, да емигрират. Сред тях са една от дъщерите и една от сестрите на Фидел, която обвинява брат си, че е превърнал острова в огромен затвор. Извършени са 5700 екзекуции, 1200 убийства без съд и присъда, 77 800 са безследно изчезнали в опит да напуснат Куба по море, а 11 700 кубинци са загинали в международни мисии, повечето от тях по време на петнадесетте години война в Етиопия и Ангола.

ВИЖ ТУК ЧАСТ 4 ОТ БИОГРАФИЯТА НА ФИДЕЛ КАСТРО:

ВИЖ ТУК ЧАСТ 1 ОТ БИОГРАФИЯТА НА ФИДЕЛ КАСТРО:

Посещение на вторият след Фидел – брат му Раул Кастро в България. ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *