Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Спряха тайно „Минута е много“

Петър Вучков и „Минута е много“ са на път да останат само част от историята…

Едно от най – обичаните предавания у нас „Минута е много“, което е неразривна част от програмата на БНТ вече 31 години,  изчезна тихо мълком от малкия екран. Вече над месец почти легендарното шоу с неповторимия  Петър Вучков не се излъчва  по БНТ, но от дирекцията на телевизията майка не са обелили и дума по въпроса, а камо ли да си направят труда да пуснат официално съобщение. Говори се, че програмната шефка на БНТ Севда Шишманова отдавна се чудела, как да се отърве от първото телевизионно състезание у нас, защото го намирала за остаряло, а подръжката му излизала солено на телевизията майка.

Лилия Райчева изнудва телевизията за баснословни суми…

От БНТ пък констатираха, че не знаят нищо по въпроса, но считат, че щом чак след толкова време се разчува за убийството на „Минута е много“,  явно предаването не липсва много на аудиторията,  въпреки високия си рейтинг. Всъщност в коридорите на телевизията майка упорито гъмжи слух, че нелепата съдба е споходила „Минута е много“, защото оправната Лилия Райчева, която се води авторката на предаването се е възползвала от първите години на демокрацията й  е отмъкнала предаването под носа на БНТ. Наглата Райчева е патентовала на свое име шоуто и сега като външен продуцент изнудва телевизията за много пари, за да има право истинския му собственик да го излъчва в програмата си.

От телевизията майка издават още, че и в момента текат ожесточени спорове под формата на преговори между дирекцията на БНТ и Лилия Райчева, за да бъде продължен живота на „Минута е много“ именно в държавната телевизия.

Съдбата на  „Минута е много“ е под въпрос!  ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Спряха тайно „Минута е много“

  1. Вики Отговор

    06.02.2012 в 21:21

    Ами, да, разбира се….нали трябва да има място за повече невъобразимо тъпи предавания, турски сериали и т.н.

  2. поп кръстю Отговор

    10.02.2012 в 15:00

    Имотите на Българската Православна Църква
    Клирът владее 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини
    Имотите на църквата ни оценени на близо 1 милиард лева
    Градската й собственост е в най-скъпите квартали
    Имотите на Българската православна църква са оценени на близо 1 млрд . лева. Тя владее 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини на обща стойност около 800 млн. лева. Изчисленията са по средни цени за дка към 2003 г., съобщи експертът – богослов по въпросите на БПЦ към КТ „ Подкрепа” Христо Латинов. Тези цифри се потвърждават и от синодалните регистри от преди 40 години. Заедно с новозакупените терени, сгради и новопостроени здания, включително и бизнесофиси, оценката излиза 1 млрд. лева. Това прави църквата ни не само най-богатото вероизповедание в страната, но и най-крупният земевладелец. Ако тези цифри се превърнат в разгърнала площ, се оказва, че църквата ни е собственик на 329.5 кв. км. , колкото е половината площ на Врачанска област. Цялата територия на България е 111 000 кв. км. Само стоте манастира на БПЦ притежават 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини. Клирът е собственик и на 113 солници, част от които са закрити, а други приватизирани. Независимо, че голяма част от национализираните навремето земи на църквата ни, след преодоляването на разкола през 2002 година й бяха върнати, все още няколко епархии водят дела за имотите си. В резултат, в момента в процес на връщане на БПЦ са още 3 190 дка земи в регулация и принадлежащите към тях сгради.
    Независимо, че от старите нотариални актове е ясно каква земеделска земя и гори притежават тя, не е ясно каква точно градска собственост влиза във владенията й. Проблемът е, че няма регистър на имотите, обясниха от Синдиката на свещениците. Най-скъпите от тях са в идеалния център на София. Като най-крупен владелец на едра градска собственост в идеалния център на столицата, се явява Софийската митрополия. Сградите й се оценяват на 50 млн. лева. Близо 220 000 лева бе месечният доход, който получаваше епархията ни преди икономическата криза. Към днешна дата приходите от тях са намалели почти наполовината заради намаленото търсене, уточниха икономисти от синода. Въпреки това, най-доходоносни остават сградите около пл. „Света Неделя“, те са основен източник на приходи на Софийската митрополия. 6.94 евро струва наемът на 1 кв. м. там. Само от отдадените под рента помещения на партерния етаж на Богословския факултет митрополията получава близо 2 000 евро месечно. Всички сгради около площада са на Софийската митрополия, които се отдават под наем включително и с партерните етажи, на които има модни магазини, такива за маркови цигари и алкохол, аптеки и офиси. От магазина на бул. „Христо Ботев“ 1, който също е църковна собственост, доходът е 700 лева месечно. Притежание на Софийската митрополия са и апартамента във ведомствената кооперация на ул. „Стефан Караджа“ 8 зад Телефонната палата. Само там се плаща в левове. Срещу месечен наем по 20-30 лв.., според големината на жилището, в апартаментите живеят духовници и семействата им. Гаражът на същата улица, както и тридесетина места за паркиране също се отдава под наем. Българската православна църква се оказва собственик и на част от една от най-атрактивните бизнессгради в столицата. Стъкленото здание е срещу ЦУМ, непосредствено до мястото на бившия магазин „Явор”. Теренът е на разрушената по време на бомбандировките черква „Св. Спас”. Впоследствие собствеността е прехвърлена на храма „Св. св. Кирил и Методий”, който се явява стопанин сега. Настоятелството отдава терена за строеж на фирма „Балканстрой” срещу условието да владее 30% на всеки един от петте етажа и партера. Сега храма „Св.св. Кирил” и Методий се оказва най-богатият в столицата, обяснява експертът Христо Латинов. По негови изчисления, става дума за 800 кв. м. на всеки етаж. Само до преди 5 години продажната цена на 1 кв. м. беше 5 000 евро . Двата магазина точно срещу метростанция „Сердика” са отдадени под наем за 13 500 лева. Сградата на пл. „Св. Неделя” с партерният етаж, на който е ресторант „Happy” е собственост на синода, наличните 340 кв. м. площ носят доходи от 2100 лева месечно. Независимо от крупните имоти, с които БПЦ разполага, някои владици в последните години развиват невероятен апетит за придобиване на нови. Неотдавна Неврокопският митрополит Натанаил купи хотел „Неврокоп” в центъра на Гоце Делчев и 4 дка прилежаща земя. Сделката е за 1,3 млн. евро. Владишкият хотел е най-големият в града с 12 апартамента, 13 единични и 31 двойни луксозни стаи, ресторант и бар. Сделката е осъществена чрез търговското дружество “Непар”, което на практика е основано по идея на митрополит Натанаил.

    Свещениците без трудови договори и на мизерни заплати
    Свещениците в България масово работят без трудови договори. Те се назначават със заповед от съответния митрополит така, както се е практикувало по времето на соца, обясни консултантът по въпросите на православната църква към КТ „Подкрепа” Христо Латинов. Висшистите се назначават на 300 лева, за среднистите заплатата е 280 лева, а тези с основно образование, изкарали само съкратен курс към някоя от семинарите месечното възнаграждение е от 270 лева, те служат предимно в селата. Възнагражденията се привеждат от митрополите, които отчисляват по 22 лв. от всеки килограм продадени свещи за издржката на служителите. Към парите от вощениците се прибавят и 4% от приходите от митрополите от наеми. Така поне трябва да се сформират заплататите, ако се спазва вътрешната разпоредба на Светия синод от 2000 година. Ниските заплати на редовите духовници обаче изглежда нелепо на фона на богатството на църквата. Като се има предвид, че към момента свещениците са между 1000 и 1200, би трябвало заплатите им да бъдат по 1000-1200 лева, защото всяко едно настоятелство има имоти и печели от тях, пресмятат свещеническия синдикат към КТ «Подкрепа». Независимо, че в малките градчета и селата поповете оцеляват на ръба на мизерията, събратята им в централните храмове в столицата и в големите градове си докарват по близо 2 бона, че и отгоре. Допълнителните пари идват от венчавки, кръщавки, опела и всякакви треби – от молитви за здраве, та до молебени за женитба. За всеки храм цените за различни независимо от препоръчителните цени, спуснати с окръжно на патриарх Максим, който е и Софийски митрополит от 2006 година. Според документа за кръщане таксата не бива да е по-висока от 30 лева, за венчание – максимум 60 лв., за опело също не повече от 30 лева. На практика обаче към разпореждането се придържат само черквите в покрайнините на столицата. В центъра те надвишават в пъти обявеното в разпореждането на патриарх Максим. В храма «Св. Георги» на бул. «Св. Патриарх Евтимий», например, за опело с хор и включении всички полилей искат по 300 лева. Цената на венчавката в «Св. Неделя» също е 300 лева, ако пее само попът без хор и дякон. За пълната екстра, особенно ако сватбата е в неделя, цената не пада под 500 лева. На практика разликата между ценоразписа, спуснат от дядо Максим и сумата, която броят хората в храма, отива за свещениците. Те решават еднолично колко процента от нея да заделят за хористите и клисарят, който е прислужвал по време на ритуала. При това, тези суми не се облагат с данъци.
    Духовниците не плащат данъци
    Поповете не плащат данъци общ доход независимо, че получават пари над заплатата си от венчавки, кръщнета, опела и треби. На практика, никой не може да засече колко точно ритуали са извършили те и срещу какви пари, за да им калкулира налога. Независимо, че на някои места за услугата се плаща на касата в храма и в брой, никъде не се издава фискален бон. По храмовата книга, в която се вписват венчавките и кръщавките, данъчните следва да проверяват и облагат с налози свещенството, разясни Христо Латинов. Така се е практикувало по времето на соца, когато данъчните са взимали дължимото за държавата, като са броели колко записани венчании и кръстени има във въпросните книги. Това обаче не се прави от десетилетия, защото държавните служители сега , от една страна, не знаят за тази възможност, а от друга, защото книгата не е официален финансов документ. Причина е и това, че висшият клир нареди на свещениците да не пускат данъчните в храмовете, разясни Христо Латинов. Възможност за укриване на припечеленото е и обстоятелството, че във въпросните книги не се вписват отслужените молебени, опела и панихити, от които падат не малко пари, които не се облагат данъчно.
    Не се облагат с налози и т. нар. «Братските каси». Те са доходоносна приумица на централните столични храмове. Тайната на тези каси е, че даренията от тях се делят „по братски“ между свещениците независимо, че левчетата в тях са пуснати в полза на храма, както е написано на табелите до тях.

    Попове цакат митрополитите
    За да си докарат повече пари върху мизерните заплати, някои Попове от по-малките градове и села открито цакат своите началници – митрополитите с откровении кражби на църковните каси. Неотдавна Великотърновският митрополит Григорий разкри, че негови свещеници са присвоявали пари от чеpквите, в които са служили. Единият дори си купил къща в Лясковец с парите на храма и след като признал в декларация стореното, върнал половината сума. Другата половина той обещал да издължи на вноски. В Пловдив пък съдят свещеник от храма „Св. св. Кирил и Методий“ за измама. Ревизия на настоятелството установила, че поп Христо си продал апартамента, който бил собственост на църквата, за 29 000 лв. В Дупница и Килифарево попове създадоха погребални агенции, които снабдяват траурни магазини из цялата страна. „Всъщност църквата ни прилича на просяк, седнал върху гърне със злато и протегнал ръка за милостиня, защото го мързи да стане и да бръкне в гърнето“, обобщава Христо Латинов.
    Силвия Николова
    в. „МОНИТОР“ 1 февруари 2012 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *