Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Стоянка Мутафова: Изчистих боклуците около себе си! ИНТЕРВЮ

Стоянка Мутафова кара 92-рата си година, но продължава да работи активно – снима сериала „Столичани в повече“, играе театрални постановки, и то не само в София, а и в провинцията. Искрено се възхищаваме на енергията й и й пожелаваме още дълго да не я напуска. Разбира се, примата на българската комедия не е някой робот терминатор, който не знае що е болежка. Като всеки жив човек от време на време и тя има моменти на неразположения. Така преди около две седмици великата, актриса простина и й се наложи да отложи свое представление и да се откаже от участието си в церемония по връчването на едни награди. Всичко това породи страховити слухове, заговори се дори, че Стоянка е станала жертва на коварна пневмония. За огромна радост грандамата на българския театър бързо се справи с настинката и пак тръгна да изнася спектакли из страната. В последните дни тя имаше представления в Благоевград, Враца, Варна и столицата, а междувременно даде и ексклузивно интервю.

Стоянка Мутафова определя своята неизчерпаема жизненост като ген

Стоянка Мутафова определя своята неизчерпаема жизненост като ген

– Г-жо Мутафова, как сте, как я карате?
– На 13 ноември играхме за втори път представлението „Скакалци“ в Сатирата. Участвам също така в „Столетие мое“ и „Златният телец“. Пътувам и непрекъснато из страната. Другия месец започваме да снимаме и нов сезон на сериала „Столичани в повече“. Не е много естествено на моите години да имам много работа и ангажименти, но ще продължавам така, докато мога. Не обичам да си стоя вкъщи.

– Със здравето ви всичко наред ли е?
– Бях настинала. Имаше честване, където трябваше да ми връчат наградата за комедия, но не отидох. Изпратих дъщеря ми Муки да вземе приза, защото много кашлях и не исках да дразня хората. След това ме изкараха по медиите, че съм болна от пневмония (смее се). В действителност се наложи да отложа само едно-единствено представление заради кашлицата, не беше възможно да го играя. Лекарят ми препоръча да си остана вкъщи, да си почивам около 2-3 дни. Оправих се, не съм пила дори антибиотици. Да чукам на дърво, досега не съм имала сериозни здравословни проблеми. Много ме е страх тепърва да не дойде нещо неприятно, но то, като се замисля, няма и за кога вече (смее се).

Стоянка Мутафова – Неуморима и несломима сте. Това ген ли е?
– Мисля, че е ген. Всичко при мен е много хаотично. Първо трябва да видя в представата си даден образ и след това го търся по различни пътища. Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата. Търся разни хрумвания, работя по-хаотично. Така нещата ми се получават по-добре.

– Защо Латинка Петрова казва, че дълголетието е наказание за вас и че си губите паметта?
– Паметта не съм си я загубила още. А Латинка е родена злобна, по природа е такъв човек. Много лоша и завистлива жена!

Не е бездарна и глупава, интелигентна е, но има едни големи човешки недостатъци, които й пречат. Не ми се говори за нея.

– Какво може да ви натъжи?
– Възмущавам се много от подлостите. Дразня се, когато някой бездарник се е наредил на първа линия или пък се чуди какви мръсотии да прави на хората, за да изпъкне. Да, подлостта и лицемерието ме дразнят. Много свят съм видяла и през много кал съм преминала. Мога да кажа обаче, че съм изчистила всякакви боклуци около себе си и гледам да не обръщам внимание на разните му отношения към мен или изказвания.

– Как ви се струва младото поколение актьори?
– Има няколко талантливи в Сатирата. Ще си се отсеят. Младите по друг начин възприемат нещата. Те са си от своето време, така както ние бяхме актьорите на XX век. По наше време, когато някой беше много талантлив, например като Кръстьо Сарафов, никога не е ставал демоде. Той беше изключително надарен артист. Винаги сравнявам Калоянчев с него.

– Как се разбирате с новия директор на Сатирата Здравко Митков?
– Засега много добре се разбираме. Ние сме си стари приятели. Играла съм в доста негови пиеси, той беше режисьор в Сатирата. Посрещнахме го сърдечно и той ни отвърна със същото отношение.

– Наскоро се навършиха 90 години от рождението на Апостол Карамитев. Ходихте ли на честването? Може ли да се направи сравнение между Апостол и Калата?
– Не съм ходила на честването му. Играли сме заедно във филма „Специалист по всичко“ и „Бялата стая“.

Стоянка Мутафова Апостол Карамитев постигаше всичко с много труд и постоянство, а при Калата си беше вродено. Наскоро отново гледах Калоянчев във филма „Бай Ганьо“, той е направо гениален. При него всичко бликаше отвътре без да се насилва, без да се труди кой знае колко и да постоянства.

– Кое според вас е най-доброто постижение на Апостол?
– Спектакълът му „Хенри IV“ беше много силен, най-доброто нещо, което направи. Веднъж дори му казах: „Ей сега разбрах какво значи количеството да прави качество!“. Много се смя тогава Апостол. Той имаше повече хумор в живота, отколкото на сцената. Не беше комедиен артист. Сравнете ги с Калоянчев, сложете ги един до друг в „Специалист по всичко“… При Калата блика, докато Апостол правеше нещата с много усилия.

– Обаче според анкета на списание „Паралели“ от 2006 г. на първо място сред актьорите е класиран Апостол, а Калата е по-назад …
– Какво да правим сега?! Стават такива работи! Според мен това е сторено със съдействието на човек, който нищо не разбира или пък е имал зъб на Калата. Много хора от гилдията му завиждаха.

– И вие станахте жертва на завистта. За да ви напакостят, някои хора от гилдията се заеха да откажат дъщеря ви Муки от актьорството…
– Да си артист, не е лесно. Колкото по-нагоре отиваш, толкова повече враговете ти се увеличават и започват мръсотиите. Особено посредствеността, когато се впрегне… Понякога ми е много мъчно за Муки. Знам, че дъщеря ми има талант, но нямаше начин. Муки беше гръмоотводът, така както някога бях аз на моята свекърва Мария Грубешлиева и на Людмил Стоянов. Те бяха големи писатели и общественици и всичко се стоварваше върху мен. Имаха и много пари… В момента, в който се откъснах от тази фамилия, ми тръгна.

– Вярно ли е, че вторият ви съпруг Леонид Грубешлиев ви е ревнувал по време на брака ви и дори си е позволявал да ви удря…
– (Смее се.) Понякога ме удряше, но и аз не му оставах длъжна.

– Преди време във ваше интервю казахте, че непрекъснато си повтаряте грешките. Все още ли е така?
– Повтарям ги, разбира се (смее се). Ако не ги повторя, няма да съм аз. Човек е такъв, какъвто се е родил.

– Кое прозвище ви подхожда повече – Тайфунът Мутафова или Г-жа Стихийно бедствие?
– Мисля, че Тайфунът звучи по-добре за мен, повече ми харесва. Дойде ми вече байгън да слушам, че съм Г-жа Стихийно бедствие. На мен ми писна, камо ли на хората.

– Първите ви изкарани пари?
– Не си спомням от кое представление бяха. Помня обаче, че с парите купих парфюми и цветя. Занесох покупките у дома, накичих цялата къща с цветята и я напръсках с парфюма.

– Какви роли предпочитате?
– Комедийни, разбира се. Те са ми най-интересни и най-мъчно се правят. Комедията е върхът на писането, и то комбинирана със сатирата. Голата комедия – не, трябва да е задължително осмислена. Това е моето място в театъра – комедията и сатирата. Там се чувствам най-добре.

– Вярно ли е, че сте спали в кучешка колиба?
– Да, спала съм (смее се). Дъщеря ми се ожени в Гърция и заживя там. Аз бях на вилата в Драгалевци. Една вечер излязох навън и без да искам, треснах вратата. Тя се затвори, а ключът остана от вътрешната страна. Най-лошото беше, че това се случи насред зима, в доста студено време. Отидох при съседите, но за лош късмет, тях ги нямаше.

Влязох в колибата на кучето им и там прекарах нощта. С животното се топлехме. Колко съм спала, аз си знам. Чаках да съмне и да отида на репетиция в Сатирата.

– Животът ви е пълен с куриозни случки. В Москва сте наранили пръста на ръката си. Тогава сте ходили с Любомир Пеевски да търсите живовляк…
– Не съм търсила живовляк. Бях си наранила пръста и ходих на лекар, хирургът ми направи дренаж на палеца на лявата ръка. Спомням си, че много ме болеше. Преди време, чистейки градината на къщата ми в Драгалевци, ми влезе трън в пръста. После бях в чужбина, но си търпях болката. Като се върнах в България, сама си извадих трънчето. Не съм ходила на лекар, оправих се без чужда помощ. Почистих една игла с одеколон, нагрях я, разчоплих мястото и махнах дразнителя.

– Като изключим болежките, в чужбина имали ли сте други проблеми?
– С Константин Коцев, Никола Анастасов и Калата бяхме на пропускателния пункт на Берлинската стена. Техният полицай беше много неприятен човек.

Имахме голяма разправия с него, аз много се ядосах и му хвърлих чантата си. „Ето ви я! Проверете я!“, извиках му. Бях забравила, че нося вътре старинни бижута от баба – медал ьон, брилянти… Добре, че онзи се притесни и ми върна чантата, без да я провери. Ако беше погледнал в нея, можех сериозно да загазя. До такава степен съм била искрена, че не пипна нищо и смутено каза: „Няма нужда, няма нужда…“. Като се сетих за бижутата, много се притесних какво е можело да стане.

– Интересувате ли се от политика? Били ли сте някога партиен член?
– Възмущавам се от много неща. Като всеки човек се интересувам от ставащото в държавата, не може човек да стои съвсем настрана. Член на БКП съм била по покана. Не съм ходила да се натискам. Влязохме в партията аз, Невена Коканова, Анастасов:.. Поканиха ни и ние се съгласихме. За разлика от един потомствен комунист, който веднага след промените си скъса партийния билет, аз не постъпих така. Защо да си късам билета?!

– Страхувате ли се от нещо?
– Преди години се страхувах от смъртта, но сега не. Тя е неизбежна.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *