Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Влади Ампов – Графа: Спя само по 4 часа! ИНТЕРВЮ

  Допреди няколко години бе немислимо поп изпълнител да е по-търсен за участия от пайнерките и останалите фолкпевици. Днес обаче това е факт. А един от онези, които имат най-голяма заслуга за детронирането на чалгата, е Влади Ампов – Графа. Неговите хитове „Дим да ме няма“ и „А дано, ама надали“, са най-въртените в ефира в последно време и почти няма човек, който да не ги знае.

Владимир Ампов – Графа

Владимир Ампов – Графа

Тази есен Графа е изключително ангажиран, защото е и музикален продуцент на едно от праймтайм риалититата в тв ефира. Дадохме си сметка за заетостта му, но не го пощадихме, а го призовахме да се изповяда пред репортерския диктофон.

– Графе, освен певец сте и бизнесмен. Разкажете на читателите ни с какво точно се занимава фирмата ви.
– Компанията ни „Монте мюзик“ има доста разнородна дейност, организираме събития, занимаваме се и с нашите артисти. Тази година за четвърти път правим оперен фестивал в Банско. Това е много различно от музиката, която продуцираме.

– „Монте мюзик“ е и музикален продуцент на „Музикална академия“.
– Магдалена Сотирова ми е съдружничка в „Монте мюзик“. Създадохме заедно компанията преди 6 години. Аз като музикален продуцент на „Музикална академия“ помагам нещата да се случват. Ние по-скоро отговаряме за лайфовете и цялото музикално оформление.

– Защо решихте да се впуснете в този бизнес?
– Бях артист на „Жокер медия“, а съдружничката ми също работеше там. Те направиха много неща за мен и съм им благодарен, но в един момент реших, че искам да тръгна по свой път. През 2009 г. с Магдалена създадохме компанията. Тогава дойде кризата и общо взето, едва издържахме. 2 години ни беше доста трудно, чудехме се в какво сме се забъркали.

Любовта към музиката, колкото и банално да звучи, ни крепеше и в един момент се оказа, че си е струвало. Още преди да създадем компанията си, „Акага“, които „ни „имха доверие, казаха, че идват при нас. Това беше много силен коз – да имаме Графа и „Акага“ във фирмата.

– По колко часа на ден работите?
– Снощи съм спал 4 часа. Бях на участие в Пловдив, легнах си в 4,00 ч. Няма начин, трябва да се работи.

– Може ли да се каже, че сте №1 в новата българска музика?
– Никога не бих казал такова нещо за себе си, твърде помпозно е. Просто си вършим работата добре, за мен са важни пълните зали.

Графа със съпругата си Мария

Графа със съпругата си Мария

– В последните години поп музиката е във възход…
– В един период българската музика звучеше малко в ефир, имаше скептицизъм, че не е достатъчно качествена и хората не я харесват. Ето, че сега се получава точно обратното. През две песни в ефир има българска.

– Вече всяка ваша песен става хит. Каква е формулата?
– Формулата е песента да е хубава и да притежава фраза, която да се харесва. Текстът е много важен, промотирането също. Не всички мои песни са големи хитове. „Ванилия“ например ми е любима, а не се наложи. Имам и такива, които имаха потенциал, но излязоха в момент, когато не се въртеше много българска музика в ефира.

– Имаше намек от ваш колега, че сте спали повече с Ана-Мария Тонкова отколкото със съпругата си… Затова са ви въртели в „БГ радио“…
– Грозно е това, не искам да го коментирам. Понякога, но може да прочетеш и абсурдни неща за себе си.

– Икебаната пък твърдеше, че Ана-Мария вземала пари от музиканти…
– Дразни ме, че след смъртта й започнаха да се пишат такива неща. Ана-Мария е символ на българската музика за един определен период, направила е много за музикантите и за това те да присъстват в ефир. Смятам, че е недостойно да се коментират гадости по неин адрес, особено след като тя вече не е на този свят.

– Какво е мнението ви за нецензурните текстове като например „Бременно момиче миришеш на аборт“?
– Противодействието е да покажеш, че могат нещата да се получават и по друг начин. Поне ние това сме си избрали като позиция.

– А как гледате на фолка?
– Фолкмузиката съществува и нямам нищо против нея. До голяма степен тя еволюира през годините като визия и аудио. Мразя тази изкуствено създадена война между фолка и попа. Не слушам фолкмузика и не я правя, но не я отричам. Много хора си я харесват. Има избор, всеки може да си реши какво да слуша.

Това, което ме дразни в попфолка, е моделът, който налага през последните 15 години – че за да си успял, трябва да си мъж с неясен бизнес и скъпи коли, а жена ти да е колкото се може по-пластмасова.

– Отдавна сте на сцената. Кой е най-трудният ви момент като музикант?
– Успехът ми е бил бавен, стъпка по стъпка. Имал съм дори моменти, в които съм мислел да се откажа, факт е, че издържах. С нищо друго освен с музика не мога да се занимавам.

– Баща ви Кирил Ампов ли ви насочи към музиката?
– Да, родителите ми. Израснал съм в семейство на музиканти. Това са хората, които ми дадоха всичко, което знаеха и можеха. Те ме възпитаха да съм здраво стъпил на земята, още от началото ме предпазиха от капаните на славата. Сестра ми също е музикална, но се занимава с рисуване.

– Притеснихте ли се, когато се качихте за първи път на сцената?
– Притесних се, но и все още имам сценична треска. Говорил съм си с много колеги, че ако изчезне това вълнение, нещата свършват. Първото ми излизане на сцената беше в зала „Универсиада“ – много стресиращо, но същевременно много приятно.

– На колко години написахте първата си песен?
– 15-годишен написах първия си текст – „Гумени човечета“. Когато бях на 12, баща ми ми повери цялата техника, която имаше. Започнах да експериментирам музикално. Ходех на училище и веднага след това влизах в студиото. Тогава разбрах, че имам талант да правя музика, да измислям песни и аранжименти. Развих си таланта през годините.

– Първата ви заплата?
– Родителите ми работеха в чужбина и ме помолиха да изпълня една песен в заведение. Бях на 7 години тогава. Човекът, който поиска от нашите да пея, тръгна после с една халба по масите и събра 100 долара от клиенти, доволни от изпълнението ми. Дълги години родителите ми свиреха в хотели и ресторанти в Норвегия и аз бях с тях.

– Кога станахте Графа?
– Това е псевдоним, който измислихме с баща ми преди години. Идеята беше да се скрие роднинската връзката с родителите ми, защото мислехме, че това ще ми пречи. Всъщност всички разбраха, че аз съм синът на семейство Ампови и измислянето на псевдонима се оказа безсмислено. Графа обаче вече толкова години е разпознаваемо име, че сега и аз го възприемам като нещо нормално. Интересното е, че малко хора знаят, че се казвам Владо.

– Вече сте на 35 години. Може ли да се каже, че сте успял мъж?
– Мога да кажа, че съм успял мъж, защото имам една прекрасна съпруга и две много готини деца. Това е всъщност, най-важното, което направих в живота си това, с което най-много се гордея.

– Преди да се ожените за Мария били ли сте на крачка да предложите брак на друга?
– Не, никога. Аз разпознах половинката си веднага щом видях Мария. Много добри приятели сме с нея, освен че се обичаме. Стабилни сме, имаме хармония помежду си. В момента тя е студентка, учи интериорен дизайн. Доста време беше рекламен мениджър на две известни столични заведения.

– Имали ли сте някога проблеми с досадни обожателки?
– Не. Съпругата ми е наясно, че имам много фенки. Идвала е с мен на участия и знае, че се снимам с почитателки, че давам автографи… Това е част от работата ми.

– Вики Терзийска казва, че вие сте я открили за музиката. Били сте дори гаджета с нея…
– Тя за първи път се появи в предаването на баща ми „Хит минус едно“ и там се запознахме. След това тръгна по свой път. По-скоро баща ми и това, че е участвала в шоуто му, й е помогнало. Аз чисто професионално не съм правил нищо за нея.

Да, били сме гаджета с Вики, но беше много отдавна.

– Близък ли сте с Руши Видинлиев?
– Бяхме приятели преди време. Правил съм му 2 песни, когато той беше много популярен. В момента животът ни е разделил и не поддържаме връзка. Той е в чужбина.

– Колекционирате кецове. Колко чифта имате?
– Не ми стигат гардеробите. По едно време бяха 40 чифта, но вече не знам колко са. Сега минах на модел „Супра“, много са добри.

– Говори се, че сте си сложили ботокс, за да изглеждате по-млад…
– (Смее се.) Дори не съм се и замислял за такова нещо. Напротив, в последното си видео си отговарям точно на годините.

– Кои са пороците ви?
– Спрях цигарите. Ритуално, в Куба. Преди това пушех по 2-3 кутии на ден. 11 пъти ги спирах, но последния успях. Прочетох книгата на Алън Кар „Не пуша вече“ и това ми помогна. Сега се чувствам добре, друг човек съм. Е, напълнях с два килограма. Никога през живота си не съм употребявал упойващи вещества, дрога и т.н. Противник съм на тези неща.

– За какво мечтаете?
– Последователен съм в мечтите си, следвам ги и ги сбъдвам. Ще ми се да имам повече време за себе си и семейството си. Ако може денят да е 40 часа, а аз да работя 36 (смее се).

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/QMT9cVC1Ykg

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *