Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Веселин Калановски: Бил съм и такси, и директор! ИНТЕРВЮ

Веселин Калановски нашумя преди около десетина години, когато Нова телевизия пусна в ефир първия след идването на демокрацията роден сериал – „Хотел „България“. Там бившият актьор от театър „Възраждане“ изпълнява главната мъжка роля, а негови партньор ки в сагата бяха Яна Маринова и Аня Пенчева.

Веселин Калановски

Веселин Калановски

Напоследък Калановски отново се подвизава в ефир, като при това екранните ангажименти сега са два – в комедийн сериал на Би Ти Ви „Домашен арест“ неделната праймтайм игра „Това е цената”. Лъскавото телевизионно състезание имаше успешен пилотен сезон тази есен, а в момента се набират кандидати за бъдещи епизоди.

– Г-н Калановски, в добро настроение сте…
– Досега се занимавах със стари домашни видеоклипове. През годините съм събирал касети с филмчета от пътувания и семейни събирания и реших да им направя монтаж. В професионално отношение чакам да продължи работата по филма „Люси“ на Катя Горанова и Асен Блатечки. Първата част вече сме я заснели. Втората трябва да я снимаме през зимата. Вчера разговарях с приятеля ми режисьора Ставри Карамфилов, който живее от години в Ню Йорк. Той има желание да се върне в страната и да постави тук пиеса. Обсъждахме по телефона да участвам в една от централните роли. Помоли ме и да потърся няколко актьори за кастинга.

Актьорът с Аня Пенчева в кадър от първия бг сериал след идването на демокрацията - „Хотел „България"

Актьорът с Аня Пенчева в кадър от първия бг сериал след идването на демокрацията – „Хотел „България“

– Имате ли други ангажименти към театъра?
– За съжаление нямам, а много ми се играе в театър. Вече година и половина не съм бил на сцена.

– Напоследък обаче сте доста ангажиран в телевизията…
– Очаквам след края на т.нар. промосезон на играта „Това е цената“ да започне и същинският период през новата 2014 г. Доскоро имах и снимки в сериала „Домашен арест“, но още не знам дали ще има продължение.

– В „Това е цената“ си партнирате с Николай Станоев, с когото играете заедно и в „Домашен арест“…
-Тандем сме, той е много лесен за сработване. Прекрасно момче. Познаваме се от години, нямахме бариери за преодоляване.

– Николай Станоев освен ководещ е и главен редактор на „Това е цената“. Той ли има последната дума във вашия тандем?
– Разработва се предварителен сценарий, за който той отговаря. Николай има последната дума от тази гледна точка. Дали ми е правил забележки? Не, разбира се.

Ние сме преди всичко колеги никой от нас не иска да минава във вариант „подчинен – началник“.

– В „Това е цената“ участват и три красиви жени – Виктория, Камелия и Зорница. Съпругата ви ревнува ли ви от тях?
– Те са изкушения за публиката, а за мен са колеги, с които работя. Съпругата ми не ревнува, това са изцяло професионални ангажименти. Трябва да се има предвид, че възрастовата разлика между мен и тези дами е доста сериозна, те са на годините на дъщерите ми.

– Два пъти сте женен и имате 4 деца…
– Това е лична територия, която не искам да коментирам. С бившата ми съпруга сме в нормални отношения. От първият ми брак имам две дъщери Владимира и Анна – на 22 и на 20 години. Втората ми жена е юрист. Третата ми дъщеря София е на 16 години, а най-малък е синът ми Йордан.

Веселин в ролята на Капитана - любимия на мама Ели (Татяна Лолова) в ситкома „Домашен арест"

Веселин в ролята на Капитана – любимия на мама Ели (Татяна Лолова) в ситкома „Домашен арест“

– Кой ви откри като телевизионен водещ?
– Милко Лазаров, Лъчо Аврамов и Дими Стоянович в началото на 2000 г. за предаването на БНТ „На този ден“. Имаше 5-минутна рубрика, в която аз представях интересно историческо събитие, случило се на същата дата в България. Водил съм 3 месеца и играта „Лъки 6″ по Нова телевизия. Тя беше хазартна игра на щастието.

Приех да участвам след края на сериала „Хотел „България“.

– Работили сте като актьор, телевизионен водещ, глас от дублажите…
– Голяма част от записите, които зрителите слушат като дублажи, са правени в годините назад. Не знам някой да е станал милионер от дублиране на чуждестранни продукции.

– До 2001 г. сте били директор на „Свободен театър“. Защо напуснахте?
– Не съм бил директор, бях председател на Управителния съвет. Това беше сдружение с нестопанска цел – съмишленици организирахме втория частен театър в България след „Диалог“ на Бойко Илиев. Да бъдеш шеф на такъв театър, е ангажимент, и то много голям. Затова и избягах с вик в нощта през 2001 г. 10 години изкарах там. Държавата даваше жълти стотинки за постановките. Аз и колегите ми търсехме допълнителни средства, занимавахме се с рекламата, бюджета, строяхме заедно декори, пускахме публиката в залата, играехме… На десетата година усетих, че заради всички останали ангажименти има опасност да престана да изпитвам удоволствие от това, което правя на сцената. И казах: „Баста!“.

– Имате ли мечтана роля?
– Имам, естествено, но за много от тях няма смисъл да говоря, защото едва ли ще ми се удаде да ги изиграя. Просто вече не са подходящи за възрастта ми.

– Критични моменти в кариерата ви?
– От 1999 до 2001 г. ми минаваше мисълта да се откажа от работата си. През 2001 г. пък мои приятели ме извадиха от дупката, в която бях попаднал. Бях решил да приключа с актьорството, но ме поканиха да снимам предаването „На този ден“. Лъжем се, ако си мислим, че можем да се измъкнем от професията. Актьорството не е просто занаят, то е нещо, което е част от теб, с което живееш като в симбиоза.

– Защо излязохте на свободна практика?
– В края на 1988 г. взехме участие в създаването на „Литературен театър „Възраждане“. Стартирахме добре в началото, но на втората година тръгнахме надолу. Тогава актьорите поставихме ребром въпроса за смяната на директора. Театърът се водеше към община „Възраждане“. Заради нашите брожения Общинският съвет се събра един ден и закри трупата. Актьорите останахме без работа. Със същото решение на общинарите се откри нов театър, който вече се казваше само „Възраждане“. Не съм бил уволняван или наказван, но съм бил съкращаван колективно.

– Приели са ви от третия път във ВИТИЗ…
– Имах тежък пубертет, бях затворен в себе си, необщителен. Като излязох от казармата, кандидатствах за първи път във ВИТИЗ. Скъсаха ме на третия кръг. Моята стеснителност явно се отрази тогава.

За второто ми кандидатстване ми е трудно да говоря. Когато приключи последният пети кръг, член от комисията излезе и ме поздрави с „Честито!“. Каза ми дори в класа на кой преподавател съм приет. После документите на всички одобрени кандидати бяха изпратени в Комитета по култура. След няколко дни излязоха официално резултатите, но мен вече ме нямаше в списъка. Явно е бил предпочетен „свой“ човек и заради него съм отпаднал. Трети път не исках да кандидатствам. Отидох стажант-актьор в Разградския театър след конкурс. Реших, че трябва да изкарам три години там, а след това по т. нар. Член 9 да се явя на изпит и да стана пълноправен актьор. Колегата ми Кольо Михайлов обаче ме накара да се пробвам пак във ВИТИЗ, тъй като според него пътят по Член 9 бил много по-труден. Послушах го и ме приеха.

– Замисляли ли сте се да емигрирате в чужбина?
– Едва в последните седмици се замислям (смее се). Подкрепям протестите, против цялата система на управление и облагодетелстване на политиците съм. Преди години, когато много мои приятели емигрираха, реших да не постъпвам като тях, защото в чужбина нямаше да мога да бъда актьор, а може би щях да карам ТИР и да се чувствам неудовлетворен цял живот. Е, сигурно материално щях да съм по-добре, но психически и емоционално нямаше да е така. Моят род по майчина и бащина линия са преселници. Единият ми дядо е от гръцка Македония другият – от Тракия. Роднините ми са изживели достатъчно емиграция.

– С какво друго освен с актьорство сте се занимавали?
– Средното ми образование е „Инсталации с високо налягане и парни котли“. След казармата съм работил по разпределение в ТЕЦ „Трайчо Костов“ като шлосер-монтьор. Като ме скъсаха първия път във ВИТИЗ, пък бях шофьор на камионетка към „Български пощи“. Събирах писмата от пощенските кутии и ги карах в централната поща. А по време на Лукановата криза карах КООП такси вечер след представленията в театъра. Бях също и барман известно време през 90-те, а в периода 2005-2007 г. се занимавах дори със строителство.

– Пороци?
– Човек да харесва жените порок ли е (смее се)? Пия, но не прекалявам. Пуша лула и ми доставя удоволствие.

– Най-голямата ви болка?
– Майка ми загина при катастрофа, блъсна я автобус. Бях на 19 години. Останах с баща ми. Той се опита да запълни празнотата и в голяма степен успя. Благодарен съм на Бог, че съм имал тези родители.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *